Касовите апарати са поне 460 хил., а интегрираните автоматизирани системи

Касовите апарати са най-малко 460 хиляди, а интегрираните автоматизирани системи за ръководство са най-малко 4 хиляди
Цените към този момент са очевидно по-високи

Предизвикателство ще бъде интервалът на двойно обращение на левове и евро

Разходите са идващият значим резултат от въвеждането на еврото в България. Тук фокусът ще бъде върху еднократните разноски, които ще понесат Българската национална банка, останалите държавни институции, банковата система, бизнесът и семействата. По принцип при сходна оценка постоянно се включва и първичното повишение на нивото на цените, само че аз ще го прегледам в частта по отношение на рисковете.

Оценката на разноските се базира на Доклада за цялостна предварителна оценка на въздействието, направена по плана за Закона за въвеждане на еврото. Тъй като данните в него се отнасят за 2023 и началото на 2024 година, посочените стойности би следвало да се актуализират. Поради това са употребявани и налични данни за по-актуални оценки. По този метод се дефинира минималният размер на разноските, защото цените към този момент са (видимо) по-високи.

Необходимо е да се отчетат вноските, които българската страна би трябвало да направи в капитала на Европейската централна банка и Европейския механизъм за непоклатимост. Техният общ размер се дефинира въз основата на така наречен финансов ключ, който се образува въз основата на каузи на съответната стопанска система и население в тези на Европейския съюз като се ползват равни тегла за двата индикатора. Понастоящем делът на Българска народна банка в капитала на ЕЦБ е съвсем 0.99%. Оставащата част от вноската, която е дължима при присъединението, е малко под 200 млн. лева

При определянето на вноските в ЕМС също се употребява упоменатият финансов ключ и се ползва по-нисък първичен размер на вноските до достигането на избран размер на националния приход по отношение на междинния за Европейски Съюз. Очакваните вноски през идващите 5 години са сред 220 и 230 млн. лева на година.

Тези вноски съставляват дял в капитала, което значи, че пораждат и права, и отговорности. Възможно е и при двете институции да се наложат спомагателни вноски - при ЕМС за постигане на цялостния размер на капитала, а при ЕЦБ - за увеличението му при продължение на загубите от последните години.

Разходи за приемането на еврото

Разходът, който няма количествено изражение, е загубата на национална валута. Българският лев официално е основан преди повече от 145 години, заради което е една от най-старите валути в света с непроменено име. Настоящият вид - новият български лев с интернационално означение BGN - стартира съществуването си през юли 1999 година Еврото стартира да се употребява и за налични разплащания едвам през 2002 година и заради това е малко по-млада валута.

Разходът в тази ситуация поражда заради усещането на личната валута като детайл от националния суверенитет. Всъщност точно поради този мотив е основан първичният вид на паричните препоръки - в колониите, които желаят постоянна лична валута и заради това тя е обвързана с тази на империята, която ги е владяла.

 

Прогнозните разноски на банковата система, съгласно Асоциацията на банките в България, са към 400 млн. лева

Важен разход съставлява и отводът от независима парична политика. Българският вид на валутния ръб значително се разграничава от упоменатите към този момент ортодоксални бордове и по тази причина той може да бъде систематизиран като второ потомство. Факторите за това са свързани със запазването на голям брой функционалности на стандартна централна банка при Българска народна банка, които не са налични в първичния вид.

Съществените разлики се отнасят до функционалностите банка на страната и банка на банките като съответните депозити са покрити с валутни запаси. Поради това бюджетните депозити в действителност съставляват част от паричната база и на процедура са средство за стерилизиране (изтегляне на валутните потоци) в салдото на централната банка и по подобен метод се лимитират количеството на парите в стопанската система и нивото на цените.

Освен това Българска народна банка дефинира коефициент на минимални наложителни запаси за привлечените от банките средства - инструмент на паричната политика. Тя може да трансформира лихвения % по свръхрезервите, с което да въздейства върху ликвидността на междубанковия пазар и върху най-краткосрочните лихвени проценти. Друг метод за влияние и върху паричните условия са условията за финансова адекватност, за ликвидност и даже кредитни тавани.

Макар че броят на инструментите е доста по-малък, те въпреки всичко разрешават влияние от Българска народна банка върху кредитната интензивност и паричната маса при съществуване на шокове за стопанската система. Преминаването към единна парична политика, ориентирана към еврозоната като цяло, ще промени тази обстановка. Така фискалната политика, която се организира от държавните управления - т.е. от политици, ще придобие още по-силно влияние. Това значи, че тя ще би трябвало да бъде по-добре ориентирана и по-ефективна, което поражда опасения.

Останалите основни разноски за Българска народна банка са свързани с интеграцията на техническата инфраструктура към евросистемата, което значи привеждане в сходство на платежните системи като SEPA, TARGET2, TIPS (за осъществяване на незабавни плащания). Тези разноски в действителност съставляват вложения в осведомителни технологии и надграждане на сигурността. Работата по тези процеси доста е напреднала и следва окончателното консолидиране.

