Виктория: „В България винаги бързат да те сравняват с някого“
Срещаме се с Виктория в деня, в който излиза третата й ария за тази година – Ugly Cry. След Tears Getting Sober, с която трябваше да ни показа на музикалния конкурс „ Евровизия “, и Alright, тя съумява да осъществя още един план. „ Честно казано, в случай че можех, щях и още да пусна “, признава младата певица и ни издава, че има още няколко демо записa, които стоят на изчакванe, до момента в който се изкачваме към покрива на Missia23, където я снимахме, облечена напълно в черно и в звук с кецовете Adidas, които си избра от.
Годината не стопира да ни изправя пред провокации, изключително артистите, а да се основава музика по време на пандемия и от разстояние не се оказва изключително сполучливо. „ Наложи се едно момче от Швеция, което е на половина българин да пристигна до България и за три дни седнахме да довършим дружно парчето. Включих се в самия production, което до момента не го бях правила и ми беше доста забавно – да давам концепциите, които слушам в главата си като звуци. ”
Историята на песента обаче стартира още през януари, тъй като е основана по време на Song Writing Camp в Англия. В последния ден, тъкмо преди първия концерт на Виктория отвън България, а на екипа им лишава безусловно четири часа за първото сурово демо. Първоначално, когато чува бийта, си помислила: „ Това не е моето, само че пък ще опитвам “. Ugly Cry даже била проектопесен за „ Евровизия “, само че по този начин или другояче останала на назад във времето и поетапно работили върху реализирането й през годината, до момента в който я завършат изцяло в този момент.
Самото снимане на видеоклипа към нея също не се случва елементарно, минимум тъй като целият екип от близо 60 индивида трябвало да бъде проучен за Covid-19. Затова пък с режисьорката Виктория Караколева незабавно харесват местоположението за фотосите – кино студио „ Буфо “, където откриват уестърн декорите, които търсят. „ С 4 Elementz, с които работя от една година, се опитваме да вършим по-филмови неща и да постановяваме това на българския пазар. Аз виждам доста повече стойност в него, в сравнение с да пееш на едни табани, да седиш и да гледаш камерата. По-интересно е да създадеш някаква история “, споделя Виктория.
Историята зад Ugly Cry обаче е ненапълно персонална, ни споделя певицата. „ За момичето, което е било неугледно и подценявано (самата аз постоянно съм била аутсайдер), а по-късно се прекатурват нещата по този начин, че хората го издигат на фундамент, тъй като става някой. Историята е за това, че не би трябвало да забравяш от кое място си тръгнал и кой си, тъй като от високо се пада елементарно и доста боли. Лесно е да залитнеш, когато славата те застигне. “ Самата Виктория се пробва да се запази точно от това, тъй като знае още какъв брой път има да извърви, с цел да стигне там, където желае да бъде. Това да бъде разпознавана по улиците, да бъде обсъждана приема с всичките позитиви и негативи, които носи, тъй като:
„ Трябва да си крепко стъпил на земята, да работиш крепко, да не се отказваш от себе си – било то, в случай че някой ти постанова правила в музиката или за това какъв актьор да бъдеш, както и в живота, в случай че някой желае да те управлява. “
Пътят на Виктория обаче стартира от музикалния формат X Factor , а този вид излъчвания дават бърза и лесна популярност. Залитнала ли е тогава тя... най-малко за малко? „ Много очевиден миг на клатушкане не съм имала, тъй като съм по този начин възпитана, че би трябвало непрекъснато да се бориш за нещата, които правиш, и да не се превъзнасяш, тъй като по-добри има постоянно. Не можеш да се сравняваш с никого, всеки е неповторим самичък по себе си и има своята характерност. “ Въпреки това е имала къси мигове, в които е усещала, че нещата потеглят в неверната посока и тогава оня рационален интуиция й прошепвал: „ Не бъди такава, тъй като не е готино. “
„ Когато си по-малък е по-лесно да залитнеш, само че аз бях по-несигурна тогава. След X Factor нямах концепция какво ще се случва с живота ми. Тепърва трябваше да се местя в София. Беше малко ужасно. После работих с Графа, той ме взе при него. След две години взех решение, че желая сама да си потегли по пътя, сама да съм си началник. Тогава с Геновева, моят продуцент, започнахме да работим дружно. Тя ми сподели: „ Ще те направя звезда “, а аз се засмях: „ Добре, дай да пробваме да работим, пък ще забележим... “ И по този начин към този момент две години сме дружно и съм доста щастлива, тъй като сме като ин и ян – тотални противоположности. За неща, които тя не схваща, не ме закача и аз не се греша там, където аз не разбирам. Допълваме се и дружно като екип работим доста добре. “
Има още...
