Стимулирана от Доналд Тръмп, уплашена от Русия и нетърпелива да

Стимулирана от Доналд Тръмп, уплашена от Русия и нетърпелива да даде нов подтик на интеграцията, Европа се стреми да похарчи доста за защитата.

Предизвикателството, пред което континентът в този момент е изправен, съгласно политици, водачи и специалисти в промишлеността, е да харчи умно.

За да получат стойност за парите и въоръжени сили, които в действителност покачват сигурността, държавните управления ще би трябвало да преодолеят нежеланието си да купуват от задгранични снабдители и да си сътрудничат в многонационални планове - даже когато това значи по-малко работни места за личните им промишлености.

"Ние, компаниите, сме подготвили пътя за транснационално сътрудничество", съобщи почитан представител на бизнеса пред немски парламентаристи по време на неотдавнашна среща при затворени порти. "Сега имаме потребност от поддръжката на държавните управления и на Европейски Съюз - в противоположен случай няма да стигнем никъде".

Спорът дали европейските страни би трябвало да похарчат повече за защитата, към този момент е воден - и значително е извоюван от ястреби.

Руското анексиране на Крим през 2014 година, военната интервенция в Източна Украйна и самоувереността на други места оставиха държавните управления в Европа обезпокоени за личната им сигурност.

Безцеремонните условия на Тръмп, че Европа би трябвало да харчи повече за защита, в сравнение с да разчита на Америка, с цел да отбрани континента посредством НАТО - в комбиниране със смесените послания на президента на Съединени американски щати за уговорката му към Атлантическия алианс - убедиха доста водачи да усилят военните си бюджети.

И когато Обединеното кралство гласоподава да напусне Европейски Съюз през 2016 година, един от основните съперници на по-тясното съдействие в региона на защитата в блока бе маргинализиран - и поддръжниците видяха шанса да придадат нов европейски подтик.

"Липсата на сигурност се трансформира още веднъж в съществена грижа на европейците", сподели Натали Точи, специфичен консултант на шефа на външната политика на Европейски Съюз Федерика Могерини.

"Това, което е било най-оспорвано, най-трудно и в резултат на това най-неподвижната област на европейската интеграция, се трансформира в най-обещаващата", съобщи по време на скорошна панелна полемика в Берлин Точи, създател на предлагането на Могерни за външната политика и сигурност от 2016 година за това по какъв начин да се развие военната автономност на Европа.
На срещата си на върха в Брюксел тази седмица водачите на Европейски Съюз поддържаха PESCO / БГНЕС
[b]Изведнъж европейски отбранителни начинания се появиха навсякъде[/b]

На срещата си на върха в Брюксел тази седмица водачите на Европейски Съюз поддържаха новия пакт за защита на блока, прочут като "Постоянно структурирано сътрудничество" (PESCO), в който 25 страни-членки ще стартират работа по серия от взаимни планове през идната година.

По-рано тази година Брюксел започва съществено подучване за страните да си сътрудничат за военни поръчки - Европейски защитителен фонд на стойност 5,5 милиарда евро годишно. Това е оценено като първи път, когато Европейски Съюз слага на масата съществени суми за тази цел. Тази седмица министрите на Европейски Съюз дадоха зелена светлина на един от аспектите на фонда - Европейската стратегия за отбранително промишлено развиване, предопределен да насърчи трансграничното съдействие сред фирмите.

И плановете за скъпи стратегии към този момент са в развой на подготовка.

Миналата година немското, френското, италианското и испанското държавно управление разпоредиха на Еърбъс, френския „ Дасо авиейшън “ и италианския „ Леонардо “да разработят актуален военен дрон, публично прочут като MALE RPAS, само че известно именуван "Евродрон".

А през юли тази година в Париж, Франция и Германия бяха огласени проектите за създаване на европейски изтребител.

След две десетилетия, през които разноските за защита в Европа постоянно са били съкращавани или бавни, през последните години бюджетите започнаха да се движат. През 2016 година военните разноски в Западна Европа са нарастнали с 2,6% по отношение на миналата година - второ следващо нарастване, съгласно Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI). Разходите в Централна Европа набъбнаха с 2,4%.

Но има още доста неща, които предстоят.

"В Европа има известни признаци, че ще има доста нарастване на разноските изключително за оборудване", сподели шефът на програмата за оръжие и военни разноски на SIPRI.

Вземете най-голямата стопанска система в Европа: До 2020 година Германия ще харчи 53% повече за съоръжение спрямо 2016 година, съгласно пресмятане на немското министерство на защитата.

В Европа до 2024 година могат да станат налични годишно към 97 милиарда евро за спомагателни разноски, в случай че всичките 28 сегашни членки на Европейски Съюз плюс натовския съдружник Норвегия реализиран целесъобразната цел на НАТО за 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, сочи изследване на McKinsey, оповестено предишния месец. Най-малко една пета от тази сума - повече от 19 милиарда евро - би трябвало да бъдат изразходвани за съоръжение, заяви консултантската компания в взаимния отчет на Конференцията за сигурност в Мюнхен.

Въпреки че концепцията всички тези страни да реализират задачата от 2% - която също е подкрепена от новия боен пакт на Европейски Съюз - в този интервал наподобява нереалистична, няма подозрение, че разноските за съоръжение ще набъбнат през идващите години.

Някои от тези пари ще продължат да се употребяват за запълване съществуващите пропуски, като неналичието на благоприятни условия за зареждане на самолети във въздуха. Анализаторите обаче допускат, че огромна част от тях би трябвало да преминат към дигитализиране на въоръжените сили - да се усъвършенства софтуерът и да се усили честотната лента, с цел да се подсигурява, че даже в отдалечени региони войските няма да са отрязани от взаимосвързани оръжейни системи, ръководени от виртуални мрежи.

