За щастливо детство трябва да ти пука
Какъв е пътят към щастието на децата? След доста години в системата като преподавател и шеф на пловдивската ДГ „ Щастливо детство “ Евгения Попиванова има своя отговор: „ Трябва да ти пука! “. Но все пак провокира всичките сътрудници от детски градини със същото име в страната - общо 28, да се съберат и да помислят по какъв начин да вършат децата по-щастливи.
Пловдивската детска градина „ Щастливо детство “ е на ръба на „ Столипиново “. Децата приказват единствено ромски или турски, на процедура, не са билингви, тъй като в домовете им се поддържа връзка единствено на майчин език и не владеят български.
Майките от време на време са единствено на 15 години. Но и на 25, и на 30, не са чували за здравословно хранене. Караме децата с наши коли на ваксина и на ортодонт във Факултета по дентална медицина, споделя Попиванова. За първи път в детската градина децата пробвали киноа, чия и елда, а родителите пробвали да създадат здравословни бонбони. Вече оказват помощ на децата да учат стихчета за празниците.
В образователното заведение се приказва единствено на български и има спомагателни занимания за преодоляване на езика. А празниците постоянно са изнесени от махалата - във Военния клуб, с цел да видят децата, че има и друго, да се качат на сцена, да се усетят значими и можещи, когато залата им ръкопляска.
Работим постоянно в подтекста на фамилията, без да упрекваме,
споделя Евгения Попиванова. Познава обстановката в дома на всяко дете - къде има беднотия, къде има недоразумение, къде има домашно принуждение. И обича да споделя, че не работи с досиетата, а с хората.
Завела родителите да гледат „ Боряна “ в театъра, децата - на мюзикъла „ Лукчо “. А когато провела посещаване на галерия по икебана в центъра, майките не повярвали на очите си: „ Значи това има под краката ни? “. Буквално галели останките от Римския стадион.
Детска градина „ Щастливо детство “ има стратегия против отвод от храна. Повечето родители са мюсюлмани и постоянно имат задръжки да пращат децата на занятия, с цел да не им дават свинско. В детската градина то се заменя със заешко, агнешко и телешко. Учим освен дребните, а и техните родители, споделя директорката.
Преди дълги почивни дни постоянно приготвя хранителни пакети за най-бедните фамилии - да изкарат празниците в интервала, когато децата няма да имат обезпечена храна в образователното заведение. Често с този ориз и боб фамилиите посрещат Коледа, Нова година и Банго Васил.
А поддръжката излиза от занималните и прекрачва границите на педагогическите обстановки, които би трябвало да приготвят децата за учебно заведение. Наскоро директорката почукала на кабинета на райкмета на „ Източен “ Емил Русинов с молба да отпусне общинско жилище за едно от децата. Отглежда се от бащата, майката е настанена в психиатрия. Закъснели сте, минали са всички периоди, дали отговор в началото от районната администрация. Но за Евгения Попиванова няма метод да няма метод. Намерило се решение. Даже поставили дограма и подова настилка на жилището, в който да се нанесе фамилията.
„ За да се случват нещата, би трябвало да ти пука “, споделя Евгения Попиванова. И прибавя: „ На директорските състезания не давайте извадки от нормативната база,
дайте подобен проблем на дете в потребност.
С благотворителни начинания директорката сплотява фамилиите от разнообразни етнически общности. Преди следващия коледен благотворителен базар се тормозила, че мюсюлманите няма да дойдат по религиозни аргументи. Често дамите не желаят да бъдат снимани. Мъжете желаят да ги съпроводят на спектакъл. " А има ли билет ", питат страхливо майките. Преди базара Попиванова споделила на една от тях: „ Ако не искаш, не идвай “. " Къде ще дадете парите ", поинтересувала се дамата. И като схванала, че със събраните средства ще се купят чаршафи за детската клиника, рекла: „ И моето дете ще легне болно, желая и аз да имам принос “.
