Св. мчци Ермил и Стратоник. Св. преп. Максим Кавсокаливит. Преп. Иринарх Ростовс
Страдание на светите мъченици Ермил и Стратоник
При царуването на нечестивия и ревнив идолопоклонник Ликиний всички християни били застрашени от мъчителна гибел. Търсели ги насам-натам, градове и села. Ако някой откриел християнин, донасял за него и по този начин си спечелвал благосклонност и огромни почести. Затова, угаждайки на царя, всички почнали да търсят и преследват християните.
Веднъж, когато Ликиний седнал на трона и почнал съд, при него пристигнал един боец и споделил:
- Тук има християнин в дяконски ранг на име Ермил. Той от дълго време служи на Христа и се присмива над нашите богове и над тебе, царю.
Царят незабавно заповядал да намерят и заловен Ермил. Когато при светия пристигнали царските пратеници, той се молел, вдигнал ръце към Господа, своя Бог. Като схванал, че го водят на съд и изтезание поради Христа, се зарадвал и тръгнал след бойците непринудено, като че ли отивал да одобри почести. Изпълнен с благородно геройство, той застанал пред царя. Ликиний го запитал:
- Кажи ни, в действителност ли си християни, както чухме за тебе?
- Аз - отвърнал дякон Ермил - освен непринудено признавам, че съм християнин, само че декларирам, че съм отдаден пред невидимия Бог и Му послужвам в дяконски ранг.
- Тогава стани чиновник и на нашите богове - споделил царят.
На това предложение мъченикът с пренебрежение отвърнал:
- Мисля, царю, че ти или си ням, или си безразсъден. Казах ти, че послужвам на невидимия Бог, а не на вашите идоли, които са забележими, само че не виждат нищо и не схващат какво значи да бъдеш дякон. Ти се прелъстяваш, като ги смяташ за богове, а те са безчувствен и ням камък и дърво, дело на човешки ръце, които заслужават повече подбив, в сравнение с поклонение.
Царят не могъл да слуша повече дръзките думи на мъченика и незабавно заповядал да го бият по страните с медни пръчки и му споделил:
- Не бъди дръзновен, Ермиле, почитай царя и принеси жертва на боговете, с цел да се избавиш от мъчения.
А светият като че не усещал никаква болежка и се смеел над безсилието на мъчителя. После извисил глас и споделил:
- Ти самият ще понесеш доста рани и ще познаеш върху себе си страшната Божия ръка, задето си оставил своя Създател и се обръщаш към глухите и неми богове, а също за това, че и други, като че ли завиждайки на тяхното избавление, искаш принудително да хвърлиш в същата крах.
После царят заповядал да затворят светия за три дни в тюрма, като се надявал, че той ще се опомни и ще се разкае за смелостта си. А мъченикът си казвал по пътя:
- " Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек " (Пс. 117:6)? " На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта " (Пс. 55:5)?
Когато влезнал в тъмницата, той рекъл:
- " Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се " (Пс. 79:1-2)!
Господ не оставил Своя раб и пратил за негово успокоение и укрепяване ангел, който се явил и споделил:
- Ермиле! Бъди неустрашим, приказва и не замлъквай, тъй като скоро ще победиш замислите на мъчителя и за страданието си ще получиш пресветъл венец свише.
Така Бог въоръжил воина си за героизъм и го препасал със мощ, укрепил мишците му за битка и дал в ръцете му като че меден лък и щит за избавление.
След три дни царят още веднъж го повикал на съд:
- Размисли ли? Ще принесеш ли жертва на боговете, с цел да избегнеш тъгите? Или още си налегнат от безумство и готвиш самичък своята погибел?
Христовият боец мъжествено дал отговор за популярност на укрепилия го Господ:
- Царю! Вече ти отговорих, а ти трябваше да повярваш на думите ми и да не ме питаш повече. Аз имам Бог Небесен, с Него Единия пребивавам, на Него съм подготвен да принеса в жертва самия себе си и от Него чакам да бъде мой асистент.
