Отвъд границите: Стефан Колев: Икономически идеи срещу чупещия се свят
Стефан Колев е на 37 години. Завършил е 91-Немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов “ в София. Преподава от седем години в Университета за приложни науки (University of Applied Sciences) в Цвикау (Zwickau), Германия. Освен с преподаване, се занимава и с изследователска активност. Преди това е изучавал „ Икономика “ и „ Стопанско ръководство “ в Хамбург, а по-късно, отново в Германия докторантура със компетентност: „ История на икономическите хрумвания “. Когато го попитах по какъв начин да го показва, Стефан се замисли за момент и сподели кратичко: „ Израснал съм на Лъвов мост и „ Триъгълника Надежда “, при майка ми, татко ми, баба ми и дядо ми. Имам шанса, че се занимавам с нещо, което ми е занимание и за което съм мечтал от дребен.
Ключарите, историята и книгата
Когато бях дребен, доста желаех да стана историк. Тогава татко ми сподели: „ Ей там на ъгъла на улицата има едни, които вършат ключове, несъмнено си ги видял. Те приключиха социология. Така че не се занимавай с нелепости, а откри нещо свястно. Това бяха времената на хиперинфлацията от 1997-а. Аз съм роден през 1981-а и като че ли една част от съзнателният ми живот до този миг беше обърната към прехода и опита да разберем социализма, комунизма, какво е преход, по кое време ще се оправим… такива въпроси. Имах и невероятни учители по история, в гимназията доцент доктор Михаил Груев, в този момент е шеф на организация „ Архиви “. Тогава с Бойко, един другар от Немската, си говорихме доста и в тези диалози той изигра основна роля за това да избера стопанската система като просвета, с която ще се занимавам. А и на мен ми беше забавен процесът на стопански, политически и обществен преход. И по този начин записах „ Икономика “ в Хамбург. Учих две години, когато един доцент ми сподели: „ Вие в действителност сте доста добър в това, което вършиме, само че би трябвало да знаете, че в стопанската система няма огромна вероятност, когато след завършването чужденци или дами се опитат да си намерят работа. Занимавайте се с нещо по-практично като да вземем за пример „ Бизнес администрация и стопанско ръководство. “ Послушах го. Завърших „ Бизнес администрация “, която в този момент ми е доста потребна за диалозите ми със студентите, които тъкмо това учат, само че тогава по никакъв начин не ми хареса и записах второ висше - отново „ Икономика “. Проблемът беше, че изучавах математическа „ Икономика “, някакви модели и това никак не ми беше на сърце. Не че математиката не ме кефи, само че моделите ми се костваха наивно елементарни спрямо това, което настояват, че сякаш обяснявали. Тогава, през 2005-а, започнах първата си докторантура. Научният ми началник се оказа създателят на „ Алтернатива за Германия “ Бернд Луке (Bernd Lucke). Между другото, безусловно естествен човек, извънредно образован, а като убеждения е „ десен “ по-скоро в стила на британски реакционер. По-късно той основа партията през 2013-а, времето на острата рецесия в еврозоната (често наричана още рецесия с еврото б.а.). А той е човек с кантиански убеждения, в смисъла, че усеща честен дълг да направи нещо за обществото, в което живее. И опитва разнообразни политически планове, до момента в който не сътвори „ Алтернатива за Германия “. Срещата ни с него беше към осем години преди този момент, през 2005-а, когато Германия беше в рецесия и търсехме някакъв модел на общото равновесие включващ промени на пазара на труда и какви резултати ще дадат те за растежа през този модел.Тогава сътрудник от прилежаща катедра ми даде една книга, която се оказа биографията на Фридрих Август декор Хайек (Friedrich August von Hayek) (австрийски икономист и политически мъдрец б.а.).
Тук Стефан спря описа си за момент, усмихна се някак прибрано, все едно не очакваше, че ще допускам на идващото, което ще каже, само че въпреки всичко продължи:
Докато четях книгата разбрах, че има и различен тип стопанска система, отвън стопанската система на математическите модели, която бях изучавал до момента. Докоснах се до филантропичната стопанска система като просвета за човешките взаимоотношения и разбирането, т.е., че преди да обясниш нещо, би трябвало да схванеш хората, които са свързани в тази връзка, с това съответното нещо – в смисъла на понятието „ Verstehen “, разпространявано в науката от Макс Вебер. Дори и на британски се употребява немския термин. Освен това видях, че Хайек се е занимавал доста и с история на стопанската система. И тогава имах прекарване от знам ли… „ трети вид “… Но когато приключих биографията на Хайек, изрично взех решение, че ще се занимавам с това. И си направих на една салфетка нещо като триизмерно кубче с четирима създатели, разделяне на времето, епохата и два въпроса за страната и пазара. Старият ми теоретичен началник прояви огромно схващане и ми сподели, че най-важното е да се занимавам с това, към което имам пристрастеност. Препоръча ме на своя колежка от другата катедра и по този начин започнах докторантура в Хамбург в новооткрития за мен свят на стопанската система. Беше 2006-а, от този момент до момента се занимавам с история на икономическите хрумвания. По това време бях стипендиант на фондация „ Фридрих Науман “. Помолих ментора ми, прочут хамбургски икономист, да ми издейства диалог с едно самобитно „ гуру “ - шефа на института „ Валтер Ойкен “ във Фрайбург, на който Хайек е бил шеф и почетен президент от 1962-а до гибелта си 1992-а. Та отидох във Фрайбург със салфетката, гуруто сподели, че концепцията му подхожда и аз се престраших да зарежа математическата макроикономика. После осмислях решението си и открих доста разумни пояснения за него, само че в този миг, това беше някакво надали не просветление за мен, открих се през тази книга. Тоест по някакъв доста заобиколен път въпреки всичко станах историк. Това, несъмнено, не е икономическа история, която се занимава с материални процеси, да вземем за пример по какъв начин Англия се е индустриализирала. История на концепциите е по какъв начин разнообразни мислители са разсъждавали върху разнообразни проблеми на света. И към този момент дванадесет години уча това.
Значи, отново си станал по своему ключар?
Да. Отговори ми през смях Стефан.
