В началото на юли се навършиха 28 години от въвеждането

В началото на юли се навършиха 28 години от въвеждането му в България
Политиците и банкерите в никакъв случай не са били измежду уверените последователи на паричния съвет

Гарантира се цялостна конвертируемост сред лв. и еврото

В началото на юли се навършиха 28 години от въвеждането на паричния съвет в България. Предвид предстоящото приемане на еврото като законно платежно средство от 1 януари 2026 година това евентуално ще бъде последната годишнина, която се отбелязва за една от най-успешните промени в страната.

Стабилните пари съставляват належащо изискване за резистентен икономически напредък наред със отбраната на правото на благосъстоятелност, ниските налози, ефикасното държавно ръководство и така нататък Икономическото развиване е резултат от нововъведенията и ефикасното потребление и систематизиране на ресурсите. Липсата на постоянни пари обаче би могла да съставлява сериозна спънка и образец за това е българската стопанска система преди въвеждането на паричния съвет.

Исторически видяно дефинициите на понятията постоянни пари и инфлация са били (съзнателно) изменени. Те се случват поради намесата на централните банки при основаването на пари и провеждането на парична политика. Интуитивната концепция, че постоянни са тези пари, които имат непрекъсната покупателна дарба – т.е. с избрана сума в разнообразни и отдалечени моменти във времето могат да се закупят едни и същи количества артикули и услуги, не е на дневен ред измежду централните банки. Тяхната цел за инфлацията е тя да бъде към 2% в средносрочен интервал.

Така, в случай че една кошница от артикули е коствала 100 парични единици, то след 10 години, цената й към този момент ще бъде 121.9 единици, т.е. тези парични единици ще са изгубили 18% от покупателната си дарба – факт, който отхвърля претенцията, че парите са постоянни.

Идеята за непоклатимост на парите е обвързвана с функционалността на парите като измерител на цените на обособените артикули и услуги, защото те са общоприето средство за замяна. Същността на мерните единици е да са постоянни и непрекъснати - 1 метър, 1 кг, 1 час и така нататък Именно фактът, че мерната единица не се трансформира, разрешава осъществяването на правилни съпоставения във времето и пространството. Не по този начин стои въпросът при актуалните пари поради непостоянната им покупателна дарба.

Терминът инфлация също е с изменен смисъл: от първичния - повишаването на количеството пари в стопанската система (причината), то към този момент се употребява като трайното увеличение на нивото на цените (следствието). Изменението на относителните цени е натурален развой и се случва непрекъснато в следствие от промените на желанията на потребителите. Намалената податливост към икономисване да вземем за пример може да работи краткотрайно, само че не съставлява непрекъснат фактор за инфлацията (според актуалната формулировка за понятието).

Повишаването на цялостното ниво на цените обаче е резултат в дълготраен интервал от по-голямото количество пари в стопанската система. То от своя страна е разследване от експанзивната политика на централните банки и на държавните управления с дейното подпомагане на банковите системи.

В последна сметка ръководството на количеството пари, на лихвените проценти и на размера на салдото на централната банка е смисълът на паричната политика, чиято съществена цел би следвало да е „ стабилността “ на цените, която в действителност от време на време отстъпва на запазването на финансовата непоклатимост и най-много на натиска на политици и финансисти.
Как се вписва валутният ръб в тази картина?


С цел понижаване на ликвидния риск и на риска от несъстоятелност Българска народна банка слага по-високи условия за минимални наложителни запаси и за финансова адекватност.

При актуалните условия „ второто потомство “ валутни бордове се вкарват, с цел да наложат фискална и финансова дисциплинираност. Причина за това е както прекосяването през епизоди на доста висока и дори хиперинфлация, както в България, по този начин и заради неналичието на построени парични институции, които да разполагат с задоволителен потенциал и да пораждат доверие към локалната новосъздадена валута – Естония след разпадането на Съветския съюз.

Те съставляват решение на казуса за поддържане на лична парична единица, която по едно и също време с това да основава задоволително доверие въз основата на закрепен курс към релативно постоянна (световна) валута и задоволително покритие с валутни запаси. Фактически една от задачите е точно съществуване на обособена лична валута, която е разпознаваема и призната от популацията.

Предимствата на паричния съвет произтичат от неговата същина. Един паричен режим може да бъде избран по този метод, в случай че са налице няколко условия: твърдо закрепен валутен курс – 1.95583 лв. за евро. Да бъде обезпечено най-малко 100% покритие на паричните пасиви с валутни запаси по закрепения курс и задължението за изкупуване на личната валута без ограничавания против аварийна по закрепения курс да е сложен за анулация (установен е със закон). Така в границите на българската стопанска система се подсигурява цялостната конвертируемост сред лв. и еврото.

Политиците и финансистите (най-вече банкерите) в България в никакъв случай не са били измежду уверените последователи на валутния ръб. Заради това още преди въвеждането му той е определян от представители на тези класи като „ окови “ за българската стопанска система, които ѝ пречат да се развива по-бързо. Всъщност пречките, които фактически основава този паричен режим, са пред безотговорната фискална политика и несъразмерното вдишване на опасности от банковата система.