- Да забележим дали ще ти помогне Онзи, Който живее на небето - възкликнал царят и незабавно заповядал на шестима мощни и жестоки воини да хвърлят мъченика на земята и да го бият без прошка.
Светият търпеливо понасял мъчението, като че ли биели не него, и се молел на Бога:
- Господи Боже мой! Заради мене Ти си претърпял рани и удари при Пилат Понтийски. Укрепи ме в страданията, които понасям поради Тебе, прати ми мощ да понеса тъгите, та като бъда участник в Твоите премеждия, да стана участник и в Твоята безконечна популярност.
Докато се молел, ненадейно се чул глас от небето:
- Амин, амин, Ермиле! След три дни ще се избавиш от тъгите и ще получиш огромна премия за страданията си.
Този глас дал на светия огромно геройство и мощ, а мъчителите хвърлил в боязън и боязън. Те паднали на земята и не можели да помръднат. Уплашил се и царят, само че не поискал да признае Божията мощ. По негова заповед светият страдалец още веднъж бил отведен в тъмницата.
Тъмничарят, на който било заповядано да го пази, се наричал Стратоник. Той бил скришен християнин и другар на Ермил. Сърцето му се съкрушавало, когато виждал тъгите му, само че в душата си той се радвал на неговото геройство и неотстъпчивост, въпреки самичък да не се решавал да поеме такива премеждия.
В тъмницата свети Ермил пеел:
- " Господ е моя светлина и мое избавление: от кого ще се багра? Господ е цитадела на моя живот, от кого ще се тревожа " (Пс. 26:1)?
Озарила го небесна светлина и още веднъж се чул глас, който го призовал мъжествено да претърпи страданията и заречен те да завършат на третия ден.
На другата заран царят още веднъж заповядал да доведат мъченика пред съдилището. Той застанал пред него със ярко лице, радостен поглед и с наслада в сърцето. Мъчителят поклатил глава и присмивайки му се, споделил:
- Кажи ни, каква изгода имаше от мрачната тюрма? Убедиха ли те страданията да се подчиниш на царския закон и да въздадеш на боговете подобаващите почести? Или би трябвало да измисля нови мъчени срещу упоритото ти сърце?
- Мрачната тюрма - дал отговор мъченикът - ме просветли: душата ми е спокойна, радостна и светла, което ми дава добра вяра, че ще получа бъдещата премия. И доста се чудя за какво въобще не се разпръсква мракът, в който си потопен ти и който скрива истината от твоите душевни очи.
Но макар че светият изобличавал заблудите му, Ликиний възкликнал:
- Ти явно не си кадърен на друго, с изключение на да ми се надсмиваш заради своя необуздан език, смелост и безумство. Отговори напряко - ще принесеш ли жертва на боговете, ще се подчиниш ли на заповедта, или ще се подложиш на заслужени мъчения?
- Царю, ти чу отговора ми - споделил мъченикът - и повече няма да чуеш нищо от мене. Прави каквото искаш и изпълнявай каквото си намислил.
Разгневеният Ликиний заповядал да хвърлят светеца гол на земята и да го бият с пръчки по утробата. А светият се радвал в Христа и се молел, издигайки душевните си очи към Него:
- " Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми окажеш помощ " (Пс. 69:2)!
Търпението на светеца изпълнило с гняв мъчителя и той заповядал да раздерат утробата му с стоманени остриета:
- Нека види - възкликнал той - вътрешностите си със личните си очи.
А свети Ермил пеел:
- " Сърцето ми и плътта ми с екстаз се стремят към живия Бог " (Пс.83:3). " Като с угоеност и с дървено масло се насища душата ми, и с щастлив глас Те възхвалят устата ми " (Пс. 62:6).
Стратоник, като гледал нечовешките страдания на своя другар, се разплакал.
Някои от доближените видели това и незабавно донесли на царя:
- Тъмничарят Стратоник не крие своето присъединяване в християнското подвеждане и другарството си с Ермил, тъй като му съчувства и плаче.
