Стандартните мотоприключения обикновено включват десетки хиляди километри, екзотични дестинации, екстремни

Стандартните мотоприключения нормално включват десетки хиляди километри, екзотични дестинации, рискови условия и една (най-много две) луди глави, подготвени да изтърпят всичко, с цел да доближат дестинацията си.

Настоящият пътепис споделя за един различен вид трип. В симпатичната групичка IMRG Bulgaria сме се събрали мотористи, които се изкушаваме да си доставим адреналин с някое огромно мъжество, само че обичаме и да ни е густо, и да ни е удобно. И надалеч да стигнем, и на плаж да идем. И рано да станем, с цел да хванем най-прохладното време за каране, само че и до късно да останем вечерта - в смешки и закачки на маса. Трудна работа, само че не невъзможна.

IMRG значи Indian Motorcycle Riders Group и е публична мото група, която има свои разклонения в целия свят, само че не мотоклуб (Motorcycle club), който има строги неписани правила. Нашата е единствена по рода си в България и се споделя IMRG Bulgaria. Състои се от общо 32 индивида, от които има няколко жени-пасажери (не мотористи). Жените мотористи в групата сме към този момент пет, като имаме и една скутеристка, само че това си е напълно обособена категория.

В IMRG Bulgaria ни събра любовта към моторите, които караме и желанието да споделяме прекарванията дружно - на къси и дълги дистанции. Групата има това, което в мото средите назоваваме офицерски състав - екип от няколко индивида, които дават отговор за организацията на мероприятия, както и за формалните ни връзки с другите IMRG групи, спазването на разпоредбите и най-много сигурността.

Президент на IMRG Bulgaria е Майкъл Гарби - той е и индивидът, на който би трябвало да благодарим за превъзходната стратегия на пътуването до Южна Италия.

Имаме Пътен капитан - Боян Марков, който благодарение на други доброволци от групата се грижи за маршрутите и сигурността на пътя. Секретар е Петър Димов, а ковчежник - Георги Лачев, който подсигурява, че всичко пито е и платено.

Медия офицерът и създател на този пътепис - Миряна Георгиева, благодарение на пасажерите, фотоентусиасти и експерти, се грижи да имаме стори в Instagram от всяка бензиностанция, както си му е редът.



От ляво надясно: Георги, Боян, Миряна, Майкъл и Петър

24 индивида на 18 мотора тръгнахме за 10-дневно странствуване до Южна Италия. Повечето бяхме от София, само че имаше хора от Варна, Русе, Бяла, Пловдив, Добрич и Монтана.

Три от моторите карахме дами, а шест от момчетата в групата возеха своите дами-пасажери. Целта ни, като на всяко друго мото странствуване, беше да се пуснем по хубави пътища, с гледки и доста завои. Ние обаче искахме да прибавим към това и удоволствието от хубавата храна на Италия, сладостта от нищоправенето по плажовете на една от най-красивите крайбрежни линии в Европа, както и благосъстоянието на другарството, което умножава всяка наслада.

В числа - минали сме малко над 3000 км., прекарали сме 49 ч. и 5 мин. на моторите, посетили сме 23 бензиностанции (които със самоирония към този момент назоваваме курорти) и сме карали с 63 км. в час приблизително.

Маршрутът в резюме изглеждаше по този начин: София (сборен пункт) - Охрид (през Граничен контролно-пропусквателен пункт “Станке Лисичково ”/ “Логодаж ”) - Дурас в Албания, Бари в Италия- Матера - Соренто - Диаманте - Челе ди Булгериа - Таормина на о. Сицилия - Поликоро и Отранто, а оттова назад до Бари - Дурас и след това до България през Косово и Македония.