Стивън Брайън*Substack, Weapons and StrategyВолодимир Зеленски, президентът на Украйна, е

Стивън Брайън*

Substack, Weapons and Strategy

Володимир Зеленски, президентът на Украйна, е във война – със своите генерали. Той предизвести главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ген. Валери Залужни, който предходната седмица сподели пред The Economist, че " тъкмо както през Първата международна война, достигнахме равнището на технологиите, което ни слага в задънена улица. Най-вероятно няма да има бездънен и хубав пробив. "

Дори The New York Times, рупорът на американската администрация за агитация в интерес на Украйна, писа за конфликта сред Зеленски и неговите генерали.

Зеленски настоя, че Украйна ще завоюва войната против Русия и ще изгони руснаците от страната. Масираната атака на Киев, съсредоточена най-много в региона на Запорожие, се провали с тежки загуби от украинска страна. Подновената борба за Бахмут, стартирана от Зеленски макар възраженията на неговите генерали, също не е сполучлива и коства доста жертви и бойна техника.

Междувременно Зеленски настоя да се отбрани Авдеевка, дребен град, доминиран от голям коксов цех. Коксът се употребява за доменни пещи при производството на стомана. Украинците непрекъснато губят позиции в града и към него. Те трябваше да трансферират една от най-хубавите си бригади, 54-та механизирана, в Купянск, заменяйки я с доста по-малко способна и подготвена териториална бригада, натоварена със задачата да държи Авдеевка.

Купянск е значим стратегически железопътен възел. Загубата му би предизвикала на Украйна огромни компликации при прехвърлянето на доставки към нейните сили към Харков, вторият по величина град в страната. Това допуска, че огромна борба може скоро да се концентрира върху Харков.

Сравнението на Залужни с Първата международна война и фокусът му върху това по какъв начин тя е била невъзможност, в която и двете страни са изкопали дълбоки окопи и са изтребвали взаимно с артилерия, е на половина облик на случилото се в тази война. Другата половина от историята е, че Германия е изгубила войната, тъй като не е могла да поддържа борбата, защото е нямала задоволително военни ресурси и даже храна за своите войски. След като Съединени американски щати се причислиха към съюзническите сили, салдото се наклони в тяхна изгода.

Проблемът на Зеленски е, че той не може да завоюва задгранична поддръжка за Украйна, като популяризира невъзможност. Изявленията на Залужни, които също по този начин включват нереалистични претенции за оръжия и технологии – някои от които просто не съществуват – също основават проблеми за Зеленски. Президентът, несъмнено, желае повече доставки и самолети, само че той продължи да твърди, че с тези доставки Украйна ще може да изтласка Русия от Украйна.

Добър образец е въздушната мощност. Украйна желае от 100 до 150 F-16. Реално видяно, няма къде да ги настани и има малко квалифицирани водачи да ги ръководят. Два разглобени F-16 бяха превозени с камиони в Украйна при започване на ноември. Сега има пет F-16 в Украйна, само че те би трябвало да бъдат съединени още веднъж.

Двете шепи F-16, които скоро ще бъдат трансферирани в Украйна, надали ще създадат разликата на бойното поле. Първо, това са остарели модели на F-16, които няма да бъдат лесни за поддръжка и не могат да се мерят с най-хубавите съветски самолети. Още по-лошо, при всяка офанзивна приложимост тези F-16 би трябвало да могат да работят в сгъстената бойна среда на съветската противовъздушна защита.

Русия неотдавна укрепи своите тактически елементи с нови мобилни системи за противовъздушна защита. Перспективата старите европейски F-16 да се конкурират сполучливо с тях не е добра.

(Обърнете внимание: Съединени американски щати би трябвало да внимават с потреблението на пилоти-наемници или ловко маскирани европейци, летящи със самолети в Украйна. Този трик може да има противоположен резултат.)

Зеленски също по този начин се пробва да накара Конгреса на Съединени американски щати да даде на Украйна повече милиарди, в това число пари за заплати на държавните чиновници, военните и пенсионерите. Само тазгодишната сметка е 16,3 милиарда $.

Общата поръчка за Украйна е колосалните 61,4 милиарда $, от които повече от 45 милиарда $ са за военни доставки. Общата сума би стигнала за закупуването на пет или шест самолетоносача. Украйна ще употребява тези пари сякаш за една година (но евентуално с още повече претенции по-късно през годината). А самолетоносачите остават във флота 50 години.

Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън имаше блестящата концепция да комбинира известната израелска помощ за войната против Хамас с украинската помощ, по-малко известна и малко евентуално да провокира съществено внимание на Капитолийския рид. Зеленски видя това като чудесна опция за него да посети Израел, с цел да " покаже взаимност " и да се увери, че всички схващат, че Израел и Украйна са дружно. Той искаше да се снима с премиера Бенямин Нетаняху и с израелския президент Исак Херцог, с цел да подчертае това.

Зеленски смяташе, че Тел Авив ще не помни острите рецензии към Нетаняху и Израел. Миналата година Зеленски сподели, че Израел е отговорен за руско-иранския съюз. Той изиска оръжия от Израел, изключително от неговата система за Противовъздушна отбрана " Железен купол ".

Израел беше срещу прехвърлянето на най-хубавите си технологии в Украйна, опасявайки се, че ще бъдат компрометирани и ще попаднат в ръцете на Русия. Израел също по този начин не искаше да си основава още повече усложнения с Русия и да губи всевъзможни лостове за въздействие в връзките си с Москва.

Изглежда, че визитата на Зеленски, евентуално проведено от Държавния департамент на Съединени американски щати и Белия дом, не е било утвърдено от израелската страна. Вашингтон има обичая да счита, че в случай че каже " Скочи! ", отговорът постоянно ще е " Колко високо? " Нетаняху обаче сподели, че не е време за посещаване на Зеленски.

Вашингтон възобнови напъните си и изви ръцете на израелското държавно управление. Но визитата наподобява е провалено, когато новината за самодейността изтече в израелски ефирен канал. От израелска позиция обвързването на помощта за Израел с помощта за Украйна не е добра концепция, изключително когато към този момент има борба в Сената по въпроса.

Зеленски наподобява се е отдръпнал, обвинявайки за всичко руснаците. В понеделник той сподели, че е " явно ", че войната в Близкия изток " измества фокуса. Мисля, че това е една от задачите на Руската федерация. "

Дори визитата да се реализира в този момент, то няма да има пропагандната стойност, която Вашингтон и Украйна желаеха.

Мирни договаряния

Има многочислени подмолни опити за осъществяване на договаряния сред Русия и Украйна. Докато Вашингтон упорства за повече помощ, той също по този начин изследва способи да създаде пътя към някакъв кротичък развой с Русия.

Зеленски, несъмнено, е срещу договарянията с Русия. " Нямам никакви връзки с руснаците. И те знаят позицията ми. Това е позицията на моята страна; това е позицията на нашия народ. Ние не желаеме да водим никакъв разговор с терористите, аз не съм подготвен да приказвам с терористите, тъй като тяхната дума е нищо, нищо. Не можем да имаме вяра на терористите, тъй като те постоянно се връщат. "

Ключов проблем е усещането на Русия за войната в Украйна и нейната " специфична военна интервенция ". Русия счита, че борбата в Украйна е борба сред НАТО и Русия. Следователно договарянията безусловно ще би трябвало да включват освен Украйна, само че също и НАТО (което в последна сметка значи Вашингтон).

Докато руснаците сигурно желаят да уредят териториалния въпрос (и като разширят отбраната на рускоезичното население в Украйна), те също желаят НАТО да излезе от Украйна.

Войната с генералите

Зеленски евентуално е изгубил поддръжката на висшите си генерали, само че задоволително ли е това, с цел да наложи промени в управлението на Украйна? Трудно е да се отговори на този въпроса. Много зависи от резултатите на бойното поле.

След няколко седмици Авдеевка може да бъде завладяна от руснаците и украинските сили да бъдат отблъснати. Промените на други места могат да бъдат негативни за украинската войска, която изпитва безнадежден дефицит на жива мощ.

Другата част от уравнението е поддръжката на военните и разследващите организации. Главното ръководство на разузнаването (ГУР към МО) е военната разследваща организация на Украйна, ръководена от военачалник Кирило Буданов. Невоенното разузнаване е известно като SSU и е правоприемник на съветското Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ръководи се от Васил Малюк.

Ако има действителна опасност за Зеленски, тя може да пристигна от Буданов – и всеки съюз сред него и украинските генерали може или да принуди Зеленски да се съгласи на договаряния с Русия, или да докара до промяната му.

Ясно е, че актуалната наклонност на събитията е отрицателна за Зеленски и за Украйна като цяло. Войниците на бойното полето към този момент го знаят. Ще вземе ли Зеленски завоя, или ще изчака неизбежното?

*Д-р Стивън Брайън е водещ специалист по стратегическа и софтуерна сигурност. Бил е шеф на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни връзки на Сената на Съединени американски щати и заместник-министър на защитата по въпросите на политиката. В момента е старши помощник в Центъра за политика на сигурност и Йорктаунския институт.

Превод и редакция: ни