Царят повикал Стратоник и попитал:
- Приятел ли си на Ермил?
А той, ученикът на истината, не поискал да приказва несправедливост, и като видял, че е време да извърши своя героизъм, се оповестил за другар на страдалеца и християнина, изобличил бездушието на идолите и безумието на тези, които им се покланят, и популяризирал Единия Бог, Твореца на небето и земята. Разгневеният Ликиний заповядал да го съблекат и да го бият с пръчки. А страдалецът се обърнал към своя другар свети Ермил и му споделил:
- Помоли се за мене на Христа, Ермиле, с цел да ми помогне твърдо и непоколебимо да опазя вярата и да надмогна мъчителите си.
Той убеждавал царя да се откаже от поклонението на слепите и бездушни идоли и да се опасява повече от наказването на същинския Бог, тъй като " ужасно е да попадне човек в ръцете на живия Бог " (Евр. 10:31).
Били светия до тогава, до момента в който той не замълчал, изнемогнал от раните си. После царят заповядал да хвърлят двамата мъченици в тъмницата. Свети Стратоник се молел:
- " Господи, не спомняй предходните ни грехове " (сравни Пс.78:8).
И двамата в един глас призовавали:
- " Помогни ни Боже, Спасителю наш, поради славата на името Си " (Пс.78:9).
В отговор се чул Божествен глас, който възвестил:
- Вие свършихте пътя, вярата опазихте и за вас е подготвен венецът на правдата (сравни 2Тим.4:7-8), който ще получите на сутринта.
Когато пристигнало утрото, Ермил бил отведен в съдилището и Ликиний го попитал:
- Ще принесеш ли жертва на боговете?
- Каквото ти споделих преди - дал отговор той, - това ти дублирам и в този момент. Гори и режи тялото ми, мъчи ме както искаш, тъй като съм навикнал да не се опасявам от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият (сравни Мат. 10:28).
Мъчителят заповядал да го повесят на дървото и да режат с ножове тялото му. В жестоките мъчения светият непрекъснато се молел:
- Бъди ми асистент, Господи, Спасителю мой!
И чул глас свише:
- Не пердах се, Аз, твоят Бог, съм с тебе!
После царят осъдил свети Ермил да бъде удавен в река Истър (Така в антични времена се наричала река Дунав, бел.ре.). И почнал да увещава свети Стратоник да принесе жертва на боговете.
- Иначе и ти, окаяни - споделил той, - ще пострадаш сходно на приятеля си.
Блаженият Стратоник дал отговор:
- Наистина ще съм плачевен, в случай че послушам безумното ти предписание. Как мога да желая да пребивавам, когато приятелят ми умря за Христа?
- Нима и ти искаш да умреш дружно с Ермил? - възкликнал Ликиний.
- Наистина искам това - дал отговор светият,- тъй като същинските другари би трябвало дружно да понасят и бедствията, и да се любуват на богатствата. А какво е по-приятно за нас от страданията и гибелта поради Христа?
Като оставил всякаква вяра да реализира триумф, царят осъдил и него на същото наказване - да бъде удавен дружно със свети Ермил.
Воините повели двамата свети мъченици към реката. По пътя те радостно пеели:
- " Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение "! (Ангелското благовестие при Рождество Христово, Лука 2:14).
Когато воините ги довели при Истър, ги увили в мрежи и ги хвърлили в дълбоките води. Реката приела телата на светите мъченици, а небето вселило душите им в своите обители. (Смъртта на св. мъченици Ермил и Стратоник била към 315 година, бел.ред.)
След три дни вярващите намерили на брега светите им тела и ги погребали покрай град Сингидон (Сингидон - през днешния ден Белград, град на десния бряг на Дунава, в долното му течение, столица на Сърбия, бел.ред.). Положили ги в един гроб, тъй като всичко при тях било общо: изповеданието на Христа, тъмницата, мъченията, гибелта и погребението, обща била и славата им на небето по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух прилича всяка популярност, чест и поклонение в този момент и вечно и във безконечните епохи. Амин.
