Кристина от KNAPP за бавната мода и бързата Vespa
Срещаме ви с още едно обичано момиче от града, което от ранна пролет до късна есен прелита решително из града на своята жълта Vespa – Кристина Бъчварова , която дружно с Антония Йорданова, стои зад българския фешън бранд KNAPP. Признаваме, че нямаме самообладание да забележим какво са ни подготвили за лятото и ще бъде скоро, даде обещание тя.
Когато я попитахме къде би ни завела с тази елегантна, която разноски из софийските улици, Кристина не се поколеба да показа с нас своето обичано място в града –„ Кръг “, където в един прелестен следобяд ни описа какво е предизвикването да си жена водач на мотор, до каква степен най-далече я е отвеждала пристрастеността към пътуванията и какъв брой възторг е нужен да правиш мудна мода във време, в което бързата към момента е най-търсена и желана.
Кога за първи път се качи на мотор?
Мисля, че преди пет години. В началото имах различен мотор, който беше с по-малка кубатура – 50 кубика. Свикнах на него да карам и сега, в който ми стана прекомерно слаб, започнах крачката да си взема различен. Откакто се помня, желая да е Vespa, по тази причина си взех подобен, който като модел, цвят и кубатура ми е безусловно съвършен.
Какъв е твоят цвят?
Жълт.
Основно с мотора ли се придвижваш в града?
Основно с него – пролет, лято и до късна есен. Дори и да е неприятно времето отново на него разгадавам. Трябва да е доста трагична обстановката с времето на открито, с цел да не си разреша да изляза с мотора. Мокра съм си много постоянно.
Предизвикателство ли е да си водач на мотор в София?
От наблюденията ми през последните пет години мога да кажа, че първоначално беше много по-трудно, само че в този момент се намират водачи, които внимават, правят оценка, че ти също си участник в придвижването и гледат да се преценяват с теб, да те пазят. Техният брой нараства. За страдание, още не е толкоз известно, че на човек да му е изцяло умерено, прелестно и без никакво терзание да се движи по софийските улици. Постоянно има някой, който желае да те види на асфалта.
По-малко ли са дамите, които се придвижват по този метод?
Не съм се замисляла. Около мен има няколко души, които карат и към този момент с годините, в които и аз карам, се познаваме. Възможно е броят на мъжете да е повече, тъй като повече мъже карат огромни мотори. А и дамите много ги е боязън.
Как се преодолява този боязън?
Зависи от индивида. Някои в никакъв случай не го преодоляват, просто тъй като не вършат нищо да се случи това. Ако човек се тормози от нещо, трябва да се изправи против него.
Защо избра да ни доведеш в „ Кръг “?
Защото това място е едно богатство в центъра на града – и като локация, и като заведение, и като хора. Цялото нещо, което вършат, е малко украшение измежду всичко, което по този начин или другояче има в този град. Няма ъгълче или нещо, което в тази локация, което бих споделила, че не е ок.
Къде другаде можем да те засечем?
По улиците с жълт мотор.
Докъде най-далеч си стигала с него?
До всички краища на София, тъй като съм го взела главно за градски мотор.
Имаш ли към този момент проекти за лятото?
Аз съм от хората, които мъчно се оправят с планирането на всевъзможни интензивности, тъй като всекидневието ми е такова, че не ми разрешава. Обикновено в последния миг се взема решение къде, какво и по какъв начин би се случило.
Най-непланираните неща са най приятни.
Винаги е по този начин!
Има още...
Когато я попитахме къде би ни завела с тази елегантна, която разноски из софийските улици, Кристина не се поколеба да показа с нас своето обичано място в града –„ Кръг “, където в един прелестен следобяд ни описа какво е предизвикването да си жена водач на мотор, до каква степен най-далече я е отвеждала пристрастеността към пътуванията и какъв брой възторг е нужен да правиш мудна мода във време, в което бързата към момента е най-търсена и желана.
Кога за първи път се качи на мотор?
Мисля, че преди пет години. В началото имах различен мотор, който беше с по-малка кубатура – 50 кубика. Свикнах на него да карам и сега, в който ми стана прекомерно слаб, започнах крачката да си взема различен. Откакто се помня, желая да е Vespa, по тази причина си взех подобен, който като модел, цвят и кубатура ми е безусловно съвършен.
Какъв е твоят цвят?
Жълт.
Основно с мотора ли се придвижваш в града?
Основно с него – пролет, лято и до късна есен. Дори и да е неприятно времето отново на него разгадавам. Трябва да е доста трагична обстановката с времето на открито, с цел да не си разреша да изляза с мотора. Мокра съм си много постоянно.
Предизвикателство ли е да си водач на мотор в София?
От наблюденията ми през последните пет години мога да кажа, че първоначално беше много по-трудно, само че в този момент се намират водачи, които внимават, правят оценка, че ти също си участник в придвижването и гледат да се преценяват с теб, да те пазят. Техният брой нараства. За страдание, още не е толкоз известно, че на човек да му е изцяло умерено, прелестно и без никакво терзание да се движи по софийските улици. Постоянно има някой, който желае да те види на асфалта.
По-малко ли са дамите, които се придвижват по този метод?
Не съм се замисляла. Около мен има няколко души, които карат и към този момент с годините, в които и аз карам, се познаваме. Възможно е броят на мъжете да е повече, тъй като повече мъже карат огромни мотори. А и дамите много ги е боязън.
Как се преодолява този боязън?
Зависи от индивида. Някои в никакъв случай не го преодоляват, просто тъй като не вършат нищо да се случи това. Ако човек се тормози от нещо, трябва да се изправи против него.
Защо избра да ни доведеш в „ Кръг “?
Защото това място е едно богатство в центъра на града – и като локация, и като заведение, и като хора. Цялото нещо, което вършат, е малко украшение измежду всичко, което по този начин или другояче има в този град. Няма ъгълче или нещо, което в тази локация, което бих споделила, че не е ок.
Къде другаде можем да те засечем?
По улиците с жълт мотор.
Докъде най-далеч си стигала с него?
До всички краища на София, тъй като съм го взела главно за градски мотор.
Имаш ли към този момент проекти за лятото?
Аз съм от хората, които мъчно се оправят с планирането на всевъзможни интензивности, тъй като всекидневието ми е такова, че не ми разрешава. Обикновено в последния миг се взема решение къде, какво и по какъв начин би се случило.
Най-непланираните неща са най приятни.
Винаги е по този начин!
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




