Преп. Симеон Персидски. Преп. Акакий, еп. Мелитински
Страданието на свети свещеномъченик Симеон, свещеник Персийски
Когато броят на християните в Персия[1] се нараснал доста и те имали свои църкви, епископи, свещеници и дякони[2], езическите магьосници, виждайки това, изпаднали в огромна гняв и мощен яд против християните. Магьосниците, които произлизали от най-древните влъхви, били бранители и пазители на нечестивото персийско лъжеверие. Заедно с тях против християните се вдигнали и иудеите, безконечните врагове на християнството. Като се наговорили с влъхвите, подучили персийския цар Сапор[3] да повдигне гонение против християните[4]. А още преди този момент били оклеветили пред него свети Симеон, епископа на града Селевкия-Ктезифон[5], като споделили, че този християнски свещеник е зложелател на персийското царство и дружи с гръцкия цар, на който донася за всичко, което става в Персия.
Тогава цар Сапор първо наложил на християните огромен и доста тежък налог и заповядал на строги мъже да наблюдават за заплащането на налога. После той почнал намерено да умъртвява свещениците и Божиите чиновници, почнал да граби църковното имущество и да унищожава самите църкви, като ги сривал до основи; а свещеник Симеон, като привиден зложелател на персийското царство и съперник на нечестивото персийско поверие, заповядал да го заловен и заведат при него на съд.
Според царското предписание довели при царя свети Симеон дружно с двама свещеници, Авделай и Ананий. Епископът, заловен от бойците и окован в стоманени вериги, освен че не се уплашил от гнева на царя, само че даже не му се и поклонил. Затова царят, доста ядосан, запитал светеца:
- Защо ти не ми се поклони, както преди ми се покланяше?
Светецът отвърнал:
- По-рано не ме водеха при тебе по този начин, както съм доведен сега; и аз се покланях пред теб, отдавайки по достолепие чест на сана ти. А в този момент, когато съм доведен, с цел да се отрека от моя Бог и да отстъпя от вярата си, на мен не ми прилича да се кланям на теб, врага на моя Бог.
Царят почнал да го убеждава да се поклони на слънцето[6] и му заречен за това доста дарове и почести, като го заплашвал, че в противоположен случай ще изтреби изцяло християнството от своето царство. Но когато царят видял, че светецът е неустрашим и нито ласките, нито заканите могат да го склонят към нечестието, заповядал да го хвърлят в тъмницата.
В същото време, когато водели светеца от царските покои към тъмницата, го видял евнухът[7] Устазан[8], който, към този момент на преклонни години, бил възпитавал цар Сапор от детските му дни и се употребил с огромна респект от всички, защото бил най-близкият човек до царя. Той седял край царските покои и като видял, че водят свети Симеон, епископа, станал от мястото си и се поклонил на Божия архиерей. Но свети Симеон отвърнал от него лицето си и гръмко го укорил за отстъпничеството му, тъй като изначало той бил християнин, а след това от боязън пред царя се поклонил на слънцето. След това Устазан почнал мощно да се съкрушава, почнал да плаче и горко да ридае, свалил от себе си скъпоценните одежди и се облякъл в елементарна и груба дреха, и като седнал пред вратите на царския замък, през сълзи говорел на себе си:
- Горко на мен, окаяника! Как ще застана пред моя Бог, от Когото се отхвърлих? Ето Симеон, и той отвърна от мен лицето си поради отстъпничеството ми; по какъв начин ще ме огледа моят Създател?
Като говорел по този начин, той безутешно ридаел. Научил за това цар Сапор, повикал го при себе си и като видял, че плаче, го запитал:
- Коя е повода за твоята тъга? Каква тъга те е сполетяла в царския замък?
Устазан отвърнал:
- Не, с мен не се е случило нищо неприятно и печално в твоя замък, въпреки че бих предпочел да понеса всички несгоди, скърби и беди на света, в сравнение с единственото, поради което в този момент се съкрушава сърцето ми и рева - това, че до момента пребивавам на земята: аз съм толкоз остарял на години и от дълго време трябваше да съм починал, а още виждам слънцето, на което се покланям като на господ. По-добре да бях починал, вместо да отстъпя от Бога, Създателя на цялото създание, да се поклоня на създанието, вместо на Твореца. Но аз направих това не заради своето откровено предпочитание, а лицемерно, като желаех да угодя на тебе, и по тази причина съм заслужен за смъртно наказване по две аргументи: първо, отхвърлих се от Христа, моя Бог, и второ, в старостта си се оказах погрешен към тебе. Но, заклевам се в Бога, Създателят на небето и земята, че повече няма да извърша този грях. Няма повече да разгневя Моя Господ и Бог Иисус Христос, Безсмъртния Цар, поради смъртния цар; повече няма да преклоня коленете си пред слънцето, Божието творение, само че ще се покланям на Самия Създател от днешния ден до края.
Като изслушал Устазан, цар Сапор доста се учудил на тази непредвидена смяна у него и почнал още повече да се гневи против християните, като мислел, че с някаква магия те са прелъстили Устазан. Като жалел стареца, той почнал да го моли като татко да не предизвиква такова оскърбление на техните богове, непочтеност на себе си и тъга на царския дом, като го увещавал за това ту с милувки, ту със закани. Но Устазан отвърнал на царя:
- Стига ми и безразсъдството, което допусках досега; към този момент няма да върша това, няма да уважавам творението вместо Твореца.
След дълги и най-различни увещания царят, като видял, че Устазан е неотстъпчив, го осъдил на посичане с меч.
