Срещата между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун приключи без конкретни

Срещата сред Доналд Тръмп и Ким Чен-ун завърши без съответни резултати. Сближаването сред Пхенян и Вашингтон незабавно би трябвало да бъде скрепено от диалози и с другите страни в района, разяснява Хао Гуи.

Много звук и никакъв резултат. Още в навечерието на срещата имаше сигнали, че политическата символика на тази среща в стила на холивудските филми няма да докара до резултати. Така и стана. Едва ли изходните позиции можеха да бъдат по-различни. Двете страни в договарянията враждуват от 70 години. Едната е комунистическа, а другата - капиталистическа. Едната е отчайващо бедна, а другата - благосъстоятелна. Едната се ръководи властническо, а другата за мнозина е знак на независимост и народна власт. Едната желае непременно да стане нуклеарна мощ, а другата и в този момент разполага с най-големия нуклеарен боеприпас в света.

А за това, че двамата съперници въобще се срещнаха, има вътрешнополитически аргументи. Ким Чен-ун желае да показва пред своите почитатели, че може да принуди " върлия буржоазен зложелател " да беседва с него на равна нога. Младият политик може да успокои хардлайнерите в партията си с рискованата си ескалационна политика и да разшири властта си. Доналд Тръмп пък има понастоящем напълно други проблеми. Още в първия ден на срещата някогашният юрист на американския президент Майкъл Коен приказва пред Конгреса за бизнес връзките на Тръмп с Русия. Американският специфичен прокурор Робърт Мълър ще показа този месец заключителния си отчет, в който апропо би трябвало да бъде изяснено, дали Тръмп е изнудван от Русия и дали е попречил на правораздаването в неговите следствия. От позиция на тази опасност, един външнополитически триумф въпреки всичко би бил нещо.

С приказки мир не се прави

Доналд Тръмп въпреки всичко ще " продаде " срещата със върлия зложелател като " забележителна ". Обаче и след втората среща на върха не е ясно дали Северна Корея и Съединени американски щати насериозно работят за сключването на кротичък контракт. Чрез държавната агитация Ким Чен-ун към този момент популяризира известието, че Съединени американски щати били пред стопански срив и Вашингтон щял да падне на колене пред военната мощност на Пхенян, а пък огромният лидер Ким Чен-ун щял да уточни на целия свят пътя към дългогодишен мир. Всички тези приказки обаче заобикалят същината на нуклеарния спор на Корейския полуостров. Премахването на нуклеарното оръжие, което би трябвало да бъде детайлно създадено в контракт, е най-важното нещо за основаването на надеждна архитектура на сигурност в азиатско-тихоокеанското пространство.
Хао Гуи

Нищо не става без съседите. Южна Корея, Япония и Китай имат свои лични ползи в областта на политиката за сигурност. Голямата районна мощ Китай не желае мощно американско наличие пред прага си и се въоръжава. Особено в Южнокитайско море. Дестабилизирането на режима в Пхенян посредством възможен американски боен удар ще докара до всеобщо бягство към Китай. И Пекин желае да предотврати такова развиване. Съюзниците на Америка - Южна Корея и Япония пък желаят гаранции, че Северна Корея фактически отстранява нуклеарните си оръжия и приключва създаването на междуконтинентални ракети. Гражданите към този момент не желаят да чуват виещите сирени в Сеул и Токио единствено тъй като Северна Корея прави тестване на ракета, която би могла да е оборудвана и с нуклеарна бойна глава.

Мултилатерализъм, а не егоцентризъм

Посланието от срещата Тръмп - Ким е, че съществува предпочитание за помиряване и ескалацията може да бъде предотвратена посредством директни диалози. Най-важното обръщение обаче е следното: Символичната политика на двама егоцентрици не е задоволителна. И на идващия стадий всички заинтересувани страни в района би трябвало да седнат на масата за договаряния и да намерят общо решение за премахването на нуклеарното оръжие. Само по този начин може да бъде положен крайъгълният камък за дългогодишен мир в района.