Шест истории на Стоян Делчев
Стоян Делчев е един от най-успешните спортисти в историята ни. Олимпийски първенец на висилка от Москва 1980, където печели и бронз на многобой. Носител на Световната купа на земна гимнастика в Токио (1979). Същата година става абсолютен европейски първенец на всички уреди в Есен (Гер), европейски първенец на висилка от Вилнюс (1977 г.). Автор на прехвръкване над висилката, което носи неговото име - салто " Делчев ". Между 1987 година и 1989 година управлява националния ни тим и става единственият треньор по гимнастика в България с купа като играч и треньор, откакто възпитаникът му Любомир Герасков печели злато на кон с гривни в Сеул през 1988 година През 2000 година Делчев е избран за Гимнастик №1 на България за XX век. От години живее и работи в Съединени американски щати, като има своя зала за гимнастика в Рино. През 2008 година е въведен в Залата на славата на международната гимнастика в Оклахома. Почетен жител на Пловдив, притежател на почетния знак на президента на Република България и на орден " Златни заслуги " на БОК. През 2019 година е почетен с най-високото държавно отличие в региона на спорта - " Венец на спечелилия “, по случай своята 60-годишнина. Неговите истории са споделени пред TV+.
Как избрах гимнастиката
Всъщност татко ми ме насочи там. Започнах с футбол и бях много добър, ритах еднообразно добре и с двата крайници. Но започнах да упражнявам и гимнастика. Един ден моят първи треньор Никола Ангов и други експерти минаваха по учебните заведения и правеха асортимент - нещо, което в този момент съвсем го няма. Така попаднах на едно тестване. Бях извънредно слабоват, само че доста еластичен. Господ дал едно, взел друго. Веднага ме утвърдиха. След като потренирах няколко месеца, започнаха да ми дават повече дни да вървя там. Имахме диалог с татко ми, в който той сподели, че е време да избера - футбол или гимнастика. Каза ми, че не може да се разхвърлям постоянно, а би трябвало да се концентрирам върху едно нещо, в случай че желая да съм успешен. Веднага отговорих: " Футбол ". А той ми сподели: " Грешен отговор ". Обясни ми, че гимнастиката е самостоятелен спорт. Ако положиш доста труд и си прецизен и порядъчен, ще постигнеш всичко и ще видиш до каква степен можеш да стигнеш действително със своите благоприятни условия. Докато в групова игра, освен във футбола, зависиш и от другите. Може и да си най-хубавият състезател, само че отново може да си ниско долу поради отбора. Попитах за другите спортове – битка, щанги… А той отвърна, че те не са за мен, по-добре е гимнастиката.
Първото ми отличие
Първият ми орден беше " златен шоколад " в зала " Чайка " на едно вътрешно съревнование. Треньорът ми Евгений Земсков и жена му - вуйна Оля, бяха в Москва и като се върнаха, донесоха една голяма кутия с шоколади, направени като златни медали. Бяха го създали доста забавно и тогава ни раздадоха първите " златни " медали.
Салто " Делчев 1 "
Идеята за това първо упражнение на висилка, което е кръстено на мое име - " Делчев 1 ", пристигна от един треньор в нашата зала - Миленков. Опитваше това упражнение с едно от неговите момчета, само че не му се получаваше. Гледах, гледах и един ден той ме попита дали желая да го опитвам. Казах му: " Имам възприятието, че ще го хвана на третия път ". Отговори ми: " Давай! Хванеш ли го, твое е ". Така стана, че в действителност той ми съобщи това упражнение, аз го доразвих и го показах. Но с цел да бъде кръстено едно упражнение на твое име, би трябвало да бъде показано на европейско, международно или олимпийски игри. Представих го на европейското във Вилнюс, като моето упражнение и тези на Ткачов и Маркелов обърнаха гимнастика с главата надолу. Даже някои от мненията на гимнастици от Запада бяха: " Абе, хора, вие сте луди! Какво направихте?! Сега ние би трябвало да се убиваме да вършим такава гимнастика, с цел да вземем медали! ".