Воден на гибел, блаженият Устазан повикал при себе си един собствен правилен другар, евнух и царски кубикуларий[9], и го помолил да отиде при царя и да му съобщи неговите последни думи. Той рекъл по този начин:
- Царю - по този начин споделя Устазан, - спомни си моята работа, спомни си по какъв начин от дните на моята младост служех изначало на твоя татко, а след това на тебе до последно време с цялото си старание. За удостоверение на това няма потребност от очевидци, тъй като самият ти добре го знаеш. За цялата тази работа желая от тебе една премия: направи известно на всички защо загивам. Нареди на глашатая гръмогласно да разгласи това, та всички князе, знатните люде и целият народ да знаят, че не за някакво закононарушение или виновност пред царя умира Устазан, само че че умира поради това, че е християнин и не е поискал да се отхвърли от своя Бог.
Когато молбата била предадена на цар Сапор, той се съгласил да я извърши, защото се надявал да докара до по-голям боязън всички християни, щом чуят, че царят не е пощадил и стареца Устазан, честния и мирен мъж, царския педагог, само че поради изповядването на Христовото име без благосклонност го е предал на гибел. Но свети Устазан мислел другояче: той считал, че християните, които той бил уплашил и опечалил с отстъпничеството си от християнството, като научат за неговото превръщане и мъченическа гибел за Христа, ще се зарадват и ще се поддържат, с цел да понесат твърдо сходни премеждия.
Така на светия страдалец била отсечена главата под мощните крясъци на глашатая, че Устазан отива на гибел не поради някаква друга виновност, а за това, че изповядва Христа.
За тази кончина на Устазан научил и светият свещеник Симеон, който бил в тъмницата със свещениците и други християни. Те всички се изпълнили с огромна наслада и популяризирали Бога, Който обърнал Устазан от заблудата му и го увенчал с страдалчески венец.
След известно време, когато бил извикан за повторно при царя, свети Симеон с доста безстрашие приказвал пред него за християнската религия и не поискал да се поклони на слънцето, а също и да се преклони пред царя.
Тогава царят се разгневил и заповядал всички християни, които са в тъмниците и в окови, да бъдат изведени и умъртвени в деня на избавителните премеждия на нашия Господ Иисус Христос. Изведените на гибел били 100 на брой, измежду които имало доста свещеници, дякони и клирици. Всички те били наказани от царя на посичане с меч пред очите на Симеон, а накраятрябвало да бъде убит и Симеон. Когато водели вързаните християни на гибел, старшият от влъхвите гръмогласно възклицавал:
- Ако някой от вас желае да остане жив, дано дружно с царя да се поклони на слънцето и незабавно ще бъде пуснат на независимост.
Но нито един от християните не отвърнал на неговия апел, тъй като никой не желал да избра краткотрайния живот пред безконечния, само че всеки с наслада желал да почине за Христа, Който дава живота. А светият свещеник насърчавал всички към храбро претърпяване на мъченията и гибелта, като ги наставлявал със слова от свещеното Писание и ги подкрепял да понесат страданията с вяра за безконечния живот в Небесното Царство. И те всички били посечени с меч. А по-късно и свети Симеон, пастирът, който изпратил пред себе си своето словесно стадо при Христа, Началникът на пастирите, поставил главата си под меча и отишъл при Господа[10]. Заедно с него били умъртвени и двамата презвитери Авделай и Ананий, които били възрастни на години.
Когато пристигнал ред на Ананий да преклони глава под меча, той се уплашил и почнал да трепери от боязън. Но един благороден мъж, на име Фусик, който стоял край него, шеф на всички нисши чиновници в двореца, който скрито изповядвал хрстиянството, като видял, че духовник Ананий се е изплашил от посичането с меч, възкликнал, като се обърнал към него:
- Не се пердах, старче! Затвори очи и бъди корав, тъй като незабавно ще видиш Божествената светлина.
Едва изрекъл това, този мъж бил приет за християнин; като го заловили, го отвели при царя. А той храбро изповядал, че е християнин, и се отрекъл от нечестивата персийска религия.
Като слушал думите му, царят мощно се разгневил и заповядал да го умъртвят, само че не посредством посичане с меч, а по някакъв различен непосилен метод. Като разрязали шията му, извадили оттова езика и го отрязали, по-късно одрали кожата от цялото му тяло; и в такива страдания бил убит светецът.
По същото време хванали и щерка му, госпожица на име Аскитрея, и след мъчителни изтезания умъртвили и нея. Тогава били умъртвени и мнозина други изповедници на вярата в Господа Иисуса. Една година по-късно събитие също на Велики Петък, бил убит свети Азат скопецът, най-любимият царски прислужник, и с него хиляда свети мъченици. Светата Църква пресмята броя на убитите за Христа за цялото това време на хиляда 100 и петдесет души. Църковните историци Созомен[11] и Никифор Калист[12] в своите съчинения описват, че по това време били умъртвени безбройно голям брой християни, в самия ден на Христовите премеждия и в деня на светата Пасха. Защото едвам излязла заповедта на нечестивия цар Сапор - да се умъртвяват християните в неговата страна - и вярващи и от двата пола, остарели и млади, сами бързали да излязат от домовете си и без боязън се предавали на гибел, като умирали с наслада за своя Господ.
А когато бил убит свети Азат скопецът, царят доста съжалявал за него, защото мощно го обичал, и по тази причина заповядал да прекратят убийствата; предписал единствено на влъхвите си да търсят и да предават на мъчения учителите и наставниците на християните, епископите и презвитерите, а останалите християни наредил да се щадят. А ние, като почитаме паметта на всички свети мъченици, популяризираме Основоположника на подвизите и Този, Който дава венците, Христос, нашия Спасител, прославян постоянно с Отца и Светия Дух. Амин.
Житие на светия наш отец Акакий, свещеник Мелитински
Светият Божий ласкател Акакий бил роден в арменския град Мелитина[13] и произхождал от благочестиви и богобоязливи родители, които, като нямали деца, с молитва и пост си изпросили от Бога този блажен плод. Родителите възпитали сина си на книжните науки и го отвели при епископа на този град; дали го на работа Богу, тъй като по този начин били дали обещание, когато молели от Бога дете за себе си.
