STEM кабинетите: ще променят ли българското образование?
STEM кабинетите са последният вик на модата в просветителната система, като от няколко години те стават все известни и в България. В основата ѝ на тази идея стои Националната стратегия “Изграждане на учебна STEM среда ”, която се разпростира в плана по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). За основаването на подобен вид кабинети по програмата са финансирани малко над 260 учебни заведения. Те са оборудвани с електронни дъски, разнообразни лаборатории и така нататък Чрез тях учениците могат да учат по-лесно и прелестно другите типове естествени и точни науки.
Основната част от средствата за STEM системата са планувани за учебните заведения, които до момента не са финансирани по Националната стратегия на МОН за създаване на STEM среда. Те са общо 2240 на брой.
За основаването на национална STEM система са планувани малко над 576 млн. лева От тях 20.8 млн. лева са разчетени за създаване и съоръжение на Национален STEM център, като централно звено за образование на учители. В него се възнамерява създаване на 10 лаборатории по STEM науки и 10 зали за образование по STEM.
Целта е учителите да придобият на практика умения за създаване и използване на новаторски образователни часове, въвеждане на нови интегрирани образователни предмети – кръгова стопанска система, изкуствен интелект и неговите приложения, роботика и други, както и въвеждане на нови способи на преподаване.
Още 17.7 млн. лв. са заделени за три районни STEM центъра в съществуващите бази на Националните детски комплекси в село Ястребино и в село Ковачевци, и в Олимпийския център " Св. Иван Рилски " в Хисаря.
Идеята на трите районни STEM центъра на територията на България е да ангажират целия образователен развой, да посрещат възпитаници и да ги образоват. В тях ще има разнообразни лаборатории, Meta пространства и ще се организират голям брой събития, които са от интерес за децата ”, съобщи пред Economic.bg доктор Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система.
Сумите ще се отпускат съгласно броя на учениците и варират от 50 хиляди лева за най-малките образователни заведения с до 50 деца до 600 хиляди лева за най-големите – с над 1000 деца. За другите 263 учебни заведения в страната, които към този момент са финансирани по Националната стратегия на МОН, са планувани малко над 36 млн. лв. за разширение на STEM средата.
Планът планува над 93.6 млн. лв. за създаване на високотехнологични класни стаи. Сумите, за които ще могат да аплайват учебните заведения, още веднъж ще зависят от броя на децата и варират от 10 хиляди лв. за най-малките учебни заведения до 80 хиляди лв. – за най-големите.
Съмненията
И макар че страната по всякакъв начин се пробва да влага милиони в просветителната система, в устрема си да увеличи качеството на образованието, от тези средства няма да има смисъл, в случай че процесът не се промени от вътрешната страна.
Много е допустимо да има учебни заведения, в които просто са поставени няколко джаджи, само че в действителност няма същинска смяна в преподаването посредством тях. Ние знаем, че огромна част от тези 2240 учебни заведения не могат да се оправят с образованието съвсем по никой предмет, а оценките им са толкоз ниски, че е комплицирано да си представим по какъв начин сходно учебно заведение развива STEM ”, счита Георгиева.
По думите ѝ тъкмо тук идва въпросът за това по какъв начин тъкмо би трябвало да се ръководи планът. В НПВУ има избрани механизми и знаци, по които би трябвало да се регистрират резултатите, само че те не са напълно подобаващи за отчитане на качествени достижения.
“Те регистрират по-скоро количествените индикатори – направени ли са STEM центровете, работят ли, има ли учители, които да преподават и да се образоват и така нататък Но с цел да се видят действителните резултати, би трябвало да се влезе в класната стая, да се направи инспекция на учениците, да се даде някаква оценка, има ли придвижване ”, добави икономистът.
Според нея е нужно да се вложат доста аналитични старания, когато се прави самият дизайн на плана в самото начало, само че това, за жалост, не се изисква по НПВУ, а концепцията е просто да се влага.
Това не е минус единствено на плана за обучение, ние го следим във всички останали планове и във всички страни – просто официално се регистрират достижения ”, сподели още Георгиева.
Негативните резултати
В последните години отчитаме много ниски резултати на интернационалните изследвания, които правят оценка качеството на образованието по математика и “творческото мислене ”, да вземем за пример на PISA. Идеята на PISA е да се съпостави равнището на учениците в другите страни и по-точно – могат ли да приложат на процедура това, което учат в учебно заведение.
