Политолог: Да си носят Паметника на Съветската армия на Бузлуджа
Стопкадри Нова Тв
Политогог направи коментар по отношение на демонтирането на паметника на Съветската войска.
_%20363x%20665.png )
Паметниците не са единствено историческата фактология, паметниците имат също възпитателна, културна, социализираща и национализираща функционалност, тъй че когато се издига монумент на подтисник, то тогава какво ще изпитваме към децата си, сподели за „ Пресечна точка “ по Нова Тв Цветанка Андреева.
_%20375x%20670.png )
Съжалявам за тоя ремонт в действителност, и скърбя по две аргументи. Първо, тъй като закъсня с десетилетия и второ, тъй като мотивът е унизителна нерешителен, с цел да го съборят. Имало рискови детайли, какво му рисковото, рисков е за децата ни сега, в който това е най-високия монумент в София. Вместо по-голяма височина да имат паметниците на Левски и на Ботев, стърчи паметника на нашия окупатор, добави тя.
_%20387x%20747.png )
Да, съгласна съм с историята, изключително когато се чете през националното, тя е доста постоянно мотив за горделивост и за възпитаване на национална еднаквост. Но това е интервал на проваляне в историята ни и той може да бъде урок, само че би трябвало да се учи в учебниците, а не да се чудим какво да обясняваме на нашите дребни деца, кой е този с пушката и за какво 45 години тази пушка ни докара един режим, който към този момент е разгласен за незаконен. Паметникът от дълго време трябваше да бъде съборен, разяснява Андреева.
Политическа метафора е бавното срутване на паметника, политическа метафора за нашето изостанало развиване. Вижте прибалтийските страни, вижте страните от Централна Източна Европа. А това забавено развиване, точно нашата некадърност да оценим 45-годишния режим и да забележим, че там се корени злото, което и през днешния ден рефлектира в нашата мудна и нездрава народна власт. Така че по никакъв метод не съм съгласна с аналога и с Австрия или даже с Германия, отговори Андреева на въпрос на водещата, че доста други европейски страни не са премахнали монументи на Съветската войска.
Германците доста от дълго време се еманципираха от съветското въздействие до момента в който нашата равноправност в народен смисъл от оня приятелски руски народ, някак си състоя доста късно и доста постепенно. Събарянето на този паметник е добра стъпка, въпреки и закъсняла. Ако желаят, като го демонтират, да си го носят на Булзуджа, съобщи още Цветанка Андреева.
Политогог направи коментар по отношение на демонтирането на паметника на Съветската войска.
Паметниците не са единствено историческата фактология, паметниците имат също възпитателна, културна, социализираща и национализираща функционалност, тъй че когато се издига монумент на подтисник, то тогава какво ще изпитваме към децата си, сподели за „ Пресечна точка “ по Нова Тв Цветанка Андреева.
Съжалявам за тоя ремонт в действителност, и скърбя по две аргументи. Първо, тъй като закъсня с десетилетия и второ, тъй като мотивът е унизителна нерешителен, с цел да го съборят. Имало рискови детайли, какво му рисковото, рисков е за децата ни сега, в който това е най-високия монумент в София. Вместо по-голяма височина да имат паметниците на Левски и на Ботев, стърчи паметника на нашия окупатор, добави тя.
Да, съгласна съм с историята, изключително когато се чете през националното, тя е доста постоянно мотив за горделивост и за възпитаване на национална еднаквост. Но това е интервал на проваляне в историята ни и той може да бъде урок, само че би трябвало да се учи в учебниците, а не да се чудим какво да обясняваме на нашите дребни деца, кой е този с пушката и за какво 45 години тази пушка ни докара един режим, който към този момент е разгласен за незаконен. Паметникът от дълго време трябваше да бъде съборен, разяснява Андреева.
Политическа метафора е бавното срутване на паметника, политическа метафора за нашето изостанало развиване. Вижте прибалтийските страни, вижте страните от Централна Източна Европа. А това забавено развиване, точно нашата некадърност да оценим 45-годишния режим и да забележим, че там се корени злото, което и през днешния ден рефлектира в нашата мудна и нездрава народна власт. Така че по никакъв метод не съм съгласна с аналога и с Австрия или даже с Германия, отговори Андреева на въпрос на водещата, че доста други европейски страни не са премахнали монументи на Съветската войска.
Германците доста от дълго време се еманципираха от съветското въздействие до момента в който нашата равноправност в народен смисъл от оня приятелски руски народ, някак си състоя доста късно и доста постепенно. Събарянето на този паметник е добра стъпка, въпреки и закъсняла. Ако желаят, като го демонтират, да си го носят на Булзуджа, съобщи още Цветанка Андреева.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