Още повече, че тъкмо в този момент в един нов план се занимавам с история на икономическата социология и учени като Макс Вебер.И да, това за ключа е хубава метафора, тъй като хората са някак предубедени към стопанската система, че е банална просвета за търсене, предложение, цена. Но виж какъв брой забавно. Аз се занимавам към този момент деветнадесет години с стопанска система и от дванадесет с история на икономическата мисъл. Преди дни започнах да чета една книга по тематика, която ме интересува, и си дадох сметка, че макар знанието, което съм натрупал, посредством всеки нов създател, който схвана, посредством всяка връзка, която осмисля, има отключване на знание. Така че стопанската система и социологията се оказаха в действителност ключ към схващане на модерния свят - този сред 18-и и 20-ти век.
Стоим със Стефан усмихнати на историята за историята. Отпиваме по глътка вода. Мисля по какъв начин да продължим диалога ни, който очевидно ще е за пътешествия в света на науките. Тогава си спомних по какъв начин за първи път го видях в едно софийско заведение през лятото и по какъв начин разясняваше с приятелите си от гимназията случая в Кемниц.
Кемниц, положителните и неприятните магьосници
Ти си живял и в Западните, и в Източните елементи на Германия. Ако условно разделим Германия по този метод има ли, съгласно теб, разлика в отношението към малцинствата сред „ двете Германии “?
Като цяло за отношението към малцинствата разликата е огромна. Източногерманците както и ние българите са израсли в съвсем напълно хомогенно общество, което може да звучи простичко, само че в действителност е фундаментално. Как си израснал в детската градина да вземем за пример, дали си привикнал да съжителстваш с деца от други култури, значително дефинира мирогледа ти.. Отразява се на способността ти да бъдеш търпелив, тъй като толерантността е нещо, което е мъчно за учене, като че ли хората не са родени толерантни. Може би поради еволюцията, през която нормално хората сме живели в хомогенни общности и не сме привикнали да живеем с по-различни хора. И за жалост, в случай че растеш в едно хомогенно общество, каквото беше социалистическото, по какъв начин да кажа, способността да бъдеш търпелив не е изключително нужна, няма потребност и да бъдеш търпелив, тъй като всички почти са едни и същи, най-малко етнически и материално. И съгласно мен това е една от главните аргументи за сегашната експанзия и непоносимост на саксонците към чужденците. Просто чисто социологически видяно, те имат различен тип израстване и социализация, надлежно са доста по-малко способни на приемливост, в сравнение с някой израснал в Щутгарт, примерно, където петдесет % от децата са с разнообразни етноси, вяра и така нататък
Когато зачестиха деянията на принуждение и най-много след Кемниц, немски политолози и социолози показаха тези, че експанзията към чужденците се дължи на особеното самочувствие на саксонците, че са били кралство. От друга страна, измежду тях има оскърбление, че все пак като че ли през днешния ден са недооценени и подценени при сливането на двете Германии и поради това реагират по този начин на бежанската политика на госпожа Меркел. Имат ли място такива тези?
Това е доста сложна тематика, която бързо може да ни води в стандартите, които от време на време са потребни, само че от време на време много усложняват нещата. Както е споделил Айнщайн: „ Правете нещата колкото може по-прости, само че не по-прости в сравнение с е възможно. “ Да, саксонците, съпоставени с другите провинции в Германия, в действителност са доста остаряла страна като кралство и имат мощна районна еднаквост, както баварците, да вземем за пример. Но не считам, че тя ги води към такова държание, по-скоро не възприятието за предимство, а някакъв комплекс ги прави нападателни. Защото обединяването на двете Германии е в действителност много сполучливо, само че все пак – мъчно е за схващане, признавам – огромна част от настоящето източно немско общество гледа на него като на крах.Според мен бежанската рецесия е следващата опция да се изразят настроения на неодобрение против тези тридесет години обединяване. Просто бежанската рецесия е цел на тия настроения против Запада и политиците. Защото доста хора тук възприемат реда, който се постанова след 1990-а като непознато, наложено от Запада, нещо, без тях да са ги питали. И сегашните процеси са следващ епизод, в който те демонстрират, че са несъгласни – бежанците ги изпраща политиката, т.е., в тяхното усещане, Западна Германия, макар че канцлерката е източногерманка. Саксонците не са нещо по-особено, просто дебатът се реалокира на тяхна територия, поради случаите, които се случиха тук през последните години. И от този момент, не без помощта на медиите се затвърди стандартът, че Саксония е мястото на спорове. Просто защото Саксония е най-голямата провинция на изток, като че ли по-нормално е чисто статистически тук по-често да се случват тези прояви на принуждение, а не в по-малките източни провинции. И освен в Саксония източно германците гледат на бежанците като на непознато тяло. Но в действителност, Саксония съгласно мен не е значимата „ диря “, по този начин да кажем. Истинската „ диря “ е несъгласието изток – запад.
Тогава до каква степен съществено би трябвало да се гледа на партии и организации като „ Алтернатива за Германия “?
Определено доста съществено би трябвало да се гледа на тях! Дори чистите проценти не разрешават нищо друго, тъй като в Източна Германия тя е най-голямата партия сега, тъй че няма по какъв начин да не я приемем съществено. Партията е популистка, за това спор няма, само че остава въпросът откакто на Ангела Меркел ѝ изтече мандатът, по какъв начин ще се трансформират християндемократите, в каква посока ще поемат и дали ще съумеят да върнат гласоподавателите си. Освен това триумфът на „ Алтернатива за Германия “ съгласно изследванията се дължи от три години насам и на това, че много от тези, които преди гласоподаваха за някогашните комунисти, през днешния ден гласоподават за „ Алтернатива за Германия “. „ Алтернатива за Германия “ се състои от разнообразни крила, някои, от които се пробват да се вършат на цивилизовани, само че динамичността през последните две години е от ден на ден към радикализация и популизъм, който най-много желае да буди страсти, без да оферират решения или други възможности. Но политиката им значително е страст и те несъмнено съумяват посредством нея. А тяхното обръщение не е съсредоточено единствено върху бежанците, То е типичното популистко обръщение, което виждаме при Стив Бенън в Щатите или при Марин Льо Пен във Франция, че те са против върхушката, която ръководи страната, без значение дали става въпрос за тематики като пенсии, налози и така нататък И в това отношение „ Алтернатива за Германия “ са рискови, както и всички техни „ братя “ по разбиране в Европа, тъй като тази изразителност делегитимира институциите – Европейски Съюз, държавни управления. И дано не се заблуждаваме, че тези партии ще изчезнат, в случай че бежанският проблем се реши. Но въпреки всичко и да не драматизираме, в действителност триумфът им в Източна Германия е огромен, само че на фона на процентите на такива партии по целия свят както и на изборите в Бавария този месец, „ Алтернатива за Германия “ е към момента много мъничка партия.
