Композиторът Пламен Цветанов: Пианото е като човека – има характер
Стига до пианото на невръстна възраст и остава там. Рисува кино и театрална музика върху черно-белите клавиши горе-долу от дете. Писал е от кръг тонове за телефони до симфония . Пламен Цветанов е млад композитор и пианист, който към този момент има забележителен опит зад тила си, макар скромната си възраст. Казва, че в случай че беше къс сигнал, би прозвучал със силата на Сен-Санс . А другояче?
Иначе звучи като всяко свое произведение , тъй като постоянно вгражда част от себе си. Точно като в композициите, които ще показа в София на 23 септември . Тогава в Концертната зала на НМА „ Панчо Владигеров ” ще можем да чуем осъществяванията от първия от поредицата дискове с авторската му музика за сцена и огромен екран , основана през годините.
А по какъв начин прозвуча Пламен в? Като въодушевен от Бах, Сметана и Рахманинов, като подстрекател за Мънийн, Миро, Роза и Чери. Като себе си. Разказваме радиоприказка за добре темперирани пианисти с още по-добре темперирани учители .
А първи е Бах, обичаният композитор на Пламен . Винаги, когато може, го включва в стратегиите си като концертиращ пианист. Има доста аргументи, с цел да го сложи на челно място в галактиката от велики композитори:
„ Йохан Себастиан Бах е виновникът пианистите да свирим и с палец, което до тогава се е считало за грозно. Той е бил толкоз засегнат от разхищаването на настоящ пръст, че взема решение да написа музиката си толкоз комплицирана, че да няма метод да не се употребява палецът. ”
Иначе Бах бил много раздразним . Помолен да го съпостави с анимационен воин, Пламен си избира „ нещо приблизително сред Бъгс Бъни и Дафи Дък ” . Ето за какво:
„ Той попада в пандиза и написа своята Токата и фуга в ре минор за орган. Всички я знаят. Защо попада в пандиза? Защото някаква височайша персона наскърбява жена му. Той го провокира на двубой, ранява го, което – естествено – не е било разрешено, от кое място накъде ще ранява онази височайша персона, на която през днешния ден даже не помним името?! И те го пращат в пандиза. ”
Освен това толкоз обича кафе, та чак му посвещава кантата. Schweigt stille, plaudert nicht (в превод: „ Замълчете, не бърборете! “) вероятно е композирана сред 1732 и 1735 година Комичното произведение, известно като „ Кантата за кафето “ , споделя историята на жена, която не желае да спре да пие кафе. Баща ѝ пък не ѝ разрешава да се омъжи, до момента в който не се откаже от напитката. Впоследствие и двамата се трансформират, а на финала звучат псалми за кафето. Либретото включва реплики като тази да вземем за пример: „ Ако не мога да пия кафето си по три пъти дневно, в тъгата си ще се сбръчкам като печена коза “.
А за какво Пламен взема решение да тръгне по трънливата, съвсем козя пътека на композирането, освен това от ранна възраст?
„ Не бих споделил, че съм решил, просто е нещо, което постоянно съм желал да върша. Винаги съм желал да запиша музиката, която звучи в главата ми. Винаги съм желал да изразя малко повече от това, което може да се каже с думи. Музиката е може би най-хубавият език, най-богатият, не е съответен, само че е най-изразителният. ”
В главата на Пламен Цветанов постоянно звучи музика. Дори по време на изявлението споделя, че чува няколко творби на Бах по едно и също време . Всяко звучи в настрана мозъчно студио, върти се и се проучва. В друго студио върви негова лична музика, в очакване да бъде написана.
Немалко от музиката на Пламен обаче към този момент е прогледнала за света, който пък се е ослушал за нея. При това от напълно рано. Първата разходка по клавишите се случва, когато Пламен е едвам на три . За него срещата по никакъв начин не е ранна, а навременна. „ За какво да се погубва време, откакто има интерес? Дори си припомням по какъв начин се случи при мен. Имаше превъзходен пиано концерт , който даваха по Българска национална телевизия, тогава друга телевизия с изключение на Канал 1 и Ефир 2 нямаше, направи ми огромно усещане . Вкъщи постоянно е имало пиано и аз седнах на него. Интересен факт е, само че това не го помня аз, тъй като не съм бил задоволително умишлен, с цел да го помня, че след първите си стъпки съм стигнал до пианото и там съм спрял. Прощъпалникът е станал преди изобщо да бъде юридически. Решението е било пиано. И там си останах. ”
С оставането и годините е научил значим урок.
