Учени върнаха паметта при Алцхаймер
Стимулиране на центъра на паметта в мозъка на мишки, страдащи от ранен етап на Алцхаймер, разреши на учените да им върнат спомените за събития и неща, които са станали недостъпни за тях вследствие на струпване на белтъчен „ отпадък “ в техните неврони, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Nature.
„ Главният резултат от нашия опит се заключава в това, че доказахме, че сходно нещо е допустимо. А точно – че хипотетично изгубената памет в действителност към момента участва в нашия мозък. Главното е да разбираме по какъв начин можем да я извлечем и да накараме индивида или животното да си спомнят забравеното “, споделя Сусуму Тонегава (Susumu Tonegawa) от Масачузетския софтуерен институт (САЩ).
Тонегава и сътрудниците му за първи път са открили, че Алцхаймер води изначално не към загуба на паметта, а към загуба на опцията тя да се „ извлича “ от нервните кафези на ранните стадии от развиването на това невродегенеративно заболяване, наблюдавайки работата на клетките на мозъка на мишки, предразположени към тази форма на деменция.
Смята се, че заболяването на Алцхаймер се провокира от струпване на патогенно вещество в невроните – белтъка бета-амилоид. Той се образува от фрагменти на белтъка АРР, който взе участие в процеса на ремонт на повредените неврони и образуването на връзки сред тях. Нарушенията в преработката на молекулите на този белтък водят до поява на плаки бета-амилоид и заличаване на нервните кафези. Наскоро учените изясниха също по този начин, че заболяването Алцхаймер може да е заразна .
Екипът на Тонегава изучавал какви процеси, протичащи в хипокампа – центъра на паметта в мозъка на гризачите и индивида, дават отговор за загубата на мемоари и развиването на некадърност да се запомня нова информация при развиването на Алцхаймер.
През май предходната година Тонегава и сътрудниците му се научили да откриват клетките, които съхраняват избрани мемоари, краткотрайно да „ отстраняват “ записаната в тях памет, предизвиквайки амнезия, а по-късно да я възвръщат, стимулирайки невроните благодарение на импулси светлина. Този опит ги навел на концепцията, че нещо сходно може да се направи и при загуба наизуст вследствие на развиване на Алцхаймер.
За инспекция на тази концепция учените от време на време поставяли няколко мишки, предразположени към Алцхаймер, в два вида кафези. По пода на едната удрял ток, а във втората – не. Здравите мишки бързо запомнят коя клетка им предизвиква болежка, като замират и престават да се движат. Това не се случва измежду гризачите с Алцхаймер, защото те просто не помнят тази информация.
Тонегава и сътрудниците му локализирали клетките, съдържащи информация за тези източници на боязън, и се пробвали да ги „ включат “ благодарение на импулси светлина, като вградят в ДНК на тези неврони дребен откъс, каращ клетките да реагират на импулсите на лазера.
- Защо Алцхаймер поврежда паметта
- Промиване на мозъка ще лекува хората от Алцхаймер
- Алцхаймер се свързва с човешката просветеност
Както посочил този опит, активацията на невроните водела до цялостно възобновяване на паметта – гризачите започвали да реагират на попадането в „ подозрителната “ клетка и да замират на място даже в случай че не следвал удар с ток. По подобен метод създателите на публикацията съумели да открият, че развиването на Алцхаймер води не до загуба наизуст – или най-малко в първите стадии на болестта, а към неспособност за нейното наново добиване от клетките.
Защо се случва по този начин? Учените към момента нямат избран отговор на този въпрос, само че считат, че проблемите със спомените пораждат заради това, че нервните кафези на мозъка, изумен от Алцхаймер, губят дарба независимо да образуват синапси. Стимулирането им благодарение на светлина води до образуването на тези свързващи звена и възобновяване на паметта.
„ Възможно е в бъдеще да успеем да създадем технология, която да ни разреши изборно да включваме и изключваме нервните кафези в дълбинните пластове на мозъка – като хипокампа или темпоралния кортекс. Ние изяснихме кои кафези би трябвало да управляваме и остана да се научим да вършим това “, заключава Тонегава.
