Искам песните ми да усмихват хората
СТЕФАН ДИОМОВ е обичан композитор на няколко генерации българи. Вечните му шлагери от тази пролет могат да се чуят и в мюзикъла " Здравей! Как си, приятелю? ", който бе показан сполучливо в София, Бургас, Варна, Созопол, Велико Търново. Маестро Диомов е основател и началник на " Тоника " и " Тоника Сухопътни войски ". Работи като вокален възпитател и живописен началник към Ансамбъла на ГУСВ в София. Хитът " Приятели " е разгласен за победител в състезанието на Българска национална телевизия на " Мелодия на годината ", 1981 година " Сбогуване " и " Разказвай ми " заемат първо място на " Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора " през 1975 и 1979 година През 1992 година се връща в родния Бургас, където основава групата " Горещ пясък ". Две години по-късно събира членовете на ръководените от него обединения във " Фамилия Тоника ", а песента " Здравей, по какъв начин си, приятелю " печели годишната ранглиста на " Музикална борса " по " Хоризонт " на БНР за 1995 година През 1996 година възражда " Бургас и морето " и е шеф на идващите издания. През 2008 година основава групата " Петте сезона ".
- Маестро Диомов, Вашият мюзикъл " Здравей! Как си, приятелю? " се приема с огромен интерес от страна на публиката, очаквахте ли да има подобен ослепителен триумф?
- Не, не чаках! Винаги съм мечтал за мюзикъл. И когато получих писмо-предложение от госпожа Еделина Кънева, шеф на Музикалния спектакъл " Стефан Македонски " в София, бях доста сюрпризиран и щастлив от обстоятелството, че се гласоподава такова доверие на моите песни. Още повече, че това е първият български мюзикъл от подготвени известни песни. Няколко пъти препрочетох писмото и незабавно взех решение. Разбира се, че споделих " да ". Имах и своите подозрения, тъй като в Музикалния спектакъл стилът е по-различен от стила, в който съм работил до момента. Не знаех какво ще бъде либретото, нито каква ще бъде режисурата. Бях в неопределеност, само че се случи таман противоположното - доста добра организация, доста добър сюжет, доста добра постановка на Камен Воденичаров, за което благодаря! И за моя щастлива изненада мюзикълът се получи. Навсякъде бисовете са над 20 минути и хората пеят песните, въпреки че те са много изменени. Благодарение на прелестните аранжименти на младия музикант Георги Милтиядов нещата се получиха и моето терзание отпадна.
Знаете ли, малко е мъчно човек да повярва, че променените песни, облечени в други дрешки, в друга стилистика, още веднъж ще провокират вълнението на публиката. А тя в действителност пее дружно с изпълнителите, изключително последните песни. Дори хората пееха по-силно от артистите и се получи прелестна картина, която стопля сърцето.
Използвам вашия вестник, с цел да благодаря на всички, които способстваха за тази еуфория. Сега виждам, че до Нова година има още няколко дати, в които мюзикълът ще се играе - превъзходен резултат, освен това при цялостни салони. Представленията са в София, в Музикалния спектакъл - на 26 октомври, 24 ноември и 14 декември.
- Подготвяте нов албум - " 20 златни коледни песни ", има ли връзка с концерта, който вършиме в края на годината?
- Моите коледни концерти се трансфораха в традиция, за моя огромна наслада и тази година на 9 декември ще го има в Операта в Бургас, а на 26 декември ще бъде излъчен по БТВ. Надявам се и това издание да премине с доста безредици, доста коледни усмивки и смях.
Този концерт го върша повече от 25 пъти в цялата страна, най-вече в Бургас, несъмнено. Участват най-вече бургаски реализатори, само че този път ще има посетители и от София. Опитвам се програмата да бъде забавна и ефектна, хората да излизат с усмивка, тъй като в навечерието на Коледа те стартират да се усещат празнично и създатели като мен би трябвало да създадат празника да бъде посрещнат с наслада. Много е значимо публиката да одобри това, което се случва на сцената, с боязън и неспокойствие, като отпратка за хубавите страсти, които носи Рождество Христово. Усилено приготвям концерта, като тази година ще издам и албум, за който споменахте и прелестно ме изненадахте, че знаете за него. Албум с моите коледни песни, които се натрупаха през годините - над 30-40. Избрах от тях 20 - най-хубавите, съгласно моята цензура, и дискът скоро ще бъде реалност. Много желая тези песни да стигнат до слушателите, тъй като съм ги направил почтено и откровено, и с вярата да усмихват хората на огромния празник.
- Скоро излезе новото модифицирано и цялостно издание на книгата Ви " Белите и черни клавиши на моя живот ". Какво въплъщават те?
- Целия мой живот. Както в пианото се допират и черните, и белите клавиши, по този начин и в живота не всичко е ярко или по този начин, както би ни се желало да бъде. Има тъжни дни, провали и триумфи... Всичко това съм го отразил в моята книга. Това е книгата на моя живот.
