Стоманодобивът е един от трудни сектори за декарбониизация, където зеленият

Стоманодобивът е един от сложни браншове за декарбониизация, където зеленият водород дава доста благоприятни условия и може да се употребява за понижаване на излъчванията. Но в последния разбор от Rystad Energy по тематиката се предизвестява, че макар милиарди евро дадено финансиране за пилотни планове, Европа към момента ще изпитва финансови компликации да преобразува производството си на стомана и да го надстрои към по-екологични други възможности. „ Дългосрочната икономическа жизненост на зелената стомана против сивата стомана – създадена благодарение на изкопаеми горива – е в сериозна заплаха, като екологичният материал коства до 1000 евро (1072 долара) на звук повече от различните сега артикули “, предизвестяват анализаторите. Още по тематиката ВЕИ 24 апр 2024 Водородни технологии 18 апр 2024 Водородни технологии 9 март 2024 „ За да се затвори разликата, налозите върху „ сивата стомана “ ще би трябвало да бъдат към 500 евро на звук въглероден диоксид (CO2), което е внезапно нарастване по отношение на сегашните 60 евро на звук налог. Другият вид е държавните управления да би трябвало да предложат обилни тласъци за произвеждане на екологична стомана ”, изясняват от Rystad Energy. Само Германия обаче към този момент е предложила над 6,8 милиарда евро на производителите на стомана като Thyssenkrupp, Salzgitter, Stahl-Holding-Saar и ArcelorMittal за произвеждане на непосредствено редуцирано желязо (DRI). И това при в началото произвеждане с природен газ, преди да се премине към зелен водород, прецизират от Hydrogen Insight. Но макар тези дотации Rystad предизвестява, че производството на стомана въз основата на възобновим водород в Германия ще бъде доста по-скъпо по отношение на вноса на DRI от чужбина и преработката на желязото в зелена стомана посредством електродъгова пещ. В отчетът се пресмята, че даже и с транспортните разноски, вносът би бил с $25-30 по-евтин на всеки звук желязо. Въпреки това, даже при предстоящо 20% понижение на разноските за DRI въз основата на зелен водород сред в този момент и 2030 година, най-евтиният импорт от Оман ще коства $480 на звук — или $101 повече от основания на природен газ DRI в Германия. Освен това Rystad повдига мнението, че световният експорт на DRI идва с геополитически риск. Днес към 7% от стоманата се създава от основан на природен газ DRI, само че „ комерсиалните размери са намалели през последните години заради няколко аргументи, в това число национализацията на индустриалните уреди във Венецуела “, считат специалистите. От Rystad прибавят: „ Продължаващият спор в Близкият изток е различен рисков фактор “. Докато електродъговите пещи могат да се употребяват за обработка на скрап от стомана, то непосредствено редуцираното желязо (DRI) към момента ще е належащо като суровина. „ Въпреки че потреблението на природен газ (NG-DRI) за произвеждане на DRI е най-евтиният вид, той понижава излъчванията единствено с към 50% “, излиза наяве от разбора. „ За разлика от това зеленият водород понижава излъчванията с повече от 90%, само че към момента е с 50% по-скъп от NG-DRI технологията. Това остава факт макар предстоящото понижение на разноските до края на десетилетието “. Rystad също по този начин показва, че друга опция за производителите на стомана да употребяват водород за понижаване на излъчванията е инжектирането на газа в доменни пещи, цитирайки проби от Cleveland Cliffs, най-голямата фабрика за валцована стомана в Съединените щати, в нейния цех Indiana Harbour IH7. Тази алтернатива се опитва и в Япония, подкрепена от държавно финансиране.