Икономика на Зимните олимпийски игри 2026
Стремежът на уредниците в Италия е тези игри да не са единствено следващото огромно спортно събитие
Общо 2.4 милиарда евро се чака да постъпят от шест съществени източника
Зимните игри, домакини на които са град Милано и ски курортът Кортина д‘Ампецо, към този момент публично стартираха, когато пламъкът на олимпийския факел възпламени огъня на стадион “Сан Сиро ” на 6 февруари.
Стремежът на уредниците в Италия е тези игри да не са единствено следващото огромно спортно събитие. Те ще се опитат да показват нов модел за образуване на мегафоруми - подобен, който залага на интелигентното наново потребление вместо на разточителното строителство, на районното развиване вместо на централизираните вложения и на дълготрайната резистентност вместо на краткосрочния искра. Но зад фасадата на оптимизма се крият съществени проблеми, закъснения и опасности, които слагат под въпрос дали моделът в действителност работи.
С общ бюджет от към 5.9 милиарда евро - съвсем два пъти по-малък от изразходените 10.9 милиарда евро на Пьончанг 2018 - Милано-Кортина 2026 се обрисува като упорит план. Но дали този модел е резистентен? И какво печели или губи Италия от това домакинство?
Източници и систематизиране на средствата
Приходната страна на игрите е впечатляваща със своята диверсификация. Общо 2.4 милиарда евро се чака да постъпят от шест съществени източника. Телевизионните права обезпечават почти 40% - над 1 милиарда евро, връх за зимни игри. В Съединените щати всички рекламни слотове бяха продадени още през януари, което алармира за мощен интерес от страна на бизнеса. Втори значителен източник са спонсорствата от италиански и мултинационални колоси, които прибавят 550 млн. евро, а продажбата на билети би трябвало да добави още 300 млн. евро при предстоящи 1.2 млн. продадени броя. Интересното е, че 12% от приходите идват от налози - налог върху добавената стойност и туристически такси, които ще се съберат непосредствено от посетителите.
Разходната страна обаче разкрива същинската философия на плана. От съвсем 6 милиарда евро, 4 милиарда евро са ориентирани към инфраструктурата - само че не за игрища, а за пътища, ж. п. линии и градски превоз. Само 13% от вложенията са за строго олимпийски уреди, до момента в който 87% са планове за дълготрайно потребление. Това е радикална смяна по отношение на обичайния олимпийски модел, където съвсем всички средства се изливат в нови игрища, дребна част от потенциала на които е в действителност използваема след игрите.
Билетите: сред достъпността и престижа
Ценовата политика на Милано-Кортина отразява устрема за баланс сред всеобща досегаемост (спрямо приходите в Италия и прилежащите държави) и премиум сегмент. За хокейните мачове най-евтините билети стартират от 30 евро в предварителните кръгове, а над 57% от всички билети костват под 100 евро. Това прави игрите налични за необятни пластове от популацията на Италия, което е стратегически значимо за публичната поддръжка.
В същото време церемониите и най-популярните дисциплини оферират премиум прекарване. Билетите за церемонията по разкриване на “Сан Сиро ” костват сред 260 и 2026 евро, а тази по закриване в Арена ди Верона доближава още по-впечатляващите 2900 евро за най-хубавите места. Според приблизителни оценки фигурното пързаляне е най-скъпата за гледане спортна дисциплинираност, следвано от хокея на лед. Най-достъпни са северната композиция, ски алпинизмът и кърлингът. Все отново най-ниската цена на билет е 25 евро и разрешава визитата на игрите на почитатели с по-нисък бюджет.
Проблемите и рисковете: когато проектите се сблъскват с действителността
Зад оптимистичните прогнози обаче се крият съществени проблеми. Бюджетът на игрите е повишен от първичните 1.3 милиарда евро на 1.7 милиарда евро за оперативни разноски, а с инфраструктурата доближава 5.9 милиарда евро. Това съставлява доста надхвърляне от към 85%, което е по-добро достижение спрямо игрите в Пекин, където общият бюджет е съвсем 2.5 пъти по-голям от първичния, само че е отново е доста по-лошо показване от Пьончанг, където общите разноски са с едвам 2% по-високи от плануваните.
