БГНЕС: Новини от България и Света
И най-великите от време на време не съумяват. В един миг пред Лионел Меси беше надвиснала заплахата да не донесе нито един трофей на Аржентина, което щеше да е огромен неуспех за влиятелната му кариера.
Нападателят беше в серия от изгубени финали след този на Световното 2014 и сребърните медали от Копа Америка през 2015 и 2016. Въпросното проваляне преди 10 години докара до отказването на Меси от интернационалния футбол, а финалът на континенталния шампионат се организира стадион " МетЛайф " в Ню Йорк – оборудването, което одобри и мача за трофея на Мондиал 2026.
За Лео каквото и да се напише или каже ще е малко. Той съумя да смълчи и най-шумните си критици в десетилетието сред финалите в Ню Йорк. Освен, че натрупа рекордните 8 „ Златни топки “ – Меси продължи завета на Марадона и завоюва два пъти Копа Америка, а през 2022 година изкачи абсолютния футболен връх.
Още по терените в Катар мнозина чакаха, че Меси ще разгласи окончателното си отдръпване от Аржентина, само че неналичието на напрежение от европейския футбол му се отрази добре. С по-малко игрово време в Съединени американски щати Лео съумя да се запази и се бори с безконечния си противник Кристиано Роналдо на Мондиал 2026.
Пред Аржентина и Португалия имаше разнообразни сюжети, които да изправят Меси и Роналдо един против различен, само че почитателите по този начин и не видяха мечтания финален танц на двамата футболни великани.
В 104-тия рекорден мач на Световното в Съединени американски щати всички бяха затаили мирис, тъй като се откри друго директно съревнование, което се очакваше с голямо неспокойствие – Лео против Ламин.
Двамата имаха напълно разнообразни акции на Мондиал 2026. Меси ненадейно остана главният фактор в състава на Скалони и до последно беше в борба за Златната обувка с 8 гола. Ямал пък беше подложен на критика от най-крайните почитатели, които на няколко пъти оспорваха премиите за Играч на мача за испанеца в течение на шампионата.
Място за рецензии към Ламин във финала обаче нямаше. Испанецът беше моторът в предни позиции преди почивката за Испания, до момента в който Меси беше измежду най-невзрачните на терена. От титулярите на Аржентина единствено Хулиан Алварес имаше по-малко докосвания до топката за 45 минути.
По всичко наподобява, че и след втория край в Ню Йорк Меси ще се откаже, само че този път вечно. Последното му Световно мина през редица кавги и на няколко пъти съдии бяха упреквани в двоен стандарт в интерес на Лео. В други случаи ориста намигаше на Аржентина като в полуфинала с Англия. По-болезнено от това да загубиш на полуфинала обаче е единствено загубата във финала.
Не всяка приказка приключва с благополучен край. Понякога най-великите си потеглят след проваляне. Това обаче не трансформира величието им. Меси не съумя да напусне международната сцена като международен първенец, само че си потегля като футболиста, който беляза цяло потомство. И може би тъкмо по тази причина стадионът в Ню Йорк не изпрати просто капитана на Аржентина – изпрати края на една футболна ера.
-------------------
Кристиан Гърев, състезателен отдел на БГНЕС