Консенсусът, че са нужни повече вложения, е в целия политически набор - даже и във връзка с немските Зелени, чиито корени са в мирното пацифистко придвижване от 70-те години на предишния век.

Тобиас Линднер, народен представител от Зелените, който е член на комисиите на Бундестага по бюджета и защитата, сподели, че немските въоръжени сили, Бундесверът, фамозни поради остарялото съоръжение, като да вземем за пример тактически остарели камиони и морски хеликоптери, датиращи от 70-те години на предишния век, би трябвало да бъдат реформирани и би трябвало да бъдат изхарчени повече средства за придобиване, изключително когато става въпрос за пригаждане на войските към все по-дигитализираната война на XXI век.

Но Линднер предизвести, че харченето на повече средства не би било задоволително. "Най-голямата ми паника е, че ще влагаме тонове пари в идващите няколко години, само че след десетилетие ще се окажем в сходно неприятно положение като днешното, единствено с по-голяма и по-скъпа армия", сподели той.

"Не става въпрос единствено армията да е екипирана както би трябвало, само че и за разискването на това, което Бундесверът би трябвало да е в положение самичък да направи и какво можем да създадем по-добре на европейско ниво", сподели Линднер. "Става въпрос за по-ефикасно потребление на стратегиите за поръчки, в сравнение с в предишното." Това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи.

В изследване, оповестено през февруари тази година, McKinsey твърди, че Европа може да спести съвсем една трета от това, което харчи за военно съоръжение, в случай че държавните управления сплотяват старания за съгласуване на вложенията и потребление на по-малко снабдители на оръжие.

Аргументът не е нов. Но националната политика постоянно се намесва, с цел да предотврати най-ефективния път, който се следва.

"Хората споделиха същото преди 20 или 30 години", сподели Мориц Вайс, специалист по поръчките, който преподава интернационалните връзки в Мюнхенския университет. "Но когато нещата станат съществени, французите желаят да закупят френско съоръжение, а германците желаят да закупят немско съоръжение."

Тъй като държавните управления постоянно са единствените клиенти за огромни военни поръчки, те играят решаваща роля при определянето на изискванията.

"Те предплащат парите за развиване, като по този метод вземат връх на финансовите пазари - автоматизирано вършат пазара на поръчките политически", сподели Вайс.

"Да приемем, че една страна обезпечава 30% от финансирането в план за сътрудничество", добави той. "Тогава страната също чака, че 30% от договорите, свързани с плана, ще отидат в личните й компании, тъй че парите да не бъдат изтеглени от стопанската система, а да бъдат изразходвани вътре в страната".

[b]Защита на поръчките[/b]

Европейски Съюз излезе с правила за възлагане на публични поръчки, с цел да се опита да предотврати подобен протекционизъм. Но страните са намерили способи, посредством които да ги заобиколят

Често, споделя Вайс, офертите са съобразени с профила на производителите на оръжие, тъй че фирмите от други страни, въпреки и публично да могат да аплайват, нямат късмет да завоюват контракта. Освен това страните могат да настояват, че ползите на националната сигурност им пречат да организират обществени търгове, макар че това стана по-трудно през последните години.

"Повечето от предходните европейски стратегии за публични поръчки не са успешни", сподели депутатът от Зелените Линднер, имайки поради военния транспортен аероплан A400M като образец.

От самото начало през 2003 година планът – с планирана цена 20 милиарда евро - е обиден от проблеми, за които е винен водещия производител „ Еърбъс “, най-малко отчасти, за полотическа интервенция.

Първоначално европейската мултинационална компания със седалище във Франция избра канадски експерт за произвеждане на турбинните мотори на А400М, само че страните купувачи оказаха напън за съдействие с европейски консорциум, което докара до повторни неуспехи.

"Начинът, по който си сътрудничихме, не направи нещата по-евтини или по-успешни", сподели Линднер и добави, че "в бъдеще би трябвало да повдигнем въпроса по какъв начин можем да създадем нещо в действителност свястно на европейско ниво".
Европа е изправена пред предизвикването на разноските за защита / БГНЕС
Експерти настояват, че европейският защитителен пазар би трябвало да бъде рационализиран, като страните се отдръпват от браншове, в които различен има конкурентно преимущество. Някои от тях са предположили, че да вземем за пример Франция може да съобщи производството на военни наземни системи като бронирани транспортни средства на Германия, известна със системите за наземни сили, създавани от производителя Rheinmetall. В подмяна на това Франция може да се трансформира в главен снабдител на кораби за германците.

Това обаче би означавало, че всяка страна ще загуби част от своята отбранителна индустриална база и ще разчита в огромна степен на друга нация да доставя нейните въоръжени сили - нещо, което не става елементарно, даже и за близки съдружници, макар диалозите на водачите за все по-тясна военна интеграция.

Призивите за успеваемост от страна на огромните западни страни и огромните оръжейни компании провокират угриженост и в Централна Европа, където представители на промишлеността и политици се опасяват, че техните компании ще изгубят в конкуренцията с по-големите си съперници във Франция, Германия, Обединеното кралство или Швеция.

Томаш Шатковски, заместник-държавен секретар в полското министерство на защитата, съобщи на панел в Берлин, че публичните поръчки "трябва да донесат изгода на всички заинтригувани страни, да насърчат растежа и да обезпечат работни места в целия ЕС".

Това не е мотив, който има въздействие върху огромните играчи в промишлеността.

"Не можете да постигнете върхови достижения без дарвинизъм", съобщи почитан представител на промишлеността пред немските законодатели. /БГНЕС