Станислав Лем за ползата от змея
Станислав Лем (1921 - 2006) е полски фантазьор, мъдрец и сатирик. Публикуваме пасажи от описа " Ползата от змея ", писан през 1983 година
***
Досега премълчавах за пътешествието си до планетата Абразия в съзвездието Кит. Тамошната цивилизация беше базирала цялата си стопанска система на дракон. И тъй като не съм икономист, за жалост не съумях да проумея това, въпреки че абразийците не се скъпяха на пояснения. Може би някой експерт в региона на змейовете ще разбере нещата по-добре от мене.
(...)
Планетата има единствено един доста огромен континент, на който се намират към осемдесет страни. Континентът е заобиколен от всички страни с океан. Змеят се намира в далечния север. С него граничат директно три страни — Клаустрия, Лелипия и Лаулалия. Като разгледах змея на фотоси, направени от изкуствени спътници, както и негови макети в мащаб 1:1 000 000, взех решение, че е гадно животно. Между другото, въобще не приличаше на змейовете от земните предания и митове. Техният дракон не е със седем глави, тъй като въобще няма глава, а май и мозък. Няма и крила, тъй че не лети. Колкото до краката, не е напълно ясно, само че наподобява не има никакви крака. Напомня голямо планинско било, щедро полято с желеобразна пача. За да се убеди човек, че е живо творение, би трябвало да се ресурси със доста самообладание. Той се движи извънредно постепенно, извивайки се като червей, и нарушава много постоянно границите на Клаустрия и Лелипия. Поглъща на денонощие към осемдесет хиляди тона хранителни артикули. Обича зърнени храни, каша и други такива. Не е вегетарианец. Храна му доставят страните, обединени в Съюза за икономическо съдействие. По-голямата част от нея се транспортира с влакове до специфични сточни гари, супите и сиропите му подават по тръби, а зимно време, когато липсват витамини, ги разпръскват от специфични големи самолети. Не би трябвало да му търсят устата, тъй като чудовището може да се храни с всяко място от своето туловище.
(...)
Държавите, граничещи със змея, са демократични демокрации, тъй че всеки в тях може да приказва всичко, което му се харесва. След интензивно търсене открих изявления, ориентирани против змея. Но техните създатели също смятаха, че в връзките с него би трябвало да се вършат рационални взаимни отстъпки. Използването на ловкост или на мощ можело да се окаже пагубно. Провалилите се заговорници седяха по това време в следствения арест. Не се усещаха отговорни, въпреки че признаваха желанието си да убият змея. Правителствената преса ги наричаше безотговорни терористи, опозицията — славни запалянковци с комплицирани глави, а „ Клаустрийско илюстровано списание “ смяташе, че са провокатори. Някое от граничните държавни управления, допусна списанието, е спретнало провокацията, намирайки, че износната квота за змея, избрана му от Съюза за икономическа взаимопомощ, е доста дребна. А задачата е била да се стигне до състояние, при което да се преразгледат откритите износни квоти.
Започнах да подпитвам за змея репортера, който пристигна да ме интервюира. Защо, вместо да дадат на заговорниците опция да приключат с чудовището, ги изправят пред съда?
Журналистът ми изясни, че това би било ужасяващо ликвидиране.
Змеят, сподели той, е добросърдечен по природа, само че тежките условия на живот в заледения северен край не му дават опция да прояви вродената си добрина. Всеки, който непрекъснато гладува, бил той дракон, или не, е неприятен. Трябва да бъде хранен в допълнение, тогава ще престане да пълзи на юг и ще стане по-добър.
— Откъде тази сигурност? — попитах. — През последните дни си правех отрязъци от вашите вестници. Ето няколко заглавия: „ Районите на Северна Лелипия и Клаустрия се изселват. Масово бягство на жителите им. “ Или това: „ Змеят още веднъж изяде група туристи. Колко дълго още безотговорните туристически бюра ще провеждат тези пагубни екскурзии? “ Или това: „ Змеят усили ареала си през последната година с деветстотин хиляди хектара. “ Какво ще кажете?
— Всичко това удостоверява моите думи — отвърна той. — Все още не го храним задоволително! Имаше, несъмнено, сходни произшествия с туристи, само че и змеят не би трябвало да бъде дразнен. Не понася туристите, най-много тези, които го снимат. Особено алергичен е към светкавиците. Какво да се прави: нали живее три четвърти от годината на тъмно… А, апропо, индустрията, произвеждаща висококалорични храни за змея, ни обезпечава 100 четирийсет и шест хиляди работни места. Да, починаха няколко туристи, само че какъв брой повече хора биха умрели от апетит, в случай че изгубят работата си? (...)
