На 80 човек е като стария цар на изчезнало царство.

" На 80 човек е като остарелия цар на изчезнало царство ". Това споделя артистът стихотворец Боб Дилън в анкета на " Ню Йорк Таймс " във връзка 80-ия рожден ден на Доналд Тръмп. Погледнато от европейска позиция, това съпоставяне е повече от правилно. Тръмп съумя да загуби трансатлантическото царство, което породи след края на Втората международна война и беше главен дирек на световната архитектура на сигурност.

Последното на публичното мнение, извършено от Европейския съвет за външна политика, записва рекорден спад в доверието към гаранциите от Съединени американски щати – от ноември 2024 до момента вярата, че Америка като благонадежден съдружник в НАТО е намаляла от 22 на 11 %. Увеличили са се тези европейци, които не считат, че нещата ще се оправят, когато се смени президентът след две години и половина.

И това не е необичайно поради гренландския епизод, който евентуално ще има повтаряне, американско-израелската война в Близкия изток с дълготрайните ѝ последствия, заканите на Доналд Тръмп за евакуиране на войски от европейски бази, както и двусмислените му изказвания за бъдещето на НАТО.

Българите са в общия тренд на европейските отговори във връзка с Съединени американски щати, само че единствени не имат вяра, че някой ще ни се притече на помощ при положение на потребност. Изглежда, че насаждането на съмнение към Европейски Съюз, изключително в предизборната акция, има своя резултат. Това подозрение освен че не дава отговор на истината, както виждаме при всяко по-сериозно злополучие, само че и не издава изключително самочувствие. Защото евентуално и болшинството от запитаните българи не считат, че могат да оказват помощ на някого – или пък не желаят.

Недоверието към Европейски Съюз, несъмнено, има и друго, по-просто пояснение. От години множеството политици упрекват Брюксел за всички беди, а самите те се закичват с изгодите.

Така наподобява и въпросът с, която Европейската комисия стартира против България – процедура, която при всички случаи се съгласува със съответната страна преди оповестяването. Защо държавното управление на Румен Радев реши да раздуха това в месеците, когато трябваше да извлечем най-бързите изгоди от усъвършенствания ни стопански рейтинг след влизането в еврозоната? За да бъде в Брюксел повода за неприятните промени, а властта да се е “справила с тежката обстановка ”.

Използването на европейски действителности за вътрешни цели го има на всички места, само че у нас сме очевидци на неговото кресчендо. Затова когато болшинството европейските жители остават ангажирани с поддръжката за Украйна, както и с поддържането на общоевропейската възбрана за импорт на съветски енергоносители, в България общоприето е противоположното.

Всеки пети счита, че България е в спор с Украйна, а половината от запитаните са срещу изпращането на мироопазващи сили там след края на войната. Може би не им е било обяснено, че след дипломацията неизбежно следват гаранциите зад контрактуваното. Но за какво да се вглеждаме в елементи, откакто Брюксел ще може да носи възможните негативи, когато се стигне до там?

България да има по-силен глас в Европейски Съюз е почтена цел и от дълго време трябваше да се сложи. Но този глас няма да е мощен, в случай че просто по-силно наскърбяваме Европейски Съюз - който в действителност е нищо повече или по-малко от общ брой на политическите дейности на страните членки.

В свят, в който трансатлантическото царство към този момент не съществува, ни остава нашият личен съюз, с всичките му недостатъци. Или както споделя Боб Дилан: “Невинаги получаваш това, което искаш, само че в случай че опиташ, ще схванеш, че получаваш това, от което имаш потребност ” (You can’t always get what you want, but if you try sometimes, you might find you get what you need).

Още от Външнополитическите дневници с Весела Чернева:

·