Обичам картините ми да пътуват нанякъде
СТАНИМИР ЖЕЛЕВ е роден на 1 януари 1965 година Завършва Художествената гимназия в Казанлък и Националната художествена академия - компетентност " Живопис " при проф. Светлин Русев. През 1990 година печели Първа премия за живопис, дребен формат - изложба " Del Bello ", Торонто, Канада. Пет години по-късно е отличен с премия на Фонда за поддържане на изкуството в България. Негови произведения се намират в частни сбирки в България и по света. Автор е на валидираните през 2021 година две пощенски марки, отдадени на 800 години от основаването на Ивановските скални църкви. Това събитие бе мотив за дълго чаканата му галерия в изложба " Арте " през 2022 година Желев е взел участие в реализирането на голям брой планове, изписaл е фрески и иконостаси в църкви и параклиси из цялата страна. През февруари т.г. изложба " Арте " бе за повторно хазаин на галерия живопис на Станимир Желев.
- Господин Желев, ознаменувахте навършването на кръгла годишнина с галерия в изложба " Арте ". А по време на Рождественските празници в края на 2024 година бе открита Ваша галерия с живопис и икони в Българския културен институт в Берлин. Какви размишления, страсти Ви донесоха тези две събития?
- Преди всичко, струпа ми се доста работа, тъй като изложбата за годишнината ми беше планувана от дълго време. Говорих с Гергана Борисова преди една година и от този момент мислех какво да покажа. Направих няколко нови работи и взех решение, че ще прибавя мои неща още от завършването на академията до момента. Подборът беше сложен за мен и Филип Зидаров доста ми оказа помощ с неговия взор и хрумвания.
А изложбата в Берлин се реализира по концепция на Олимпия Даниел. От три години повеждам курс по иконопис в Художествената гимназия, отвън постоянните часове. Олимпия видя моята работа и предложи да създадем галерия. Но имаше 3-4 месеца до датата, което е прекомерно къс период. Тогава породи концепцията да представим картини от изложбата ми за Ивановските скални църкви. Притеснявах се, тъй като картини и икони мъчно се съчетават. Но Олимпия ме увери, че пространството в института е уместно. Нарисувах няколко нови икони, имах и подготвени, и картините от Иваново. Както сподели Олимпия, " фенът може да направи параленост сред типичен икони - " идеалното изображение ", и тези, които са минали през времето - лишени от полагащото им се величие, само че точно поради това - оживели, очароващи и вълнуващи с белезите си фигури ".
Беше прелестно прекарване. В Берлин се срещнахме с сътрудници, разговаряхме за нашето изкуство. Официалната част беше доста тържествена: участваха посланикът, шефът на културния институт, митрополит Антоний, бяха готови специфични плакати и всичко това се случи в празничната атмосфера на украсения град.
- Пестелив сте на изложения, рядко показвате обществено свои произведения...
- Да се направи независима галерия, е сложна и виновна задача. Рисувайки картини, излагайки ги, някои от тях се продават и ми се коства, че не всеки път имам задоволително картини, с цел да направя независима галерия. Отделно от това, не съм човек, който върви по галерии, подготвен да предложи галерия. Преди 30 години, след завършването на академията, демонстрирах свои неща по покана на тогавашната изложба " Александър ". След доста години подредих първата си галерия в изложба " Арте ".
Междувременно имах много поръчки за икони и непрекъснато работя нещо. В момента приготвям за манастира " Св. Дух " в София икона на св. Тереза, от чиято канонизация се навършват 100 години. С Атанас Атанасов и Малин Димов сме изографисвали през 2016 година купола в църквата на този манастир.
- Когато работите фрески, друго ли е чувството?
- Да, от време на време се случва по този начин. Иначе основно се стремим да спазим това, което би трябвало. При стенописите постоянно скелето е издигнато на избрана височина, не можеш да се отдалечиш и да видиш цялостната картина. Има и друго, когато рисуваш облиците на купола и по същото време в църквата се прави свещенодействие и пее хор, възприятието е доста вълнуващо. Усещаш, че се занимаваш с нещо значимо и би трябвало да положиш старания да се получи добре. А чувствайки се по този метод, и работата върви по-леко.
- Влагате ли персонална интерпретация при основаването на икони?