Разбира се, че насладите са повече. Описвам моите пътешествия из цялата планета. Посетих над 80 страни, снимах доста, доста естествени явления, забавни тематики и пейзажи от целия свят. Искам да ги покажа на хората, тъй като тези чудеса не са чак толкоз надалеч, стига човек да пожелае, може да ги види. За мен приключението е същинско, когато бъде споделено. Много е значимо човек да споделя, да умее да споделя увлекателно, да може да опише своето пътешестване по метод, по който да заплени читателите и те да му повярват. Старал съм се видяното и претърпяното да предам такова, каквото е, без непотребна пищност, с цел да бъде правдиво.
Разказвам и за моите музикантски прекарвания, обиколил съм целия свят освен като екскурзиант, само че и като концертиращ актьор. Всичко това е събрано в една книга. Първото издание от дълго време е изчерпано, в този момент второто е обединено, уповавам се и то сполучливо да бъде възприето от читателите.
- Известен сте и със фотосите, с които запечатвате Вашите завършения от пътуванията. Как си взаимодействат музиката и фотографията?
- Всичко е естетика. Много си наподобяват фотографското и музикантското изкуство. Защото на всички места диря хармонията и хубостта. Искам да докосна прелестното, което от време на време е доста покрай нас, единствено да протегнем ръка и ще го достигнем.
Тази година открих десетата си независима фотоизложба, в която описвам за островите Сейшели, Мавриций, Мадагаскар и Реюнион, които посетих през февруари. Няма нищо по-интересно от далечните страни, околните към този момент по-малко ме вълнуват, тъй като съм ги обиколил няколко пъти. Обичам пейзажът да е другоземен, несравним. Нямате визия какъв брой доста неща може да научи човек, скитайки по далечни и непознати земи. И най-важното, което разбирам, е, че от България по-хубава страна няма!
- Предстои Ви огромен житейски празник следващата година, мислите ли към този момент по какъв начин по-специално да го отбележите?
- Мога да се похваля, че не преставам да бленувам, не преставам да пиша песни и да имам вяра, че 80 години не е чак толкоз пределна възраст. Може да се работи и на тази възраст, стига човек да има желанието и тласъка да го прави. Аз имам този тласък, тъй като към мен има доста музиканти и артисти. Жалко, че си отидоха прелестни гласове като Георги Найденов, Ваня Костова, които прибързано отлетяха и ми е доста мъчително. Не съм прекъснал своята активност, не преставам да пиша и да върша концерти.
Миналия месец в Античния спектакъл в Пловдив се състоя огромен концерт на " Тоника Сухопътни войски ". Хората, станали на крайници, пееха по-силно от артистите. За мен това е най-голямата премия! През живота си съм имал толкоз доста награди, че към този момент нямам къде да ги слагам, само че това е по-малко вълнуващо. Голямото ми неспокойствие идва тогава, когато се срещна с публиката и тази аудитория знае песните по-добре от изпълнителите.
Миналата година не бях добре със здравето, обаче се преборих с много воля. Не желая да се предавам, тъй като няма нищо по-прекрасно от това човек да твори и да мечтае.
По случай 80-годишнината ми не желая помпозни фанфари никога. Ще я посрещна непретенциозно. Мои другари, издатели, хора, с които провеждам концертите си, упорстват да направя огромен театър в зала 1 на НДК, към момента не е взето решение. Може би ще има подобен концерт, за който ще научите по-късно.
- Кое Ви дава сили?
- Усмивките на хората. Публиката. Когато седна да пиша ария, с изключение на за изпълнителя, мисля и за това по какъв начин ще бъде възприета, тъй като не желая моите композиции да са самоцелни. И да споделям: вижте какъв брой са комплицирани хармонията и почеркът, които притежавам. В никакъв случай не мисля по този начин! Искам песните ми да доближават до хората и да ги усмихват. Това е съкровеното предпочитание на целия ми креативен живот.
- Вашите песни се радват на дълго битие от 20, 30, 50 години, а новите шлагери бързо отшумяват...
- Същото поисквам и на днешните младежи - да пишат, тъй че песните им да се пеят още 40-50 години. Не е елементарно и няма нищо по-страховито от белия лист! Смятам, че триумфът в този случай не е инцидентен, тъй като, когато се мисли ария, би трябвало да се напише по този начин, че да остане, а не да отлети още с появяването си.
Имам доста огромен опит към този момент и в последно време разписвам подписи, на които пиша едно и също: " Нека да е ария, тъй като песента е нещо свято. " Свещенодействие. Не предлагам песни елементарно, човек, в случай че ги потърси, в случай че ги отгледа тези песни, крайният резултат е постоянно сполучлив.
