Стокхолмски синдром, „Бий ме, обичам те“, зависимост на жертвата от

Стокхолмски синдром, „ Бий ме, обичам те “, взаимозависимост на жертвата от насилника – както и да го назовем, парадоксът на привързаността на слабия към мощния ни удивлява всекидневно, освен в персоналните взаимоотношения. Войната на с Украйна разпали в българското общество невиждано от години опълчване по оста – последователи и съперници на режима на Путин. В хиляди мнения, войска освен от платени тролове, само че и от елементарни български жители се изясняват в обич към агресора , привиждат благородни претекстове в неговите дейности, назовават жестокостта му състрадание, признават правото на по-силния и тотално размиват границите сред положително и зло – тъкмо както в едно нормално семейство, в което жертвата не намира сили да види истината за своя принудител, още по-малко да се опита да се избави от него.

И няма потребност да си споделяме, въпреки всичко жертвата не сме ние, а украинците, тъй като българите са били жертва на съветските и руски имперски упоритости толкоз пъти , че е учудващо че още не са си събрали куфарите, метафорично казано. Вместо това, или най-малко по-шумната част /особено допреди шествията срещу войната в цялата страна/, всекидневно леят сълзи и сеят закани в една неуместна пиеса, в която полюсите на моралните полезности се сменят и всички заедно попадаме в Огледалния свят, в който положителното е неприятно, а лошото- положително.

На психолозите от дълго време са известни механизмите на развиване на тази необяснима другояче привърз