PISA прави оценка както грамотността на учениците, по този начин и точните науки, като математика. В тези проучвания, за жалост, България е на много ниско равнище. В последните години се вижда, че много изоставаме както по просветеност, по този начин и във връзка с математическите умения в точните науки ”, съобщи Петя Георгиева.
По думите ѝ отрицателните трендове не са единствено от PISA, личат и по това какви специалности избират да учат бъдещите студенти, какъв брой постоянно учениците сменят учителите си по математика, както и в недостига на фрагменти в инженерните и математическите науки.
Каква смяна на метода е нужна?
“Изключително значимо е да стартираме да се концентрираме в качеството – процесът от влизането до излизането на ученика от просветителната система. В момента имаме доста и разнообразни системи за оценка, които са извънредно потребни, само че би трябвало да стартират и да се употребяват интензивно, а не просто да тестваме учениците и да им даваме дипломи ”, твърди Георгиева.
Тя акцентира, че тази стъпка на пръв взор звучи лесна, само че не е толкоз просто изпълнима, тъй като тестванията в учебно заведение би трябвало да са структурирани по доста характерен метод, тъй че да проследят резултатите. Според Георгиева би трябвало да има и доста ясно просветителни цели – какво тъкмо желаеме да реализираме, тъй като това рефлектира върху оценяването.
Например, може да си сложим за цел всички възпитаници да получат минимално равнище на знание по български език и математика, това може да се образува като точки в Националното външно оценяване (НВО) – да речем да няма възпитаник, който да изкара под 30 точки ”, изясни Георгиева.
“Може да си сложим и друга цел – да речем междинният триумф на учениците да бъде най-малко 40 точки. Тук не се интересуваме от най-слабия и най-силния, а от общото равнище, което регулярно да бъде на несъмнено ниво ”, добави тя.
Друг вид, съгласно Георгиева, е условието за присъединяване на учениците в интернационалните олимпиади и надпревари. Освен това учениците може да бъдат проверявани регулярно през образователната година в 4-ти, 7-ми, 10-ти клас и когато се вижда, че нещата вървят зле, да бъдат предприемани ограничения в съответните учебни заведения.
По думите на икономиста е значимо да се знае кой, по кое време и какво прави. Затова страната би трябвало да се намеси в избрани учебни заведения, които непрестанно демонстрират ниски резултати.
Когато учебното заведение има проблем, той не е единствено по избран предмет или в избрана област, това са цялостни проблеми. Това нормално са учебни заведения с малко възпитаници, откъснати и изолирани, които не могат да достъпят качествени учители, не могат да създадат цялостни паралелки. Това са учебни заведения в изоставени региони, в които няма претовареност, има високи равнища на беднотия и етнически напън от избрани групи ”, изясни Георгиева.
Фигурата на учителя
“Учителят е центърът на системата. Той, на процедура, е носителят на качества и притегля вниманието в класната стая, наясно е какви са децата и до каква степен се простират техните благоприятни условия. Той знае на какво равнище са те и по какъв начин би трябвало да се работи с тях. Затова качественото обучение на 85% зависи от учителя и от това, което той ще им даде ”, съобщи Петя Георгиева.
Според нея нарастването на учителските заплати е основен фактор, посредством който статутът на учителя ще се издигне още веднъж.
Бъдещите учители не би трябвало да са студенти, които влизат да учат педагогика единствено тъй като не са ги приели на никое място другаде и след това да се чудят какво да вършат. Идеята е в класната стая да влизат хора, носители на избрани качества, да заемат мястото, което им се поставя и което се изисква от тях ”, добави икономистът.
Влизането на учителя в класната стая, обаче, надалеч не е задоволително. Какво той прави в класната стая личи най-после, при резултатите на външното оценяване или на матурите. Затова педагогът би трябвало да има опцията да реагира и да работи по отношение на средата и обстановката, т.е. учителят би трябвало да бъде овластен.
“Ако учителят е наясно, че от избран клас не би трябвало да има нито едно изпаднало дете, или дете, което има междинен триумф под 30 точки на НВО, само че вижда, че учениците в съответния клас изостават, не са учили задоволително, то педагогът би трябвало да има опцията да направи това, което счита за вярно ”, твърди Петя Георгиева.