В този подтекст, съгласно теб, по-младото или по-възрастното потомство е по-склонно да има вяра на националистически партии и придвижвания?
Преди десетина години бих дал отговор на този въпрос, че по-възрастните са по-склонни. Но като гледаме по какъв начин национализмът се заражда още веднъж на всички места – в Швеция, Унгария, Полша, Германия, даже в България, си мисля, че този развой е някак повтаряем, че има етапи на глобализъм и такива, когато вирусът на национализма отново ни нападна. А национализмът съгласно мен не е хубаво нещо, тъй като за разлика от патриотизма – постоянно е за сметка на близките, постоянно има искания за предимство над другия.
Има двама мислители Маркс и Ласал, за които даже и евреите не пишат с ненаситност, макар че са в основата на социалистическите придвижвания за времето си. Защо съгласно вас е по този начин?
Мислил съм за това, само че нямам някаква професионална оценка. Може би най-важното е, че това са времена, в които социализмът е авангардна, съвременна идеология, която притегля всевъзможни забавни хора. И без подигравка или цинизъм споделям, че те са се надявали в действителност за един по-добър свят. И са се опитвали да допринесат за развиването на тази парадигма.
Ако в този момент попиташ студентите си какво мислят за Маркс или Ласал, те по какъв начин биха ги оценили?
За Ласал сигурно няма да знаят кой е… За Маркс повече се интересуват, тъй като Кемниц, който е напълно покрай Цвикау, по време на социализма се казвал Карлмарксщадт… Поне от тази позиция несъмнено се интересуват на кого е бил кръстен градът. А и не стопират да виждат онази огромната негова глава, която демонстрираха по целия свят след случая в Кемниц.Но като цяло знаят малко. Това, което аз бих се опитал да им кажа е, че Маркс е доста мощен образец на това, че концепциите имат значение. И че макар, че е материалист като мъдрец, точно неговите хрумвания по най-гигантски метод трансформират материалната среда. И че в историята на концепциите има положителни и неприятни „ магьосници “. Маркс съгласно мен сигурно не е от положителните, само че без подозрение е от доста мощните. Защото концепциите на доста малко мислители са трансформирали толкоз доста човечеството. И в случай че погледнем към дебата отговорен ли е Маркс за 20-ти век, ами съгласно мен – да, отговорен е! Можел е да показа по-ясно и приложно своите съответни хрумвания за структурирането на икономическия ред в социализма, вместо да остави на „ титани “ като Ленин и Сталин да измислят и построят плановата стопанска система с познатите резултати.И тъй като аз с това се занимавам – история на концепциите, Маркс ми е доста потребен, с цел да онагледя пред студентите си по какъв начин концепциите не са някакъв безконтролен „ дрън-дрън “ феномен, а доста значима призма, която несъмнено оказва помощ за схващане на обществото, в което живеем сега.
Пътешествията в науката
Какво е удоволствието и какъв брой огромно би трябвало да е търпението да пътешестваш обратно във времето и да търсиш тези модели на икономическата мисъл, които могат да бъдат потребни и значими за обществата през днешния ден?
Удоволствието е доста огромно. Но да, и търпението е доста значимо, тъй като този развой е доста муден. И в действителност всичко в познанието е много релативно, защото колкото повече четеш, повече неща откриваш и пътят ти се коства все по-дълъг, а времето все по-малко и в този смисъл тази специалност е разкош.
Как успяваш да задържиш интереса на студентите си към тази материя, която изисква толкоз доста време, а те са въпреки всичко младежи, които евентуално избират всичко да се случва бързо и незабавно.
Лесно, доста елементарно. Защото първото, което те виждат, е какъв брой доста обичам предмета си и това, което върша. Защото множеството от тях желаят да станат примерно счетоводители, информатици и моят предмет им звучи все едно няма да им послужи за нищо в практиката. Но още при първата ни среща, не се двоумя да им покажа моята персонална пристрастеност към предмета. След това им демонстрирам, че те не са просто следващата ми група, че те не са нещо рутинно, с което се занимавам от 100 години, а в противен случай, че всеки един персонално е значим за мен. Защото стопанската система има индивидуалистичен метод към обществените явления и е хубаво студентът да разбере, че за преподавателя той е персона. И третото е да се опиташ да им влезеш под кожата и да се опиташ да си представиш по какъв начин се усеща всеки от тях, защо е пристигнал тъкмо този 18-годишен човек в университета, какви неща го вълнуват. И това може да се реализира единствено, в случай че ги допуснеш до себе си. Например вървим постоянно дружно да пием бира в всякакви клубчета и много си приказваме – да вземем за пример за историята на автомобилостроенето. Аз от коли никак не разбирам, само че те са ужасно запалени, а Цвикау е родното място и на " Ауди ", и на " Трабант ", та дискутирайки с тях такива неща, можем да съпоставим пазарната стопанска система с плановата.
Тук Стефан спря да приказва, замисли се малко повече от нормалното, като че ли си показа нещо и след това продължи.
Икономиката е доста обвързвана с либерализма в историята си, в този момент си мисля, че може би едно от най-важните неща в преподаването е да не правиш агитация, а почтено да споделиш със студентите си какви са политическите ти визии да вземем за пример. Искреността е доста значима, да си транспарантен за тях. Защото те са задоволително рационални, с цел да знаят, че никой за нищо не е безпристрастен.
Машината на времето
Като приказваме за твоите студенти през днешния ден, си мисля по какъв начин ти реши да замиеш за Германия? Защо избра Германия? Най-близко до мозъка е, тъй като си приключил Немската?