Благодарен съм, че ме потърсихте за това изявление. Разговорът ни е метод на разговор с публиката. За мен е без значение възрастта, политическата принадлежност, дали харесват моята музика или не я харесват. Всичко това не ме интересува. Имат значение единствено разговорът и откровеността.
- Напоследък Тони Димитрова стана доста известна, радвате ли се на триумфите й?
- Как да не се веселя, та първите песни, които изпя, бяха мои. Тя ги изпя доста сполучливо, почтено и вълнуващо. Тя е доста земна и излъчва доста човешки послания. За моя огромна наслада, хората й повярваха.
- Маестро Диомов, Вашият мюзикъл " Здравей! Как си, приятелю? " се приема с огромен интерес от страна на публиката, очаквахте ли да има подобен ослепителен триумф?
- Не, не чаках! Винаги съм мечтал за мюзикъл. И когато получих писмо-предложение от госпожа Еделина Кънева, шеф на Музикалния спектакъл " Стефан Македонски " в София, бях доста сюрпризиран и щастлив от обстоятелството, че се гласоподава такова доверие на моите песни. Още повече, че това е първият български мюзикъл от подготвени известни песни. Няколко пъти препрочетох писмото и незабавно взех решение. Разбира се, че споделих " да ". Имах и своите подозрения, тъй като в Музикалния спектакъл стилът е по-различен от стила, в който съм работил до момента. Не знаех какво ще бъде либретото, нито каква ще бъде режисурата. Бях в неопределеност, само че се случи таман противоположното - доста добра организация, доста добър сюжет, доста добра постановка на Камен Воденичаров, за което благодаря! И за моя щастлива изненада мюзикълът се получи. Навсякъде бисовете са над 20 минути и хората пеят песните, въпреки че те са много изменени. Благодарение на прелестните аранжименти на младия музикант Георги Милтиядов нещата се получиха и моето терзание отпадна.
Знаете ли, малко е мъчно човек да повярва, че променените песни, облечени в други дрешки, в друга стилистика, още веднъж ще провокират вълнението на публиката. А тя в действителност пее дружно с изпълнителите, изключително последните песни. Дори хората пееха по-силно от артистите и се получи прелестна картина, която стопля сърцето.
Използвам вашия вестник, с цел да благодаря на всички, които способстваха за тази еуфория. Сега виждам, че до Нова година има още няколко дати, в които мюзикълът ще се играе - превъзходен резултат, освен това при цялостни салони. Представленията са в София, в Музикалния спектакъл - на 26 октомври, 24 ноември и 14 декември.
- Подготвяте нов албум - " 20 златни коледни песни ", има ли връзка с концерта, който вършиме в края на годината?
- Моите коледни концерти се трансфораха в традиция, за моя огромна наслада и тази година на 9 декември ще го има в Операта в Бургас, а на 26 декември ще бъде излъчен по БТВ. Надявам се и това издание да премине с доста безредици, доста коледни усмивки и смях.
Този концерт го върша повече от 25 пъти в цялата страна, най-вече в Бургас, несъмнено. Участват най-вече бургаски реализатори, само че този път ще има посетители и от София. Опитвам се програмата да бъде забавна и ефектна, хората да излизат с усмивка, тъй като в навечерието на Коледа те стартират да се усещат празнично и създатели като мен би трябвало да създадат празника да бъде посрещнат с наслада. Много е значимо публиката да одобри това, което се случва на сцената, с боязън и неспокойствие, като отпратка за хубавите страсти, които носи Рождество Христово. Усилено приготвям концерта, като тази година ще издам и албум, за който споменахте и прелестно ме изненадахте, че знаете за него. Албум с моите коледни песни, които се натрупаха през годините - над 30-40. Избрах от тях 20 - най-хубавите, съгласно моята цензура, и дискът скоро ще бъде реалност. Много желая тези песни да стигнат до слушателите, тъй като съм ги направил почтено и откровено, и с вярата да усмихват хората на огромния празник.
- Скоро излезе новото модифицирано и цялостно издание на книгата Ви " Белите и черни клавиши на моя живот ". Какво въплъщават те?
- Целия мой живот. Както в пианото се допират и черните, и белите клавиши, по този начин и в живота не всичко е ярко или по този начин, както би ни се желало да бъде. Има тъжни дни, провали и триумфи... Всичко това съм го отразил в моята книга. Това е книгата на моя живот.
Разбира се, че насладите са повече. Описвам моите пътешествия из цялата планета. Посетих над 80 страни, снимах доста, доста естествени явления, забавни тематики и пейзажи от целия свят. Искам да ги покажа на хората, тъй като тези чудеса не са чак толкоз надалеч, стига човек да пожелае, може да ги види. За мен приключението е същинско, когато бъде споделено. Много е значимо човек да споделя, да умее да споделя увлекателно, да може да опише своето пътешестване по метод, по който да заплени читателите и те да му повярват. Старал съм се видяното и претърпяното да предам такова, каквото е, без непотребна пищност, с цел да бъде правдиво.