„ Пианото е може би най-лесният инструмент, на който може да се стартира да се свири, само че най-трудният за преодоляване. Да се изкара тон е елементарно, само че да се изкара първокласен тон – за това към този момент се желае майсторство, а с цел да се изкара страст – още повече ”.
Според Пламен пианото постоянно е друго за пианиста. Дори да свири на един и същи инструмент, той се въздейства от изискванията – времето, влагата и т. н. Пианото – като индивида – има темперамент.
Пламен е свирил на рояла, на който е концертирал Рахманинов, в Музея „ Холбърт ”, в Бат, Англия, както и на персоналното пиано на Бедржих Сметана. „ Тук разликата е духовна. Знанието, че тези велики хора са се докоснали до този инструмент, творили са на него, размишлявали са над своите произведения, пресъздавали са своя или непозната музика, е необикновено чувство, което най-малкото кара човек да се замисли. Върху личните си умения, достижения, върху живота на тези хора, които познаваме като велики, само че те са били със своите проблеми и стремежи както всеки един от нас. ”
Иначе всяко пиано има своята характерност, темперамент, има дефекти и позитивни страни. „ Работата на изпълнителя е да се сприятели с инструмента и да изкара най-хубавото от него ”. Пламен си спомня първото пиано – своенравно, съветско, изправено, с прелестен тон, само че не разрешава елементарно да се реализира мечтаната цел . Друго негово пиано е немско: „ Звукът постоянно ще наподобява брилянтен, до момента в който не му дадеш късмет да стане недобър, което слага друга компликация пред изпълнителя. ” Пламен е безапелационен, че не е попадал на неприветливо пиано.
Дружелюбна към музиката още в детските години е и Чери, първото куче на Пламен. Черен кокер шпаньол с изявен афинитет към Бах. „ Винаги дотичваше до пианото, щом ме чуваше да изсвирвам ”, споделя Пламен. Кучетата фенове на музиката са превъзходен коректив, те не обичат неприятна музика и дочуят ли такава, незабавно го демонстрират. Любопитно е още, че кучетата не понасят звука на хармониката, само че пианото им се нрави много, както и на множеството животни.
А положителната музика е не просто наслада за ушите на двуногите и четириногите, а мощно обръщение. В киното и театъра също е по този начин, уверен е Пламен:
„ Добрата, хубавата, същинската музика в никакъв случай не може да бъде фонова, тъй като тя носи своето обръщение и облици, своята картина. Предизвикателството, когато се работи в екип, изключително когато се построява история, е историята, която пресъздава музиката, да пасва на тази, която се демонстрира на екрана или на сцената. Не бива да става разнобой. Не бива едното да гълтам другото. Не бива да се надвикват. Трябва да има естетика и симбиоза. ”
Да основава музика е като че ли най-естественото положение на Пламен Цветанов. Дали обаче ползата му тъкмо към театралната и кино музика не е обвързван с артистичното му семейство? Родителите на Пламен са Роза Николова и Мирослав Цветанов от Малък куклен спектакъл „ Слон ”. Създават първия воден куклен спектакъл в Европа, за който Пламен написа симфония.
Безспорно фамилията има своето въздействие, признава синът музикант. И по този начин от детството до през днешния ден: „ Сега излезе нов театър, който се споделя „ Красивият геном на водата ” . Отново с моя музика. Различното е, че се играе на камерна водна сцена и може да бъде игран на обичайната сцена, естествено със специфични условия, с цел да може да бъде воден спектакъл. ”
Пламен признава, че да работи със фамилията си от време на време има и своите нелеки страни, само че по този начин е във всеки креативен развой и при всяка среща сред мощни характери .
А от известно време красивият фамилен геномен код на Цветанови се написа и на китайски. Съпругата на Пламен е от Поднебесната империя, въпреки че към този момент живее у нас. Музикално също хармонира отлично с българската си рода.
Съпругата на Пламен, Мънийн, също е музикант. Свири на пиано и чело. Често свирят дружно за наслаждение, въпреки че към момента не са концертирали. Пламен е пял и в дует с половинката си. Midnight Shadow е произведение, написано особено за нея, което споделя историята им в жанр power symphonic metal . Дуото нарекли Forest Moon.
Освен близостта в образованието и ползите, двамата се учат от разликите в културата на другия. Така да вземем за пример Пламен привиква да яде възлюто, което съгласно Мънийн е единствено „ изтръпващо ”. Тя пък се научила да прави превъзходна баница.
