Мигове с Напреднала младост на Йордан Спасов
Станислав Милев
Почти постоянно, когато стане дума за Йордан Спасов, читателят прави асоциация с неговите сатири. Макар че силата му до момента беше в други жанрове - епиграми, афоризми и сатири, може би лирик е най-точното определение за него. Нещо повече. До известна степен сатирите на Йордан Спасов не разкриват цялостното разнообразие от усеща и облици, които носят трите раздела на първата му поетична книга - " Напреднала младост ", " Моята Банкя " и " Семеен триптих ".
Писана цялостен живот, в актуалната стихосбирка Йордан Спасов приказва за опияняващата наслада от живота, за любовта, за хубостта на природата и на човешките копнежи. Лириката в книгата е непосредствена, езикът е явен, земен, без тежки метафори и без алегорични послания.
Любовните стихотворения на Йордан Спасов са изпълнени с потиснатост, със замечтаност, с блян по хубостта, само че по едно и също време с това и с жадност за живот, с обич и... още веднъж с обич. Умъдряла и ненапълно успокоена, любовта при него не е платонична - в противен случай, наложително тя е обвързвана с възприятието за приятност. Лирическият воин раздира откритите рамки, нарушава всевъзможен тип забрани, наивно се пали и прикрито се вълнува, в случай че край него мине хубаво момиче... И може би точно по тази причина любовните откровения в " Напреднала младост " са толкоз мощни, запаметяващи се.
Като всички значими създатели, и Йордан Спасов черпи опит и ентусиазъм от допира си с природата. Природните картини в стихосбирката са детайлни, хармонични и точни. А отекнал в душата на героя, пропитият с мирис и лирика въздух на Банкя се трансформира в предназначение, в негова житейска орис...
Това, което слага " Напреднала младост " измежду безспорните заглавия на книгите, издадени от Йордан Спасов до момента, са точно мощните страсти, ясно дефинираните истини и точните прозрения:
Какво ми остана
от моята младост?
Спомени нежни, добрина,
напреднала младост,
тъжна действителност
и самотност...
Думи, с които лирикът Йордан Спасов прави своята тъжна равносметка за годините, наречени от Виктор Юго " младостта на старостта ".
Почти постоянно, когато стане дума за Йордан Спасов, читателят прави асоциация с неговите сатири. Макар че силата му до момента беше в други жанрове - епиграми, афоризми и сатири, може би лирик е най-точното определение за него. Нещо повече. До известна степен сатирите на Йордан Спасов не разкриват цялостното разнообразие от усеща и облици, които носят трите раздела на първата му поетична книга - " Напреднала младост ", " Моята Банкя " и " Семеен триптих ".
Писана цялостен живот, в актуалната стихосбирка Йордан Спасов приказва за опияняващата наслада от живота, за любовта, за хубостта на природата и на човешките копнежи. Лириката в книгата е непосредствена, езикът е явен, земен, без тежки метафори и без алегорични послания.
Любовните стихотворения на Йордан Спасов са изпълнени с потиснатост, със замечтаност, с блян по хубостта, само че по едно и също време с това и с жадност за живот, с обич и... още веднъж с обич. Умъдряла и ненапълно успокоена, любовта при него не е платонична - в противен случай, наложително тя е обвързвана с възприятието за приятност. Лирическият воин раздира откритите рамки, нарушава всевъзможен тип забрани, наивно се пали и прикрито се вълнува, в случай че край него мине хубаво момиче... И може би точно по тази причина любовните откровения в " Напреднала младост " са толкоз мощни, запаметяващи се.
Като всички значими създатели, и Йордан Спасов черпи опит и ентусиазъм от допира си с природата. Природните картини в стихосбирката са детайлни, хармонични и точни. А отекнал в душата на героя, пропитият с мирис и лирика въздух на Банкя се трансформира в предназначение, в негова житейска орис...
Това, което слага " Напреднала младост " измежду безспорните заглавия на книгите, издадени от Йордан Спасов до момента, са точно мощните страсти, ясно дефинираните истини и точните прозрения:
Какво ми остана
от моята младост?
Спомени нежни, добрина,
напреднала младост,
тъжна действителност
и самотност...
Думи, с които лирикът Йордан Спасов прави своята тъжна равносметка за годините, наречени от Виктор Юго " младостта на старостта ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