Не е елементарно да се работи в такава детска градина. Но Марияна Георгиева стиснала зъби и не се отказала. Година и половина след постъпването си сега е учителка на втора група. " Това ме промени за цялостен живот - споделя тя. - Започнах работа с фантазията да съм човек, който протяга ръка, изслушва, построява връзка. С вярата, че
всяко дете носи светлина и аз му оказвам помощ да засияе.
Но работата с разнообразни култури се оказала предизвикателство. Много деца идват от среда, която е сложила пред тях трудности. „ Аз оказвам помощ едно дете да бъде чуто, забелязано, обичано. На собствен ред откривам в ромската просвета хубостта, музиката, ритъма “, споделя учителката.
Първите седмици били тежки. Някои малчугани въобще не общували. " Тогава разбрах, че за всяка компликация има път, в случай че поискаш. Използвах музика, истории, изобразяване, внимание за всяко дете “, споделя Марияна Георгиева. Сега мъниците приказват по-уверено. " В очите им има любознание, ръцете им стискат моята ръка - щастлива е учителката. " Научих се да съм по-чувствителна, отворена и осъзната. Да виждам не компликациите, а капацитета. Всяко дете има право на фантазия, която да реализира ", счита тя.
С трактор в детската градина в Раковски
Баща отиде с трактор в детската градина в Раковски, а селскостопанската машина провокира същински екстаз измежду децата. Те са от смесена общественост, има и със специфични просветителни потребности, приобщаването е мъчно.
Дадохме си сметка, че бащите постоянно остават настрани от този развой, споделя Ваня Пачова от ДГ „ Щастливо детство “ в Раковски. И в образователното заведение оповестили самодейност „ Искам да съм като… “ - Месец на бащите и дядовците, които да показват себе си, своята специалност и заниманието си. Така един баща земеделец дошъл с трактора си. Друг се оказал доста добър в бойните изкуства. Гостувал дядо служител на реда. А татко, чието обичано занятие е сглобяване, дал урок по джентълменство. Синът му дошъл с цветенце за всяко момиче в групата.
По план с фондация „ Рома “ детската градина е купила два огромни комплекта „ Лего “, които са обичани на децата. А в работилницата за сурвачки се оказало, че доста родители в никакъв случай не са правили. С ателието за великденски яйца пък искахме да дадем късмет на " детството да се изцапа ", тъй като на доста деца вкъщи не е разрешено да вземат участие в домакинските действия, с цел да не създадат пакост, споделя Ваня Пачова. В Месеца на четенето гостуват майки с книги и баби с плетки. А екскурзии водят децата на чудни места - да създадат курабийки в хлебопекарна, да надникнат в библиотеката и в парка с приказни герои в Раковски. От предходната година традиция са спортните празници, а всяка зима се прави и снежен човек в двора. Сега е в ремонт, откакто от 10 години образователното заведение моли за нова настилка. А след това ще си има и футболно игрище.
В Долни Луковит си отглеждат самички марулите
Откъде идва салатата, попитали един път децата в ДГ „ Щастливо детство “ в плевенското село Долни Луковит. От магазина, дали отговор уверено те. Уж сме на село, а не знаят по какъв начин се отглеждат лук и маруля, разсъдил екипът. И създали зеленчукова градинка в двора. Селото е с 1500 поданици, а в детската градина има две групи с деца на друга възраст. Всеки ден стартира със утринно оживление. Сред 80-годишните дървета се извършват задачи на архитекти и строители, строят се колибки от дървесни кори. В рисунка на асфалт блясват слънца, които да огреят всички фамилии по света. В пясъчни игри децата строят кули и замъци. А откогато си садят и поливат сами салатата, им е по-сладко на обяд. И си имат нов лозунг: „ Ура, ура, удовлетворени сме от труда! “.
За Коледа е засято борче, а след акцията за разчистване на двора идват артистичните изяви за празника на селото.