Това обаче няма по какъв начин да се случи заради ред аргументи – най-малкото поради закрепените образователни проекти и образователни стратегии, които изискват от учителите да преподават тъкмо избрани неща, и да не се преценяват с характерностите на учениците. Неслучайно България е преди всичко по просветителни разлики в класовете, паралелките, учебните заведения и районите.
Когато учителите са деликатно подбрани, квалифицирани и високо заплатени, ще има по-голям интерес към специалността. Директорът ще има опцията да избере качествени преподаватели, които ще могат по-лесно да се оправят с подобен вид проблеми ”, добави тя.
Съществува и различен проблем – образованията за учители. Те са наложителни за педагозите всяка година и са част от тяхната професионална подготовка. В реалност обаче те са безусловно официални.
“Голяма част от учителите вземат участие в тези образования заради обстоятелството, че желаят да се развиват кариерно по стълбата, а не тъй като в действителност желаят да се образоват. В други случаи просто шефът ги кара да го вършат ”, счита Георгиева.
По думите ѝ е нужно да има по-добри тласъци за образование и оценки на учителите на база на това дали ползват на процедура наученото.
Според икономиста един от главните фактори, които попречват ползотворната работа на учителите, са безобразно многото административни действия, които заемат огромна част от времето им отвън учебно заведение. Въпреки процеса на дигитализиране на просветителната система хартиената документи към момента участва в учебните заведения.
Преосмисляне на метода или хабене на 576 млн. лева?
Ясно е, че тези пари ще отидат за обучение и допускам, че няма да има проблем откъм осъществяване. Въпросът е дали всички учебни заведения ще съумеят да бъдат включени ”, сподели Петя Георгиева.
Големият въпрос е дали цялата тази рационализация ще докара до по-качествено обучение.
“В момента може единствено се надяваме, че в случай че има подобен вид кабинети и добре подготвени учители, образованието ще стане по-приятно и занимателно, а учениците ще придобият интерес към точните науки. Това е голяма инвестиция, а измененията в образованието се случват с течение на дълги години. Има проучвания, които демонстрират, че една промяна занапред би имала резултати след 8 години. Трябва да минат доста генерации през новата STEM система, с цел да берем нейните плодове след години ”, добави Георгиева.
Тези, които вършат политиката, в никакъв случай няма по какъв начин да са сигурни, че тя върви в вярната посока и дали ще има някакъв позитивен резултат от промените ”, заключи икономистът.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Основната част от средствата за STEM системата са планувани за учебните заведения, които до момента не са финансирани по Националната стратегия на МОН за създаване на STEM среда. Те са общо 2240 на брой.
За основаването на национална STEM система са планувани малко над 576 млн. лева От тях 20.8 млн. лева са разчетени за създаване и съоръжение на Национален STEM център, като централно звено за образование на учители. В него се възнамерява създаване на 10 лаборатории по STEM науки и 10 зали за образование по STEM.
Целта е учителите да придобият на практика умения за създаване и използване на новаторски образователни часове, въвеждане на нови интегрирани образователни предмети – кръгова стопанска система, изкуствен интелект и неговите приложения, роботика и други, както и въвеждане на нови способи на преподаване.
Още 17.7 млн. лв. са заделени за три районни STEM центъра в съществуващите бази на Националните детски комплекси в село Ястребино и в село Ковачевци, и в Олимпийския център " Св. Иван Рилски " в Хисаря.
Идеята на трите районни STEM центъра на територията на България е да ангажират целия образователен развой, да посрещат възпитаници и да ги образоват. В тях ще има разнообразни лаборатории, Meta пространства и ще се организират голям брой събития, които са от интерес за децата ”, съобщи пред Economic.bg доктор Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система.
Сумите ще се отпускат съгласно броя на учениците и варират от 50 хиляди лева за най-малките образователни заведения с до 50 деца до 600 хиляди лева за най-големите – с над 1000 деца. За другите 263 учебни заведения в страната, които към този момент са финансирани по Националната стратегия на МОН, са планувани малко над 36 млн. лв. за разширение на STEM средата.
Планът планува над 93.6 млн. лв. за създаване на високотехнологични класни стаи. Сумите, за които ще могат да аплайват учебните заведения, още веднъж ще зависят от броя на децата и варират от 10 хиляди лв. за най-малките учебни заведения до 80 хиляди лв. – за най-големите.