При паричен съвет покупко-продажбата на финансови принадлежности, издадени от локални лица не са позволени. Тоест на Българската национална банка е изцяло неразрешено да придобива държавни скъпи бумаги на българското държавно управление, даже когато са деноминирани в евро. Това значи, че най-големият покупател на ДЦК, какъвто по принцип е централната банка (ЦБ), в България не е разполагаем. Следователно тези ДЦК могат да бъдат пласирани единствено измежду пазарните участници, чиито главен претекст е облага.

Централните банки по принцип употребяват ДЦК при осъществяване на интервенциите на открития пазар за вливане или лишаване на ликвидност от междубанковия пазар и техните претекстове са свързани с паричната политика и в доста по-малка степен от финансовия резултат от съответни покупко-продажби. В последна сметка обаче като участници на първичния пазар и посвоему медиатори комерсиалните банки нормално осъществят облаги при такива покупко-продажби.

По-широкият кръг купувачи и по-ликвидните принадлежности значат от своя страна по-ниска цена на финансиране за държавните управления при използване на по-традиционен паричен режим.

На банките също се постанова да са по-дисциплинирани, тъй като сконтирането на скъпи бумаги също не е разрешено при валутен ръб. Тоест централната банка не е източник на спомагателна ликвидност и по-спешната потребност от такава може да бъде задоволена от междубанковия пазар или от банките-майки. Освен това функционалността заемодател от последна инстанция е доста мъчно налична както заради условията към активите, които могат да бъдат употребявани като обезпечения, по този начин и поради ограничавания й размер. Последното опонира на дефиницията, съгласно която ЦБ би трябвало да дава ликвидност без ограничавания до тогава, до момента в който банките показват съответните активи при събитие със редовно значение.

Поради посочените фактори и за понижаване на ликвидния риск и на риска от несъстоятелност Българска народна банка слага и по-високи условия за коефициентите на минималните наложителни запаси и за финансова адекватност.

В първичния интервал след въвеждането на валутния ръб е удължен процесът на излекуване на банковата система и по-късно тя като цяло е в положително положение. Няколко епизода на ликвидни усложнения за банките през миналите 28 години постановиха намесата на Министерството на финансите и изключително сериозен беше този, подбуден от банкрута на КТБ, защото заплашваше да се популяризира върху голям брой банки.

Дори обстановката с КТБ обаче не понижи доверието към българския лев и валутния ръб, до момента в който главен фактор за случилото се беше политическото въздействие върху банковия контрол, което няма общо с паричния режим. Всъщност тя сподели на икономическата аудитория, че доверието към Българска народна банка поради валутния ръб не би трябвало механично да се придвижва за останалите ѝ задания. Именно дизайнът на борда го защищава от напън от страна на държавното управление и финансовия бранш.

Въпреки позитивните страни при паричен съвет също се случиха няколко интервала на висока инфлация. Всъщност Българска народна банка не въздейства върху паричната база, която е основата, върху която се образува паричната маса. Новата емисия пари се случва, когато е налице търсене от страна на пазарните участници – банки, бизнес, семейства или държавно управление. За да се случи това обаче е нужен приток на валута по линия на платежния баланс. Така всяко в допълнение евро, което се влее в българската стопанска система може да се употребява за емисия на нови левове при показване при Българска народна банка. Това обаче значи по едно и също време повишаване и на валутните запаси, тъй че цялостното покритие на паричната база се резервира. Аналогична е обстановката при приключване на валута от страната.

Когато скоростта на повишаване на паричната маса надвиши тази на производството, нивото на цените разумно се усилва. Първият епизод на висока инфлация се случи преди Световната финансова рецесия, когато в България беше регистриран рекорден приток на капитали, поради който бяха осъществени и най-високите темпове на действителен напредък.

Вторият се случи след възобновяване от COVID-19 рецесията, когато огромните парични и фискални тласъци на ниво Европейски съюз и внезапният скок на цените на енергийните запаси поради „ Зелената “ договорка на Европейски Съюз се съчетаха на локално равнище с разхлабване на фискалната дисциплинираност поради растежа на заплатите в бюджетния бранш и на пенсиите. Докато вносната инфлация последователно се забави, бюджетните дефицити и нужните за тях излъчвания задължения на интернационалните пазари дружно с дефицита на фрагменти на пазара на труда продължиха да упражняват инфлационен напън.

Последният фактор, който добавя картината понастоящем, е идното участие в еврозоната.
Изброените фактори и събития биха довели до по-високо ценово ниво при всевъзможни парични режими. Валутният ръб и дълго поддържаната фискална и финансова дисциплинираност обаче помогнаха на българската стопанска система да премине релативно леко през двете съществени рецесии през интервала на неговото деяние, до момента в който поправеният с  бюджетните дефицити и държавните задължения стопански напредък приблизително за интервала е измежду най-високите измежду всички страни от Централна и Източна Европа.