Не, не (Стефан стартира да се смее)Тогава изобщо не беше ясно какво желаеме. Аз приключих гимназията през 1999-а, само че някъде през 1996-а си вързах първия модем, безусловно старомоден. Имахме дуплекс на телефона, който непрекъснато блокирах, и съседът ни непрестанно се качваше да ни се кара. Интернетът беше също старомоден и аз си записвах в едно тефтерче адресите, които ме интересуваха. И да, нищо не ни беше ясно, тъй като когато със съучениците ми тръгнахме към Германия през 1999-а, бяхме езиково добре готови, само че културно бяхме безусловно неподготвени. И бяхме като в някаква машина на времето, тъй като даже не бяхме пътували много-много. Но действително аз желаех да отида в Съединени американски щати, а не в Германия. Бях приключил редом с Немската и Английската гимназия като частен възпитаник. Не знам дали си спомняш, само че 90-те бяха доста изключително време. Сега в ретроспекция доста го одобрявам, само че тогава беше непоносимо поради „ мъглата “ и неналичието на информация, в които живеехме. Чул бях, че има университети като „ Станфорд “, „ Дюк “ и „ Принстън “ и желаех да потегли за там, само че нямахме пари. Някъде в десети клас трябваше да реша дали ще се сготвям за SAT и TOEFL или ще се сготвям за немската матура, която беше доста натоварваща. Аз и за Германия нямах пари и потеглих с 2000 марки. Надявахме се, че от матурата ще има някаква стипендия, само че нямаше. И въпреки всичко избрах Германия поради езика, а и поради страхотните учители-немци, които ни преподаваха в Немската. Те бяха някакъв остров на нормалността за тези времена. И по този начин отпътувах за Хамбург, където прекарах 10 години.
Какъв ти се стори Хамбург, когато стъпи за първи път там?
Хамбург е доста забавен град, а аз имах огромния късмет да заживея при едни познати на мой преподавател там. Градът ми хареса доста, тъй като някак не ме „ задължаваше “ с нищо да ставам германец и все пак се усещах като жител на града. Започнах да се интересувам от политика, ходех в всякакви политически клубове и се усещах като част от този град. Но бяхме и наивни, и тази наивността е доста по-интересна, тъй като хем говорехме доста добре езика, хем бяхме като извънземни там и хората се чудеха какви сме. И въпреки всичко считам, че Германия, изключително Западна, е с едно от най-хубавите общества, в което можеш да бъдеш чужденец, тъй като хем те одобряват като част от тяхното общество, хем би могъл да запазиш идентичността си. След това, с 10 години забавяне, ми се сбъдна фантазията да отида за по-дълго Щатите. Освен конференциите, 2010-а бях за шест седмици в университета „ Дюк “, а 2016/2017-а прекарах отново в „ Дюк “ първия ми сабатикал учебен срок.
Оправда ли Америка упованията ти?
Особено е. Щатите не са разбиране в само число. Ню Йорк, Чикаго и университетските градчета ми харесват много, само че има места, които не ми харесват. И доста забавно е, че американците доста малко познават останалия свят отвън Америка, даже Европа не познават добре. Има големи културни разлики в тяхното и нашето отношение към работата, свободното време, в отношението към категориите твой – непознат.
Разговорът – обичаното пътешестване
Какво е независимост?
Свобода с изключение на общоприетите дефиниции за неявяване на налагане на непозната воля и принуждение е и опцията да следваш себе си. За мен свободата е, точно когато няма непозната воля и принуждение, ти да откриеш себе си в смисъла защо я искаш и по какъв начин да я използваш. Тоест, когато ги няма насилието и непознатата воля, стартира забавното на самостоятелно равнище и на обществено равнище – какво ще е твоето персонално развиване и развиването ти в обществото, кой си ти в връзките на една общественост и какъв е твоят принос за тези връзки. Свобода и отговорност са доста фундаментално свързани понятия. Но отново стигаме до откриването – да откриеш кой си и какво можеш да промениш. Защото в случай че имаш доста огромни „ икаровски “ хрумвания да промениш всичко, можеш да изгориш. Така че в случай че откриеш кой си по какъв начин можеш да защитиш този свят от хора, които желаят да го счупят, това е независимост.
Има ли нещо, в което вярваш?
Да! Вярвам в Бог, като православен християнин. Другото, в което имам вяра, е че светът е спретнат, само че все пак всеки от нас е хубаво да открие с какво може да го доподреди, както и защо да е признателен. Така че може да се каже, че имам вяра в Господ и в науката да опознаваме света.
От какво те е боязън?
В днешния свят съвсем всеки може да прави каквото си желае, а това е огромен разкош. Имайки поради гигантското замогване на този свят, и имайки поради всичките тези по какъв начин да ги нарека…„ снайпери “ или „ бухалки “, боязън ме е, че светът може да се счупи, че този следвоенен ред, имам поради Втората международна война, може да се наруши и да го загубим. Тогава ще се върнем доста, доста обратно и това не е по никакъв начин хубаво.
Понеже още от началото този наш диалог даде поръчка, че ще е странствуване не в страни, а в науката, имаш ли обичано пътешестване в този подтекст?
Стефан се засмя, намерения за момент и ми сподели:
Аз боготворя да пътувам. Ето в този момент отпътувам на дребна конференция във Ванкувър. Ще бъдем единствено двайсетина души, само че измежду тях ще са президентът на „ Mont Pèlerin Society “, и издателят на събраните съчинения на Хайек в „ University of Chicago Press “. Може би тук е мястото да отворя една скоба и да кажа, че също така, което може би съм постигнал в науката, доста се веселя, че през 2013-та станах член на „ Mont Pèlerin Society “, организация, която Хайек основава 1947-а.Та, от една страна се веселя, че ще видя Канада, от друга, че ще се срещна с хора, с които ще проведа забавни диалози. И най-често тези диалози, с изключение на университетски, са и на по бира, напълно другарски, само че отново са обвързани с нещата, които ме интересуват. Да, като цяло пътувам, с цел да се срещна с нови хора или с другари, които не съм виждал от години, тъй като науката е диалог. Често хората я лимитират единствено до писане на някакви текстове. Но в действителност, тя е огромен, доста дълъг диалог, даже и с хората, които не са физически към теб. Ето да вземем за пример този диалог, за който отивам в Канада, тече от 10 годни към този момент и още има какво ново да си кажем с хората, с които ще се видя там.А най-ярките пътувания-разговори, са когато някой по-висш в науката ти е посочил, че правиш нещо свястно, че си стъпил на верния път, колкото и да е дълъг той. И по този начин, с течение на годините, през всяка стъпка разбираш, че май си пораснал.