- Винаги художникът влага нещо от себе си, всеки има лична сензитивност, по тази причина изображенията на една и съща икона се разграничават като израз, цветово и така нататък Това е естествено. И при старите майстори зографи, даже когато са били представители на една и съща школа, самостоятелният почерк си проличава.
- Каква е ролята на галеристите за креативното развиване на художниците и на изобразителното изкуство като цяло?
- Ролята на галеристите е доста значима. Те постоянно стават основатели на даден план или галерия, техен избор е кои създатели да показват. Например поканата на Гергана Борисова с концепцията за Ивановските църкви стана причина да направя цяла галерия. В предишното грижата за изобразителното изкуство и за създателите беше главно на Съюза на художниците, който организираше Общи художествени изложения, представяше създатели, правеха се откупки на техни произведения, които се съхраняват във фондовете на галерии в цялата страна. Но през днешния ден част от тези неща към този момент не се вършат, тъй че частните галерии са доста значими.
- Като учител в Художествената гимназия на какво най-много се стремите да научите своите ученици?
- Много е отговорно да преподаваш изобразяване, комбинация, живопис на възпитаници. За мой шанс, късно започнах да се занимавам с това - единствено от 5 години съм в гимназията. Освен че съм ученик на художествена гимназия и на академията, аз съм натрупал житейски и креативен опит през годините. И въпреки да съм наясно какво се случва с децата на тази възраст, от време на време човек желае да ги научи на доста неща едновременно, само че им идва допълнително и не се получава. Преподавателят би трябвало да има доста самообладание и малко по малко да ги води, на тази възраст те са доста чувствителни и не е елементарно. Но е и доста прелестно, тъй като имат пресен взор, млади са, енергични и ме връщат в годините, когато съм бил на тяхната възраст. Така и аз се усещам млад. Емоционално е уморително, само че и зареждащо.
- Дори и в изкуството, където геният е водещ, академичната основа несъмнено е значима, с цел да могат да градят по-късно собствен жанр, език...
- Наистина е по този начин. Когато започнах, преподавах на деца, които са в VIII клас, а в този момент приключват XII клас, тъй че съм наблюдавал целия им път. Помня какви бяха първоначално и виждам по какъв начин се развиха вследствие на образованието, извършено от всички преподаватели - по живопис, графика, статуя, илюстрация... Удоволствие е, когато след тези години видиш нещо хубаво, което се е получило вследствие на напъните и на децата, и на преподавателите.
- Според Вас има ли смяна в метода, по който в този момент младите се показват, в концепциите, които ги вълнуват, повлияни и от изобилната налична информация?
- Първо, те са доста по-свободни, доста по-информирани поради напредъка на технологиите. Което и за нас е позитивно, тъй като бързо намираме информация за създатели, течения, за които приказваме. Посещаваме дружно изложения и ги разясняваме. Те са доста по-директни в оценките си за създатели, за произведения, свободно се показват, което от време на време кара човек да се замисли дали не са прави. Опитваме се да ги научим да рисуват, както нас са ни учили преди време, само че имат и задания за свободни работи. От самото начало би трябвало да се учат да рисуват и да гледат на работите си като художници. Защото всеки има друга сензитивност, което аз се старая да търпя, допускам - и сътрудниците ми. В такава нежна възраст, нещо, казано по-директно, може да ги прекърши. Същевременно би трябвало да градим у тях усет, защото изкушенията са доста и в случай че залитат в неверна посока, би трябвало ясно да им се каже.
- Изкуственият разсъдък, който от ден на ден навлиза и в изкуството, по какъв метод ще го промени? Може ли да бъде в помощ на художниците?
- Няма метод да го избегнем. Но в случай че разчитат изкуственият разсъдък да им напише работите, не е добре. От друга страна, те боравят с доста информация и е въпрос какви заключения ще създадат. Изкуственият разсъдък постоянно работи по заложена задача, на база на съществуващи облици. А в нашата работа има и страст, и душа, която няма по какъв начин да се въплъти. Разбира се, че новите технологии доста оказват помощ - планове, които преди се правеха на ръка, в този момент с една стратегия могат неведнъж да се поправят, което икономисва време.
Например в региона на пощенските марки работата е доста облекчена, защото там има специфичност по отношение на размер, шрифтове, пропорции и така нататък А това се реализира с лекост с потреблението на разнообразни стратегии.
