Седем причини икономиката да расте по-бавно
Статистиката регистрира изненадващо слаб 0.4% растеж на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие - най-ниският резултат в целия Европейски Съюз. Засега прогнозите остават за към 3.5-4.5% стопански растеж през тази и идната година.
От началото на пандемията макроикономическите данни са малко като тези прогнози за времето, където към температурата се прибавя едно " само че се усеща като ". Сблъсъкът от здравни ограничения, които задушават растежа, и стопански, които би трябвало да компенсират това, провокира внезапни и мъчно обясними подскоци при една или друга страна. И числата, излизащи за Брутният вътрешен продукт, в случай че преди чертаеха релативно ясни криви с редки изненади, в този момент наподобяват повече на изтегляне на топки от тото 6/49.
В новия тираж за летните месеци напълно ненадейно България се оказа страната с най-нисък напредък на годишна база в Европейски Съюз. Статистиката регистрира едвам 0.4% растеж на Брутният вътрешен продукт на годишна база през третото тримесечие при приблизително 3.9% за Европейски Съюз. А това по никакъв начин не кореспондира с множеството други данни за спад на безработицата, растеж на кредитирането и цялостното чувство, че градусът на възобновяване не е понижен изключително.
Дори и без изнервената изборна конюнктура този резултат би провокирал политически реакции, обвинявания към държавното управление и въпроси на какво се дължи той. Експресните оценки са доста предварителни и данните в тях са нищожни. Така че опциите за разбор са лимитирани и по-скоро могат да се дадат обосновани догатки.
Реклама
Част от обясненията, които ще чуете от разнообразни икономисти са:
предходната година българската стопанска система се сви по-малко от междинното в Европа; страната залагаше на по-консервативна помощ за бизнеса по време на затварянията; забележителна проверка на данните за БВП; съвсем едногодишната политическа рецесия, в която се намира страната; забавянето с Плана за възобновяване и устойчивост; спрените от служебното държавно управление строителни действия след държания от него кръстоносен поход против корупцията; осъществяване на ресурси от застояла продукция и компликации около доставките на първични материали и съставни елементи за нова продукция.
И въпреки евентуално в действителност всяко от тях да въздейства, никой няма прецизен отговор с какъв брой.
Дъното на класацията
След регистрирания рекорден растеж на стопанската система от 7% през второто тримесечие на годината, през третото тя се забавя до едвам 0.4%, демонстрират експресните оценки на националната статистика. Това е и най-ниският резултат на годишна база в Европейски Съюз спрямо всички страни, които разгласяват сходна статистика. Двигател не престават да са главно потреблението (ръст от 5.1%) и ненапълно чистият експорт, до момента в който сривът при вложенията се усилва до минус 3%.
Реклама
Останалите данни на статистиката демонстрират продължаващо възобновяване на външната търговия след двуцифрените спадове в някои месеци от предходната година. Продадените зад граница артикули към септември номинално надвишават предпандемичната 2019 година Част от растежа обаче се дължи на повишаването на продаваните на открито артикули.
Летният сезон също беше по-силен от миналогодишния, само че в своята последна прогноза от Европейска комисия показват за България, че " краткосрочните индикатори сочат към 40% по-малко идващи задгранични туристи през пиковия сезон юли-август по отношение на равнищата преди пандемията ".
Освен това, в случай че се гледа номинално (преди отчитане на инфлацията), растежът на Брутният вътрешен продукт за третото тримесечие е 9%, като при настоящите огромни амплитуди в данните може моделите на Национален статистически институт за сезонно изглаждане или заложеният дефлатор да не са отразявали тъкмо действителната картина. А на тримесечна база Брутният вътрешен продукт пораства с 0.9%, като тук резултатът към този момент не е най-ниският в Европейски Съюз. Но това нарастване има единствено един мотор - ползване, което се поддържа и от данните за пазара на труда. Те демонстрират, че той продължава да се усъвършенства - безработицата спада до предкризисните 4.6%, а междинната работна заплата в страната пораства с двуцифрени темпове. Бяха увеличени и обществени заплащания, не престават да се изплащат и добавките към пенсиите към момента изпреварващо по отношение на другояче растящата инфлацията.