Строителството на основни обекти е закъсняло съществено. Хокейната сцена “Санта Джулия ” в Милано е била деен строителен обект дни преди откриването. Ледената повърхнина е била с три метра по-къса от стандарта в Съединени американски щати и Канада, което провокира неодобрение от страна на Международната федерация по хокей. Освен това по време на тестово събитие е имало дупка в леда.
Пистата за бобслей в Кортина д‘Ампецо, обновена след 70-годишно спиране, коства 118 млн. евро и провокира остри митинги от еколози. Изсичането на стотици дървета в предпазена зона докара до смъртни закани против кмета на Кортина. Строителството беше осъществено в незабавен режим, което увеличи разноските доста.
Първият спортен ден донесе и първия механически проблем - спиране на електрозахранването в залата за кърлинг в Кортина д‘Ампецо единствено пет минути след началото на първия мач. Макар случаят да е траял единствено три минути той породи въпроси за надеждността на инфраструктурата.
Корупционните опасности също са съществени. Италианската антимафиотска дирекция предизвести, че олимпийските игри съставляват “значително събитие ” за проведената престъпност, заинтригувана от публичните поръчки. През 2024 година двама висши чиновници на фондация “Милано-Кортина 2026 ” бяха упрекнати в заграбване на близо 2 млн. евро посредством нередовни търгове. Според самостоятелни наблюдаващи 64% от 98-те строителни плана са изпълнявани без оценка на екологичното влияние.
България на игрите: сред очакванията и административния безпорядък
България ще бъде показана в Милано-Кортина 2026 от 20 състезатели в 6 типа спорт - най-силният тим от десетилетия. В биатлона ще вземат участие четирима мъже и четири дами. Най-големи очаквания за орден се разпореждат на сноубордистите. По-голяма наподобява вероятността при мъжете, където двама от нашите представители към този момент осъществиха триумфи през сегашния сезон. При дамите упованията към българската състезателка за положително показване също са огромни поради демонстрирания гений макар към момента дребния ѝ опит. Това е първият реален късмет за български орден на зимни игри от златото на Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 година
Въпреки спортните триумфи българското присъединяване е помрачено от тежка административна рецесия. През юни 2025 година Международният олимпийски комитет спря всички финансови средства към българския поради нескончаем спор по въпроса кой да го оглавява. Липсата на дефинитивно решение през този интервал от време слага под въпрос дали българските спортисти ще могат да се състезават под националния байрак или ще би трябвало да вземат участие като неутрални спортисти под егидата на МОК.
Регионалният резултат: Северна Италия като лаборатория
Игрите разпределят икономическия резултат върху територия от 22 хиляди квадратни километра - невиждан обсег за олимпийски игри. Ломбардия получава 471 млн. евро за транспортни планове, в това число разширение на метрото в Милано и ж. п. връзки с Валтелина. Венето влага 41 млн. евро в планински туризъм и реституция на Арена ди Верона.
Изследователи от университета Ка‘ Фоскари са пресметнали мултипликатор от 1.30 за района - всяко вложено евро се чака да генерира 1.30 евро добавена стойност. Очаква се основаването на 22 хиляди работни места, от които 13.8 хиляди в североизточния клъстер. За съпоставяне, Пьончанг 2018 сътвори 120 хиляди работни места при съвсем два пъти по-голям бюджет, което подсказва, че успеваемостта на Милано-Кортина е по-ниска.
Сравнението: Италия против света
Когато съпоставим Милано-Кортина 2026 с Пьончанг 2018 и Пекин 2022, картината става ясна. Пьончанг похарчи 10.9 милиарда евро, само че генерира едвам 1.6 милиарда евро стопански резултат - съответствие съвсем 7:1 в интерес на разноските. Пекин 2022, с непрогледен бюджет сред 3.3 и 7.5 милиарда евро, реализира резултати на стойност 1.7 милиарда евро. Милано-Кортина с 5.9 милиарда евро бюджет чака 5.3 милиарда евро стопански резултат - съответствие съвсем 1:1, което е извънредно за олимпийски игри.