При царуването на нечестивия и ревнив идолопоклонник Ликиний всички християни били застрашени от мъчителна гибел. Търсели ги насам-натам, градове и села. Ако някой откриел християнин, донасял за него и по този начин си спечелвал благосклонност и огромни почести. Затова, угаждайки на царя, всички почнали да търсят и преследват християните.
Веднъж, когато Ликиний седнал на трона и почнал съд, при него пристигнал един боец и споделил:
- Тук има християнин в дяконски ранг на име Ермил. Той от дълго време служи на Христа и се присмива над нашите богове и над тебе, царю.
Царят незабавно заповядал да намерят и заловен Ермил. Когато при светия пристигнали царските пратеници, той се молел, вдигнал ръце към Господа, своя Бог. Като схванал, че го водят на съд и изтезание поради Христа, се зарадвал и тръгнал след бойците непринудено, като че ли отивал да одобри почести. Изпълнен с благородно геройство, той застанал пред царя. Ликиний го запитал:
- Кажи ни, в действителност ли си християни, както чухме за тебе?
- Аз - отвърнал дякон Ермил - освен непринудено признавам, че съм християнин, само че декларирам, че съм отдаден пред невидимия Бог и Му послужвам в дяконски ранг.
- Тогава стани чиновник и на нашите богове - споделил царят.
На това предложение мъченикът с пренебрежение отвърнал:
- Мисля, царю, че ти или си ням, или си безразсъден. Казах ти, че послужвам на невидимия Бог, а не на вашите идоли, които са забележими, само че не виждат нищо и не схващат какво значи да бъдеш дякон. Ти се прелъстяваш, като ги смяташ за богове, а те са безчувствен и ням камък и дърво, дело на човешки ръце, които заслужават повече подбив, в сравнение с поклонение.
Царят не могъл да слуша повече дръзките думи на мъченика и незабавно заповядал да го бият по страните с медни пръчки и му споделил:
- Не бъди дръзновен, Ермиле, почитай царя и принеси жертва на боговете, с цел да се избавиш от мъчения.
А светият като че не усещал никаква болежка и се смеел над безсилието на мъчителя. После извисил глас и споделил:
- Ти самият ще понесеш доста рани и ще познаеш върху себе си страшната Божия ръка, задето си оставил своя Създател и се обръщаш към глухите и неми богове, а също за това, че и други, като че ли завиждайки на тяхното избавление, искаш принудително да хвърлиш в същата крах.
После царят заповядал да затворят светия за три дни в тюрма, като се надявал, че той ще се опомни и ще се разкае за смелостта си. А мъченикът си казвал по пътя:
- " Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек " (Пс. 117:6)? " На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта " (Пс. 55:5)?
Когато влезнал в тъмницата, той рекъл:
- " Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се " (Пс. 79:1-2)!
Господ не оставил Своя раб и пратил за негово успокоение и укрепяване ангел, който се явил и споделил:
- Ермиле! Бъди неустрашим, приказва и не замлъквай, тъй като скоро ще победиш замислите на мъчителя и за страданието си ще получиш пресветъл венец свише.
Така Бог въоръжил воина си за героизъм и го препасал със мощ, укрепил мишците му за битка и дал в ръцете му като че меден лък и щит за избавление.
След три дни царят още веднъж го повикал на съд:
- Размисли ли? Ще принесеш ли жертва на боговете, с цел да избегнеш тъгите? Или още си налегнат от безумство и готвиш самичък своята погибел?
Христовият боец мъжествено дал отговор за популярност на укрепилия го Господ:
- Царю! Вече ти отговорих, а ти трябваше да повярваш на думите ми и да не ме питаш повече. Аз имам Бог Небесен, с Него Единия пребивавам, на Него съм подготвен да принеса в жертва самия себе си и от Него чакам да бъде мой асистент.