Разказвам и за моите музикантски прекарвания, обиколил съм целия свят освен като екскурзиант, само че и като концертиращ актьор. Всичко това е събрано в една книга. Първото издание от дълго време е изчерпано, в този момент второто е обединено, уповавам се и то сполучливо да бъде възприето от читателите.
- Известен сте и със фотосите, с които запечатвате Вашите завършения от пътуванията. Как си взаимодействат музиката и фотографията?
- Всичко е естетика. Много си наподобяват фотографското и музикантското изкуство. Защото на всички места диря хармонията и хубостта. Искам да докосна прелестното, което от време на време е доста покрай нас, единствено да протегнем ръка и ще го достигнем.
Тази година открих десетата си независима фотоизложба, в която описвам за островите Сейшели, Мавриций, Мадагаскар и Реюнион, които посетих през февруари. Няма нищо по-интересно от далечните страни, околните към този момент по-малко ме вълнуват, тъй като съм ги обиколил няколко пъти. Обичам пейзажът да е другоземен, несравним. Нямате визия какъв брой доста неща може да научи човек, скитайки по далечни и непознати земи. И най-важното, което разбирам, е, че от България по-хубава страна няма!
- Предстои Ви огромен житейски празник следващата година, мислите ли към този момент по какъв начин по-специално да го отбележите?
- Мога да се похваля, че не преставам да бленувам, не преставам да пиша песни и да имам вяра, че 80 години не е чак толкоз пределна възраст. Може да се работи и на тази възраст, стига човек да има желанието и тласъка да го прави. Аз имам този тласък, тъй като към мен има доста музиканти и артисти. Жалко, че си отидоха прелестни гласове като Георги Найденов, Ваня Костова, които прибързано отлетяха и ми е доста мъчително. Не съм прекъснал своята активност, не преставам да пиша и да върша концерти.
Миналия месец в Античния спектакъл в Пловдив се състоя огромен концерт на " Тоника Сухопътни войски ". Хората, станали на крайници, пееха по-силно от артистите. За мен това е най-голямата премия! През живота си съм имал толкоз доста награди, че към този момент нямам къде да ги слагам, само че това е по-малко вълнуващо. Голямото ми неспокойствие идва тогава, когато се срещна с публиката и тази аудитория знае песните по-добре от изпълнителите.
Миналата година не бях добре със здравето, обаче се преборих с много воля. Не желая да се предавам, тъй като няма нищо по-прекрасно от това човек да твори и да мечтае.
По случай 80-годишнината ми не желая помпозни фанфари никога. Ще я посрещна непретенциозно. Мои другари, издатели, хора, с които провеждам концертите си, упорстват да направя огромен театър в зала 1 на НДК, към момента не е взето решение. Може би ще има подобен концерт, за който ще научите по-късно.
- Кое Ви дава сили?
- Усмивките на хората. Публиката. Когато седна да пиша ария, с изключение на за изпълнителя, мисля и за това по какъв начин ще бъде възприета, тъй като не желая моите композиции да са самоцелни. И да споделям: вижте какъв брой са комплицирани хармонията и почеркът, които притежавам. В никакъв случай не мисля по този начин! Искам песните ми да доближават до хората и да ги усмихват. Това е съкровеното предпочитание на целия ми креативен живот.
- Вашите песни се радват на дълго битие от 20, 30, 50 години, а новите шлагери бързо отшумяват...
- Същото поисквам и на днешните младежи - да пишат, тъй че песните им да се пеят още 40-50 години. Не е елементарно и няма нищо по-страховито от белия лист! Смятам, че триумфът в този случай не е инцидентен, тъй като, когато се мисли ария, би трябвало да се напише по този начин, че да остане, а не да отлети още с появяването си.
Имам доста огромен опит към този момент и в последно време разписвам подписи, на които пиша едно и също: " Нека да е ария, тъй като песента е нещо свято. " Свещенодействие. Не предлагам песни елементарно, човек, в случай че ги потърси, в случай че ги отгледа тези песни, крайният резултат е постоянно сполучлив.
Благодарен съм, че ме потърсихте за това изявление. Разговорът ни е метод на разговор с публиката. За мен е без значение възрастта, политическата принадлежност, дали харесват моята музика или не я харесват. Всичко това не ме интересува. Имат значение единствено разговорът и откровеността.
- Напоследък Тони Димитрова стана доста известна, радвате ли се на триумфите й?
- Как да не се веселя, та първите песни, които изпя, бяха мои. Тя ги изпя доста сполучливо, почтено и вълнуващо. Тя е доста земна и излъчва доста човешки послания. За моя огромна наслада, хората й повярваха.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