1983
***
Досега премълчавах за пътешествието си до планетата Абразия в съзвездието Кит. Тамошната цивилизация беше базирала цялата си стопанска система на дракон. И тъй като не съм икономист, за жалост не съумях да проумея това, въпреки че абразийците не се скъпяха на пояснения. Може би някой експерт в региона на змейовете ще разбере нещата по-добре от мене.
(...)
Планетата има единствено един доста огромен континент, на който се намират към осемдесет страни. Континентът е заобиколен от всички страни с океан. Змеят се намира в далечния север. С него граничат директно три страни — Клаустрия, Лелипия и Лаулалия. Като разгледах змея на фотоси, направени от изкуствени спътници, както и негови макети в мащаб 1:1 000 000, взех решение, че е гадно животно. Между другото, въобще не приличаше на змейовете от земните предания и митове. Техният дракон не е със седем глави, тъй като въобще няма глава, а май и мозък. Няма и крила, тъй че не лети. Колкото до краката, не е напълно ясно, само че наподобява не има никакви крака. Напомня голямо планинско било, щедро полято с желеобразна пача. За да се убеди човек, че е живо творение, би трябвало да се ресурси със доста самообладание. Той се движи извънредно постепенно, извивайки се като червей, и нарушава много постоянно границите на Клаустрия и Лелипия. Поглъща на денонощие към осемдесет хиляди тона хранителни артикули. Обича зърнени храни, каша и други такива. Не е вегетарианец. Храна му доставят страните, обединени в Съюза за икономическо съдействие. По-голямата част от нея се транспортира с влакове до специфични сточни гари, супите и сиропите му подават по тръби, а зимно време, когато липсват витамини, ги разпръскват от специфични големи самолети. Не би трябвало да му търсят устата, тъй като чудовището може да се храни с всяко място от своето туловище.
(...)
Държавите, граничещи със змея, са демократични демокрации, тъй че всеки в тях може да приказва всичко, което му се харесва. След интензивно търсене открих изявления, ориентирани против змея. Но техните създатели също смятаха, че в връзките с него би трябвало да се вършат рационални взаимни отстъпки. Използването на ловкост или на мощ можело да се окаже пагубно. Провалилите се заговорници седяха по това време в следствения арест. Не се усещаха отговорни, въпреки че признаваха желанието си да убият змея. Правителствената преса ги наричаше безотговорни терористи, опозицията — славни запалянковци с комплицирани глави, а „ Клаустрийско илюстровано списание “ смяташе, че са провокатори. Някое от граничните държавни управления, допусна списанието, е спретнало провокацията, намирайки, че износната квота за змея, избрана му от Съюза за икономическа взаимопомощ, е доста дребна. А задачата е била да се стигне до състояние, при което да се преразгледат откритите износни квоти.
Започнах да подпитвам за змея репортера, който пристигна да ме интервюира. Защо, вместо да дадат на заговорниците опция да приключат с чудовището, ги изправят пред съда?
Журналистът ми изясни, че това би било ужасяващо ликвидиране.
Змеят, сподели той, е добросърдечен по природа, само че тежките условия на живот в заледения северен край не му дават опция да прояви вродената си добрина. Всеки, който непрекъснато гладува, бил той дракон, или не, е неприятен. Трябва да бъде хранен в допълнение, тогава ще престане да пълзи на юг и ще стане по-добър.
— Откъде тази сигурност? — попитах. — През последните дни си правех отрязъци от вашите вестници. Ето няколко заглавия: „ Районите на Северна Лелипия и Клаустрия се изселват. Масово бягство на жителите им. “ Или това: „ Змеят още веднъж изяде група туристи. Колко дълго още безотговорните туристически бюра ще провеждат тези пагубни екскурзии? “ Или това: „ Змеят усили ареала си през последната година с деветстотин хиляди хектара. “ Какво ще кажете?
— Всичко това удостоверява моите думи — отвърна той. — Все още не го храним задоволително! Имаше, несъмнено, сходни произшествия с туристи, само че и змеят не би трябвало да бъде дразнен. Не понася туристите, най-много тези, които го снимат. Особено алергичен е към светкавиците. Какво да се прави: нали живее три четвърти от годината на тъмно… А, апропо, индустрията, произвеждаща висококалорични храни за змея, ни обезпечава 100 четирийсет и шест хиляди работни места. Да, починаха няколко туристи, само че какъв брой повече хора биха умрели от апетит, в случай че изгубят работата си? (...)
1983
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