Най-съществените разноски за Българска народна банка произтичат от промяната на банкнотите и монетите в левове с такива в евро. Това включва евакуиране и заличаване на милиони банкноти и монети, което изисква дарба за предпазване и профилирано съоръжение. Освен това би трябвало да се набират и разпространят налични пари в евро. Те ще бъдат обезпечени от евросистемата, само че Българска народна банка ще би трябвало да ги закупи, транспортира и популяризира в цялата страна. В този развой с изключение на банките ще се включат и “Български пощи ” ЕАД.

Разходите за банковата система се пораждат от нуждата от надграждане на осведомителните системи и адаптирането на софтуера, тъй че банкоматите, онлайн интервенциите, мобилните приложения и вътрешното счетоводство да се актуализират за работа с еврото. Предизвикателство ще съставлява интервалът на двойно обращение на левове и евро. Ще бъде модифицирана обработката на преводи, извлеченията по сметки, изчисляването на вноски. Освен това ще би трябвало да се усили функционалността, с цел да демонстрира цените на таксите в двете валути.

Периодът на двойно обращение ще изисква от банките поддържане и запазване на по-голяма наличност от банкноти и в левове, и в евро, преконфигуриране на банкоматите, образование на личния състав - касиери, бек-офис, обслужване на клиенти по отношение на новите процедури и правила за превръщане, както и за ограничения срещу измами.

Освен това ще са нужни правни и административни промени, които включват преразглеждане на контракти, актуализиране на финансови доклади и регулаторни условия.

Прогнозните разноски на банковата система, съгласно Асоциацията на банките в България, ще са към 400 млн. лева, като тези данни са от края на март 2025 година и е допустимо да бъдат обновени.

Правителството е изправено пред обилни административни и оперативни разноски, изключително в обществените услуги и връзки - превръщане на осведомителните системи в обществената администрация, актуализиране на счетоводния програмен продукт и базите данни за работа в евро. Освен това е належащо провеждането на осведомителна акция за обществото и бизнеса на голям брой платформи, с цел да доближат до оптимално огромна публика. Също по този начин би трябвало да се реализира надзор върху спазването на законодателството по отношение на въвеждането на еврото.

Добрата вест е, че в договорите, които са сключили обособените администрации - министерства, ведомства, общини и т. н., би трябвало да е включена уговорка, която категорично изисква от компаниите, поддържащи софтуера, да правят нужните актуализации при смяна на нормативната уредба за тяхна сметка. Ако тази уговорка фактически е налице, тогава разноските за прекосяване към еврото би следвало да са дребни.

Те по принцип мъчно могат да бъдат проследени, защото съставляват част от одобрените бюджети и надали ще могат да бъдат разграничени. Разходите на време и запаси за поддържащите компании обаче не могат да бъдат подценени, а също така тази упоменатата уговорка евентуално към този момент е повишила цената на предоставяната от тях услуга.

Според наличните данни осведомителната акция за въвеждане на еврото коства на държавния бюджет 10 млн. лева

Предприятията от бранша на търговията ще понесат забележителна част от директните разноски - те ще би трябвало да надградят осведомителните си системи и касовите си апарати. Според данните в отчета броят на тези апарати е най-малко 460 хиляди, а интегрираните автоматизирани системи за ръководство са най-малко 4 хиляди Ще бъдат нужни промени на ценоразписи, етикети и маркетингови материали, с цел да демонстрират цените в двете валути. Ще би трябвало да бъде направено в началото зареждане с банкноти и монети в евро, защото рестото ще бъде наложително в новата валута. Ще се наложи образование на личния състав, прибавяне на спомагателни касови апарати и евентуално по-често посещаване на банки. Ще е належащо преразглеждане на контракти със чиновници, снабдители и клиенти.

Домакинствата понасят така наречен “меки ” разноски и заради това те са мъчно измерими, само че могат доста да повлияят на публичното усещане и доверие. На хората ще бъде належащо време, с цел да свикнат с новата валута и променените цени и това може да породи комплициране. Освен това е допустимо действието на паричната заблуда - поради обменния курс цената, изразена в евро ще бъде по-малко число, в сравнение с в левове, само че в действителност продуктът няма да коства по-малко (вероятно повече в случай че се осъществя рискът от инфлация).

Освен това ще бъде нужна физическа обмяна на пари от левове в евро. Този развой към този момент започва и не е от изгода за потребителите, тъй като по този метод те купуват банкнотите в евро при по-неизгоден курс сега, в сравнение с ще бъде за тях след въвеждане на еврото.

Минималният размер на разноските за българската стопанска система, произлизащи от въвеждането на еврото, е 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2025 година Включването на всички предприятия в оценката и актуализирането на цените ще докара до по-висока стойност. Тези разноски са оценени сред 0.5 и 0.7% от Брутният вътрешен продукт за Литва и сред 0.5% и 1% за Хърватия, до момента в който приблизително за страните, взели участие в разширението на еврозоната, те са сред 0.3% и 0.5% от Брутният вътрешен продукт.