Годината не стопира да ни изправя пред провокации, изключително артистите, а да се основава музика по време на пандемия и от разстояние не се оказва изключително сполучливо. „ Наложи се едно момче от Швеция, което е на половина българин да пристигна до България и за три дни седнахме да довършим дружно парчето. Включих се в самия production, което до момента не го бях правила и ми беше доста забавно – да давам концепциите, които слушам в главата си като звуци. ”
Историята на песента обаче стартира още през януари, тъй като е основана по време на Song Writing Camp в Англия. В последния ден, тъкмо преди първия концерт на Виктория отвън България, а на екипа им лишава безусловно четири часа за първото сурово демо. Първоначално, когато чува бийта, си помислила: „ Това не е моето, само че пък ще опитвам “. Ugly Cry даже била проектопесен за „ Евровизия “, само че по този начин или другояче останала на назад във времето и поетапно работили върху реализирането й през годината, до момента в който я завършат изцяло в този момент.
Самото снимане на видеоклипа към нея също не се случва елементарно, минимум тъй като целият екип от близо 60 индивида трябвало да бъде проучен за Covid-19. Затова пък с режисьорката Виктория Караколева незабавно харесват местоположението за фотосите – кино студио „ Буфо “, където откриват уестърн декорите, които търсят. „ С 4 Elementz, с които работя от една година, се опитваме да вършим по-филмови неща и да постановяваме това на българския пазар. Аз виждам доста повече стойност в него, в сравнение с да пееш на едни табани, да седиш и да гледаш камерата. По-интересно е да създадеш някаква история “, споделя Виктория.
Историята зад Ugly Cry обаче е ненапълно персонална, ни споделя певицата. „ За момичето, което е било неугледно и подценявано (самата аз постоянно съм била аутсайдер), а по-късно се прекатурват нещата по този начин, че хората го издигат на фундамент, тъй като става някой. Историята е за това, че не би трябвало да забравяш от кое място си тръгнал и кой си, тъй като от високо се пада елементарно и доста боли. Лесно е да залитнеш, когато славата те застигне. “ Самата Виктория се пробва да се запази точно от това, тъй като знае още какъв брой път има да извърви, с цел да стигне там, където желае да бъде. Това да бъде разпознавана по улиците, да бъде обсъждана приема с всичките позитиви и негативи, които носи, тъй като:
„ Трябва да си крепко стъпил на земята, да работиш крепко, да не се отказваш от себе си – било то, в случай че някой ти постанова правила в музиката или за това какъв актьор да бъдеш, както и в живота, в случай че някой желае да те управлява. “
Пътят на Виктория обаче стартира от музикалния формат X Factor , а този вид излъчвания дават бърза и лесна популярност. Залитнала ли е тогава тя... най-малко за малко? „ Много очевиден миг на клатушкане не съм имала, тъй като съм по този начин възпитана, че би трябвало непрекъснато да се бориш за нещата, които правиш, и да не се превъзнасяш, тъй като по-добри има постоянно. Не можеш да се сравняваш с никого, всеки е неповторим самичък по себе си и има своята характерност. “ Въпреки това е имала къси мигове, в които е усещала, че нещата потеглят в неверната посока и тогава оня рационален интуиция й прошепвал: „ Не бъди такава, тъй като не е готино. “
„ Когато си по-малък е по-лесно да залитнеш, само че аз бях по-несигурна тогава. След X Factor нямах концепция какво ще се случва с живота ми. Тепърва трябваше да се местя в София. Беше малко ужасно. После работих с Графа, той ме взе при него. След две години взех решение, че желая сама да си потегли по пътя, сама да съм си началник. Тогава с Геновева, моят продуцент, започнахме да работим дружно. Тя ми сподели: „ Ще те направя звезда “, а аз се засмях: „ Добре, дай да пробваме да работим, пък ще забележим... “ И по този начин към този момент две години сме дружно и съм доста щастлива, тъй като сме като ин и ян – тотални противоположности. За неща, които тя не схваща, не ме закача и аз не се греша там, където аз не разбирам. Допълваме се и дружно като екип работим доста добре. “
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