Ключовата разлика е в относителния дял за нова инфраструктура: до момента в който Пьончанг и Пекин строиха надлежно 50% и 60% нови уреди, Милано-Кортина разчита на 90% съществуваща база. Това понижава риска от вложения в неизползваеми игрища, които изискват скъпа поддръжка.
Какво остава след 22 февруари?
Ключовият въпрос за всяка олимпиада е какво остава след закриването ѝ. Милано-Кортина залага на три устойчиви актива. Първо, транспортната инфраструктура - нови ж. п. линии, осъвременени пътища и разширено метро в Милано - ще обслужва милиони италианци десетилетия наред. Второ, 95% от спортните уреди са съществуващи арени от предходни надпревари и ще продължат да се употребяват. Трето, олимпийските села ще станат студентски общежития - единствено в Милано това значи най-голямото студентско настаняване в страната.
Вероятно се подхожда оптимистично, само че е плануван отсрочен резултат в размер 1.2 милиарда евро - спомагателни доходи от туристически услуги през идващите 18 месеца. Това е образован метод: вместо да залага на кратковременен искра, Италия влага в дълготрайна конкурентоспособност на Северна Италия като туристическа и спортна дестинация.
Милано-Кортина 2026 показва, че олимпийските игри могат да бъдат проведени рационално, само че не и безпроблемно. Чрез потребление на 90% съществуваща инфраструктура, разпределение на вложенията върху необятна територия и фокус върху дълготрайно завещание, Италия съумява да сведе разноските до релативно рационални равнища, без да жертва качеството на събитието.
Приходите от билети, спонсорства и налози покриват забележителна част от разноските, до момента в който инфраструктурните вложения оставят трайни изгоди за районите. За 2.5 млн. гости и 3 милиарда телевизионни фенове игрите ще бъдат празник на зимните спортове. За Италия те ще бъдат инвестиция в бъдещето, която, сходно на други огромни събития няма да се изплати, даже заложените оптимистични упования да се осъществен.
Българските почитатели ще наблюдават с необикновен интерес сноубордистите в Ливиньо на 8 февруари, където Тервел Замфиров и Радослав Янков имат реален късмет за подиум. Ако съумеят, това ще бъде първият български орден на зимни игри от 28 години - заслужен свършек на една олимпиада, която се пробва да промени разпоредбите на играта.
Общо 2.4 милиарда евро се чака да постъпят от шест съществени източника
Зимните игри, домакини на които са град Милано и ски курортът Кортина д‘Ампецо, към този момент публично стартираха, когато пламъкът на олимпийския факел възпламени огъня на стадион “Сан Сиро ” на 6 февруари.
Стремежът на уредниците в Италия е тези игри да не са единствено следващото огромно спортно събитие. Те ще се опитат да показват нов модел за образуване на мегафоруми - подобен, който залага на интелигентното наново потребление вместо на разточителното строителство, на районното развиване вместо на централизираните вложения и на дълготрайната резистентност вместо на краткосрочния искра. Но зад фасадата на оптимизма се крият съществени проблеми, закъснения и опасности, които слагат под въпрос дали моделът в действителност работи.
С общ бюджет от към 5.9 милиарда евро - съвсем два пъти по-малък от изразходените 10.9 милиарда евро на Пьончанг 2018 - Милано-Кортина 2026 се обрисува като упорит план. Но дали този модел е резистентен? И какво печели или губи Италия от това домакинство?
Източници и систематизиране на средствата
Приходната страна на игрите е впечатляваща със своята диверсификация. Общо 2.4 милиарда евро се чака да постъпят от шест съществени източника. Телевизионните права обезпечават почти 40% - над 1 милиарда евро, връх за зимни игри. В Съединените щати всички рекламни слотове бяха продадени още през януари, което алармира за мощен интерес от страна на бизнеса. Втори значителен източник са спонсорствата от италиански и мултинационални колоси, които прибавят 550 млн. евро, а продажбата на билети би трябвало да добави още 300 млн. евро при предстоящи 1.2 млн. продадени броя. Интересното е, че 12% от приходите идват от налози - налог върху добавената стойност и туристически такси, които ще се съберат непосредствено от посетителите.