Подготовката за олимпийската купа
Тренираше се при доста тежки условия. В зала " Чайка " бе 45 градуса горещина. Имахме малко басейнче за възобновяване. Пълнеха го с лед и студена вода. На всеки 10 минути влизахме вътре. 40 дни преди олимпиадата в зала " Раковски " пък имаше някакво разбъркване и при отскока за една от сериите си подпрях глезена, който стана голям. Веднага ме закараха в клиниката на " Дианабад ", последваха прегледи с проф. Шойлев и останалите доктори. Веднага се събраха всички ортопеди. Помислих, че би трябвало да ми вършат интервенция и олимпиадата за мен е свършила. А те ми споделиха - никаква интервенция, ще го възвръщаме по различен метод този гален. Измислиха някакви технологии. Денонощно - масажисти, доктори, лед, процедури. Не бях упражнявал изобщо, отпътувах на олимпиадата с лонгета. Това беше най-голямото затруднение. Свалих лонгетата в деня на надпреварите и по този начин играх.
Краят на кариерата
Няколко пъти съм бил на ръба да се откажа поради тежки контузии в рамената. При последната травма скъсах ахилес на десния крайник на подготовка, 5-6 месеца преди олимпиадата в Лос Анджелис, още преди да разберем, че няма да участваме там. Направи ми интервенция един от най-големите експерти - Сашо Александров, който е татко на щангиста Румен Александров. Всичко бе обикновено, само че както постоянно имаше заповеди от горните етажи – от Централен комитет, от Политбюро. Искаха незабавно да се върна назад в залата, форсираха ме по-бързо да вляза назад във форма и скъсах повторно. Това беше краят на кариерата ми. Всеки е минавал по няколко пъти под ножа, само че това е противоположната страна на медала. Отпред е доста лъскаво и привлекателно, а на противоположната страна единствено самият състезател знае през какво е минал.
Как отпътувах за Съединени американски щати
Всъщност отидох да чета лекции през 1989 година Тогава обаче бях решил, че ще остана там. Продадох си всички скъпи неща, с цел да съм на чисто, и потеглих за Америка със 180 $ в джоба. Започнах работа още щом стъпих на американска земя. И до през днешния ден работя като вол, от време на време и по 16 часа дневно. В тези часове си мисля, че на някои ще им пристигна допълнително от тази американска фантазия. Вечер се стоварвам с футбол. Ако има метод, бих гледал мачове непрекъснато. Дори съм уверен, че в случай че се бях захванал с футбол, и там щях да съм измежду първите. В школата в Рино сме шестима треньори и приготвяме сред 400 и 500 деца на възраст до 18 години. Много от тях след това ги лапат като топъл самун в колежите. Там получават солидни стипендии и си взимат образованието.
Как избрах гимнастиката
Всъщност татко ми ме насочи там. Започнах с футбол и бях много добър, ритах еднообразно добре и с двата крайници. Но започнах да упражнявам и гимнастика. Един ден моят първи треньор Никола Ангов и други експерти минаваха по учебните заведения и правеха асортимент - нещо, което в този момент съвсем го няма. Така попаднах на едно тестване. Бях извънредно слабоват, само че доста еластичен. Господ дал едно, взел друго. Веднага ме утвърдиха. След като потренирах няколко месеца, започнаха да ми дават повече дни да вървя там. Имахме диалог с татко ми, в който той сподели, че е време да избера - футбол или гимнастика. Каза ми, че не може да се разхвърлям постоянно, а би трябвало да се концентрирам върху едно нещо, в случай че желая да съм успешен. Веднага отговорих: " Футбол ". А той ми сподели: " Грешен отговор ". Обясни ми, че гимнастиката е самостоятелен спорт. Ако положиш доста труд и си прецизен и порядъчен, ще постигнеш всичко и ще видиш до каква степен можеш да стигнеш действително със своите благоприятни условия. Докато в групова игра, освен във футбола, зависиш и от другите. Може и да си най-хубавият състезател, само че отново може да си ниско долу поради отбора. Попитах за другите спортове – битка, щанги… А той отвърна, че те не са за мен, по-добре е гимнастиката.