- Да забележим дали ще ти помогне Онзи, Който живее на небето - възкликнал царят и незабавно заповядал на шестима мощни и жестоки воини да хвърлят мъченика на земята и да го бият без прошка.
Светият търпеливо понасял мъчението, като че ли биели не него, и се молел на Бога:
- Господи Боже мой! Заради мене Ти си претърпял рани и удари при Пилат Понтийски. Укрепи ме в страданията, които понасям поради Тебе, прати ми мощ да понеса тъгите, та като бъда участник в Твоите премеждия, да стана участник и в Твоята безконечна популярност.
Докато се молел, ненадейно се чул глас от небето:
- Амин, амин, Ермиле! След три дни ще се избавиш от тъгите и ще получиш огромна премия за страданията си.
Този глас дал на светия огромно геройство и мощ, а мъчителите хвърлил в боязън и боязън. Те паднали на земята и не можели да помръднат. Уплашил се и царят, само че не поискал да признае Божията мощ. По негова заповед светият страдалец още веднъж бил отведен в тъмницата.
Тъмничарят, на който било заповядано да го пази, се наричал Стратоник. Той бил скришен християнин и другар на Ермил. Сърцето му се съкрушавало, когато виждал тъгите му, само че в душата си той се радвал на неговото геройство и неотстъпчивост, въпреки самичък да не се решавал да поеме такива премеждия.
В тъмницата свети Ермил пеел:
- " Господ е моя светлина и мое избавление: от кого ще се багра? Господ е цитадела на моя живот, от кого ще се тревожа " (Пс. 26:1)?
Озарила го небесна светлина и още веднъж се чул глас, който го призовал мъжествено да претърпи страданията и заречен те да завършат на третия ден.
На другата заран царят още веднъж заповядал да доведат мъченика пред съдилището. Той застанал пред него със ярко лице, радостен поглед и с наслада в сърцето. Мъчителят поклатил глава и присмивайки му се, споделил:
- Кажи ни, каква изгода имаше от мрачната тюрма? Убедиха ли те страданията да се подчиниш на царския закон и да въздадеш на боговете подобаващите почести? Или би трябвало да измисля нови мъчени срещу упоритото ти сърце?
- Мрачната тюрма - дал отговор мъченикът - ме просветли: душата ми е спокойна, радостна и светла, което ми дава добра вяра, че ще получа бъдещата премия. И доста се чудя за какво въобще не се разпръсква мракът, в който си потопен ти и който скрива истината от твоите душевни очи.
Но макар че светият изобличавал заблудите му, Ликиний възкликнал:
- Ти явно не си кадърен на друго, с изключение на да ми се надсмиваш заради своя необуздан език, смелост и безумство. Отговори напряко - ще принесеш ли жертва на боговете, ще се подчиниш ли на заповедта, или ще се подложиш на заслужени мъчения?
- Царю, ти чу отговора ми - споделил мъченикът - и повече няма да чуеш нищо от мене. Прави каквото искаш и изпълнявай каквото си намислил.
Разгневеният Ликиний заповядал да хвърлят светеца гол на земята и да го бият с пръчки по утробата. А светият се радвал в Христа и се молел, издигайки душевните си очи към Него:
- " Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми окажеш помощ " (Пс. 69:2)!
Търпението на светеца изпълнило с гняв мъчителя и той заповядал да раздерат утробата му с стоманени остриета:
- Нека види - възкликнал той - вътрешностите си със личните си очи.
А свети Ермил пеел:
- " Сърцето ми и плътта ми с екстаз се стремят към живия Бог " (Пс.83:3). " Като с угоеност и с дървено масло се насища душата ми, и с щастлив глас Те възхвалят устата ми " (Пс. 62:6).
Стратоник, като гледал нечовешките страдания на своя другар, се разплакал.
Някои от доближените видели това и незабавно донесли на царя:
- Тъмничарят Стратоник не крие своето присъединяване в християнското подвеждане и другарството си с Ермил, тъй като му съчувства и плаче.
Царят повикал Стратоник и попитал:
- Приятел ли си на Ермил?