Разходната страна обаче разкрива същинската философия на плана. От съвсем 6 милиарда евро, 4 милиарда евро са ориентирани към инфраструктурата - само че не за игрища, а за пътища, ж. п. линии и градски превоз. Само 13% от вложенията са за строго олимпийски уреди, до момента в който 87% са планове за дълготрайно потребление. Това е радикална смяна по отношение на обичайния олимпийски модел, където съвсем всички средства се изливат в нови игрища, дребна част от потенциала на които е в действителност използваема след игрите.
Билетите: сред достъпността и престижа
Ценовата политика на Милано-Кортина отразява устрема за баланс сред всеобща досегаемост (спрямо приходите в Италия и прилежащите държави) и премиум сегмент. За хокейните мачове най-евтините билети стартират от 30 евро в предварителните кръгове, а над 57% от всички билети костват под 100 евро. Това прави игрите налични за необятни пластове от популацията на Италия, което е стратегически значимо за публичната поддръжка.
В същото време церемониите и най-популярните дисциплини оферират премиум прекарване. Билетите за церемонията по разкриване на “Сан Сиро ” костват сред 260 и 2026 евро, а тази по закриване в Арена ди Верона доближава още по-впечатляващите 2900 евро за най-хубавите места. Според приблизителни оценки фигурното пързаляне е най-скъпата за гледане спортна дисциплинираност, следвано от хокея на лед. Най-достъпни са северната композиция, ски алпинизмът и кърлингът. Все отново най-ниската цена на билет е 25 евро и разрешава визитата на игрите на почитатели с по-нисък бюджет.
Проблемите и рисковете: когато проектите се сблъскват с действителността
Зад оптимистичните прогнози обаче се крият съществени проблеми. Бюджетът на игрите е повишен от първичните 1.3 милиарда евро на 1.7 милиарда евро за оперативни разноски, а с инфраструктурата доближава 5.9 милиарда евро. Това съставлява доста надхвърляне от към 85%, което е по-добро достижение спрямо игрите в Пекин, където общият бюджет е съвсем 2.5 пъти по-голям от първичния, само че е отново е доста по-лошо показване от Пьончанг, където общите разноски са с едвам 2% по-високи от плануваните.
Строителството на основни обекти е закъсняло съществено. Хокейната сцена “Санта Джулия ” в Милано е била деен строителен обект дни преди откриването. Ледената повърхнина е била с три метра по-къса от стандарта в Съединени американски щати и Канада, което провокира неодобрение от страна на Международната федерация по хокей. Освен това по време на тестово събитие е имало дупка в леда.
Пистата за бобслей в Кортина д‘Ампецо, обновена след 70-годишно спиране, коства 118 млн. евро и провокира остри митинги от еколози. Изсичането на стотици дървета в предпазена зона докара до смъртни закани против кмета на Кортина. Строителството беше осъществено в незабавен режим, което увеличи разноските доста.
Първият спортен ден донесе и първия механически проблем - спиране на електрозахранването в залата за кърлинг в Кортина д‘Ампецо единствено пет минути след началото на първия мач. Макар случаят да е траял единствено три минути той породи въпроси за надеждността на инфраструктурата.
Корупционните опасности също са съществени. Италианската антимафиотска дирекция предизвести, че олимпийските игри съставляват “значително събитие ” за проведената престъпност, заинтригувана от публичните поръчки. През 2024 година двама висши чиновници на фондация “Милано-Кортина 2026 ” бяха упрекнати в заграбване на близо 2 млн. евро посредством нередовни търгове. Според самостоятелни наблюдаващи 64% от 98-те строителни плана са изпълнявани без оценка на екологичното влияние.
България на игрите: сред очакванията и административния безпорядък
България ще бъде показана в Милано-Кортина 2026 от 20 състезатели в 6 типа спорт - най-силният тим от десетилетия. В биатлона ще вземат участие четирима мъже и четири дами. Най-големи очаквания за орден се разпореждат на сноубордистите. По-голяма наподобява вероятността при мъжете, където двама от нашите представители към този момент осъществиха триумфи през сегашния сезон. При дамите упованията към българската състезателка за положително показване също са огромни поради демонстрирания гений макар към момента дребния ѝ опит. Това е първият реален късмет за български орден на зимни игри от златото на Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 година
Въпреки спортните триумфи българското присъединяване е помрачено от тежка административна рецесия. През юни 2025 година Международният олимпийски комитет спря всички финансови средства към българския поради нескончаем спор по въпроса кой да го оглавява. Липсата на дефинитивно решение през този интервал от време слага под въпрос дали българските спортисти ще могат да се състезават под националния байрак или ще би трябвало да вземат участие като неутрални спортисти под егидата на МОК.