Макар да са от разнообразни общности, децата приказват български. С родителите обаче се работи мъчно. Затова детската градина провежда разнообразни събития, с които да ги приобщава.
Пловдивската детска градина „ Щастливо детство “ е на ръба на „ Столипиново “. Децата приказват единствено ромски или турски, на процедура, не са билингви, тъй като в домовете им се поддържа връзка единствено на майчин език и не владеят български.
Майките от време на време са единствено на 15 години. Но и на 25, и на 30, не са чували за здравословно хранене. Караме децата с наши коли на ваксина и на ортодонт във Факултета по дентална медицина, споделя Попиванова. За първи път в детската градина децата пробвали киноа, чия и елда, а родителите пробвали да създадат здравословни бонбони. Вече оказват помощ на децата да учат стихчета за празниците.
В образователното заведение се приказва единствено на български и има спомагателни занимания за преодоляване на езика. А празниците постоянно са изнесени от махалата - във Военния клуб, с цел да видят децата, че има и друго, да се качат на сцена, да се усетят значими и можещи, когато залата им ръкопляска.
Работим постоянно в подтекста на фамилията, без да упрекваме,
споделя Евгения Попиванова. Познава обстановката в дома на всяко дете - къде има беднотия, къде има недоразумение, къде има домашно принуждение. И обича да споделя, че не работи с досиетата, а с хората.
Завела родителите да гледат „ Боряна “ в театъра, децата - на мюзикъла „ Лукчо “. А когато провела посещаване на галерия по икебана в центъра, майките не повярвали на очите си: „ Значи това има под краката ни? “. Буквално галели останките от Римския стадион.
Детска градина „ Щастливо детство “ има стратегия против отвод от храна. Повечето родители са мюсюлмани и постоянно имат задръжки да пращат децата на занятия, с цел да не им дават свинско. В детската градина то се заменя със заешко, агнешко и телешко. Учим освен дребните, а и техните родители, споделя директорката.
Преди дълги почивни дни постоянно приготвя хранителни пакети за най-бедните фамилии - да изкарат празниците в интервала, когато децата няма да имат обезпечена храна в образователното заведение. Често с този ориз и боб фамилиите посрещат Коледа, Нова година и Банго Васил.
А поддръжката излиза от занималните и прекрачва границите на педагогическите обстановки, които би трябвало да приготвят децата за учебно заведение. Наскоро директорката почукала на кабинета на райкмета на „ Източен “ Емил Русинов с молба да отпусне общинско жилище за едно от децата. Отглежда се от бащата, майката е настанена в психиатрия. Закъснели сте, минали са всички периоди, дали отговор в началото от районната администрация. Но за Евгения Попиванова няма метод да няма метод. Намерило се решение. Даже поставили дограма и подова настилка на жилището, в който да се нанесе фамилията.
„ За да се случват нещата, би трябвало да ти пука “, споделя Евгения Попиванова. И прибавя: „ На директорските състезания не давайте извадки от нормативната база,
дайте подобен проблем на дете в потребност.
С благотворителни начинания директорката сплотява фамилиите от разнообразни етнически общности. Преди следващия коледен благотворителен базар се тормозила, че мюсюлманите няма да дойдат по религиозни аргументи. Често дамите не желаят да бъдат снимани. Мъжете желаят да ги съпроводят на спектакъл. " А има ли билет ", питат страхливо майките. Преди базара Попиванова споделила на една от тях: „ Ако не искаш, не идвай “. " Къде ще дадете парите ", поинтересувала се дамата. И като схванала, че със събраните средства ще се купят чаршафи за детската клиника, рекла: „ И моето дете ще легне болно, желая и аз да имам принос “.