Съмненията
И макар че страната по всякакъв начин се пробва да влага милиони в просветителната система, в устрема си да увеличи качеството на образованието, от тези средства няма да има смисъл, в случай че процесът не се промени от вътрешната страна.
Много е допустимо да има учебни заведения, в които просто са поставени няколко джаджи, само че в действителност няма същинска смяна в преподаването посредством тях. Ние знаем, че огромна част от тези 2240 учебни заведения не могат да се оправят с образованието съвсем по никой предмет, а оценките им са толкоз ниски, че е комплицирано да си представим по какъв начин сходно учебно заведение развива STEM ”, счита Георгиева.
По думите ѝ тъкмо тук идва въпросът за това по какъв начин тъкмо би трябвало да се ръководи планът. В НПВУ има избрани механизми и знаци, по които би трябвало да се регистрират резултатите, само че те не са напълно подобаващи за отчитане на качествени достижения.
“Те регистрират по-скоро количествените индикатори – направени ли са STEM центровете, работят ли, има ли учители, които да преподават и да се образоват и така нататък Но с цел да се видят действителните резултати, би трябвало да се влезе в класната стая, да се направи инспекция на учениците, да се даде някаква оценка, има ли придвижване ”, добави икономистът.
Според нея е нужно да се вложат доста аналитични старания, когато се прави самият дизайн на плана в самото начало, само че това, за жалост, не се изисква по НПВУ, а концепцията е просто да се влага.
Това не е минус единствено на плана за обучение, ние го следим във всички останали планове и във всички страни – просто официално се регистрират достижения ”, сподели още Георгиева.
Негативните резултати
В последните години отчитаме много ниски резултати на интернационалните изследвания, които правят оценка качеството на образованието по математика и “творческото мислене ”, да вземем за пример на PISA. Идеята на PISA е да се съпостави равнището на учениците в другите страни и по-точно – могат ли да приложат на процедура това, което учат в учебно заведение.
PISA прави оценка както грамотността на учениците, по този начин и точните науки, като математика. В тези проучвания, за жалост, България е на много ниско равнище. В последните години се вижда, че много изоставаме както по просветеност, по този начин и във връзка с математическите умения в точните науки ”, съобщи Петя Георгиева.
По думите ѝ отрицателните трендове не са единствено от PISA, личат и по това какви специалности избират да учат бъдещите студенти, какъв брой постоянно учениците сменят учителите си по математика, както и в недостига на фрагменти в инженерните и математическите науки.
Каква смяна на метода е нужна?
“Изключително значимо е да стартираме да се концентрираме в качеството – процесът от влизането до излизането на ученика от просветителната система. В момента имаме доста и разнообразни системи за оценка, които са извънредно потребни, само че би трябвало да стартират и да се употребяват интензивно, а не просто да тестваме учениците и да им даваме дипломи ”, твърди Георгиева.
Тя акцентира, че тази стъпка на пръв взор звучи лесна, само че не е толкоз просто изпълнима, тъй като тестванията в учебно заведение би трябвало да са структурирани по доста характерен метод, тъй че да проследят резултатите. Според Георгиева би трябвало да има и доста ясно просветителни цели – какво тъкмо желаеме да реализираме, тъй като това рефлектира върху оценяването.
Например, може да си сложим за цел всички възпитаници да получат минимално равнище на знание по български език и математика, това може да се образува като точки в Националното външно оценяване (НВО) – да речем да няма възпитаник, който да изкара под 30 точки ”, изясни Георгиева.
“Може да си сложим и друга цел – да речем междинният триумф на учениците да бъде най-малко 40 точки. Тук не се интересуваме от най-слабия и най-силния, а от общото равнище, което регулярно да бъде на несъмнено ниво ”, добави тя.
Друг вид, съгласно Георгиева, е условието за присъединяване на учениците в интернационалните олимпиади и надпревари. Освен това учениците може да бъдат проверявани регулярно през образователната година в 4-ти, 7-ми, 10-ти клас и когато се вижда, че нещата вървят зле, да бъдат предприемани ограничения в съответните учебни заведения.
По думите на икономиста е значимо да се знае кой, по кое време и какво прави. Затова страната би трябвало да се намеси в избрани учебни заведения, които непрестанно демонстрират ниски резултати.