Регионалният резултат: Северна Италия като лаборатория
Игрите разпределят икономическия резултат върху територия от 22 хиляди квадратни километра - невиждан обсег за олимпийски игри. Ломбардия получава 471 млн. евро за транспортни планове, в това число разширение на метрото в Милано и ж. п. връзки с Валтелина. Венето влага 41 млн. евро в планински туризъм и реституция на Арена ди Верона.
Изследователи от университета Ка‘ Фоскари са пресметнали мултипликатор от 1.30 за района - всяко вложено евро се чака да генерира 1.30 евро добавена стойност. Очаква се основаването на 22 хиляди работни места, от които 13.8 хиляди в североизточния клъстер. За съпоставяне, Пьончанг 2018 сътвори 120 хиляди работни места при съвсем два пъти по-голям бюджет, което подсказва, че успеваемостта на Милано-Кортина е по-ниска.
Сравнението: Италия против света
Когато съпоставим Милано-Кортина 2026 с Пьончанг 2018 и Пекин 2022, картината става ясна. Пьончанг похарчи 10.9 милиарда евро, само че генерира едвам 1.6 милиарда евро стопански резултат - съответствие съвсем 7:1 в интерес на разноските. Пекин 2022, с непрогледен бюджет сред 3.3 и 7.5 милиарда евро, реализира резултати на стойност 1.7 милиарда евро. Милано-Кортина с 5.9 милиарда евро бюджет чака 5.3 милиарда евро стопански резултат - съответствие съвсем 1:1, което е извънредно за олимпийски игри.
Ключовата разлика е в относителния дял за нова инфраструктура: до момента в който Пьончанг и Пекин строиха надлежно 50% и 60% нови уреди, Милано-Кортина разчита на 90% съществуваща база. Това понижава риска от вложения в неизползваеми игрища, които изискват скъпа поддръжка.
Какво остава след 22 февруари?
Ключовият въпрос за всяка олимпиада е какво остава след закриването ѝ. Милано-Кортина залага на три устойчиви актива. Първо, транспортната инфраструктура - нови ж. п. линии, осъвременени пътища и разширено метро в Милано - ще обслужва милиони италианци десетилетия наред. Второ, 95% от спортните уреди са съществуващи арени от предходни надпревари и ще продължат да се употребяват. Трето, олимпийските села ще станат студентски общежития - единствено в Милано това значи най-голямото студентско настаняване в страната.
Вероятно се подхожда оптимистично, само че е плануван отсрочен резултат в размер 1.2 милиарда евро - спомагателни доходи от туристически услуги през идващите 18 месеца. Това е образован метод: вместо да залага на кратковременен искра, Италия влага в дълготрайна конкурентоспособност на Северна Италия като туристическа и спортна дестинация.
Милано-Кортина 2026 показва, че олимпийските игри могат да бъдат проведени рационално, само че не и безпроблемно. Чрез потребление на 90% съществуваща инфраструктура, разпределение на вложенията върху необятна територия и фокус върху дълготрайно завещание, Италия съумява да сведе разноските до релативно рационални равнища, без да жертва качеството на събитието.
Приходите от билети, спонсорства и налози покриват забележителна част от разноските, до момента в който инфраструктурните вложения оставят трайни изгоди за районите. За 2.5 млн. гости и 3 милиарда телевизионни фенове игрите ще бъдат празник на зимните спортове. За Италия те ще бъдат инвестиция в бъдещето, която, сходно на други огромни събития няма да се изплати, даже заложените оптимистични упования да се осъществен.
Българските почитатели ще наблюдават с необикновен интерес сноубордистите в Ливиньо на 8 февруари, където Тервел Замфиров и Радослав Янков имат реален късмет за подиум. Ако съумеят, това ще бъде първият български орден на зимни игри от 28 години - заслужен свършек на една олимпиада, която се пробва да промени разпоредбите на играта.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