Севлиево отбелязва 170 години от рождението на ген. Никола Генев
На 18 януари 1856 година в Севлиево, в една от къщите на улицата, която през днешния ден носи неговото име, се ражда първото дете на Параскева и Гено Колчеви. Кръщават го Никола, на името на дядо му - съгласно обичая. Семейството е относително заможно, само че бащата се разболява и (като максимален от децата) Никола е заставен доста рано да стартира работа, а също и самичък да се образова.
Още ненавършил 16 години, той е назначен за преподавател в Хаджистояновото учебно заведение. Заедно със Стефан Пешев, ръководител на революционния комитет, подготвяли ръкописни вестници, които разлепяли скрито в града и в които били разказани безчинствата над беззащитното българско население. Като член на комитета младият преподавател провел изработването на въстаническо знаме. След разгрома на въстанието знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самия той е задържан и грубо малтретиран. Скоро по-късно емигрира в Румъния и се влива в редовете на Българското опълчение. На Шипка демонстрира храброст и е награден с медал за смелост. Следва покачване и втори медал за проявен подвиг в боевете при Шейново.
Завършва с първият випуск на новосформираното военно учебно заведение, а през 1883 година и Петербургската офицерска школа. В Сръбско-българската война през 1885 година капитан Генев е подложен отпред на Трънския отряд и на плещите му пада голяма отговорност. Сръбската войска е командвана от опитни генерали, против тях, с голяма воля и предпочитание за победа, се изправят българските капитани. Първата линия, на която се дава отпор на настъпващите сърби, е позиция Врабча, командвана от капитан Генев. Войната приключва бързо, а капитан Генев още веднъж е отличен с медал „ За смелост “.
При експлоадирането на Балканската война ген. Генев е назначен за пълководец на Македоно-одринското опълчение, което достигнало 17 000 души и взе участие в едни от най - тежките сражения. В началото на ноември 1912 година, след успехите си при Лозенград и Бунархисар, основните сили на българската войска доближават подстъпите на Цариград. Главното командване поверява на ген. Генев Кърджалийския отряд, като му подрежда да настъпи към Дедеагач - територии, отбранявани от османският корпус, отпред с Явер паша. След тежка борба за прохода Балкан Тореси (дн. прохода Маказа), турските позиции са завладени и на идващия ден командваните от военачалник Генев елементи влизат в Гюмюрджина.
Капитулацията на корпуса на Явер паша под натиска на отряда на ген. Генев е акт е от голямо значение. Победата на българското оръжие осигурило тила на българските армии към подстъпите на Цариград при Чаталджа и Одрин. В плен попаднали към 10 000 османски бойци и офицери. Ген. Генев с доблестен жест върнал сабята на Явер паша. Този популярен и прочут момент за генерала е засенчен от вестта, че при град Фере е погубен синът му Никифор - доброволец във войната. Пред офицера, който му докладвал за трагичното събитие, с голямо хладнокръвие и мощ, ген. Генев изрича: „ Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви! "
През февруари 1913 година под командването на генерала е отритнат към морето осемхиляден турски десант при Шаркьой. Заради решителното и ловко водене на всички тези сражения, военачалник Никола Генев остава вечно в българската военна история като „ Освободителят на Източните Родопи ”.
Генерал Никола Генев умира в София на 12 април 1934 година В последния си път той е изпратен с военни почести. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци, негови бойни приятели и очевидци на славните победи, с които името му се записва в златните страници на българската военна история.
По мотив 170-годишнината от рождението на славния военачалник в Хаджистояновото учебно заведение е подредена галерия, която може да бъде прегледана от 16 януари до 16 февруари 2026 година В изложбата са показани истински документи, оръжия и фотоси на ген. Никола Генев.
Още ненавършил 16 години, той е назначен за преподавател в Хаджистояновото учебно заведение. Заедно със Стефан Пешев, ръководител на революционния комитет, подготвяли ръкописни вестници, които разлепяли скрито в града и в които били разказани безчинствата над беззащитното българско население. Като член на комитета младият преподавател провел изработването на въстаническо знаме. След разгрома на въстанието знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самия той е задържан и грубо малтретиран. Скоро по-късно емигрира в Румъния и се влива в редовете на Българското опълчение. На Шипка демонстрира храброст и е награден с медал за смелост. Следва покачване и втори медал за проявен подвиг в боевете при Шейново.
Завършва с първият випуск на новосформираното военно учебно заведение, а през 1883 година и Петербургската офицерска школа. В Сръбско-българската война през 1885 година капитан Генев е подложен отпред на Трънския отряд и на плещите му пада голяма отговорност. Сръбската войска е командвана от опитни генерали, против тях, с голяма воля и предпочитание за победа, се изправят българските капитани. Първата линия, на която се дава отпор на настъпващите сърби, е позиция Врабча, командвана от капитан Генев. Войната приключва бързо, а капитан Генев още веднъж е отличен с медал „ За смелост “.
При експлоадирането на Балканската война ген. Генев е назначен за пълководец на Македоно-одринското опълчение, което достигнало 17 000 души и взе участие в едни от най - тежките сражения. В началото на ноември 1912 година, след успехите си при Лозенград и Бунархисар, основните сили на българската войска доближават подстъпите на Цариград. Главното командване поверява на ген. Генев Кърджалийския отряд, като му подрежда да настъпи към Дедеагач - територии, отбранявани от османският корпус, отпред с Явер паша. След тежка борба за прохода Балкан Тореси (дн. прохода Маказа), турските позиции са завладени и на идващия ден командваните от военачалник Генев елементи влизат в Гюмюрджина.
Капитулацията на корпуса на Явер паша под натиска на отряда на ген. Генев е акт е от голямо значение. Победата на българското оръжие осигурило тила на българските армии към подстъпите на Цариград при Чаталджа и Одрин. В плен попаднали към 10 000 османски бойци и офицери. Ген. Генев с доблестен жест върнал сабята на Явер паша. Този популярен и прочут момент за генерала е засенчен от вестта, че при град Фере е погубен синът му Никифор - доброволец във войната. Пред офицера, който му докладвал за трагичното събитие, с голямо хладнокръвие и мощ, ген. Генев изрича: „ Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви! "
През февруари 1913 година под командването на генерала е отритнат към морето осемхиляден турски десант при Шаркьой. Заради решителното и ловко водене на всички тези сражения, военачалник Никола Генев остава вечно в българската военна история като „ Освободителят на Източните Родопи ”.
Генерал Никола Генев умира в София на 12 април 1934 година В последния си път той е изпратен с военни почести. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци, негови бойни приятели и очевидци на славните победи, с които името му се записва в златните страници на българската военна история.
По мотив 170-годишнината от рождението на славния военачалник в Хаджистояновото учебно заведение е подредена галерия, която може да бъде прегледана от 16 януари до 16 февруари 2026 година В изложбата са показани истински документи, оръжия и фотоси на ген. Никола Генев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