Двамата, споделя Пламен, са не просто двойка, а истински съидейници със подобен, а не идентичен усет, което е доста по-обогатяващо. „ Има място за разговор ” , акцентира той.
Пламен Цветанов обаче е забъркан в друга фамилна история, която никак не е като на нашите герои. За сметка на това е с кодово име на немски композитор, виолист, цигулар, учител, музикален теоретик и диригент.
„ Знаех си, че ще стигнем до погребалните сътрудници на „ Хиндемит ” , споделя Пламен през смях по този мотив. Е, човек и добре да живее, рано или късно стига до погребални сътрудници. А тези от кино лентата са неповторими, тъй като са най-жизнерадостните в специалността.
„ Хиндемит ” на режисьора Андрей Слабаков е първият огромен игрален филм, за който Пламен написа музика. „ Андрей ми сподели, че във кино лентата има погребални сътрудници, които би трябвало да бъдат доста радостни ”. Слабаков ги сравнил с „ Комедиен хармонист ”, немска група артисти с пианист, която извършва известната от времето на Втората международна война музика . В нея взе участие самият Аспарух Лешников. Песните са полуестрада, положителни или с любовен привкус. При завръщането си в България, Лешников продължава да работи в същия жанр.
За кино лентата Пламен разучава песните на „ Комедиен хармонист ” и се старае неговите погребални сътрудници да възпеят уместно какъв брой хубаво е човек да си легне в гроба, с цел да почине и какъв брой прелестно ще му е в ковчега .
Света извънредно отегчителен
незабавно напусни!
Ах, заповядайте при нас!
Ще ви заровиме мигом!
„ Постигнахме стремежи резултат, само че мъчно. (...) Бяха наети артисти, възрастни хора от църковен хор, които пеят по опела. В никакъв случай не бяха привикнали да пеят джаз или сцена. Интересно беше, тъй като към цялата тази плеада от ноти и текст бях добавил и звукоподражателното „ шуби-дуби ”, уместно за сходен жанр музика. Дойде възрастен човек, който трябваше да пее една от партиите, и доста обезпокоеното ме попита: „ Извинете, какво е това „ шуби-дуби ”, да не е някоя мръсна дума?! ”. Пламен го твърди, че не значи нищо особено, само че не го успокоил задоволително. Добре, че един от господата бил тромпетист, та поел главната мелодия. Един от гласовете във кино лентата е на самия Пламен. „ Наложи се ”, спомня си той.
В името на огромния екран музикантът пропява. При това освен в „ Хиндемит ”.
Като дете Пламен озвучава филми и – пресъздавайки Маугли от „ Книга за джунглата ” на Дисни, пее дружно с сътрудника, озвучил мечока Балу. „ Интересен факт за кино лентата на Дисни е, че тогава вземат участие и пеят най-големите реализатори на времето си, като кралят маймуна – крал Луи, в действителност е Луи Прима, доста прочут джаз артист и тромпетист . То и по тази причина кралят е Луи. ”
По това време озвучаването ставало с кифлички . Режисьорът на дублажа и представителят на Дисни направлявали Пламен да приказва и да яде по едно и също време. Такава била ролята на моменти. За да се получи изцяло естествено, го карали да записва, до момента в който похапва кифлички. Доста хапнал, до момента в който най-после не го предиздвикали да дублира без храна. Във кино лентата останали последните опити.
И от музиката и спомените в джунглата към опитите и опитността в музиката на Пламен Цветанов. Ако трябваше да си направи портрет с музиката си, по какъв начин би звучал?
„ Моята музика по един или различен метод ме показва. Тя постоянно съдържа част от мен, тъй че този портрет съществува във всичко, което съм написал. Но да извадя единствено него, намирам за извънредно мъчно, в случай че не и невероятно. Музиката е като индивида – тя се трансформира, само че и остава същата. Моят облик – във всичко, което съм писал – да, той се трансформира, само че остава същият. Винаги. Всъщност всеки композитор има своя облик . Винаги може да се разпознае кой е писал избрана музика, тъй като проличава неговият жанр. Този присъщ облик на композитора, този автопортрет, който постоянно участва, без значение дали ще бъде част от масовката в картината, която пресъздава, дали ще е основното настоящо лице , дали ще е минувач или просто някой, който гледа отвисоко, от преминаващ аероплан, който даже не се вижда в самата картина, обликът на композитора постоянно ще участва ”, споделя композиторът и пианист Пламен Цветанов.