Епископ на град Мелитина тогава бил блаженият Отрий. Това бил същият свещеник, който на Втория Вселенски събор на светите отци, призован по времето на царуването на Теодосий Велики[14], против духобореца Македоний[15], измежду 100 и петдесетте отци бил изключително мощен бранител на благочестието. Заедно със свети Григорий Богослов[16] и с другите ревнители и бранители на православието той твърдо го защитавал и се борел против ересите. На този благоверен мъж, свети Отрий, бил поверен от родителите блаженият отрок Акакий.
Светият свещеник Отрий, като предвидял у момчето божествената берекет, го сложил измежду църковните клирици. Акакий израствал от мощ в действие, като преуспявал в добродетелите, ревниво изпълнявайки църковните писания, усъвършенствал се в добродетелите и светостта, като се стараел да бъде потребен на всеки. При него се учил и преподобният Евтимий Велики[17], когато бил дребен. Свети Акакий бил преподавател освен на децата, само че и на възрастните, като всички назидавал и с думи, и с образеца на своя благодетелен живот, изключително когато достигнал духовнически ранг и бил длъжен да се грижи за спасението на поверените му човешки души. Като определен съсъд на Светия Дух, той бил въздигнат в архиерейски ранг, като изцяло заслужен за това. Когато свети Отрий, Митилинският свещеник, минал от този живот при Господа, на неговото място единогласно от всички бил определен блаженият Акакий и по чин възведен на светителския трон, като горяща свещ, сложена на златен свещник за просвещение на цялата вселена[18]. Този свещеник по този начин угодил на Бога и бил толкоз популярен в светостта си, че се удостоил с дара на чудотворството. Тук ще разкажем с малко думи за някои от многото му чудеса.
Веднъж се случила дълга засуха, заради което се очаквал заплашителен апетит. Целият народ бил в огромна тъга. Христовият светител дружно с гладуващия народ тръгнал към църквата на свети великомъченик Евстатий, която се намирала отвън града, и там умолявал Христовия страдалец дружно с тях да се помоли на Господа и да изпроси от Него дъжд, с цел да се насити изсъхналата земя. След това той сложил близо до църквата на издигнато и намерено място жертвеник и Божествен трон и почнал тук да прави безкръвната жертва, като със сълзи се молел на Господа. При това преподобният не разтворил виното в светата Чаша с вода, както това се прави нормално, само че устремил мозъка си към Бога и старателно се молел Самият Бог да изпрати свише вода и с тази дъждовна вода да разтвори виното в Чашата и дружно с това да напои и изсъхналата земя. И молитвата на светеца била така мощна и действена, че незабавно завалял мощен дъжд, който освен разтворил виното в Чашата, само че задоволително наситил и земята. Скръбта на всички хора, които били там, се трансформирала в наслада, и всички популяризирали и благодарили на Бога. През тази година имало изобилна годишна продукция от плодове по молитвите на Божия ласкател Акакий.
В тази страна имало и една пълноводна река, която доста постоянно излизала от крайбрежията си и наводнявала близките селища. Веднъж реката по този начин извънредно се разляла, че даже огромните здания, близо до нея, били напълно наводнени, а някои били разрушени; с всеки час реката се разливала от ден на ден и заплашвала да потопи голям брой околни жилища. Тогава Христовият светител Акакий, като видял какъв брой доста страдат хората от това наводняване, се доближил към реката и като се помолил на Бога, положил близо до брега камък, като забранил на реката да минава зад поставения от него лимит. Реката влезнала в крайбрежията си; и макар че водата в нея доста се нараснала, не излизала по-далече от оня камък, с който светителят като с някое затруднение я заключил в нейните крайбрежия.
На осемнадесет стадия от упоменатия град имало една доста красива и равна околност, която принадлежала на гърците и се наричала Миасина. Сред нея се простирала огромна низина и по посока на изток течала бърза и чиста река, която се наричала Азор или Азур; тази река протичала през няколко езера. На най-красивото и високо място се намирало идолско капище, обкръжено от градина с плодни дървета, оросявани от водите на едно от езерата на река Азур. Това място било осквернено с бесовски мерзости, защото тук постоянно се събирали гърци, които се покланяли на идолите и принасяли нечестиви жертви на своите богове.
Свети Акакий, възревнувал за Христа, изискал да очисти мястото и да го освети за възхвала в него на Истинския Бог. За тази работа му се наложило много доста да се потруди, тъй като езическите жреци мощно се противели на желанието му, като не давали своето идоложертвено място. И когато светецът почнал да строи там черква в чест на Пресвета Богородица, тези зли хора всячески го попречили - това, което вярващите построявали денем, през нощта нечестивите идолопоклонници разрушавали. Но светият Христов ласкател Акакий, като се въоръжил против тях с молитва, победил враговете си. Той, с Божията помощ, разрушил идолското капище и построил храм в чест на Божията Майка. Като осветил храма, трансформирал в обиталище на светите Ангели това място, което преди служело за жилище на бесовете, и устроил обител при храма на Пресвета Богородица за живот на добродетелни монаси. Така там, където по-рано се правили нечестиви кървави жертви на дявола, в този момент почнала да се принася безкръвната чиста жертва на Истинския Бог и ежедневни славословия и молебствия. По благодатта на Пречистата Божия Майка и по молитвите на чудотвореца Акакий на това място ставали чудеса, които гърците като виждали, оставяли своето непочтеност и се обръщали към вярата в Христа Бога. Ще напомним едно от станалите там преславни чудеса.
