Стоян Везенков е невроучен с богата биография, който има сериозен

Стоян Везенков е невроучен с богата биография, който има сериозен интерес към приложната психофизиология.

В основата на практическата му работа са тренингите с био и неврофийдбек, чиято цел е оправянето с разнообразни медицински положения, както и усъвършенстването на работата на мозъка и тялото като цяло.

Наскоро докторът  по невробиология на университета в Гьотинген, издаде следващата си книга, този път отдадена на актуалните легенди за човешкия мозък.

Невронауките търпят бурно развиване през последните години, което доста проличава по рафтовете в книжарниците – има много литература, отдадена на мозъка, написана от водещи невроучени на наличен език.

Целта на Везенков, обаче, не е единствено да разпространява по любопитен и запаметяващ се метод достиженията на науката, а да обори рискови за здравето ни, само че пък доста упорити стандарти , някои от тях, наложени преди епохи, т.е. задачата на книгата е най-общо казано лечебна.  

Имаме шокиращи доказателства в последно време, по тази причина по какъв начин когато не слушаме гласа на науката, на учените, а си служим с някакви лични наукоподобни убеждения, можем тежко да се разболеем, даже да загубим живота си, в случай че се спрем на тайните теории към вируса и имунизациите.

По същия метод митовете за мозъка, с които неумишлено и неведнъж от нормално неведение, си служим, убиват връзките ни, разболяват ни не метафорично , а на чисто телесно равнище, повреждат развиването на децата ни.



Темата разяснява в “Нашият ден “ доктор Стоян Везенков .

“Любимият ми мит, може би хилядолетен, е, че душeвността и тялото са две разнообразни неща. А в актуалната интерпретация на това e, че мозъкът е някакъв компютър, а душeвността е операционна система и програмен продукт, който ръководи този хардуер. Lсе още битува даже измежду сътрудници, откривател и учени, че мозъкът е една осведомителна система и доста наподобява на концепцията ни за това, че в ерата на компютрите в действителност симулираме работата му.

Това е може би един от най-любимите ми легенди, които съм се опитал доста съществено да развенчая, тъй като той е основен за към момента не живото мислене на индивида . Този мит прераства в концепцията, че в действителност всичко е една симулация.

Мозъкът прави симулации и в едни миг концепцията, че нашето изцяло съществуване е една симулация примерно в мозъка на някакви божества или на Бог и нашето битие е просто една игра .

Това е нещото, което може би централно обезсмисля нещата и индивидът последователно изгубва смисълът на съществуването си. Идеята на развенчаването на този мит е да се избави индивидът в тези концепти, които звучат правдоподобно, само че ни вкарват в една самотност и обезсмисляне .

Пряко разследване на този мит е, че имаме единствено едно логическо мислене , което е вярно и само.

Чуйте Стоян Везенков в звуковия файл.

Снимки: Pixabay