Тайните на слабия напредък
Повечето от тези трендове обаче са по-скоро световни и не дават отговор за необичайно ниският растеж на Брутният вътрешен продукт на България на фона на всички другите в Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Коментари и разбори 3 Вечерни вести 1 Компании 2 Енергетика 3 Климат 1 Строителство и парцели 2 Компании 3 Имена Реклама
" Вероятно половината от обяснението е, че доста от страните регистрираха доста по-голям спад при първото затваряне на стопанските системи. А и множеството от тях са и с по-големи бюджетни дефицити в отговор на пандемията. Очевидно стопанската система ни се възвръща и без огромни бюджетни тласъци, само че с помощ от държавното управление възобновяване е по-бързо ", споделя Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Той добавя, че множеството тласъци са през растеж на обществените заплащания, пенсиите, до момента в който за бизнесът помощта е по-ограничена и не всеки път навременна. Фактор е и неналичието на действителни планове през 2021 година, които да се финансират посредством задатък по Плана за възобновяване (откъдето се чакаха 1.6 милиарда лева тази година), както и по-бавното асимилиране на евросредства.
" Един от главните проблеми продължава да е политическата неустойчивост. Нормално е бизнесът да е малко по-консервативен, към момента икономическата обстановка е несигурна, няма и предвидимост по кое време се затваря стопанската система при нова вълна, ще има ли обезщетения за лимитираните бизнеси, какви... а всичко това води до отсрочване на проекти за вложения, наемане на нови хора... ", добавя Стайков. " Миналата година трябваше да има заплащания, с цел да не се трансферира резултата на пандемията върху целия бизнес. Тази година помощите бяха нужни, с цел да се сътвори убеденост в фирмите за бързо възобновяване и продължаващ развой на промяна на стопанската система.. Подобни ограничения липсваха. Но когато има три държавни управления в границите на една година, е обикновено никой да не смее да прави внезапни придвижвания ", добавя той.
Вероятно резултат има и проверката на данните за Брутният вътрешен продукт от страна на Национален статистически институт. След смяната спадът на стопанската система през третото тримесечие на 2020 година се оказва много по-малък (ако първичните оценки посочваха -5.2%, в този момент той е ревизиран на -2.9%). Ревизирани са и данните за предходното тримесечие на тази година, като растежът е по-малък (7%) по отношение на в началото изчислените съвсем 10%.
От началото на пандемията макроикономическите данни са малко като тези прогнози за времето, където към температурата се прибавя едно " само че се усеща като ". Сблъсъкът от здравни ограничения, които задушават растежа, и стопански, които би трябвало да компенсират това, провокира внезапни и мъчно обясними подскоци при една или друга страна. И числата, излизащи за Брутният вътрешен продукт, в случай че преди чертаеха релативно ясни криви с редки изненади, в този момент наподобяват повече на изтегляне на топки от тото 6/49.
В новия тираж за летните месеци напълно ненадейно България се оказа страната с най-нисък напредък на годишна база в Европейски Съюз. Статистиката регистрира едвам 0.4% растеж на Брутният вътрешен продукт на годишна база през третото тримесечие при приблизително 3.9% за Европейски Съюз. А това по никакъв начин не кореспондира с множеството други данни за спад на безработицата, растеж на кредитирането и цялостното чувство, че градусът на възобновяване не е понижен изключително.
Дори и без изнервената изборна конюнктура този резултат би провокирал политически реакции, обвинявания към държавното управление и въпроси на какво се дължи той. Експресните оценки са доста предварителни и данните в тях са нищожни. Така че опциите за разбор са лимитирани и по-скоро могат да се дадат обосновани догатки.
Реклама
Част от обясненията, които ще чуете от разнообразни икономисти са:
предходната година българската стопанска система се сви по-малко от междинното в Европа; страната залагаше на по-консервативна помощ за бизнеса по време на затварянията; забележителна проверка на данните за БВП; съвсем едногодишната политическа рецесия, в която се намира страната; забавянето с Плана за възобновяване и устойчивост; спрените от служебното държавно управление строителни действия след държания от него кръстоносен поход против корупцията; осъществяване на ресурси от застояла продукция и компликации около доставките на първични материали и съставни елементи за нова продукция.
И въпреки евентуално в действителност всяко от тях да въздейства, никой няма прецизен отговор с какъв брой.