Ключарите, историята и книгата Когато бях дребен, доста желаех да стана историк. Тогава татко ми сподели: „ Ей там на ъгъла на улицата има едни, които вършат ключове, несъмнено си ги видял. Те приключиха социология. Така че не се занимавай с нелепости, а откри нещо свястно. Това бяха времената на хиперинфлацията от 1997-а. Аз съм роден през 1981-а и като че ли една част от съзнателният ми живот до този миг беше обърната към прехода и опита да разберем социализма, комунизма, какво е преход, по кое време ще се оправим… такива въпроси. Имах и невероятни учители по история, в гимназията доцент доктор Михаил Груев, в този момент е шеф на организация „ Архиви “. Тогава с Бойко, един другар от Немската, си говорихме доста и в тези диалози той изигра основна роля за това да избера стопанската система като просвета, с която ще се занимавам. А и на мен ми беше забавен процесът на стопански, политически и обществен преход. И по този начин записах „ Икономика “ в Хамбург. Учих две години, когато един доцент ми сподели: „ Вие в действителност сте доста добър в това, което вършиме, само че би трябвало да знаете, че в стопанската система няма огромна вероятност, когато след завършването чужденци или дами се опитат да си намерят работа. Занимавайте се с нещо по-практично като да вземем за пример „ Бизнес администрация и стопанско ръководство. “ Послушах го. Завърших „ Бизнес администрация “, която в този момент ми е доста потребна за диалозите ми със студентите, които тъкмо това учат, само че тогава по никакъв начин не ми хареса и записах второ висше - отново „ Икономика “. Проблемът беше, че изучавах математическа „ Икономика “, някакви модели и това никак не ми беше на сърце. Не че математиката не ме кефи, само че моделите ми се костваха наивно елементарни спрямо това, което настояват, че сякаш обяснявали. Тогава, през 2005-а, започнах първата си докторантура. Научният ми началник се оказа създателят на „ Алтернатива за Германия “ Бернд Луке (Bernd Lucke). Между другото, безусловно естествен човек, извънредно образован, а като убеждения е „ десен “ по-скоро в стила на британски реакционер. По-късно той основа партията през 2013-а, времето на острата рецесия в еврозоната (често наричана още рецесия с еврото б.а.). А той е човек с кантиански убеждения, в смисъла, че усеща честен дълг да направи нещо за обществото, в което живее. И опитва разнообразни политически планове, до момента в който не сътвори „ Алтернатива за Германия “. Срещата ни с него беше към осем години преди този момент, през 2005-а, когато Германия беше в рецесия и търсехме някакъв модел на общото равновесие включващ промени на пазара на труда и какви резултати ще дадат те за растежа през този модел.Тогава сътрудник от прилежаща катедра ми даде една книга, която се оказа биографията на Фридрих Август декор Хайек (Friedrich August von Hayek) (австрийски икономист и политически мъдрец б.а.).
Тук Стефан спря описа си за момент, усмихна се някак прибрано, все едно не очакваше, че ще допускам на идващото, което ще каже, само че въпреки всичко продължи:
Докато четях книгата разбрах, че има и различен тип стопанска система, отвън стопанската система на математическите модели, която бях изучавал до момента. Докоснах се до филантропичната стопанска система като просвета за човешките взаимоотношения и разбирането, т.е., че преди да обясниш нещо, би трябвало да схванеш хората, които са свързани в тази връзка, с това съответното нещо – в смисъла на понятието „ Verstehen “, разпространявано в науката от Макс Вебер. Дори и на британски се употребява немския термин. Освен това видях, че Хайек се е занимавал доста и с история на стопанската система. И тогава имах прекарване от знам ли… „ трети вид “… Но когато приключих биографията на Хайек, изрично взех решение, че ще се занимавам с това. И си направих на една салфетка нещо като триизмерно кубче с четирима създатели, разделяне на времето, епохата и два въпроса за страната и пазара. Старият ми теоретичен началник прояви огромно схващане и ми сподели, че най-важното е да се занимавам с това, към което имам пристрастеност. Препоръча ме на своя колежка от другата катедра и по този начин започнах докторантура в Хамбург в новооткрития за мен свят на стопанската система. Беше 2006-а, от този момент до момента се занимавам с история на икономическите хрумвания. По това време бях стипендиант на фондация „ Фридрих Науман “. Помолих ментора ми, прочут хамбургски икономист, да ми издейства диалог с едно самобитно „ гуру “ - шефа на института „ Валтер Ойкен “ във Фрайбург, на който Хайек е бил шеф и почетен президент от 1962-а до гибелта си 1992-а. Та отидох във Фрайбург със салфетката, гуруто сподели, че концепцията му подхожда и аз се престраших да зарежа математическата макроикономика. После осмислях решението си и открих доста разумни пояснения за него, само че в този миг, това беше някакво надали не просветление за мен, открих се през тази книга. Тоест по някакъв доста заобиколен път въпреки всичко станах историк. Това, несъмнено, не е икономическа история, която се занимава с материални процеси, да вземем за пример по какъв начин Англия се е индустриализирала. История на концепциите е по какъв начин разнообразни мислители са разсъждавали върху разнообразни проблеми на света. И към този момент дванадесет години уча това.
Значи, отново си станал по своему ключар?
Да. Отговори ми през смях Стефан.
Още повече, че тъкмо в този момент в един нов план се занимавам с история на икономическата социология и учени като Макс Вебер.И да, това за ключа е хубава метафора, тъй като хората са някак предубедени към стопанската система, че е банална просвета за търсене, предложение, цена. Но виж какъв брой забавно. Аз се занимавам към този момент деветнадесет години с стопанска система и от дванадесет с история на икономическата мисъл. Преди дни започнах да чета една книга по тематика, която ме интересува, и си дадох сметка, че макар знанието, което съм натрупал, посредством всеки нов създател, който схвана, посредством всяка връзка, която осмисля, има отключване на знание. Така че стопанската система и социологията се оказаха в действителност ключ към схващане на модерния свят - този сред 18-и и 20-ти век.