Случило се по този начин, че строителите на упоменатия храм заради невниманието си погрешно построили църковния свод, и когато Христовият светител Акакий правил в олтара Божествената работа, сводът се наклонил във вътрешността и към този момент щял да падне. Като видели това, всички, които били в църквата, в безвластие почнали да излизат от храма; само че светителят възгласил:
- Господ е цитадела на моя живот, от кого ще се плаша[19]? Падането на църковния свод незабавно спряло и той, по молитвите на светеца като че ли висящ във въздуха, поддържан от молитвата като от някаква твърда основа. И останал по този начин, до момента в който светителят приключил службата и излязъл с клира си от църквата. Едва излязъл и сводът с тътнеж паднал на земята, без да аргументи щета на никого.
Веднъж в един различен храм в селището, наричано Самурия, този добър овчар на словесните овци предложил духовна храна на своето стадо, като проповядвал словото Божие. По време на беседата му с народа множеството лястовички, които били там, със мощните си крясъци заглушавали гласа на преподобния и пречели на народа да слуша думите му, и от време на време съвсем не се чували словата, които излизали от богогласните уста на епископа. Тогава, като прекъснал за малко беседата си, той се обърнал към лястовичките и им заповядал в името на Създателя да млъкнат и да прекратят виковете си. Лястовичките незабавно замлъкнали, не можели да издадат нито тон, и отлетели, като напуснали гнездата си. Оттогава лястовички не свиват гнезда там и в случай че някоя инцидентно дохвъри край храма, не може да чурулика, а като няма бързо прелита край храма и отлита, като че ли прогонена от някого.
Недалеч от града свети Акакий имал дом, където живеел, преди да одобри епископския ранг. Когато встъпил на светителския трон, трансформирал своя дом в болница и леговище за бедните. Светителят постоянно посещавал своята болница, като носел нужното за болните и сам им прислужвал.
Веднъж, като отишъл при болните по беритба, попитал ги дали си имат всичко и дали нещо не им липсва. Те отвърнали, че всичко при тях е в обилие и единствено едно ги мъчи - множеството мухи, които им предизвикват огромни премеждия, като кацат по раните им и ги хапят. Светецът незабавно се помолил на Бога, прогонил с молитвата си мухите и им заповядал в никакъв случай повече да не се появяват тука. И по този начин било до самата кончина на Божия ласкател: от този момент в този дом не се виждала нито една муха. Такова знамение направил този дивен мъж посредством Божията берекет.
По същия метод заповядал на жабите, които крякали в езерото и дразнели болните, да замлъкнат. След известно време се съжалил над жабите и ги освободил от мълчанието, единствено че не напълно. Защото им разрешил да издават своите крякания безшумно, а не по този начин мощно, както по-рано.
В едно безводно място светителят направил от изсъхнал камък да потече извор на студена вода и напоил жадните; и с доста други чудни каузи удивил света този популярен вълшебник.
Свети Акакий участвал и на Третия Вселенски събор, който бил призован в град Ефес през царуването на император Теодосий Младши[20]. Там дружно с Кирил, александрийския патриарх, и с другите свети отци, Акакий свалил нечестивия Несторий, патриарх цариградски[21], който хулел Пречистата Дева Богородица, и го предал на анатема. Свети Акакий бил обичан и възхваляван от всички свети отци и се употребил с уважението на самия император.
Като управлявал спокойно Христовата Църква дълго време и направил доста чудеса, свети Акакий отпътувал спокойно при Господа. Неговото почтено тяло било заровено паралелно с тялото на свети страдалец Полиевкт[22]. С него той следва в този момент пред Господа и дружно с лика на останалите светии популяризира Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прочут от цялата гад во веки. Амин.
Страданието на свети страдалец Адриан
Светият Христов страдалец Адриан бил един от тези християни, които дълго преди да ги осъдят, ги залавяли и затваряли в разнообразни тъмници. Той бил изведен от тъмницата по времето, когато се принасяла жертва на езическите богове и когато в жертвоприношението взели участие всички предани на идолите езичници[23]. Започнали да принуждават и светия страдалец да се приближи към жертвеника и да постави тамян, само че той освен че не се съгласил да направи това, само че самоуверено и мъжествено пристъпил към жертвеника, разрушил го, разхвърлял поставените на него жертви и пръснал огъня. С тази своя постъпка събудил гнева на шефа, а присъстващите фенове на идолите изпаднали в такава гняв, че хванали светеца и почнали безмилостно да го бият. Едни го удряли с пръчки, други с стоманени прътове, а някои, като взели камъни, му избили зъбите и най-после разпалили голямата пещ и хвърлили в нея светия страдалец. Мъчителите изгорили тялото му; само че със своя дух той се възнесъл на небесата при Бога.
В памет на светия наш отец Агапит, папа Римски
Свети Агапит, папа Римски[24], бил изпратен от готския цар Теодорих Велики[25], който тогава владеел Италия, в Константинопол при император Юстиниан[26], да договаря за мир. Като тръгнал, срещнал по пътя един човек, който страдал от два недъга - бил глух и хром. Като го хванал за ръка, свети Агапит изцелил нозете му; а като го причастил със Светите Тайни на Тялото и Кръвта Христови, развързал и езика му.
Докато бил в Константинопол, свети Агапит видял един кьорав, който седял край по този начин наречените Златни врата и просел лепта. Съжалил се над него, упълномощил на очите му дясната си ръка, след което слепият прогледнал.
По време на пребиваването на Агапит в Константинопол, по заповед на император Юстиниан тук бил призован поместен събор[27], който свалил патриарх Антим[28], възкачен на патриаршеския трон нелегално, обратно на църковните правила[29]. На мястото на сваления Антим бил възведен един презвитер на име Мина[30], който водел свят и строго подвижнически живот. Едновременно на този събор била наказана и ереста на Север[31].
