Радев наложи вето върху измененията на Закона за съдебната власт
Става въпрос за измененията в системата за инцидентен асортимент на арбитър, който да проверява основния прокурор, както и спомагателен период за избор на нов състав на Висш съдебен съвет
Президентът Румен Радев подписа през днешния ден декрет за връщане за ново разискване в Народното събрание на Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт, признат на 21 юли 2023 година, с който се трансформира системата за инцидентен асортимент на арбитър по механизма за следствие на основния прокурор и се постановява спомагателен 6-месечен период за избор на нов състав на Висшия правосъден съвет. Това оповестиха от пресслужбата на президенството, съобщи 24 часа.бг.
Президентът Радев акцентира в претекстовете си, че този закон не способства за трайни и ефикасни промени в правосъдната система и това има директно отношение към битката против беззаконието и безнаказаността. Напротив, внасяйки основни промени в преди малко признатия механизъм за установяване на специфичен прокурор, той е признат в ущърб на правилата на предвидимост и непоклатимост на нормотворческия развой. Законовата наредба на нов период за избор на членове на Висшия правосъден съвет накърнява правилото на мандатност като базисно предписание за конституирането и действието на органите на обществената власт.
Президентът акцентира, че първата процедура по установяване на арбитър, който да извършва функционалностите на прокурор, не е завършила с предопределение във Върховна касационна прокуратура и оспореният закон не дава явен отговор до каква степен въвеждането на нова система за асортимент няма да забави в допълнение този развой. Това е оттегляне от осъществените задължения, които бяха положително оценени от Европейската комисия в последния й Годишен отчет по отношение на върховенството на закона.
С връщането за ново разискване на този закон президентът дава опция на народните представители да не позволен възпрепятстването за дълъг интервал от време на съответното приложение на новосъздадения механизъм за следствие на основния прокурор и неговите заместници, оповестяват още от президенството.
Ето и претекстовете за ветото:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 21 ЮЛИ 2023 Г.
Уважаеми народни представители,
Със Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗД на ЗСВ) се основава нова „ система за електронен инцидентен избор “ особено за установяване на арбитър по механизма, признат със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.) и се постановява спомагателен 6-месечен период за започване на процедура по желание на членове на Висшия правосъден съвет, като се приключват и към този момент създадените избори на така наречен „ професионална квота “. Приетият на 21 юли 2023 година закон нарушава правилата за предвидимост и непоклатимост на нормотворческия развой, внасяйки значително изменение в преди малко признатия механизъм за установяване на adhoc прокурор по следствията против основния прокурор и неговите заместници, без нищо да демонстрира сходна нужда.
Освен това със закона се накърнява правилото на мандатността като базисно предписание за конституирането и действието на органи на обществената власт (Решение на Конституционния съд № 13 от 2010 година по к.д. № 12 от 2010 г.), като се дефинира спомагателен половингодишен период за осъществяване на конституционното обвързване за навременен избор на нов състав на Висшия правосъден съвет. Наред с това - на практика във всеки един от общо трите параграфа, които го съставляват, законът съдържа неясноти, непотребни разпореждания и вътрешни несъгласия, създаващи риск за нееднозначни тълкувания и правна неустановеност, което нарушава правилото за правовата страна, заложен в член 4 от Конституцията на Република България.
На 5 юли 2023 година Европейската комисия разгласява годишния си отчет по отношение на върховенството на закона. В частта, отдадена на България, е маркирано: „ Народното събрание одобри закон, като част от уговорките в региона на върховенството на закона според проекта за възобновяване и резистентност, с който се основава механизъм за ефикасна отчетност и наказателна отговорност на основния прокурор и неговите заместници…. Този закон е в отговор на дългогодишните опасения, изразени в предходни отчети по отношение на върховенството на закона и дава отговор на последния специфичен ангажимент, стихотворец от България в границите на Механизма за инспекция и съдействие “.
Става дума за Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК), въз основа на който на 7 юли 2023 година, посредством особено построен модул в Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС) и в наличието на представители на медии, на инцидентен принцип е избран арбитър, който да бъде назначен като прокурор във Върховна касационна прокуратура (ВКП), с цел да организира следствие по първата кореспонденция, формирана по новия ред.
В същия ден от група народни представители са импортирани и оспорените допълнения в Закона за правосъдната власт, които ще основат усложнения и безпричинно закъснение в правоприлагането. Преразглеждането на този закон в сходство с член 101, алинея 1 от Конституцията е опция за народните представители да не позволен възпрепятстването за дълъг интервал от време на новосъздадения механизъм за следствие на основния прокурор и на неговите заместници с всички отрицателни последици във вътрешен и интернационален проект, които биха произтекли от това.