Стоим със Стефан усмихнати на историята за историята. Отпиваме по глътка вода. Мисля по какъв начин да продължим диалога ни, който очевидно ще е за пътешествия в света на науките. Тогава си спомних по какъв начин за първи път го видях в едно софийско заведение през лятото и по какъв начин разясняваше с приятелите си от гимназията случая в Кемниц.
Кемниц, положителните и неприятните магьосници
Ти си живял и в Западните, и в Източните елементи на Германия. Ако условно разделим Германия по този метод има ли, съгласно теб, разлика в отношението към малцинствата сред „ двете Германии “?
Като цяло за отношението към малцинствата разликата е огромна. Източногерманците както и ние българите са израсли в съвсем напълно хомогенно общество, което може да звучи простичко, само че в действителност е фундаментално. Как си израснал в детската градина да вземем за пример, дали си привикнал да съжителстваш с деца от други култури, значително дефинира мирогледа ти.. Отразява се на способността ти да бъдеш търпелив, тъй като толерантността е нещо, което е мъчно за учене, като че ли хората не са родени толерантни. Може би поради еволюцията, през която нормално хората сме живели в хомогенни общности и не сме привикнали да живеем с по-различни хора. И за жалост, в случай че растеш в едно хомогенно общество, каквото беше социалистическото, по какъв начин да кажа, способността да бъдеш търпелив не е изключително нужна, няма потребност и да бъдеш търпелив, тъй като всички почти са едни и същи, най-малко етнически и материално. И съгласно мен това е една от главните аргументи за сегашната експанзия и непоносимост на саксонците към чужденците. Просто чисто социологически видяно, те имат различен тип израстване и социализация, надлежно са доста по-малко способни на приемливост, в сравнение с някой израснал в Щутгарт, примерно, където петдесет % от децата са с разнообразни етноси, вяра и така нататък
Когато зачестиха деянията на принуждение и най-много след Кемниц, немски политолози и социолози показаха тези, че експанзията към чужденците се дължи на особеното самочувствие на саксонците, че са били кралство. От друга страна, измежду тях има оскърбление, че все пак като че ли през днешния ден са недооценени и подценени при сливането на двете Германии и поради това реагират по този начин на бежанската политика на госпожа Меркел. Имат ли място такива тези?
Това е доста сложна тематика, която бързо може да ни води в стандартите, които от време на време са потребни, само че от време на време много усложняват нещата. Както е споделил Айнщайн: „ Правете нещата колкото може по-прости, само че не по-прости в сравнение с е възможно. “ Да, саксонците, съпоставени с другите провинции в Германия, в действителност са доста остаряла страна като кралство и имат мощна районна еднаквост, както баварците, да вземем за пример. Но не считам, че тя ги води към такова държание, по-скоро не възприятието за предимство, а някакъв комплекс ги прави нападателни. Защото обединяването на двете Германии е в действителност много сполучливо, само че все пак – мъчно е за схващане, признавам – огромна част от настоящето източно немско общество гледа на него като на крах.Според мен бежанската рецесия е следващата опция да се изразят настроения на неодобрение против тези тридесет години обединяване. Просто бежанската рецесия е цел на тия настроения против Запада и политиците. Защото доста хора тук възприемат реда, който се постанова след 1990-а като непознато, наложено от Запада, нещо, без тях да са ги питали. И сегашните процеси са следващ епизод, в който те демонстрират, че са несъгласни – бежанците ги изпраща политиката, т.е., в тяхното усещане, Западна Германия, макар че канцлерката е източногерманка. Саксонците не са нещо по-особено, просто дебатът се реалокира на тяхна територия, поради случаите, които се случиха тук през последните години. И от този момент, не без помощта на медиите се затвърди стандартът, че Саксония е мястото на спорове. Просто защото Саксония е най-голямата провинция на изток, като че ли по-нормално е чисто статистически тук по-често да се случват тези прояви на принуждение, а не в по-малките източни провинции. И освен в Саксония източно германците гледат на бежанците като на непознато тяло. Но в действителност, Саксония съгласно мен не е значимата „ диря “, по този начин да кажем. Истинската „ диря “ е несъгласието изток – запад.
Тогава до каква степен съществено би трябвало да се гледа на партии и организации като „ Алтернатива за Германия “?
Определено доста съществено би трябвало да се гледа на тях! Дори чистите проценти не разрешават нищо друго, тъй като в Източна Германия тя е най-голямата партия сега, тъй че няма по какъв начин да не я приемем съществено. Партията е популистка, за това спор няма, само че остава въпросът откакто на Ангела Меркел ѝ изтече мандатът, по какъв начин ще се трансформират християндемократите, в каква посока ще поемат и дали ще съумеят да върнат гласоподавателите си. Освен това триумфът на „ Алтернатива за Германия “ съгласно изследванията се дължи от три години насам и на това, че много от тези, които преди гласоподаваха за някогашните комунисти, през днешния ден гласоподават за „ Алтернатива за Германия “. „ Алтернатива за Германия “ се състои от разнообразни крила, някои, от които се пробват да се вършат на цивилизовани, само че динамичността през последните две години е от ден на ден към радикализация и популизъм, който най-много желае да буди страсти, без да оферират решения или други възможности. Но политиката им значително е страст и те несъмнено съумяват посредством нея. А тяхното обръщение не е съсредоточено единствено върху бежанците, То е типичното популистко обръщение, което виждаме при Стив Бенън в Щатите или при Марин Льо Пен във Франция, че те са против върхушката, която ръководи страната, без значение дали става въпрос за тематики като пенсии, налози и така нататък И в това отношение „ Алтернатива за Германия “ са рискови, както и всички техни „ братя “ по разбиране в Европа, тъй като тази изразителност делегитимира институциите – Европейски Съюз, държавни управления. И дано не се заблуждаваме, че тези партии ще изчезнат, в случай че бежанският проблем се реши. Но въпреки всичко и да не драматизираме, в действителност триумфът им в Източна Германия е огромен, само че на фона на процентите на такива партии по целия свят както и на изборите в Бавария този месец, „ Алтернатива за Германия “ е към момента много мъничка партия.
