Стрес. Туп-туп-туп. Сърцето лудо препуска в тяло, което е на

Стрес. Туп-туп-туп. Сърцето бясно препуска в тяло, което е на границата на физическите си благоприятни условия. Безсъние. Апатия. Нервност. Агресия. Съмнение в смисъла на всичко. Ама в действителност на всичко.

Интелектуалното, прочувственото и физическото безсилие си бяха устроили угощение и лакомо разкъсваха последните останки от мен. Спомням си този интервал, като смаляващо се мрачно леке в живота ми. Признавам си, че даже не помня всички стадии, през които прекосих.

Работех неща, които не харесвах. Но това нямаше изключително значение, тъй като имах потребност от пари. Самопринудата беше станал добър мой другар . 

Повтарях си, че това е единствено средство за оцеляване, до момента в който преследвам нещо, което в действителност виждам като стойностно и значимо. Знаех коя съм и към какво се стремя. Вероятно това ме избави от „ тотално изперкване “

Още през 1974 година положението ми е било наречено „ синдром на професионалното привършване “  –  или така наречен бърнаут (burnout) .  Американският психиатър Хърбърт Фройденбергер употребява това разбиране в публикацията си „ Прегарянето: Високата цена на високите достижения “. Развитието на синдрома е съразмерно на несъответствието сред персона и специалност.

През 1982 година американският психолог Кристина Маслах дефинира шест съществени области на противоречие:

• условия към работещия и неговите действителни възможности;
• стремеж към самостоятелност в работата и степента на прибавен контрол;
• вложени старания в работата и недооценка на приносите;
• отсъствие на положителни взаимоотношения с работния колектив;
• отсъствие на обективни взаимоотношения в работата; 
• етични правила на личността и условията на работата.

Доколкото ми е известно, организационни психолози вършат проучвания в редица специалности и съвсем няма такава, в която този синдром да не участва. Световната здравна организация напълно неотдавна го включи в своята интернационална подредба на заболяванията (с код в класификацията –   QD85, описан като хроничен стрес в работна среда, който не е бил сполучливо овладян). И това по никакъв начин не е изненадващо – живеем в динамично време, в консуматорско общество, в което конкуренцията е на доста високо ниво. И постоянно се самоизяждаме.

Много сантиментално и идеалистично би било да ви кажа, че в случай че познаете себе си, незабавно би трябвало да напуснете работа и да започнете „ на чисто “. Но не е толкоз просто, нали? При някои може и да поработи, само че при други – не.

Универсална истина в лекуването и предварителната защита на бърнаут няма. Специалисти поучават да се занимаваме с неща, които не са свързани с професионалната ни сфера. Може би има смисъл в това, само че в случай че сте като мен и някакви неща непрекъснато ви „ човъркат “, изключително несвършената работа и дилемите, които остават – това не оказва помощ. Привидно вършиме нещо, само че съзнанието ви е някъде там – в работата, в неприятните връзки, в сложните задания, в крайния период. 

    И въпреки всичко можем да си помогнем. Вижте по какъв начин?