Когато учебното заведение има проблем, той не е единствено по избран предмет или в избрана област, това са цялостни проблеми. Това нормално са учебни заведения с малко възпитаници, откъснати и изолирани, които не могат да достъпят качествени учители, не могат да създадат цялостни паралелки. Това са учебни заведения в изоставени региони, в които няма претовареност, има високи равнища на беднотия и етнически напън от избрани групи ”, изясни Георгиева.
Фигурата на учителя
“Учителят е центърът на системата. Той, на процедура, е носителят на качества и притегля вниманието в класната стая, наясно е какви са децата и до каква степен се простират техните благоприятни условия. Той знае на какво равнище са те и по какъв начин би трябвало да се работи с тях. Затова качественото обучение на 85% зависи от учителя и от това, което той ще им даде ”, съобщи Петя Георгиева.
Според нея нарастването на учителските заплати е основен фактор, посредством който статутът на учителя ще се издигне още веднъж.
Бъдещите учители не би трябвало да са студенти, които влизат да учат педагогика единствено тъй като не са ги приели на никое място другаде и след това да се чудят какво да вършат. Идеята е в класната стая да влизат хора, носители на избрани качества, да заемат мястото, което им се поставя и което се изисква от тях ”, добави икономистът.
Влизането на учителя в класната стая, обаче, надалеч не е задоволително. Какво той прави в класната стая личи най-после, при резултатите на външното оценяване или на матурите. Затова педагогът би трябвало да има опцията да реагира и да работи по отношение на средата и обстановката, т.е. учителят би трябвало да бъде овластен.
“Ако учителят е наясно, че от избран клас не би трябвало да има нито едно изпаднало дете, или дете, което има междинен триумф под 30 точки на НВО, само че вижда, че учениците в съответния клас изостават, не са учили задоволително, то педагогът би трябвало да има опцията да направи това, което счита за вярно ”, твърди Петя Георгиева.
Това обаче няма по какъв начин да се случи заради ред аргументи – най-малкото поради закрепените образователни проекти и образователни стратегии, които изискват от учителите да преподават тъкмо избрани неща, и да не се преценяват с характерностите на учениците. Неслучайно България е преди всичко по просветителни разлики в класовете, паралелките, учебните заведения и районите.
Когато учителите са деликатно подбрани, квалифицирани и високо заплатени, ще има по-голям интерес към специалността. Директорът ще има опцията да избере качествени преподаватели, които ще могат по-лесно да се оправят с подобен вид проблеми ”, добави тя.
Съществува и различен проблем – образованията за учители. Те са наложителни за педагозите всяка година и са част от тяхната професионална подготовка. В реалност обаче те са безусловно официални.
“Голяма част от учителите вземат участие в тези образования заради обстоятелството, че желаят да се развиват кариерно по стълбата, а не тъй като в действителност желаят да се образоват. В други случаи просто шефът ги кара да го вършат ”, счита Георгиева.
По думите ѝ е нужно да има по-добри тласъци за образование и оценки на учителите на база на това дали ползват на процедура наученото.
Според икономиста един от главните фактори, които попречват ползотворната работа на учителите, са безобразно многото административни действия, които заемат огромна част от времето им отвън учебно заведение. Въпреки процеса на дигитализиране на просветителната система хартиената документи към момента участва в учебните заведения.
Преосмисляне на метода или хабене на 576 млн. лева?
Ясно е, че тези пари ще отидат за обучение и допускам, че няма да има проблем откъм осъществяване. Въпросът е дали всички учебни заведения ще съумеят да бъдат включени ”, сподели Петя Георгиева.
Големият въпрос е дали цялата тази рационализация ще докара до по-качествено обучение.
“В момента може единствено се надяваме, че в случай че има подобен вид кабинети и добре подготвени учители, образованието ще стане по-приятно и занимателно, а учениците ще придобият интерес към точните науки. Това е голяма инвестиция, а измененията в образованието се случват с течение на дълги години. Има проучвания, които демонстрират, че една промяна занапред би имала резултати след 8 години. Трябва да минат доста генерации през новата STEM система, с цел да берем нейните плодове след години ”, добави Георгиева.
Тези, които вършат политиката, в никакъв случай няма по какъв начин да са сигурни, че тя върви в вярната посока и дали ще има някакъв позитивен резултат от промените ”, заключи икономистът.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