В този подтекст, съгласно теб, по-младото или по-възрастното потомство е по-склонно да има вяра на националистически партии и придвижвания?
Преди десетина години бих дал отговор на този въпрос, че по-възрастните са по-склонни. Но като гледаме по какъв начин национализмът се заражда още веднъж на всички места – в Швеция, Унгария, Полша, Германия, даже в България, си мисля, че този развой е някак повтаряем, че има етапи на глобализъм и такива, когато вирусът на национализма отново ни нападна. А национализмът съгласно мен не е хубаво нещо, тъй като за разлика от патриотизма – постоянно е за сметка на близките, постоянно има искания за предимство над другия.
Има двама мислители Маркс и Ласал, за които даже и евреите не пишат с ненаситност, макар че са в основата на социалистическите придвижвания за времето си. Защо съгласно вас е по този начин?
Мислил съм за това, само че нямам някаква професионална оценка. Може би най-важното е, че това са времена, в които социализмът е авангардна, съвременна идеология, която притегля всевъзможни забавни хора. И без подигравка или цинизъм споделям, че те са се надявали в действителност за един по-добър свят. И са се опитвали да допринесат за развиването на тази парадигма.
Ако в този момент попиташ студентите си какво мислят за Маркс или Ласал, те по какъв начин биха ги оценили?
За Ласал сигурно няма да знаят кой е… За Маркс повече се интересуват, тъй като Кемниц, който е напълно покрай Цвикау, по време на социализма се казвал Карлмарксщадт… Поне от тази позиция несъмнено се интересуват на кого е бил кръстен градът. А и не стопират да виждат онази огромната негова глава, която демонстрираха по целия свят след случая в Кемниц.Но като цяло знаят малко. Това, което аз бих се опитал да им кажа е, че Маркс е доста мощен образец на това, че концепциите имат значение. И че макар, че е материалист като мъдрец, точно неговите хрумвания по най-гигантски метод трансформират материалната среда. И че в историята на концепциите има положителни и неприятни „ магьосници “. Маркс съгласно мен сигурно не е от положителните, само че без подозрение е от доста мощните. Защото концепциите на доста малко мислители са трансформирали толкоз доста човечеството. И в случай че погледнем към дебата отговорен ли е Маркс за 20-ти век, ами съгласно мен – да, отговорен е! Можел е да показа по-ясно и приложно своите съответни хрумвания за структурирането на икономическия ред в социализма, вместо да остави на „ титани “ като Ленин и Сталин да измислят и построят плановата стопанска система с познатите резултати.И тъй като аз с това се занимавам – история на концепциите, Маркс ми е доста потребен, с цел да онагледя пред студентите си по какъв начин концепциите не са някакъв безконтролен „ дрън-дрън “ феномен, а доста значима призма, която несъмнено оказва помощ за схващане на обществото, в което живеем сега.
Пътешествията в науката Какво е удоволствието и какъв брой огромно би трябвало да е търпението да пътешестваш обратно във времето и да търсиш тези модели на икономическата мисъл, които могат да бъдат потребни и значими за обществата през днешния ден?
Удоволствието е доста огромно. Но да, и търпението е доста значимо, тъй като този развой е доста муден. И в действителност всичко в познанието е много релативно, защото колкото повече четеш, повече неща откриваш и пътят ти се коства все по-дълъг, а времето все по-малко и в този смисъл тази специалност е разкош.
Как успяваш да задържиш интереса на студентите си към тази материя, която изисква толкоз доста време, а те са въпреки всичко младежи, които евентуално избират всичко да се случва бързо и незабавно.
Лесно, доста елементарно. Защото първото, което те виждат, е какъв брой доста обичам предмета си и това, което върша. Защото множеството от тях желаят да станат примерно счетоводители, информатици и моят предмет им звучи все едно няма да им послужи за нищо в практиката. Но още при първата ни среща, не се двоумя да им покажа моята персонална пристрастеност към предмета. След това им демонстрирам, че те не са просто следващата ми група, че те не са нещо рутинно, с което се занимавам от 100 години, а в противен случай, че всеки един персонално е значим за мен. Защото стопанската система има индивидуалистичен метод към обществените явления и е хубаво студентът да разбере, че за преподавателя той е персона. И третото е да се опиташ да им влезеш под кожата и да се опиташ да си представиш по какъв начин се усеща всеки от тях, защо е пристигнал тъкмо този 18-годишен човек в университета, какви неща го вълнуват. И това може да се реализира единствено, в случай че ги допуснеш до себе си. Например вървим постоянно дружно да пием бира в всякакви клубчета и много си приказваме – да вземем за пример за историята на автомобилостроенето. Аз от коли никак не разбирам, само че те са ужасно запалени, а Цвикау е родното място и на " Ауди ", и на " Трабант ", та дискутирайки с тях такива неща, можем да съпоставим пазарната стопанска система с плановата.
Тук Стефан спря да приказва, замисли се малко повече от нормалното, като че ли си показа нещо и след това продължи.
Икономиката е доста обвързвана с либерализма в историята си, в този момент си мисля, че може би едно от най-важните неща в преподаването е да не правиш агитация, а почтено да споделиш със студентите си какви са политическите ти визии да вземем за пример. Искреността е доста значима, да си транспарантен за тях. Защото те са задоволително рационални, с цел да знаят, че никой за нищо не е безпристрастен.
Машината на времето Като приказваме за твоите студенти през днешния ден, си мисля по какъв начин ти реши да замиеш за Германия? Защо избра Германия? Най-близко до мозъка е, тъй като си приключил Немската?
