Близо 2300 жители на Стара Загора имат имен ден на Васильовден
Стара Загора. 680 поданици на Стара Загора носят името Васил, а 532 - Веселин. В първия ден на новата година мотив да честват имат също Василка (275), Васила (8), Васко (49) и Васка (14). Сред имениците са още Вълчо (127), Вълко (24), Вълка (63) и петима с име Василий. На 1 януари мотив за празник имат и Василен (4) и Василена (5). Дамите с име Веселина са 410, а Весела (127) са измежду празнуващите. Това демонстрира справката направена от дирекция „ Гражданско положение “ на Община Стара Загора. Общо имениците на Васильовден са 2 292-ма, оповестиха от пресцентъра на Община Стара Загора .
На 1 януари източноправославната черква чества Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
На 1 януари източноправославната черква чества Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