Чуйте го целия – подобен, какъвто е, в историята от звуковия файл.
Снимки: персонален списък на Пламен Цветанов
Иначе звучи като всяко свое произведение , тъй като постоянно вгражда част от себе си. Точно като в композициите, които ще показа в София на 23 септември . Тогава в Концертната зала на НМА „ Панчо Владигеров ” ще можем да чуем осъществяванията от първия от поредицата дискове с авторската му музика за сцена и огромен екран , основана през годините.
А по какъв начин прозвуча Пламен в? Като въодушевен от Бах, Сметана и Рахманинов, като подстрекател за Мънийн, Миро, Роза и Чери. Като себе си. Разказваме радиоприказка за добре темперирани пианисти с още по-добре темперирани учители .
А първи е Бах, обичаният композитор на Пламен . Винаги, когато може, го включва в стратегиите си като концертиращ пианист. Има доста аргументи, с цел да го сложи на челно място в галактиката от велики композитори:
„ Йохан Себастиан Бах е виновникът пианистите да свирим и с палец, което до тогава се е считало за грозно. Той е бил толкоз засегнат от разхищаването на настоящ пръст, че взема решение да написа музиката си толкоз комплицирана, че да няма метод да не се употребява палецът. ”
Иначе Бах бил много раздразним . Помолен да го съпостави с анимационен воин, Пламен си избира „ нещо приблизително сред Бъгс Бъни и Дафи Дък ” . Ето за какво:
„ Той попада в пандиза и написа своята Токата и фуга в ре минор за орган. Всички я знаят. Защо попада в пандиза? Защото някаква височайша персона наскърбява жена му. Той го провокира на двубой, ранява го, което – естествено – не е било разрешено, от кое място накъде ще ранява онази височайша персона, на която през днешния ден даже не помним името?! И те го пращат в пандиза. ”
Освен това толкоз обича кафе, та чак му посвещава кантата. Schweigt stille, plaudert nicht (в превод: „ Замълчете, не бърборете! “) вероятно е композирана сред 1732 и 1735 година Комичното произведение, известно като „ Кантата за кафето “ , споделя историята на жена, която не желае да спре да пие кафе. Баща ѝ пък не ѝ разрешава да се омъжи, до момента в който не се откаже от напитката. Впоследствие и двамата се трансформират, а на финала звучат псалми за кафето. Либретото включва реплики като тази да вземем за пример: „ Ако не мога да пия кафето си по три пъти дневно, в тъгата си ще се сбръчкам като печена коза “.
А за какво Пламен взема решение да тръгне по трънливата, съвсем козя пътека на композирането, освен това от ранна възраст?
„ Не бих споделил, че съм решил, просто е нещо, което постоянно съм желал да върша. Винаги съм желал да запиша музиката, която звучи в главата ми. Винаги съм желал да изразя малко повече от това, което може да се каже с думи. Музиката е може би най-хубавият език, най-богатият, не е съответен, само че е най-изразителният. ”
В главата на Пламен Цветанов постоянно звучи музика. Дори по време на изявлението споделя, че чува няколко творби на Бах по едно и също време . Всяко звучи в настрана мозъчно студио, върти се и се проучва. В друго студио върви негова лична музика, в очакване да бъде написана.
Немалко от музиката на Пламен обаче към този момент е прогледнала за света, който пък се е ослушал за нея. При това от напълно рано. Първата разходка по клавишите се случва, когато Пламен е едвам на три . За него срещата по никакъв начин не е ранна, а навременна. „ За какво да се погубва време, откакто има интерес? Дори си припомням по какъв начин се случи при мен. Имаше превъзходен пиано концерт , който даваха по Българска национална телевизия, тогава друга телевизия с изключение на Канал 1 и Ефир 2 нямаше, направи ми огромно усещане . Вкъщи постоянно е имало пиано и аз седнах на него. Интересен факт е, само че това не го помня аз, тъй като не съм бил задоволително умишлен, с цел да го помня, че след първите си стъпки съм стигнал до пианото и там съм спрял. Прощъпалникът е станал преди изобщо да бъде юридически. Решението е било пиано. И там си останах. ”
С оставането и годините е научил значим урок.
„ Пианото е може би най-лесният инструмент, на който може да се стартира да се свири, само че най-трудният за преодоляване. Да се изкара тон е елементарно, само че да се изкара първокласен тон – за това към този момент се желае майсторство, а с цел да се изкара страст – още повече ”.