- Автор сте на пощенски марки във връзка 800 години от основаването на Ивановските скални църкви.
- Това беше вторият път, в който се занимавах със основаването на пощенски марки. Бях нарисувал няколко картини от Ивановските църкви и взех решение, че няма да ми е мъчно. Първият път, когато върших план за пощенско-филателно издание - карта и блок марки " Европа 2020 - антични пощенски направления ", одобрих с огромно терзание. Тогава проф. Пламен Вълчев доста оказа помощ, като ме насърчи с думите: " Който може да рисува, може всичко. " Работата по марките за Иваново имаше хубаво продължение с изложбата в изложба " Арте ".
- Когато Ваша творба напусне ателието, интересува ли Ви по какъв начин продължава животът й?
- Обичам картините ми да пътуват нанякъде, по този начин заживяват собствен живот, виждат ги доста хора и в това време постоянно си остават мои, тъй като са подписани от мен.
- А има ли картини, с които в никакъв случай не бихте се разделили?
- Някои работи, които са стояли дълго при мен и като знам по какъв начин са основани, ми стават доста скъпи и може би ще пристигна време, когато няма да желая да ги продам. Имам в ателието един зимен пейзаж от татко ми, който беше учител по изобразяване, основан през 1965 година, с който в никакъв случай не бих се разделил. Така е и с един очерк от академията, образователна задача. Докато рисувахме, Светлин Русев мина и ми сподели нещо по какъв начин би трябвало да се направи. Пазя го до през днешния ден, тъй като има история, приказва за хора, които ги няма, обвързван е и с прочувствен миг. И е памет.
- Вярващ човек ли сте?
- Да.
- Всъщност всеки, който се ражда с гений да рисува, да написа, да пее, да свири, да танцува, носи подарък Божи.
- Да, по този начин е. Установявам го и като виждам учениците - всички са надарени, само че на някои е обещано доста повече. Виждаш, че няма смисъл да прави това, което учим, той/тя към този момент мисли като художник. Но би трябвало доста деликатно да се подхожда със свръхнадарените деца.
Струва ми се, че има някакъв ред, който ние назоваваме Бог, морални правила, правила, които съществуват, и е добре да се придържаме към тях.
- Когато бяхте дете, във Вашето семейство какви обичаи се съблюдаваха за Великден?
- Благодарение на баба ми се съблюдаваха всички обичаи, козунаците се правеха вкъщи от рано заран, знаеше се в кой ден се боядисват яйцата... В един миг тези неща започнаха да се поизгубват в обществото. Сега сякаш се възстановяват - и отново някои го вършат с религия, други - поради самото празненство.
- Господин Желев, ознаменувахте навършването на кръгла годишнина с галерия в изложба " Арте ". А по време на Рождественските празници в края на 2024 година бе открита Ваша галерия с живопис и икони в Българския културен институт в Берлин. Какви размишления, страсти Ви донесоха тези две събития?
- Преди всичко, струпа ми се доста работа, тъй като изложбата за годишнината ми беше планувана от дълго време. Говорих с Гергана Борисова преди една година и от този момент мислех какво да покажа. Направих няколко нови работи и взех решение, че ще прибавя мои неща още от завършването на академията до момента. Подборът беше сложен за мен и Филип Зидаров доста ми оказа помощ с неговия взор и хрумвания.
А изложбата в Берлин се реализира по концепция на Олимпия Даниел. От три години повеждам курс по иконопис в Художествената гимназия, отвън постоянните часове. Олимпия видя моята работа и предложи да създадем галерия. Но имаше 3-4 месеца до датата, което е прекомерно къс период. Тогава породи концепцията да представим картини от изложбата ми за Ивановските скални църкви. Притеснявах се, тъй като картини и икони мъчно се съчетават. Но Олимпия ме увери, че пространството в института е уместно. Нарисувах няколко нови икони, имах и подготвени, и картините от Иваново. Както сподели Олимпия, " фенът може да направи параленост сред типичен икони - " идеалното изображение ", и тези, които са минали през времето - лишени от полагащото им се величие, само че точно поради това - оживели, очароващи и вълнуващи с белезите си фигури ".