Наскоро по-късно свети Агапит се показал пред Господа[32] и бил заровен в Константинопол.
Когато броят на християните в Персия[1] се нараснал доста и те имали свои църкви, епископи, свещеници и дякони[2], езическите магьосници, виждайки това, изпаднали в огромна гняв и мощен яд против християните. Магьосниците, които произлизали от най-древните влъхви, били бранители и пазители на нечестивото персийско лъжеверие. Заедно с тях против християните се вдигнали и иудеите, безконечните врагове на християнството. Като се наговорили с влъхвите, подучили персийския цар Сапор[3] да повдигне гонение против християните[4]. А още преди този момент били оклеветили пред него свети Симеон, епископа на града Селевкия-Ктезифон[5], като споделили, че този християнски свещеник е зложелател на персийското царство и дружи с гръцкия цар, на който донася за всичко, което става в Персия.
Тогава цар Сапор първо наложил на християните огромен и доста тежък налог и заповядал на строги мъже да наблюдават за заплащането на налога. После той почнал намерено да умъртвява свещениците и Божиите чиновници, почнал да граби църковното имущество и да унищожава самите църкви, като ги сривал до основи; а свещеник Симеон, като привиден зложелател на персийското царство и съперник на нечестивото персийско поверие, заповядал да го заловен и заведат при него на съд.
Според царското предписание довели при царя свети Симеон дружно с двама свещеници, Авделай и Ананий. Епископът, заловен от бойците и окован в стоманени вериги, освен че не се уплашил от гнева на царя, само че даже не му се и поклонил. Затова царят, доста ядосан, запитал светеца:
- Защо ти не ми се поклони, както преди ми се покланяше?
Светецът отвърнал:
- По-рано не ме водеха при тебе по този начин, както съм доведен сега; и аз се покланях пред теб, отдавайки по достолепие чест на сана ти. А в този момент, когато съм доведен, с цел да се отрека от моя Бог и да отстъпя от вярата си, на мен не ми прилича да се кланям на теб, врага на моя Бог.
Царят почнал да го убеждава да се поклони на слънцето[6] и му заречен за това доста дарове и почести, като го заплашвал, че в противоположен случай ще изтреби изцяло християнството от своето царство. Но когато царят видял, че светецът е неустрашим и нито ласките, нито заканите могат да го склонят към нечестието, заповядал да го хвърлят в тъмницата.
В същото време, когато водели светеца от царските покои към тъмницата, го видял евнухът[7] Устазан[8], който, към този момент на преклонни години, бил възпитавал цар Сапор от детските му дни и се употребил с огромна респект от всички, защото бил най-близкият човек до царя. Той седял край царските покои и като видял, че водят свети Симеон, епископа, станал от мястото си и се поклонил на Божия архиерей. Но свети Симеон отвърнал от него лицето си и гръмко го укорил за отстъпничеството му, тъй като изначало той бил християнин, а след това от боязън пред царя се поклонил на слънцето. След това Устазан почнал мощно да се съкрушава, почнал да плаче и горко да ридае, свалил от себе си скъпоценните одежди и се облякъл в елементарна и груба дреха, и като седнал пред вратите на царския замък, през сълзи говорел на себе си:
- Горко на мен, окаяника! Как ще застана пред моя Бог, от Когото се отхвърлих? Ето Симеон, и той отвърна от мен лицето си поради отстъпничеството ми; по какъв начин ще ме огледа моят Създател?
Като говорел по този начин, той безутешно ридаел. Научил за това цар Сапор, повикал го при себе си и като видял, че плаче, го запитал:
- Коя е повода за твоята тъга? Каква тъга те е сполетяла в царския замък?
Устазан отвърнал:
- Не, с мен не се е случило нищо неприятно и печално в твоя замък, въпреки че бих предпочел да понеса всички несгоди, скърби и беди на света, в сравнение с единственото, поради което в този момент се съкрушава сърцето ми и рева - това, че до момента пребивавам на земята: аз съм толкоз остарял на години и от дълго време трябваше да съм починал, а още виждам слънцето, на което се покланям като на господ. По-добре да бях починал, вместо да отстъпя от Бога, Създателя на цялото създание, да се поклоня на създанието, вместо на Твореца. Но аз направих това не заради своето откровено предпочитание, а лицемерно, като желаех да угодя на тебе, и по тази причина съм заслужен за смъртно наказване по две аргументи: първо, отхвърлих се от Христа, моя Бог, и второ, в старостта си се оказах погрешен към тебе. Но, заклевам се в Бога, Създателят на небето и земята, че повече няма да извърша този грях. Няма повече да разгневя Моя Господ и Бог Иисус Христос, Безсмъртния Цар, поради смъртния цар; повече няма да преклоня коленете си пред слънцето, Божието творение, само че ще се покланям на Самия Създател от днешния ден до края.
Като изслушал Устазан, цар Сапор доста се учудил на тази непредвидена смяна у него и почнал още повече да се гневи против християните, като мислел, че с някаква магия те са прелъстили Устазан. Като жалел стареца, той почнал да го моли като татко да не предизвиква такова оскърбление на техните богове, непочтеност на себе си и тъга на царския дом, като го увещавал за това ту с милувки, ту със закани. Но Устазан отвърнал на царя:
- Стига ми и безразсъдството, което допусках досега; към този момент няма да върша това, няма да уважавам творението вместо Твореца.
След дълги и най-различни увещания царят, като видял, че Устазан е неотстъпчив, го осъдил на посичане с меч.