А той, ученикът на истината, не поискал да приказва несправедливост, и като видял, че е време да извърши своя героизъм, се оповестил за другар на страдалеца и християнина, изобличил бездушието на идолите и безумието на тези, които им се покланят, и популяризирал Единия Бог, Твореца на небето и земята. Разгневеният Ликиний заповядал да го съблекат и да го бият с пръчки. А страдалецът се обърнал към своя другар свети Ермил и му споделил:
- Помоли се за мене на Христа, Ермиле, с цел да ми помогне твърдо и непоколебимо да опазя вярата и да надмогна мъчителите си.
Той убеждавал царя да се откаже от поклонението на слепите и бездушни идоли и да се опасява повече от наказването на същинския Бог, тъй като " ужасно е да попадне човек в ръцете на живия Бог " (Евр. 10:31).
Били светия до тогава, до момента в който той не замълчал, изнемогнал от раните си. После царят заповядал да хвърлят двамата мъченици в тъмницата. Свети Стратоник се молел:
- " Господи, не спомняй предходните ни грехове " (сравни Пс.78:8).
И двамата в един глас призовавали:
- " Помогни ни Боже, Спасителю наш, поради славата на името Си " (Пс.78:9).
В отговор се чул Божествен глас, който възвестил:
- Вие свършихте пътя, вярата опазихте и за вас е подготвен венецът на правдата (сравни 2Тим.4:7-8), който ще получите на сутринта.
Когато пристигнало утрото, Ермил бил отведен в съдилището и Ликиний го попитал:
- Ще принесеш ли жертва на боговете?
- Каквото ти споделих преди - дал отговор той, - това ти дублирам и в този момент. Гори и режи тялото ми, мъчи ме както искаш, тъй като съм навикнал да не се опасявам от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият (сравни Мат. 10:28).
Мъчителят заповядал да го повесят на дървото и да режат с ножове тялото му. В жестоките мъчения светият непрекъснато се молел:
- Бъди ми асистент, Господи, Спасителю мой!
И чул глас свише:
- Не пердах се, Аз, твоят Бог, съм с тебе!
После царят осъдил свети Ермил да бъде удавен в река Истър (Така в антични времена се наричала река Дунав, бел.ре.). И почнал да увещава свети Стратоник да принесе жертва на боговете.
- Иначе и ти, окаяни - споделил той, - ще пострадаш сходно на приятеля си.
Блаженият Стратоник дал отговор:
- Наистина ще съм плачевен, в случай че послушам безумното ти предписание. Как мога да желая да пребивавам, когато приятелят ми умря за Христа?
- Нима и ти искаш да умреш дружно с Ермил? - възкликнал Ликиний.
- Наистина искам това - дал отговор светият,- тъй като същинските другари би трябвало дружно да понасят и бедствията, и да се любуват на богатствата. А какво е по-приятно за нас от страданията и гибелта поради Христа?
Като оставил всякаква вяра да реализира триумф, царят осъдил и него на същото наказване - да бъде удавен дружно със свети Ермил.
Воините повели двамата свети мъченици към реката. По пътя те радостно пеели:
- " Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение "! (Ангелското благовестие при Рождество Христово, Лука 2:14).
Когато воините ги довели при Истър, ги увили в мрежи и ги хвърлили в дълбоките води. Реката приела телата на светите мъченици, а небето вселило душите им в своите обители. (Смъртта на св. мъченици Ермил и Стратоник била към 315 година, бел.ред.)
След три дни вярващите намерили на брега светите им тела и ги погребали покрай град Сингидон (Сингидон - през днешния ден Белград, град на десния бряг на Дунава, в долното му течение, столица на Сърбия, бел.ред.). Положили ги в един гроб, тъй като всичко при тях било общо: изповеданието на Христа, тъмницата, мъченията, гибелта и погребението, обща била и славата им на небето по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух прилича всяка популярност, чест и поклонение в този момент и вечно и във безконечните епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