Допълнителните заеми ще бъдат за увеличаване на капитала на държавни

Допълнителните заеми ще бъдат за увеличение на капитала на държавни предприятия
Правителството пое ангажимент към НАТО делът на военните разноски да доближи 5% от брутния вътрешен артикул до 2035 година

По-кратки периоди биха икономисали 430.8 млн. евро

На 15 юли Министерството на финансите в осъществяване на плануваното в държавния бюджет предприе втора емисия на държавни скъпи бумаги на интернационалните финансови пазари. Това решение не е изненадващо поради окончателното удостоверение на приемането на България в Европейския паричен съюз единствено седмица преди този момент и последвалото го неотложно повишение на кредитния рейтинг.

Бяха издадени два транша - първият е със период до падежа 10 години, годишна купонова рента 3.375% и първична цена 97.84% от номиналната стойност, а общата стойност е 2 милиарда евро. Вторият транш е със период до падежа 20 години, годишна купонова рента 4.125% и първична цена 96.88% от номиналната стойност, която е общо 1.2 милиарда евро.

Първият въпрос, който поражда при огромни излъчвания с обща номинална стойност 3.2 милиарда евро, е дали определеният миг е подобаващ. Данните за пазара в еврозоната демонстрират, че след миналата емисия, изискванията за която бяха контрактувани в края на април, Европейската централна банка намали главните си лихвени проценти с 25 базови точки. Въпреки това междинните пазарни лихвени проценти по облигациите се покачват.

Обяснението за Германия е обвързвано с търговията със Съединените щати и евентуалното влияние върху инфлацията от повишението на митата. Освен това темпът на инфлация в Съединени американски щати и Англия се форсира, което понижава вероятността за намаление на главните лихвени проценти там. Германската стопанска система не демонстрира безапелационни признаци на усъвършенстване и заради това ЕЦБ евентуално ще задържи главните си лихви непроменени. Поради тези причини вероятността лихвите по облигациите в еврозоната (ЕЗ) да се покачват не е дребна и от тази позиция моментът за емисия наподобява подобаващ.



Необходимостта от структурни промени е забележима, само че евентуално участието в еврозоната ще купи още време за политиците.

Следващият въпрос е дали са реализирани оптималните условия по актуалната емисия. В своето прессъобщение от МФ показват, че по време на договарянията с евентуалните вложители е маркиран рекорден интерес, който се показва в поръчки, надвишаващи 13.8 милиарда евро. Подобно развиване значително беше предстоящо поради скорошното приемане в ЕЗ и покачвания кредитен рейтинг.
Изглежда обаче консултантите по емисията на МФ не са направили задоволително в детайли изследване на пазара. Според неофициални източници даже не е било проведено обичайното за интернационалните пазари показване на емисията, при което могат да се получат усещания за склонността за покупка и за изискуемата норма на възвръщаемост при променените по отношение на миналата емисия условия. Недостатъчната информация е повлияла и върху решението за първичните параметри на емисията и макар усъвършенстваните стойности по-късно е било допустимо постигането на по-добри резултати.

Конкретен фактор, който въздейства върху общите разноски, е срокът до падежа. Колкото по-продължителен е този период, толкоз по-големи стават разноските за лихви, тъй като се правят повече такива заплащания.

Така разноските за лихви по първия транш за 10 години ще възлязат на 675 млн. евро (1 320.2 млн. лева.), до момента в който разликата сред номиналната стойност (дължима) и получените приходи от продажбата на облигациите е 43.3 млн. евро (84.6 млн. лева.). При втория транш параметрите са надлежно - 990 млн. евро (1 936.3 млн. лева.) за лихви и разлика сред предстоящи заплащания и приходи от продажбата - 37.4 млн. евро (73.2 млн. лева.).

Така общите разноски по тази емисия ще бъдат в размер 1 745.7 млн. евро (3 414.3 млн. лева.)! 
Разбира се, те ще бъдат разпределени за 20 години, само че въпреки всичко става въпрос за спомагателен запас, който ще би трябвало да бъде събран от данъкоплатците в страната.

Тези значими по мярка суми провокират разумния въпрос - дали не е било допустимо страната да контракти по-добри условия. Това би могло да се реализира при понижаване на периода до падежа на единия или и двата транша. Понастоящем кривата на рентабилност в еврозоната е много стръмна, изключително при периоди до падежа сред 5 и 10 години. (Кривата на рентабилност демонстрира зависимостта сред периода до падежа и лихвите по облигациите. По-стръмна крива значи, че има по-голяма разлика в доходността при идентична смяна на периода до падежа.)

Ако се запазят получените параметри по първия транш - купоновата рента и спредът по отношение на междинните лихви на пазара, само че срокът се понижи от 10 години, тогава би се получило икономисване. Единият транш от направената по-рано през годината емисия е 9-годишен, тъй че актуалният можеше да бъде 8-годишен. МФ евентуално е съобразило, че, както през 2033 година, по този начин и през 2035 година има падежи по съществуващи излъчвания и евентуално по тази причина е предпочело 2035 година, защото дължимата номинална стойност тогава е 900 млн. евро, до момента в който през 2033 година е 1.5 милиарда евро. Само че такава смяна би имала положителен резултат за бюджета за съвсем 168 млн. евро поради спестени лихвени заплащания и по-големи приходи от емисията.

