AI поставя под угроза милиони работни места
Страховете, че изкуственият разсъдък (AI) ще сложи милиони работни места под заплаха, са действителни. И стартират да се осъществят, демонстрира ново изследване, извършено на Острова от Института за проучване на публичната политика (IPPR).
То стига до извода, че към 11% от работните задания във Англия са изложени на риск от навлизането на AI в живота ни. В най-лошия сюжет това значи загуба на 1,5 милиона работни места, без да се отрази позитивно на Брутният вътрешен продукт.
Анализът на IPPR сподели, че въздействието е явно най-много върху рутинни когнитивни задания, като ръководство на бази данни, както и организационни и стратегически задания, да вземем за пример ръководство на инвентара или обмисляне.
Най-уязвими се оказват чиновниците в така наречен back-office и заетите на ненапълно работно време, като чиновниците със междинни и ниски заплати са изложени на максимален риск.
IPPR рисува още по-мрачна картина за бъдеще, в което генеративният AI ще се интегрира по-дълбоко в пазара на труда. Технологията може да размени 59% от работните задания, което може да докара до загуба на до 7,9 милиона работни места във Англия в най-лошия сюжет.
Заплахата AI „ не е неизбежна “
„ Технологията не е орис и апокалипсисът на работното място не е неминуем – държавно управление, работодатели и синдикати имат опцията да вземат решаващи ограничения в този момент, които да подсигуряват, че управляваме тази нова технология добре “ , споделя Карстен Юнг, старши икономист в IPPR.
Според най-хубавия сюжет на института, работните места, изложени на риск от изместване от AI, могат да набъбнат, с цел да се приспособяват към изкуствения разсъдък, което би могло да способства с 92 милиарда английски лири годишно към Брутният вътрешен продукт. В случай на още по-обвързано с AI бъдеще, тази цифра може да нарасне до 306 милиарда годишно.
Взаимноизгодна връзка сред хората и изкуствения разсъдък като тази може да докара до нарастване на заплатите на чиновниците и да се оправи с дефицита на работна ръка в специалностите, които страдат от дефицит на подобен запас. Експертите настояват, че AI може да светлата страна на „ Силата ” на пазара на труда – стига да върви ръка за ръка с създаване уменията на служащите.
„ Всички съществуващи работни места ще би трябвало да включат AI в своя работен развой “ , споделя за TNW Михал Шимчак, началник на тактиката за AI в консултантската компания Zartis. Шимчак има вяра, че AI ще сътвори толкоз работни места, колкото са нужни. „ Казано по различен метод, самият изкуствен интелект няма да вземе работата ни, само че човек, употребяващ дейно изкуствен интелект сигурно ще го направи “ , добавя той.
Според Ягер Глучина,топ управител в лондонската Luminance, Обединеното кралство има капацитета да приготви трудовия си пазар за тази смяна на парадигмата.
„ Наложително е да се влага в образование, преквалификация и ранно AI образование, с цел да се подсигурява, че както актуалната, по този начин и бъдещата работна мощ са съумели да се ориентират в този нововъзникващ цифров пейзаж “ , споделя Глучина.
От своя страна IPPR приканва за държавни политики, които ще поддържат зелени работни места, регулаторни промени и фискални ограничения като дотации, които да могат да насърчат увеличението на работните места спрямо цялостното им закриване.
То стига до извода, че към 11% от работните задания във Англия са изложени на риск от навлизането на AI в живота ни. В най-лошия сюжет това значи загуба на 1,5 милиона работни места, без да се отрази позитивно на Брутният вътрешен продукт.
Анализът на IPPR сподели, че въздействието е явно най-много върху рутинни когнитивни задания, като ръководство на бази данни, както и организационни и стратегически задания, да вземем за пример ръководство на инвентара или обмисляне.
Най-уязвими се оказват чиновниците в така наречен back-office и заетите на ненапълно работно време, като чиновниците със междинни и ниски заплати са изложени на максимален риск.
IPPR рисува още по-мрачна картина за бъдеще, в което генеративният AI ще се интегрира по-дълбоко в пазара на труда. Технологията може да размени 59% от работните задания, което може да докара до загуба на до 7,9 милиона работни места във Англия в най-лошия сюжет.
Заплахата AI „ не е неизбежна “
„ Технологията не е орис и апокалипсисът на работното място не е неминуем – държавно управление, работодатели и синдикати имат опцията да вземат решаващи ограничения в този момент, които да подсигуряват, че управляваме тази нова технология добре “ , споделя Карстен Юнг, старши икономист в IPPR.
Според най-хубавия сюжет на института, работните места, изложени на риск от изместване от AI, могат да набъбнат, с цел да се приспособяват към изкуствения разсъдък, което би могло да способства с 92 милиарда английски лири годишно към Брутният вътрешен продукт. В случай на още по-обвързано с AI бъдеще, тази цифра може да нарасне до 306 милиарда годишно.
Взаимноизгодна връзка сред хората и изкуствения разсъдък като тази може да докара до нарастване на заплатите на чиновниците и да се оправи с дефицита на работна ръка в специалностите, които страдат от дефицит на подобен запас. Експертите настояват, че AI може да светлата страна на „ Силата ” на пазара на труда – стига да върви ръка за ръка с създаване уменията на служащите.
„ Всички съществуващи работни места ще би трябвало да включат AI в своя работен развой “ , споделя за TNW Михал Шимчак, началник на тактиката за AI в консултантската компания Zartis. Шимчак има вяра, че AI ще сътвори толкоз работни места, колкото са нужни. „ Казано по различен метод, самият изкуствен интелект няма да вземе работата ни, само че човек, употребяващ дейно изкуствен интелект сигурно ще го направи “ , добавя той.
Според Ягер Глучина,топ управител в лондонската Luminance, Обединеното кралство има капацитета да приготви трудовия си пазар за тази смяна на парадигмата.
„ Наложително е да се влага в образование, преквалификация и ранно AI образование, с цел да се подсигурява, че както актуалната, по този начин и бъдещата работна мощ са съумели да се ориентират в този нововъзникващ цифров пейзаж “ , споделя Глучина.
От своя страна IPPR приканва за държавни политики, които ще поддържат зелени работни места, регулаторни промени и фискални ограничения като дотации, които да могат да насърчат увеличението на работните места спрямо цялостното им закриване.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