Не, не (Стефан стартира да се смее)Тогава изобщо не беше ясно какво желаеме. Аз приключих гимназията през 1999-а, само че някъде през 1996-а си вързах първия модем, безусловно старомоден. Имахме дуплекс на телефона, който непрекъснато блокирах, и съседът ни непрестанно се качваше да ни се кара. Интернетът беше също старомоден и аз си записвах в едно тефтерче адресите, които ме интересуваха. И да, нищо не ни беше ясно, тъй като когато със съучениците ми тръгнахме към Германия през 1999-а, бяхме езиково добре готови, само че културно бяхме безусловно неподготвени. И бяхме като в някаква машина на времето, тъй като даже не бяхме пътували много-много. Но действително аз желаех да отида в Съединени американски щати, а не в Германия. Бях приключил редом с Немската и Английската гимназия като частен възпитаник. Не знам дали си спомняш, само че 90-те бяха доста изключително време. Сега в ретроспекция доста го одобрявам, само че тогава беше непоносимо поради „ мъглата “ и неналичието на информация, в които живеехме. Чул бях, че има университети като „ Станфорд “, „ Дюк “ и „ Принстън “ и желаех да потегли за там, само че нямахме пари. Някъде в десети клас трябваше да реша дали ще се сготвям за SAT и TOEFL или ще се сготвям за немската матура, която беше доста натоварваща. Аз и за Германия нямах пари и потеглих с 2000 марки. Надявахме се, че от матурата ще има някаква стипендия, само че нямаше. И въпреки всичко избрах Германия поради езика, а и поради страхотните учители-немци, които ни преподаваха в Немската. Те бяха някакъв остров на нормалността за тези времена. И по този начин отпътувах за Хамбург, където прекарах 10 години.
Какъв ти се стори Хамбург, когато стъпи за първи път там?
Хамбург е доста забавен град, а аз имах огромния късмет да заживея при едни познати на мой преподавател там. Градът ми хареса доста, тъй като някак не ме „ задължаваше “ с нищо да ставам германец и все пак се усещах като жител на града. Започнах да се интересувам от политика, ходех в всякакви политически клубове и се усещах като част от този град. Но бяхме и наивни, и тази наивността е доста по-интересна, тъй като хем говорехме доста добре езика, хем бяхме като извънземни там и хората се чудеха какви сме. И въпреки всичко считам, че Германия, изключително Западна, е с едно от най-хубавите общества, в което можеш да бъдеш чужденец, тъй като хем те одобряват като част от тяхното общество, хем би могъл да запазиш идентичността си. След това, с 10 години забавяне, ми се сбъдна фантазията да отида за по-дълго Щатите. Освен конференциите, 2010-а бях за шест седмици в университета „ Дюк “, а 2016/2017-а прекарах отново в „ Дюк “ първия ми сабатикал учебен срок.
Оправда ли Америка упованията ти?
Особено е. Щатите не са разбиране в само число. Ню Йорк, Чикаго и университетските градчета ми харесват много, само че има места, които не ми харесват. И доста забавно е, че американците доста малко познават останалия свят отвън Америка, даже Европа не познават добре. Има големи културни разлики в тяхното и нашето отношение към работата, свободното време, в отношението към категориите твой – непознат.
Разговорът – обичаното пътешестване Какво е независимост?
Свобода с изключение на общоприетите дефиниции за неявяване на налагане на непозната воля и принуждение е и опцията да следваш себе си. За мен свободата е, точно когато няма непозната воля и принуждение, ти да откриеш себе си в смисъла защо я искаш и по какъв начин да я използваш. Тоест, когато ги няма насилието и непознатата воля, стартира забавното на самостоятелно равнище и на обществено равнище – какво ще е твоето персонално развиване и развиването ти в обществото, кой си ти в връзките на една общественост и какъв е твоят принос за тези връзки. Свобода и отговорност са доста фундаментално свързани понятия. Но отново стигаме до откриването – да откриеш кой си и какво можеш да промениш. Защото в случай че имаш доста огромни „ икаровски “ хрумвания да промениш всичко, можеш да изгориш. Така че в случай че откриеш кой си по какъв начин можеш да защитиш този свят от хора, които желаят да го счупят, това е независимост.
Има ли нещо, в което вярваш?
Да! Вярвам в Бог, като православен християнин. Другото, в което имам вяра, е че светът е спретнат, само че все пак всеки от нас е хубаво да открие с какво може да го доподреди, както и защо да е признателен. Така че може да се каже, че имам вяра в Господ и в науката да опознаваме света.
От какво те е боязън?
В днешния свят съвсем всеки може да прави каквото си желае, а това е огромен разкош. Имайки поради гигантското замогване на този свят, и имайки поради всичките тези по какъв начин да ги нарека…„ снайпери “ или „ бухалки “, боязън ме е, че светът може да се счупи, че този следвоенен ред, имам поради Втората международна война, може да се наруши и да го загубим. Тогава ще се върнем доста, доста обратно и това не е по никакъв начин хубаво.
Понеже още от началото този наш диалог даде поръчка, че ще е странствуване не в страни, а в науката, имаш ли обичано пътешестване в този подтекст?
Стефан се засмя, намерения за момент и ми сподели:
Аз боготворя да пътувам. Ето в този момент отпътувам на дребна конференция във Ванкувър. Ще бъдем единствено двайсетина души, само че измежду тях ще са президентът на „ Mont Pèlerin Society “, и издателят на събраните съчинения на Хайек в „ University of Chicago Press “. Може би тук е мястото да отворя една скоба и да кажа, че също така, което може би съм постигнал в науката, доста се веселя, че през 2013-та станах член на „ Mont Pèlerin Society “, организация, която Хайек основава 1947-а.Та, от една страна се веселя, че ще видя Канада, от друга, че ще се срещна с хора, с които ще проведа забавни диалози. И най-често тези диалози, с изключение на университетски, са и на по бира, напълно другарски, само че отново са обвързани с нещата, които ме интересуват. Да, като цяло пътувам, с цел да се срещна с нови хора или с другари, които не съм виждал от години, тъй като науката е диалог. Често хората я лимитират единствено до писане на някакви текстове. Но в действителност, тя е огромен, доста дълъг диалог, даже и с хората, които не са физически към теб. Ето да вземем за пример този диалог, за който отивам в Канада, тече от 10 годни към този момент и още има какво ново да си кажем с хората, с които ще се видя там.А най-ярките пътувания-разговори, са когато някой по-висш в науката ти е посочил, че правиш нещо свястно, че си стъпил на верния път, колкото и да е дълъг той. И по този начин, с течение на годините, през всяка стъпка разбираш, че май си пораснал.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