Воден на гибел, блаженият Устазан повикал при себе си един собствен правилен другар, евнух и царски кубикуларий[9], и го помолил да отиде при царя и да му съобщи неговите последни думи. Той рекъл по този начин:
- Царю - по този начин споделя Устазан, - спомни си моята работа, спомни си по какъв начин от дните на моята младост служех изначало на твоя татко, а след това на тебе до последно време с цялото си старание. За удостоверение на това няма потребност от очевидци, тъй като самият ти добре го знаеш. За цялата тази работа желая от тебе една премия: направи известно на всички защо загивам. Нареди на глашатая гръмогласно да разгласи това, та всички князе, знатните люде и целият народ да знаят, че не за някакво закононарушение или виновност пред царя умира Устазан, само че че умира поради това, че е християнин и не е поискал да се отхвърли от своя Бог.
Когато молбата била предадена на цар Сапор, той се съгласил да я извърши, защото се надявал да докара до по-голям боязън всички християни, щом чуят, че царят не е пощадил и стареца Устазан, честния и мирен мъж, царския педагог, само че поради изповядването на Христовото име без благосклонност го е предал на гибел. Но свети Устазан мислел другояче: той считал, че християните, които той бил уплашил и опечалил с отстъпничеството си от християнството, като научат за неговото превръщане и мъченическа гибел за Христа, ще се зарадват и ще се поддържат, с цел да понесат твърдо сходни премеждия.
Така на светия страдалец била отсечена главата под мощните крясъци на глашатая, че Устазан отива на гибел не поради някаква друга виновност, а за това, че изповядва Христа.
За тази кончина на Устазан научил и светият свещеник Симеон, който бил в тъмницата със свещениците и други християни. Те всички се изпълнили с огромна наслада и популяризирали Бога, Който обърнал Устазан от заблудата му и го увенчал с страдалчески венец.
След известно време, когато бил извикан за повторно при царя, свети Симеон с доста безстрашие приказвал пред него за християнската религия и не поискал да се поклони на слънцето, а също и да се преклони пред царя.
Тогава царят се разгневил и заповядал всички християни, които са в тъмниците и в окови, да бъдат изведени и умъртвени в деня на избавителните премеждия на нашия Господ Иисус Христос. Изведените на гибел били 100 на брой, измежду които имало доста свещеници, дякони и клирици. Всички те били наказани от царя на посичане с меч пред очите на Симеон, а накраятрябвало да бъде убит и Симеон. Когато водели вързаните християни на гибел, старшият от влъхвите гръмогласно възклицавал:
- Ако някой от вас желае да остане жив, дано дружно с царя да се поклони на слънцето и незабавно ще бъде пуснат на независимост.
Но нито един от християните не отвърнал на неговия апел, тъй като никой не желал да избра краткотрайния живот пред безконечния, само че всеки с наслада желал да почине за Христа, Който дава живота. А светият свещеник насърчавал всички към храбро претърпяване на мъченията и гибелта, като ги наставлявал със слова от свещеното Писание и ги подкрепял да понесат страданията с вяра за безконечния живот в Небесното Царство. И те всички били посечени с меч. А по-късно и свети Симеон, пастирът, който изпратил пред себе си своето словесно стадо при Христа, Началникът на пастирите, поставил главата си под меча и отишъл при Господа[10]. Заедно с него били умъртвени и двамата презвитери Авделай и Ананий, които били възрастни на години.
Когато пристигнал ред на Ананий да преклони глава под меча, той се уплашил и почнал да трепери от боязън. Но един благороден мъж, на име Фусик, който стоял край него, шеф на всички нисши чиновници в двореца, който скрито изповядвал хрстиянството, като видял, че духовник Ананий се е изплашил от посичането с меч, възкликнал, като се обърнал към него:
- Не се пердах, старче! Затвори очи и бъди корав, тъй като незабавно ще видиш Божествената светлина.
Едва изрекъл това, този мъж бил приет за християнин; като го заловили, го отвели при царя. А той храбро изповядал, че е християнин, и се отрекъл от нечестивата персийска религия.
Като слушал думите му, царят мощно се разгневил и заповядал да го умъртвят, само че не посредством посичане с меч, а по някакъв различен непосилен метод. Като разрязали шията му, извадили оттова езика и го отрязали, по-късно одрали кожата от цялото му тяло; и в такива страдания бил убит светецът.
По същото време хванали и щерка му, госпожица на име Аскитрея, и след мъчителни изтезания умъртвили и нея. Тогава били умъртвени и мнозина други изповедници на вярата в Господа Иисуса. Една година по-късно събитие също на Велики Петък, бил убит свети Азат скопецът, най-любимият царски прислужник, и с него хиляда свети мъченици. Светата Църква пресмята броя на убитите за Христа за цялото това време на хиляда 100 и петдесет души. Църковните историци Созомен[11] и Никифор Калист[12] в своите съчинения описват, че по това време били умъртвени безбройно голям брой християни, в самия ден на Христовите премеждия и в деня на светата Пасха. Защото едвам излязла заповедта на нечестивия цар Сапор - да се умъртвяват християните в неговата страна - и вярващи и от двата пола, остарели и млади, сами бързали да излязат от домовете си и без боязън се предавали на гибел, като умирали с наслада за своя Господ.
А когато бил убит свети Азат скопецът, царят доста съжалявал за него, защото мощно го обичал, и по тази причина заповядал да прекратят убийствата; предписал единствено на влъхвите си да търсят и да предават на мъчения учителите и наставниците на християните, епископите и презвитерите, а останалите християни наредил да се щадят. А ние, като почитаме паметта на всички свети мъченици, популяризираме Основоположника на подвизите и Този, Който дава венците, Христос, нашия Спасител, прославян постоянно с Отца и Светия Дух. Амин.
Житие на светия наш отец Акакий, свещеник Мелитински
Светият Божий ласкател Акакий бил роден в арменския град Мелитина[13] и произхождал от благочестиви и богобоязливи родители, които, като нямали деца, с молитва и пост си изпросили от Бога този блажен плод. Родителите възпитали сина си на книжните науки и го отвели при епископа на този град; дали го на работа Богу, тъй като по този начин били дали обещание, когато молели от Бога дете за себе си.