Не е елементарно да се работи в такава детска градина. Но Марияна Георгиева стиснала зъби и не се отказала. Година и половина след постъпването си сега е учителка на втора група. " Това ме промени за цялостен живот - споделя тя. - Започнах работа с фантазията да съм човек, който протяга ръка, изслушва, построява връзка. С вярата, че
всяко дете носи светлина и аз му оказвам помощ да засияе.
Но работата с разнообразни култури се оказала предизвикателство. Много деца идват от среда, която е сложила пред тях трудности. „ Аз оказвам помощ едно дете да бъде чуто, забелязано, обичано. На собствен ред откривам в ромската просвета хубостта, музиката, ритъма “, споделя учителката.
Първите седмици били тежки. Някои малчугани въобще не общували. " Тогава разбрах, че за всяка компликация има път, в случай че поискаш. Използвах музика, истории, изобразяване, внимание за всяко дете “, споделя Марияна Георгиева. Сега мъниците приказват по-уверено. " В очите им има любознание, ръцете им стискат моята ръка - щастлива е учителката. " Научих се да съм по-чувствителна, отворена и осъзната. Да виждам не компликациите, а капацитета. Всяко дете има право на фантазия, която да реализира ", счита тя.
С трактор в детската градина в Раковски
Баща отиде с трактор в детската градина в Раковски, а селскостопанската машина провокира същински екстаз измежду децата. Те са от смесена общественост, има и със специфични просветителни потребности, приобщаването е мъчно.
Дадохме си сметка, че бащите постоянно остават настрани от този развой, споделя Ваня Пачова от ДГ „ Щастливо детство “ в Раковски. И в образователното заведение оповестили самодейност „ Искам да съм като… “ - Месец на бащите и дядовците, които да показват себе си, своята специалност и заниманието си. Така един баща земеделец дошъл с трактора си. Друг се оказал доста добър в бойните изкуства. Гостувал дядо служител на реда. А татко, чието обичано занятие е сглобяване, дал урок по джентълменство. Синът му дошъл с цветенце за всяко момиче в групата.
По план с фондация „ Рома “ детската градина е купила два огромни комплекта „ Лего “, които са обичани на децата. А в работилницата за сурвачки се оказало, че доста родители в никакъв случай не са правили. С ателието за великденски яйца пък искахме да дадем късмет на " детството да се изцапа ", тъй като на доста деца вкъщи не е разрешено да вземат участие в домакинските действия, с цел да не създадат пакост, споделя Ваня Пачова. В Месеца на четенето гостуват майки с книги и баби с плетки. А екскурзии водят децата на чудни места - да създадат курабийки в хлебопекарна, да надникнат в библиотеката и в парка с приказни герои в Раковски. От предходната година традиция са спортните празници, а всяка зима се прави и снежен човек в двора. Сега е в ремонт, откакто от 10 години образователното заведение моли за нова настилка. А след това ще си има и футболно игрище.
В Долни Луковит си отглеждат самички марулите
Откъде идва салатата, попитали един път децата в ДГ „ Щастливо детство “ в плевенското село Долни Луковит. От магазина, дали отговор уверено те. Уж сме на село, а не знаят по какъв начин се отглеждат лук и маруля, разсъдил екипът. И създали зеленчукова градинка в двора. Селото е с 1500 поданици, а в детската градина има две групи с деца на друга възраст. Всеки ден стартира със утринно оживление. Сред 80-годишните дървета се извършват задачи на архитекти и строители, строят се колибки от дървесни кори. В рисунка на асфалт блясват слънца, които да огреят всички фамилии по света. В пясъчни игри децата строят кули и замъци. А откогато си садят и поливат сами салатата, им е по-сладко на обяд. И си имат нов лозунг: „ Ура, ура, удовлетворени сме от труда! “.
За Коледа е засято борче, а след акцията за разчистване на двора идват артистичните изяви за празника на селото.
Макар да са от разнообразни общности, децата приказват български. С родителите обаче се работи мъчно. Затова детската градина провежда разнообразни събития, с които да ги приобщава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