5 продукта на Apple, които Стив Джобс безмилостно прати в забвение
Стив Джобс бе име, което не се нуждае от показване. Острият бизнес усет и креативната визия направиха от създателя на Apple същинска легенда в софтуерната промишленост, чието завещание още дълги години ще продължи да въодушевява развиването на хайтек бранша по целия свят. Част от триумфа му се дължи точно на прозорливостта, която му разреши да планува кои артикули в последна сметка ще се окажат сполучливи на пазара, за кои има смисъл да се влага в допълнение и кои са обречени още на предварителния стадий от създаването им.
Сама по себе си историята на iСветеца е задоволително вдъхновяваща. Когато Джобс се върна в Apple през 1997 година, той завари обичаната си компания в не изключително забележително състояние. Ръководството пилееше съществени суми за съмнителни планове, които не бяха изцяло съобразени с действителните пазарни трендове и потребителски потребности. Без да губи време, създателят на Apple
се зае да вкара ред с цената на всичко
и подлагайки на деликатна инспекция всеки един план, стартира да стопира най-противоречивите от тях. Но даже прозорливото око на Джобс не бе застраховано от неточности. С други думи, той реши вярно четири продукта, само че до известна степен сбърка с петия. Кои са тези джаджи, които не получиха късмет поради безмилостните решения на всемогъщия Стив Джобс?
Най-напред конзолата с причудливото име Pippin. В средата на 90-те години видеоигрите непрестанно набираха известност и Apple не искаше да остане по-назад. Компанията сътвори дизайна за своята Pippin въз основата на захранваните с PowerPC Mac компютри, като конзолата използваше по-лек вид на обичайна MacOS. Въпреки че главното й предопределение бяха точно игрите, за което свидетелстват и двата джойстика от известния тогава вид „ бумеранг ”, Pippin в действителност бе замислена като мултимедийна платформа с много по-широко приложение. Заглавията за конзолата трябваше да се пускат непосредствено от CD-ROM дискове, всеки от които включваше и копие от операционната система, защото самата Pippin даже не разполагаше със независим корав диск за предпазване.
Проблемът бе, че единствено
една компания подписа лиценз за произвеждане на конзолата
и това бе японската Bandai, вследствие на което на пазара се появи моделът Bandai Pippin на цена от 599 $. Каталогът на конзолата възлизаше едвам на 18 заглавия и за нея просто нямаше място на пазара, доминиран от трите огромни системи Nintendo 64, Sony PlayStation и Sega Saturn, всяка от които бе доста по-мощна и с доста повече игри. Без да се колебае, Джобс неотложно приключи работата по Pippin през 1997 година, а удостоверение за вярното решение е фактът, че сред 1996 и 1998 година в Съединени американски щати от нея са се продали по-малко от 12 хиляди бройки.