Беше прелестно прекарване. В Берлин се срещнахме с сътрудници, разговаряхме за нашето изкуство. Официалната част беше доста тържествена: участваха посланикът, шефът на културния институт, митрополит Антоний, бяха готови специфични плакати и всичко това се случи в празничната атмосфера на украсения град.
- Пестелив сте на изложения, рядко показвате обществено свои произведения...
- Да се направи независима галерия, е сложна и виновна задача. Рисувайки картини, излагайки ги, някои от тях се продават и ми се коства, че не всеки път имам задоволително картини, с цел да направя независима галерия. Отделно от това, не съм човек, който върви по галерии, подготвен да предложи галерия. Преди 30 години, след завършването на академията, демонстрирах свои неща по покана на тогавашната изложба " Александър ". След доста години подредих първата си галерия в изложба " Арте ".
Междувременно имах много поръчки за икони и непрекъснато работя нещо. В момента приготвям за манастира " Св. Дух " в София икона на св. Тереза, от чиято канонизация се навършват 100 години. С Атанас Атанасов и Малин Димов сме изографисвали през 2016 година купола в църквата на този манастир.
- Когато работите фрески, друго ли е чувството?
- Да, от време на време се случва по този начин. Иначе основно се стремим да спазим това, което би трябвало. При стенописите постоянно скелето е издигнато на избрана височина, не можеш да се отдалечиш и да видиш цялостната картина. Има и друго, когато рисуваш облиците на купола и по същото време в църквата се прави свещенодействие и пее хор, възприятието е доста вълнуващо. Усещаш, че се занимаваш с нещо значимо и би трябвало да положиш старания да се получи добре. А чувствайки се по този метод, и работата върви по-леко.
- Влагате ли персонална интерпретация при основаването на икони?
- Винаги художникът влага нещо от себе си, всеки има лична сензитивност, по тази причина изображенията на една и съща икона се разграничават като израз, цветово и така нататък Това е естествено. И при старите майстори зографи, даже когато са били представители на една и съща школа, самостоятелният почерк си проличава.
- Каква е ролята на галеристите за креативното развиване на художниците и на изобразителното изкуство като цяло?
- Ролята на галеристите е доста значима. Те постоянно стават основатели на даден план или галерия, техен избор е кои създатели да показват. Например поканата на Гергана Борисова с концепцията за Ивановските църкви стана причина да направя цяла галерия. В предишното грижата за изобразителното изкуство и за създателите беше главно на Съюза на художниците, който организираше Общи художествени изложения, представяше създатели, правеха се откупки на техни произведения, които се съхраняват във фондовете на галерии в цялата страна. Но през днешния ден част от тези неща към този момент не се вършат, тъй че частните галерии са доста значими.
- Като учител в Художествената гимназия на какво най-много се стремите да научите своите ученици?
- Много е отговорно да преподаваш изобразяване, комбинация, живопис на възпитаници. За мой шанс, късно започнах да се занимавам с това - единствено от 5 години съм в гимназията. Освен че съм ученик на художествена гимназия и на академията, аз съм натрупал житейски и креативен опит през годините. И въпреки да съм наясно какво се случва с децата на тази възраст, от време на време човек желае да ги научи на доста неща едновременно, само че им идва допълнително и не се получава. Преподавателят би трябвало да има доста самообладание и малко по малко да ги води, на тази възраст те са доста чувствителни и не е елементарно. Но е и доста прелестно, тъй като имат пресен взор, млади са, енергични и ме връщат в годините, когато съм бил на тяхната възраст. Така и аз се усещам млад. Емоционално е уморително, само че и зареждащо.
- Дори и в изкуството, където геният е водещ, академичната основа несъмнено е значима, с цел да могат да градят по-късно собствен жанр, език...
- Наистина е по този начин. Когато започнах, преподавах на деца, които са в VIII клас, а в този момент приключват XII клас, тъй че съм наблюдавал целия им път. Помня какви бяха първоначално и виждам по какъв начин се развиха вследствие на образованието, извършено от всички преподаватели - по живопис, графика, статуя, илюстрация... Удоволствие е, когато след тези години видиш нещо хубаво, което се е получило вследствие на напъните и на децата, и на преподавателите.
- Според Вас има ли смяна в метода, по който в този момент младите се показват, в концепциите, които ги вълнуват, повлияни и от изобилната налична информация?