Епископ на град Мелитина тогава бил блаженият Отрий. Това бил същият свещеник, който на Втория Вселенски събор на светите отци, призован по времето на царуването на Теодосий Велики[14], против духобореца Македоний[15], измежду 100 и петдесетте отци бил изключително мощен бранител на благочестието. Заедно със свети Григорий Богослов[16] и с другите ревнители и бранители на православието той твърдо го защитавал и се борел против ересите. На този благоверен мъж, свети Отрий, бил поверен от родителите блаженият отрок Акакий.
Светият свещеник Отрий, като предвидял у момчето божествената берекет, го сложил измежду църковните клирици. Акакий израствал от мощ в действие, като преуспявал в добродетелите, ревниво изпълнявайки църковните писания, усъвършенствал се в добродетелите и светостта, като се стараел да бъде потребен на всеки. При него се учил и преподобният Евтимий Велики[17], когато бил дребен. Свети Акакий бил преподавател освен на децата, само че и на възрастните, като всички назидавал и с думи, и с образеца на своя благодетелен живот, изключително когато достигнал духовнически ранг и бил длъжен да се грижи за спасението на поверените му човешки души. Като определен съсъд на Светия Дух, той бил въздигнат в архиерейски ранг, като изцяло заслужен за това. Когато свети Отрий, Митилинският свещеник, минал от този живот при Господа, на неговото място единогласно от всички бил определен блаженият Акакий и по чин възведен на светителския трон, като горяща свещ, сложена на златен свещник за просвещение на цялата вселена[18]. Този свещеник по този начин угодил на Бога и бил толкоз популярен в светостта си, че се удостоил с дара на чудотворството. Тук ще разкажем с малко думи за някои от многото му чудеса.
Веднъж се случила дълга засуха, заради което се очаквал заплашителен апетит. Целият народ бил в огромна тъга. Христовият светител дружно с гладуващия народ тръгнал към църквата на свети великомъченик Евстатий, която се намирала отвън града, и там умолявал Христовия страдалец дружно с тях да се помоли на Господа и да изпроси от Него дъжд, с цел да се насити изсъхналата земя. След това той сложил близо до църквата на издигнато и намерено място жертвеник и Божествен трон и почнал тук да прави безкръвната жертва, като със сълзи се молел на Господа. При това преподобният не разтворил виното в светата Чаша с вода, както това се прави нормално, само че устремил мозъка си към Бога и старателно се молел Самият Бог да изпрати свише вода и с тази дъждовна вода да разтвори виното в Чашата и дружно с това да напои и изсъхналата земя. И молитвата на светеца била така мощна и действена, че незабавно завалял мощен дъжд, който освен разтворил виното в Чашата, само че задоволително наситил и земята. Скръбта на всички хора, които били там, се трансформирала в наслада, и всички популяризирали и благодарили на Бога. През тази година имало изобилна годишна продукция от плодове по молитвите на Божия ласкател Акакий.
В тази страна имало и една пълноводна река, която доста постоянно излизала от крайбрежията си и наводнявала близките селища. Веднъж реката по този начин извънредно се разляла, че даже огромните здания, близо до нея, били напълно наводнени, а някои били разрушени; с всеки час реката се разливала от ден на ден и заплашвала да потопи голям брой околни жилища. Тогава Христовият светител Акакий, като видял какъв брой доста страдат хората от това наводняване, се доближил към реката и като се помолил на Бога, положил близо до брега камък, като забранил на реката да минава зад поставения от него лимит. Реката влезнала в крайбрежията си; и макар че водата в нея доста се нараснала, не излизала по-далече от оня камък, с който светителят като с някое затруднение я заключил в нейните крайбрежия.
На осемнадесет стадия от упоменатия град имало една доста красива и равна околност, която принадлежала на гърците и се наричала Миасина. Сред нея се простирала огромна низина и по посока на изток течала бърза и чиста река, която се наричала Азор или Азур; тази река протичала през няколко езера. На най-красивото и високо място се намирало идолско капище, обкръжено от градина с плодни дървета, оросявани от водите на едно от езерата на река Азур. Това място било осквернено с бесовски мерзости, защото тук постоянно се събирали гърци, които се покланяли на идолите и принасяли нечестиви жертви на своите богове.
Свети Акакий, възревнувал за Христа, изискал да очисти мястото и да го освети за възхвала в него на Истинския Бог. За тази работа му се наложило много доста да се потруди, тъй като езическите жреци мощно се противели на желанието му, като не давали своето идоложертвено място. И когато светецът почнал да строи там черква в чест на Пресвета Богородица, тези зли хора всячески го попречили - това, което вярващите построявали денем, през нощта нечестивите идолопоклонници разрушавали. Но светият Христов ласкател Акакий, като се въоръжил против тях с молитва, победил враговете си. Той, с Божията помощ, разрушил идолското капище и построил храм в чест на Божията Майка. Като осветил храма, трансформирал в обиталище на светите Ангели това място, което преди служело за жилище на бесовете, и устроил обител при храма на Пресвета Богородица за живот на добродетелни монаси. Така там, където по-рано се правили нечестиви кървави жертви на дявола, в този момент почнала да се принася безкръвната чиста жертва на Истинския Бог и ежедневни славословия и молебствия. По благодатта на Пречистата Божия Майка и по молитвите на чудотвореца Акакий на това място ставали чудеса, които гърците като виждали, оставяли своето непочтеност и се обръщали към вярата в Христа Бога. Ще напомним едно от станалите там преславни чудеса.
