Стар монах и млад послушник вървели по пътя. Приближили се

Стар духовник и млад послушник вървели по пътя. Приближили се към реката, била буйна река с бързо течение. Докато се готвели да преминат на другия бряг, покрай тях се спряла красива млада жена, която се взирала в бързотечните води със страдание и боязън. Тя помолила за помощ монасите, защото се страхувала да не я завлече буйният поток. 
Монасите се спогледали - те били дали обет да не се допират до жена до момента в който са живи. Възрастният духовник без да каже нито дума, качил дамата на раменете си и тръгнал да минава през реката. Оставил я на другия бряг и траял пътя си несмущаемо. Младият послушник не повярвал на очите си. Онемял от учудване. Как по този начин другарят му нарушил обета? Какво ще стане в този момент? Като се окопитил, минал и той през реката и догонил спътника си. 
Няколко часа мълчали и вървели. На младия послушник от вътрешната страна всичко му кипяло, вдигнал кръвно от яд и най-после не се сдържал. Направо се развикал:- Как можа! Какво направи ти? Нали сме монаси, дали сме обет да не допираме жена до момента в който сме живи? А ти даже я придвижи на раменете си през реката...Старият духовник дал отговор:- Аз пуснах онази жена още преди часове, сега, в който излязохме от реката. Защо ти придължаваш да я носиш?