С поднасяне на венци и цветя в Стара Загора ще бъдат отбелязани 146 години от Старозагорското въстание на 16 септември
Стара Загора. На 16 септември 2021 година се навършват 146 година от Старозагорското въстание. В знак на благодарност от 10.30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя от Община Стара Загора на паметниците на Кольо Ганчев, Старозагорското въстание и монумент на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов. Това оповестиха от пресцентъра на Общината .
Старозагорското въстание е събитие, което оставя трайна диря в живота на нашия град и е индикатор за формиращото се българско патриотично схващане в средата на 70-те години на ХІХ в. Развятото от шепата старозагорски въстаници знаме на Чадър могила е прототип на българския народен байрак.
На 12 август 1875 година БРЦК взема решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга - Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с началник Стефан Стамболов, защото старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се опълчват на въстанието като несвоевременно.
Поради това в уречения ден - 16 септември. в Стара Загора се събира прекомерно дребен брой хора. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, само че други, като братята Михаил и Георги Жекови, обасадени не съумяват да се спасят.
Въстанието е доста всеобщо в селата към Стара Загора. Над 800 души вземат участие в формираните 6 огромни чети. Някои от четите идват в покрайнините на Стара Загора в очакване да се причислят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения към селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията и на Стефан Чифутов водят сражения с турците в покрайнините на с. Елхово.
В края на септември, началото на октомври в Стара Загора са задържани над 600 души, османският апелативен съд постанова смъртно наказване посредством обесване на Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов и на Кольо Ганчев - съмишленик на Левски и първи активист на революционния комитет, Господин Михайловски и Сава Силов – обесени в родната си Стара Загора.
Въпреки тъгите, избавление намират Стефан Стамболов, Георги Икономов, Захарий Стоянов и други, с цел да тръгнат след по-малко от година, запалвайки протеста на Априлското въстание.
Старозагорското въстание е значима стъпка към освобождението на българския народ. То изиграва ролята на подготовка и инспекция на силите за Априлското въстание през идната 1876 година, която ще притегли вниманието на Великите сили и ще приближи още повече изстрадалия български народ до най-голямата му мечта- Освобождението.
Старозагорското въстание е събитие, което оставя трайна диря в живота на нашия град и е индикатор за формиращото се българско патриотично схващане в средата на 70-те години на ХІХ в. Развятото от шепата старозагорски въстаници знаме на Чадър могила е прототип на българския народен байрак.
На 12 август 1875 година БРЦК взема решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга - Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с началник Стефан Стамболов, защото старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се опълчват на въстанието като несвоевременно.
Поради това в уречения ден - 16 септември. в Стара Загора се събира прекомерно дребен брой хора. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, само че други, като братята Михаил и Георги Жекови, обасадени не съумяват да се спасят.
Въстанието е доста всеобщо в селата към Стара Загора. Над 800 души вземат участие в формираните 6 огромни чети. Някои от четите идват в покрайнините на Стара Загора в очакване да се причислят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения към селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията и на Стефан Чифутов водят сражения с турците в покрайнините на с. Елхово.
В края на септември, началото на октомври в Стара Загора са задържани над 600 души, османският апелативен съд постанова смъртно наказване посредством обесване на Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов и на Кольо Ганчев - съмишленик на Левски и първи активист на революционния комитет, Господин Михайловски и Сава Силов – обесени в родната си Стара Загора.
Въпреки тъгите, избавление намират Стефан Стамболов, Георги Икономов, Захарий Стоянов и други, с цел да тръгнат след по-малко от година, запалвайки протеста на Априлското въстание.
Старозагорското въстание е значима стъпка към освобождението на българския народ. То изиграва ролята на подготовка и инспекция на силите за Априлското въстание през идната 1876 година, която ще притегли вниманието на Великите сили и ще приближи още повече изстрадалия български народ до най-голямата му мечта- Освобождението.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