При втория транш обстановката е по-интересна, защото падежът е очакван за 2045 година, само че съгласно данни на МФ към момента няма планувани заплащания по номинална стойност през интервала 2040 - 2043 година Тоест срокът вместо 20 би могъл да бъде 15 години. Позитивният резултат за бюджета би бил в размер 262.9 млн. евро поради понижените с 247.5 млн. евро лихвени заплащания и по-високи приходи от емисията с 15.4 млн. евро.

При по-кратки периоди и на двата транша общият резултат за държавния бюджет би бил положителен - 430.8 млн. евро (842.6 млн. лева.)! Това би било постижимо при по-адекватно отчитане на положението на пазара понастоящем.

Разбира се, допустимо е от МФ да имат някакви различни причини. Подходът да не се позволява централизация на заплащания на номинални стойности (с огромен размер) в границите на една година е логически, само че ускореното икономическо развиване, което непрекъснато се разяснява от представителите на МФ поради въвеждането на еврото, би трябвало да усили размера на стопанската система задоволително, тъй че такива заплащания да не съставляват прекомерно огромен дял от бюджетните доходи тогава.

Проблемът обаче е, че държавният дълг пораства (значително) по-бързо от стопанската система и тази наклонност няма да се промени най-малко до 2028 година съгласно средносрочния фискално-структурен проект. Освен това в него не са планувани дискреционните покачвания на разноските, които неизбежно ще се случат заради непрекъснатите претенции за повишение на обществените разноски и на заплатите в бюджетния бранш. Освен това държавното управление пое ангажимент към НАТО делът на военните разноски да доближи 5% от брутния вътрешен артикул до 2035 година, което в допълнение ще увеличи държавния дълг.

Това значи, че актуалната невиждана обстановка да се излиза по 2 пъти годишно с огромен размер излъчвания на интернационалните пазари ще се трансформира в нещо всекидневно, само че ползата към българския държавен дълг след време ще понижава. Тоест резултатът от участието в ЕЗ може бързо да бъде привършен. Коментираната тук емисия слага към този момент България по цена на финансиране покрай Италия, която е по-голяма и по-развита стопанска система, само че с едно от най-високите съотношения на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната, което е симптом, че доверието към първата е към момента ниско. Бързото повишаване на задлъжнялостта обаче няма да усъвършенства това отношение.

В последна сметка огромният демонстриран интерес евентуално се дължи, както на новината за приемане на еврото, по този начин и заради осъществената удобна за вложителите рентабилност по отношение на риска от несъстоятелност. По-добрите условия за кредиторите обаче значат по-лоши такива за длъжниците, които се показват в по-висока цена на финансиране.

Вероятно най-важният въпрос обаче е: защо ще се употребяват осъществените посредством излъчванията приходи. Според бюджета за 2025 година получените преди тази емисия средства би следвало да са задоволителни за покриване на заплащанията по номинал на падежиращите през годината облигации и планувания бюджетен недостиг. Така че актуалната емисия съставлява свръхзадлъжняване. Допълнителните заеми е планувано да се насочат за увеличение на капитала на държавни предприятия, средствата по-късно да се употребяват за финансиране на вложения.

Тоест по този метод се заобикалят разпоредбите за бюджетния недостиг, защото това са извънбюджетни интервенции. Разходите, което ще бъдат регистрирани, ще са за лихвите за обслужване на тези задължения, само че това ще се случи през идващите години. Все отново, в случай че фактически парите се насочват за вложения, е по-приемливо за задачата да се употребяват дълготрайни заеми, само че те въпреки всичко не следва да са с по-дълъг период от възможните изгоди.

Повечето дълготрайни облигации обаче се емитират за финансиране на настоящи разноски - заплати, прехрана, пенсии, само че по този метод те не способстват за повишение на индустриалния потенциал на стопанската система. Нещо повече, когато са на заем, те не основават стабилно търсене, а краткотрайно, което би могло да даде неправилни сигнали на бизнеса. Освен това обаче за тях ще се заплаща не еднократно, а през всяка от идващите 10 или даже 20 години, до момента в който отговорностите не бъдат погасени.

Още по-лоша е политиката, която се практикува понастоящем - падежиращите заеми се рефинансират и в действителност бюджетните дефицити от предишното се трансформират в непрекъснат пасив. Дефицитът през 2025 година евентуално също ще бъде подобен.

Размерът на този недостиг би могъл да надвишава планувания поради данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия до края на май, налични все още. Поради това МФ евентуално желае да разполага (временно) с по-голям фискален запас, с цел да не се постанова по неотложност да имитира спомагателни облигации на вътрешния пазар при съществуване на проблеми с ликвидността.

В последна сметка възходящото съответствие сред държавния дълг и Брутният вътрешен продукт без ясни дълготрайни вероятности за ускорение на производството е симптом за неустойчива фискална политика. Източникът на тези дефицити би трябвало да се потърси в неефективността на бюджетните разноски, която произтича от несъразмерния брой бюджетни чиновници, неприятното ръководство на собствеността, неналичието на спортно начало при публичните поръчки, формалното програмно и финансово бюджетиране. Необходимостта от структурни промени е забележима, само че евентуално участието в еврозоната ще купи още време за политиците.