Случило се по този начин, че строителите на упоменатия храм заради невниманието си погрешно построили църковния свод, и когато Христовият светител Акакий правил в олтара Божествената работа, сводът се наклонил във вътрешността и към този момент щял да падне. Като видели това, всички, които били в църквата, в безвластие почнали да излизат от храма; само че светителят възгласил:
- Господ е цитадела на моя живот, от кого ще се плаша[19]? Падането на църковния свод незабавно спряло и той, по молитвите на светеца като че ли висящ във въздуха, поддържан от молитвата като от някаква твърда основа. И останал по този начин, до момента в който светителят приключил службата и излязъл с клира си от църквата. Едва излязъл и сводът с тътнеж паднал на земята, без да аргументи щета на никого.
Веднъж в един различен храм в селището, наричано Самурия, този добър овчар на словесните овци предложил духовна храна на своето стадо, като проповядвал словото Божие. По време на беседата му с народа множеството лястовички, които били там, със мощните си крясъци заглушавали гласа на преподобния и пречели на народа да слуша думите му, и от време на време съвсем не се чували словата, които излизали от богогласните уста на епископа. Тогава, като прекъснал за малко беседата си, той се обърнал към лястовичките и им заповядал в името на Създателя да млъкнат и да прекратят виковете си. Лястовичките незабавно замлъкнали, не можели да издадат нито тон, и отлетели, като напуснали гнездата си. Оттогава лястовички не свиват гнезда там и в случай че някоя инцидентно дохвъри край храма, не може да чурулика, а като няма бързо прелита край храма и отлита, като че ли прогонена от някого.
Недалеч от града свети Акакий имал дом, където живеел, преди да одобри епископския ранг. Когато встъпил на светителския трон, трансформирал своя дом в болница и леговище за бедните. Светителят постоянно посещавал своята болница, като носел нужното за болните и сам им прислужвал.
Веднъж, като отишъл при болните по беритба, попитал ги дали си имат всичко и дали нещо не им липсва. Те отвърнали, че всичко при тях е в обилие и единствено едно ги мъчи - множеството мухи, които им предизвикват огромни премеждия, като кацат по раните им и ги хапят. Светецът незабавно се помолил на Бога, прогонил с молитвата си мухите и им заповядал в никакъв случай повече да не се появяват тука. И по този начин било до самата кончина на Божия ласкател: от този момент в този дом не се виждала нито една муха. Такова знамение направил този дивен мъж посредством Божията берекет.
По същия метод заповядал на жабите, които крякали в езерото и дразнели болните, да замлъкнат. След известно време се съжалил над жабите и ги освободил от мълчанието, единствено че не напълно. Защото им разрешил да издават своите крякания безшумно, а не по този начин мощно, както по-рано.
В едно безводно място светителят направил от изсъхнал камък да потече извор на студена вода и напоил жадните; и с доста други чудни каузи удивил света този популярен вълшебник.
Свети Акакий участвал и на Третия Вселенски събор, който бил призован в град Ефес през царуването на император Теодосий Младши[20]. Там дружно с Кирил, александрийския патриарх, и с другите свети отци, Акакий свалил нечестивия Несторий, патриарх цариградски[21], който хулел Пречистата Дева Богородица, и го предал на анатема. Свети Акакий бил обичан и възхваляван от всички свети отци и се употребил с уважението на самия император.
Като управлявал спокойно Христовата Църква дълго време и направил доста чудеса, свети Акакий отпътувал спокойно при Господа. Неговото почтено тяло било заровено паралелно с тялото на свети страдалец Полиевкт[22]. С него той следва в този момент пред Господа и дружно с лика на останалите светии популяризира Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прочут от цялата гад во веки. Амин.
Страданието на свети страдалец Адриан
Светият Христов страдалец Адриан бил един от тези християни, които дълго преди да ги осъдят, ги залавяли и затваряли в разнообразни тъмници. Той бил изведен от тъмницата по времето, когато се принасяла жертва на езическите богове и когато в жертвоприношението взели участие всички предани на идолите езичници[23]. Започнали да принуждават и светия страдалец да се приближи към жертвеника и да постави тамян, само че той освен че не се съгласил да направи това, само че самоуверено и мъжествено пристъпил към жертвеника, разрушил го, разхвърлял поставените на него жертви и пръснал огъня. С тази своя постъпка събудил гнева на шефа, а присъстващите фенове на идолите изпаднали в такава гняв, че хванали светеца и почнали безмилостно да го бият. Едни го удряли с пръчки, други с стоманени прътове, а някои, като взели камъни, му избили зъбите и най-после разпалили голямата пещ и хвърлили в нея светия страдалец. Мъчителите изгорили тялото му; само че със своя дух той се възнесъл на небесата при Бога.
В памет на светия наш отец Агапит, папа Римски
Свети Агапит, папа Римски[24], бил изпратен от готския цар Теодорих Велики[25], който тогава владеел Италия, в Константинопол при император Юстиниан[26], да договаря за мир. Като тръгнал, срещнал по пътя един човек, който страдал от два недъга - бил глух и хром. Като го хванал за ръка, свети Агапит изцелил нозете му; а като го причастил със Светите Тайни на Тялото и Кръвта Христови, развързал и езика му.
Докато бил в Константинопол, свети Агапит видял един кьорав, който седял край по този начин наречените Златни врата и просел лепта. Съжалил се над него, упълномощил на очите му дясната си ръка, след което слепият прогледнал.
По време на пребиваването на Агапит в Константинопол, по заповед на император Юстиниан тук бил призован поместен събор[27], който свалил патриарх Антим[28], възкачен на патриаршеския трон нелегално, обратно на църковните правила[29]. На мястото на сваления Антим бил възведен един презвитер на име Мина[30], който водел свят и строго подвижнически живот. Едновременно на този събор била наказана и ереста на Север[31].
Наскоро по-късно свети Агапит се показал пред Господа[32] и бил заровен в Константинопол.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