Според Пламен пианото постоянно е друго за пианиста. Дори да свири на един и същи инструмент, той се въздейства от изискванията – времето, влагата и т. н. Пианото – като индивида – има темперамент.
Пламен е свирил на рояла, на който е концертирал Рахманинов, в Музея „ Холбърт ”, в Бат, Англия, както и на персоналното пиано на Бедржих Сметана. „ Тук разликата е духовна. Знанието, че тези велики хора са се докоснали до този инструмент, творили са на него, размишлявали са над своите произведения, пресъздавали са своя или непозната музика, е необикновено чувство, което най-малкото кара човек да се замисли. Върху личните си умения, достижения, върху живота на тези хора, които познаваме като велики, само че те са били със своите проблеми и стремежи както всеки един от нас. ”
Иначе всяко пиано има своята характерност, темперамент, има дефекти и позитивни страни. „ Работата на изпълнителя е да се сприятели с инструмента и да изкара най-хубавото от него ”. Пламен си спомня първото пиано – своенравно, съветско, изправено, с прелестен тон, само че не разрешава елементарно да се реализира мечтаната цел . Друго негово пиано е немско: „ Звукът постоянно ще наподобява брилянтен, до момента в който не му дадеш късмет да стане недобър, което слага друга компликация пред изпълнителя. ” Пламен е безапелационен, че не е попадал на неприветливо пиано.
Дружелюбна към музиката още в детските години е и Чери, първото куче на Пламен. Черен кокер шпаньол с изявен афинитет към Бах. „ Винаги дотичваше до пианото, щом ме чуваше да изсвирвам ”, споделя Пламен. Кучетата фенове на музиката са превъзходен коректив, те не обичат неприятна музика и дочуят ли такава, незабавно го демонстрират. Любопитно е още, че кучетата не понасят звука на хармониката, само че пианото им се нрави много, както и на множеството животни.
А положителната музика е не просто наслада за ушите на двуногите и четириногите, а мощно обръщение. В киното и театъра също е по този начин, уверен е Пламен:
„ Добрата, хубавата, същинската музика в никакъв случай не може да бъде фонова, тъй като тя носи своето обръщение и облици, своята картина. Предизвикателството, когато се работи в екип, изключително когато се построява история, е историята, която пресъздава музиката, да пасва на тази, която се демонстрира на екрана или на сцената. Не бива да става разнобой. Не бива едното да гълтам другото. Не бива да се надвикват. Трябва да има естетика и симбиоза. ”
Да основава музика е като че ли най-естественото положение на Пламен Цветанов. Дали обаче ползата му тъкмо към театралната и кино музика не е обвързван с артистичното му семейство? Родителите на Пламен са Роза Николова и Мирослав Цветанов от Малък куклен спектакъл „ Слон ”. Създават първия воден куклен спектакъл в Европа, за който Пламен написа симфония.
Безспорно фамилията има своето въздействие, признава синът музикант. И по този начин от детството до през днешния ден: „ Сега излезе нов театър, който се споделя „ Красивият геном на водата ” . Отново с моя музика. Различното е, че се играе на камерна водна сцена и може да бъде игран на обичайната сцена, естествено със специфични условия, с цел да може да бъде воден спектакъл. ”
Пламен признава, че да работи със фамилията си от време на време има и своите нелеки страни, само че по този начин е във всеки креативен развой и при всяка среща сред мощни характери .
А от известно време красивият фамилен геномен код на Цветанови се написа и на китайски. Съпругата на Пламен е от Поднебесната империя, въпреки че към този момент живее у нас. Музикално също хармонира отлично с българската си рода.
Съпругата на Пламен, Мънийн, също е музикант. Свири на пиано и чело. Често свирят дружно за наслаждение, въпреки че към момента не са концертирали. Пламен е пял и в дует с половинката си. Midnight Shadow е произведение, написано особено за нея, което споделя историята им в жанр power symphonic metal . Дуото нарекли Forest Moon.
Освен близостта в образованието и ползите, двамата се учат от разликите в културата на другия. Така да вземем за пример Пламен привиква да яде възлюто, което съгласно Мънийн е единствено „ изтръпващо ”. Тя пък се научила да прави превъзходна баница.
Двамата, споделя Пламен, са не просто двойка, а истински съидейници със подобен, а не идентичен усет, което е доста по-обогатяващо. „ Има място за разговор ” , акцентира той.