Дъното на класацията
След регистрирания рекорден растеж на стопанската система от 7% през второто тримесечие на годината, през третото тя се забавя до едвам 0.4%, демонстрират експресните оценки на националната статистика. Това е и най-ниският резултат на годишна база в Европейски Съюз спрямо всички страни, които разгласяват сходна статистика. Двигател не престават да са главно потреблението (ръст от 5.1%) и ненапълно чистият експорт, до момента в който сривът при вложенията се усилва до минус 3%.
Реклама
Останалите данни на статистиката демонстрират продължаващо възобновяване на външната търговия след двуцифрените спадове в някои месеци от предходната година. Продадените зад граница артикули към септември номинално надвишават предпандемичната 2019 година Част от растежа обаче се дължи на повишаването на продаваните на открито артикули.
Летният сезон също беше по-силен от миналогодишния, само че в своята последна прогноза от Европейска комисия показват за България, че " краткосрочните индикатори сочат към 40% по-малко идващи задгранични туристи през пиковия сезон юли-август по отношение на равнищата преди пандемията ".
Освен това, в случай че се гледа номинално (преди отчитане на инфлацията), растежът на Брутният вътрешен продукт за третото тримесечие е 9%, като при настоящите огромни амплитуди в данните може моделите на Национален статистически институт за сезонно изглаждане или заложеният дефлатор да не са отразявали тъкмо действителната картина. А на тримесечна база Брутният вътрешен продукт пораства с 0.9%, като тук резултатът към този момент не е най-ниският в Европейски Съюз. Но това нарастване има единствено един мотор - ползване, което се поддържа и от данните за пазара на труда. Те демонстрират, че той продължава да се усъвършенства - безработицата спада до предкризисните 4.6%, а междинната работна заплата в страната пораства с двуцифрени темпове. Бяха увеличени и обществени заплащания, не престават да се изплащат и добавките към пенсиите към момента изпреварващо по отношение на другояче растящата инфлацията.
Тайните на слабия напредък
Повечето от тези трендове обаче са по-скоро световни и не дават отговор за необичайно ниският растеж на Брутният вътрешен продукт на България на фона на всички другите в Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Коментари и разбори 3 Вечерни вести 1 Компании 2 Енергетика 3 Климат 1 Строителство и парцели 2 Компании 3 Имена Реклама
" Вероятно половината от обяснението е, че доста от страните регистрираха доста по-голям спад при първото затваряне на стопанските системи. А и множеството от тях са и с по-големи бюджетни дефицити в отговор на пандемията. Очевидно стопанската система ни се възвръща и без огромни бюджетни тласъци, само че с помощ от държавното управление възобновяване е по-бързо ", споделя Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Той добавя, че множеството тласъци са през растеж на обществените заплащания, пенсиите, до момента в който за бизнесът помощта е по-ограничена и не всеки път навременна. Фактор е и неналичието на действителни планове през 2021 година, които да се финансират посредством задатък по Плана за възобновяване (откъдето се чакаха 1.6 милиарда лева тази година), както и по-бавното асимилиране на евросредства.
" Един от главните проблеми продължава да е политическата неустойчивост. Нормално е бизнесът да е малко по-консервативен, към момента икономическата обстановка е несигурна, няма и предвидимост по кое време се затваря стопанската система при нова вълна, ще има ли обезщетения за лимитираните бизнеси, какви... а всичко това води до отсрочване на проекти за вложения, наемане на нови хора... ", добавя Стайков. " Миналата година трябваше да има заплащания, с цел да не се трансферира резултата на пандемията върху целия бизнес. Тази година помощите бяха нужни, с цел да се сътвори убеденост в фирмите за бързо възобновяване и продължаващ развой на промяна на стопанската система.. Подобни ограничения липсваха. Но когато има три държавни управления в границите на една година, е обикновено никой да не смее да прави внезапни придвижвания ", добавя той.
Вероятно резултат има и проверката на данните за Брутният вътрешен продукт от страна на Национален статистически институт. След смяната спадът на стопанската система през третото тримесечие на 2020 година се оказва много по-малък (ако първичните оценки посочваха -5.2%, в този момент той е ревизиран на -2.9%). Ревизирани са и данните за предходното тримесечие на тази година, като растежът е по-малък (7%) по отношение на в началото изчислените съвсем 10%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