- Първо, те са доста по-свободни, доста по-информирани поради напредъка на технологиите. Което и за нас е позитивно, тъй като бързо намираме информация за създатели, течения, за които приказваме. Посещаваме дружно изложения и ги разясняваме. Те са доста по-директни в оценките си за създатели, за произведения, свободно се показват, което от време на време кара човек да се замисли дали не са прави. Опитваме се да ги научим да рисуват, както нас са ни учили преди време, само че имат и задания за свободни работи. От самото начало би трябвало да се учат да рисуват и да гледат на работите си като художници. Защото всеки има друга сензитивност, което аз се старая да търпя, допускам - и сътрудниците ми. В такава нежна възраст, нещо, казано по-директно, може да ги прекърши. Същевременно би трябвало да градим у тях усет, защото изкушенията са доста и в случай че залитат в неверна посока, би трябвало ясно да им се каже.
- Изкуственият разсъдък, който от ден на ден навлиза и в изкуството, по какъв метод ще го промени? Може ли да бъде в помощ на художниците?
- Няма метод да го избегнем. Но в случай че разчитат изкуственият разсъдък да им напише работите, не е добре. От друга страна, те боравят с доста информация и е въпрос какви заключения ще създадат. Изкуственият разсъдък постоянно работи по заложена задача, на база на съществуващи облици. А в нашата работа има и страст, и душа, която няма по какъв начин да се въплъти. Разбира се, че новите технологии доста оказват помощ - планове, които преди се правеха на ръка, в този момент с една стратегия могат неведнъж да се поправят, което икономисва време.
Например в региона на пощенските марки работата е доста облекчена, защото там има специфичност по отношение на размер, шрифтове, пропорции и така нататък А това се реализира с лекост с потреблението на разнообразни стратегии.
- Автор сте на пощенски марки във връзка 800 години от основаването на Ивановските скални църкви.
- Това беше вторият път, в който се занимавах със основаването на пощенски марки. Бях нарисувал няколко картини от Ивановските църкви и взех решение, че няма да ми е мъчно. Първият път, когато върших план за пощенско-филателно издание - карта и блок марки " Европа 2020 - антични пощенски направления ", одобрих с огромно терзание. Тогава проф. Пламен Вълчев доста оказа помощ, като ме насърчи с думите: " Който може да рисува, може всичко. " Работата по марките за Иваново имаше хубаво продължение с изложбата в изложба " Арте ".
- Когато Ваша творба напусне ателието, интересува ли Ви по какъв начин продължава животът й?
- Обичам картините ми да пътуват нанякъде, по този начин заживяват собствен живот, виждат ги доста хора и в това време постоянно си остават мои, тъй като са подписани от мен.
- А има ли картини, с които в никакъв случай не бихте се разделили?
- Някои работи, които са стояли дълго при мен и като знам по какъв начин са основани, ми стават доста скъпи и може би ще пристигна време, когато няма да желая да ги продам. Имам в ателието един зимен пейзаж от татко ми, който беше учител по изобразяване, основан през 1965 година, с който в никакъв случай не бих се разделил. Така е и с един очерк от академията, образователна задача. Докато рисувахме, Светлин Русев мина и ми сподели нещо по какъв начин би трябвало да се направи. Пазя го до през днешния ден, тъй като има история, приказва за хора, които ги няма, обвързван е и с прочувствен миг. И е памет.
- Вярващ човек ли сте?
- Да.
- Всъщност всеки, който се ражда с гений да рисува, да написа, да пее, да свири, да танцува, носи подарък Божи.
- Да, по този начин е. Установявам го и като виждам учениците - всички са надарени, само че на някои е обещано доста повече. Виждаш, че няма смисъл да прави това, което учим, той/тя към този момент мисли като художник. Но би трябвало доста деликатно да се подхожда със свръхнадарените деца.
Струва ми се, че има някакъв ред, който ние назоваваме Бог, морални правила, правила, които съществуват, и е добре да се придържаме към тях.
- Когато бяхте дете, във Вашето семейство какви обичаи се съблюдаваха за Великден?
- Благодарение на баба ми се съблюдаваха всички обичаи, козунаците се правеха вкъщи от рано заран, знаеше се в кой ден се боядисват яйцата... В един миг тези неща започнаха да се поизгубват в обществото. Сега сякаш се възстановяват - и отново някои го вършат с религия, други - поради самото празненство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