Камен Донев: Плащам си данъците и имам право да кажа, че някои са простаци
Стана доста никакво, даже смешно. Написах това писмо, тъй като толкоз години, откогато се занимавам с изкуство се изговориха и изписаха какви ли не неща за мен. Тези хора не са малко, не им споделям имената, тъй като не сме в правосъдна зала. Които трябваше се разпознаха.
Смешното е, че някои се припознаха. Това съобщи артистът Камен Донев в предаването „ Преди обед “ по бТВ.
Казвам слабостите в театралното съсловие. Това не се отнася за всички, само че това, което показвам е реалност и всички го знаят. Нима няма такива неща в другите гилдии? Защо всички скачат, когато някой каже истината? Аз показвам моето отвращение от дърдорщината.
Проблемът ми е, че хората, които не могат, приказват на всеослушание, продължи Донев по адрес на рецензиите за новия му филм „ Уют “.
Аз нападам слабите места на обществото, неприятното ръководство, манталитета на българина. Плащам си налозите и имам право да изрека своето мнение.
Хората, чието мнение и рецензия оценявам, за жалост не са сред живите. Но не одобрявам рецензия от някой Мунчо или Маймунчо. Не е той, който ще споделя кое е положително и кое не.
Аз не съм ли човек, нямам ли право да се изкажа? За разлика от доста други мои сътрудници, които пият водчица и приказват на масата, аз споделям обществено какво мисля.
Всички мои сътрудници дано си сложат ръка на сърцето и кажат, какъв брой пъти приказват почтено, когато разискват какъв брой пари получават, в какви пиеси играят, в кой спектакъл какво се случва. Говорят го между тях, само че не го признават обществено.
Театърът ме е формирал, само че имам право, както и всеки различен, да съм неудовлетворен от слабите места на същия този спектакъл. Това ли е страшното?
Няма да се извиня на никого. Мен ме нервират приказките, опредлениета. Нека всеки да прави своите неща и да не дефинират какво вършат другите. Нормално ли е вестник, който е осъждан неведнъж да продължава да излиза? Защо политическите мъже в България си чешат езиците и не вършат нищо по въпроса за морала, за очернянето на доста хора?!
Не съм ядосан, засегнат съм. Чух всевъзможни неща за себе си, за какво и аз да не кажа нещо? Не съм очаквал моето писмо да провокира такива разтърсвания. Кое в него не е правилно?
Бил съм паднал на равнището на критиците си. То не е високо… А за какво да не падна? Казвам им че са простаци и се връщам на моето равнище. Какъв е казусът.
Критикувайте ме самоуверено, имате доста време, нека ви заплащат добре, само че се колебая.
Просто съм оптимално прям. Не скърбя нито за една казана от мен дума, приключи артистът, който разгласи, че повече няма да се занимава с тази тематика.
Смешното е, че някои се припознаха. Това съобщи артистът Камен Донев в предаването „ Преди обед “ по бТВ.
Казвам слабостите в театралното съсловие. Това не се отнася за всички, само че това, което показвам е реалност и всички го знаят. Нима няма такива неща в другите гилдии? Защо всички скачат, когато някой каже истината? Аз показвам моето отвращение от дърдорщината.
Проблемът ми е, че хората, които не могат, приказват на всеослушание, продължи Донев по адрес на рецензиите за новия му филм „ Уют “.
Аз нападам слабите места на обществото, неприятното ръководство, манталитета на българина. Плащам си налозите и имам право да изрека своето мнение.
Хората, чието мнение и рецензия оценявам, за жалост не са сред живите. Но не одобрявам рецензия от някой Мунчо или Маймунчо. Не е той, който ще споделя кое е положително и кое не.
Аз не съм ли човек, нямам ли право да се изкажа? За разлика от доста други мои сътрудници, които пият водчица и приказват на масата, аз споделям обществено какво мисля.
Всички мои сътрудници дано си сложат ръка на сърцето и кажат, какъв брой пъти приказват почтено, когато разискват какъв брой пари получават, в какви пиеси играят, в кой спектакъл какво се случва. Говорят го между тях, само че не го признават обществено.
Театърът ме е формирал, само че имам право, както и всеки различен, да съм неудовлетворен от слабите места на същия този спектакъл. Това ли е страшното?
Няма да се извиня на никого. Мен ме нервират приказките, опредлениета. Нека всеки да прави своите неща и да не дефинират какво вършат другите. Нормално ли е вестник, който е осъждан неведнъж да продължава да излиза? Защо политическите мъже в България си чешат езиците и не вършат нищо по въпроса за морала, за очернянето на доста хора?!
Не съм ядосан, засегнат съм. Чух всевъзможни неща за себе си, за какво и аз да не кажа нещо? Не съм очаквал моето писмо да провокира такива разтърсвания. Кое в него не е правилно?
Бил съм паднал на равнището на критиците си. То не е високо… А за какво да не падна? Казвам им че са простаци и се връщам на моето равнище. Какъв е казусът.
Критикувайте ме самоуверено, имате доста време, нека ви заплащат добре, само че се колебая.
Просто съм оптимално прям. Не скърбя нито за една казана от мен дума, приключи артистът, който разгласи, че повече няма да се занимава с тази тематика.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