Първото ми отличие
Първият ми орден беше " златен шоколад " в зала " Чайка " на едно вътрешно съревнование. Треньорът ми Евгений Земсков и жена му - вуйна Оля, бяха в Москва и като се върнаха, донесоха една голяма кутия с шоколади, направени като златни медали. Бяха го създали доста забавно и тогава ни раздадоха първите " златни " медали.
Салто " Делчев 1 "
Идеята за това първо упражнение на висилка, което е кръстено на мое име - " Делчев 1 ", пристигна от един треньор в нашата зала - Миленков. Опитваше това упражнение с едно от неговите момчета, само че не му се получаваше. Гледах, гледах и един ден той ме попита дали желая да го опитвам. Казах му: " Имам възприятието, че ще го хвана на третия път ". Отговори ми: " Давай! Хванеш ли го, твое е ". Така стана, че в действителност той ми съобщи това упражнение, аз го доразвих и го показах. Но с цел да бъде кръстено едно упражнение на твое име, би трябвало да бъде показано на европейско, международно или олимпийски игри. Представих го на европейското във Вилнюс, като моето упражнение и тези на Ткачов и Маркелов обърнаха гимнастика с главата надолу. Даже някои от мненията на гимнастици от Запада бяха: " Абе, хора, вие сте луди! Какво направихте?! Сега ние би трябвало да се убиваме да вършим такава гимнастика, с цел да вземем медали! ".
Подготовката за олимпийската купа
Тренираше се при доста тежки условия. В зала " Чайка " бе 45 градуса горещина. Имахме малко басейнче за възобновяване. Пълнеха го с лед и студена вода. На всеки 10 минути влизахме вътре. 40 дни преди олимпиадата в зала " Раковски " пък имаше някакво разбъркване и при отскока за една от сериите си подпрях глезена, който стана голям. Веднага ме закараха в клиниката на " Дианабад ", последваха прегледи с проф. Шойлев и останалите доктори. Веднага се събраха всички ортопеди. Помислих, че би трябвало да ми вършат интервенция и олимпиадата за мен е свършила. А те ми споделиха - никаква интервенция, ще го възвръщаме по различен метод този гален. Измислиха някакви технологии. Денонощно - масажисти, доктори, лед, процедури. Не бях упражнявал изобщо, отпътувах на олимпиадата с лонгета. Това беше най-голямото затруднение. Свалих лонгетата в деня на надпреварите и по този начин играх.
Краят на кариерата
Няколко пъти съм бил на ръба да се откажа поради тежки контузии в рамената. При последната травма скъсах ахилес на десния крайник на подготовка, 5-6 месеца преди олимпиадата в Лос Анджелис, още преди да разберем, че няма да участваме там. Направи ми интервенция един от най-големите експерти - Сашо Александров, който е татко на щангиста Румен Александров. Всичко бе обикновено, само че както постоянно имаше заповеди от горните етажи – от Централен комитет, от Политбюро. Искаха незабавно да се върна назад в залата, форсираха ме по-бързо да вляза назад във форма и скъсах повторно. Това беше краят на кариерата ми. Всеки е минавал по няколко пъти под ножа, само че това е противоположната страна на медала. Отпред е доста лъскаво и привлекателно, а на противоположната страна единствено самият състезател знае през какво е минал.
Как отпътувах за Съединени американски щати
Всъщност отидох да чета лекции през 1989 година Тогава обаче бях решил, че ще остана там. Продадох си всички скъпи неща, с цел да съм на чисто, и потеглих за Америка със 180 $ в джоба. Започнах работа още щом стъпих на американска земя. И до през днешния ден работя като вол, от време на време и по 16 часа дневно. В тези часове си мисля, че на някои ще им пристигна допълнително от тази американска фантазия. Вечер се стоварвам с футбол. Ако има метод, бих гледал мачове непрекъснато. Дори съм уверен, че в случай че се бях захванал с футбол, и там щях да съм измежду първите. В школата в Рино сме шестима треньори и приготвяме сред 400 и 500 деца на възраст до 18 години. Много от тях след това ги лапат като топъл самун в колежите. Там получават солидни стипендии и си взимат образованието.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