Пламен Цветанов обаче е забъркан в друга фамилна история, която никак не е като на нашите герои. За сметка на това е с кодово име на немски композитор, виолист, цигулар, учител, музикален теоретик и диригент.
„ Знаех си, че ще стигнем до погребалните сътрудници на „ Хиндемит ” , споделя Пламен през смях по този мотив. Е, човек и добре да живее, рано или късно стига до погребални сътрудници. А тези от кино лентата са неповторими, тъй като са най-жизнерадостните в специалността.
„ Хиндемит ” на режисьора Андрей Слабаков е първият огромен игрален филм, за който Пламен написа музика. „ Андрей ми сподели, че във кино лентата има погребални сътрудници, които би трябвало да бъдат доста радостни ”. Слабаков ги сравнил с „ Комедиен хармонист ”, немска група артисти с пианист, която извършва известната от времето на Втората международна война музика . В нея взе участие самият Аспарух Лешников. Песните са полуестрада, положителни или с любовен привкус. При завръщането си в България, Лешников продължава да работи в същия жанр.
За кино лентата Пламен разучава песните на „ Комедиен хармонист ” и се старае неговите погребални сътрудници да възпеят уместно какъв брой хубаво е човек да си легне в гроба, с цел да почине и какъв брой прелестно ще му е в ковчега .
Света извънредно отегчителен
незабавно напусни!
Ах, заповядайте при нас!
Ще ви заровиме мигом!
„ Постигнахме стремежи резултат, само че мъчно. (...) Бяха наети артисти, възрастни хора от църковен хор, които пеят по опела. В никакъв случай не бяха привикнали да пеят джаз или сцена. Интересно беше, тъй като към цялата тази плеада от ноти и текст бях добавил и звукоподражателното „ шуби-дуби ”, уместно за сходен жанр музика. Дойде възрастен човек, който трябваше да пее една от партиите, и доста обезпокоеното ме попита: „ Извинете, какво е това „ шуби-дуби ”, да не е някоя мръсна дума?! ”. Пламен го твърди, че не значи нищо особено, само че не го успокоил задоволително. Добре, че един от господата бил тромпетист, та поел главната мелодия. Един от гласовете във кино лентата е на самия Пламен. „ Наложи се ”, спомня си той.
В името на огромния екран музикантът пропява. При това освен в „ Хиндемит ”.
Като дете Пламен озвучава филми и – пресъздавайки Маугли от „ Книга за джунглата ” на Дисни, пее дружно с сътрудника, озвучил мечока Балу. „ Интересен факт за кино лентата на Дисни е, че тогава вземат участие и пеят най-големите реализатори на времето си, като кралят маймуна – крал Луи, в действителност е Луи Прима, доста прочут джаз артист и тромпетист . То и по тази причина кралят е Луи. ”
По това време озвучаването ставало с кифлички . Режисьорът на дублажа и представителят на Дисни направлявали Пламен да приказва и да яде по едно и също време. Такава била ролята на моменти. За да се получи изцяло естествено, го карали да записва, до момента в който похапва кифлички. Доста хапнал, до момента в който най-после не го предиздвикали да дублира без храна. Във кино лентата останали последните опити.
И от музиката и спомените в джунглата към опитите и опитността в музиката на Пламен Цветанов. Ако трябваше да си направи портрет с музиката си, по какъв начин би звучал?
„ Моята музика по един или различен метод ме показва. Тя постоянно съдържа част от мен, тъй че този портрет съществува във всичко, което съм написал. Но да извадя единствено него, намирам за извънредно мъчно, в случай че не и невероятно. Музиката е като индивида – тя се трансформира, само че и остава същата. Моят облик – във всичко, което съм писал – да, той се трансформира, само че остава същият. Винаги. Всъщност всеки композитор има своя облик . Винаги може да се разпознае кой е писал избрана музика, тъй като проличава неговият жанр. Този присъщ облик на композитора, този автопортрет, който постоянно участва, без значение дали ще бъде част от масовката в картината, която пресъздава, дали ще е основното настоящо лице , дали ще е минувач или просто някой, който гледа отвисоко, от преминаващ аероплан, който даже не се вижда в самата картина, обликът на композитора постоянно ще участва ”, споделя композиторът и пианист Пламен Цветанов.
Чуйте го целия – подобен, какъвто е, в историята от звуковия файл.
Снимки: персонален списък на Пламен Цветанов
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