Средновековна синагога е разкрита при археологическите проучвания на крепостта Трапезица
Средновековна постройка, която евентуално е била синагога е разкрита при тазгодишните археологически изследвания на крепостта "Трапезица ", заяви във Велико Търново археологът Мирко Робов.
Той е работил в Югоизточния бранш на крепостта, където се е намирал огромен комплекс за обработка на желязо.
Новооткритата постройка е с дължина в посока Изток-Запад към 22 метра, а в посока Север-Юг към 14,5 метра. Вътрешното пространство на новоразкритата част е 267 квадратни метра, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според Робов постройката не е била столова, част от средновековен комплекс, или черква, тъй като не са открити останки от фрески, само че съгласно размерите и местонахождението на постройката има съображение да се допусна, че става дума за синагога. Като доказателство археологът уточни и редица топоними, свързани с Трапезица, които означават, че в средновековния град е имало еврейска общественост. Той посочи, че е нужна сериозна научна информация в писмените извори, с цел да се стигне до изрично мнение.
Датировката съгласно него е от 40-те години на тринайсети век, като постройката е съществувала до рухването на Търново под османска власт.
Археолози демонстрираха на претендента на ГЕРБ за кмет на В. Търново Даниел Панов новите си открития на Трапезица
Над триста са откритите монети, детайли и обкови с позлата, предмети от бита и оръжия при разкриването на постройката, които са с висока експозиционна стойност, означи Робов.
Според проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ във Велико Търново, разкопките на Трапезица през тази година, финансирани от Министерството на културата демонстрират, че зад крепостните стени се е развивал огромен феодален град, чийто размери и динамичност не са отстъпвали на градовете във Византия и Западна Европа през 13-14 век. Доказателство са разкритите над 2 декара от повсеместен жилищен квартал в южната част на хълма. Там е работил археологът Деян Рабовянов.
През този квартал е минавала улица, с ширина близо 3,50 метра, която е свързвала две от портите на крепостта, както и повсеместен възел от градската улична мрежа и здания към него, евентуално за икономически и търговски потребности на популацията, уточни доцент Рабовянов. В близо 500-те находки, открити в региона, с изключение на златни и сребърни монети, интерес съставляват и импортните артикули, което свидетелства за богат и деен живот в средновековния град. Открити са фрагменти от китайски порцелан, което е необичайност за епохата.
Според археолога уличната мрежа в крепостта е била целеустремено и планувано построена по разпоредбите на урбанизацията в средновековието. Началото евентуално е сложено по време на ръководството на цар Иван Александър, само че изследването демонстрира, че е налице и наново създаване и поправяне с покачване на уличното равнище и възобновяване на настилката от времето на 70-те години на 14 век, което съответствува с ръководството на цар Иван Шишман, прецизира той.
Разкритите нови моменти от живота на столичния град би трябвало да бъдат реставрирани и консервирани, с цел да станат притегателно място за посетителите, разясни проектант Пламен Цанев. По думите му от години археологическите изследвания изпреварват планирането на социализацията на обекта, а с цел да бъде наваксан този развой са нужни най-малко 1,5 милиона лв. годишно, с цел да бъде непокътнато и разпространявано богатото историческо завещание от Второто българско царство.
Той е работил в Югоизточния бранш на крепостта, където се е намирал огромен комплекс за обработка на желязо.
Новооткритата постройка е с дължина в посока Изток-Запад към 22 метра, а в посока Север-Юг към 14,5 метра. Вътрешното пространство на новоразкритата част е 267 квадратни метра, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според Робов постройката не е била столова, част от средновековен комплекс, или черква, тъй като не са открити останки от фрески, само че съгласно размерите и местонахождението на постройката има съображение да се допусна, че става дума за синагога. Като доказателство археологът уточни и редица топоними, свързани с Трапезица, които означават, че в средновековния град е имало еврейска общественост. Той посочи, че е нужна сериозна научна информация в писмените извори, с цел да се стигне до изрично мнение.
Датировката съгласно него е от 40-те години на тринайсети век, като постройката е съществувала до рухването на Търново под османска власт.
Археолози демонстрираха на претендента на ГЕРБ за кмет на В. Търново Даниел Панов новите си открития на Трапезица Над триста са откритите монети, детайли и обкови с позлата, предмети от бита и оръжия при разкриването на постройката, които са с висока експозиционна стойност, означи Робов.
Според проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ във Велико Търново, разкопките на Трапезица през тази година, финансирани от Министерството на културата демонстрират, че зад крепостните стени се е развивал огромен феодален град, чийто размери и динамичност не са отстъпвали на градовете във Византия и Западна Европа през 13-14 век. Доказателство са разкритите над 2 декара от повсеместен жилищен квартал в южната част на хълма. Там е работил археологът Деян Рабовянов.
През този квартал е минавала улица, с ширина близо 3,50 метра, която е свързвала две от портите на крепостта, както и повсеместен възел от градската улична мрежа и здания към него, евентуално за икономически и търговски потребности на популацията, уточни доцент Рабовянов. В близо 500-те находки, открити в региона, с изключение на златни и сребърни монети, интерес съставляват и импортните артикули, което свидетелства за богат и деен живот в средновековния град. Открити са фрагменти от китайски порцелан, което е необичайност за епохата.
Според археолога уличната мрежа в крепостта е била целеустремено и планувано построена по разпоредбите на урбанизацията в средновековието. Началото евентуално е сложено по време на ръководството на цар Иван Александър, само че изследването демонстрира, че е налице и наново създаване и поправяне с покачване на уличното равнище и възобновяване на настилката от времето на 70-те години на 14 век, което съответствува с ръководството на цар Иван Шишман, прецизира той.
Разкритите нови моменти от живота на столичния град би трябвало да бъдат реставрирани и консервирани, с цел да станат притегателно място за посетителите, разясни проектант Пламен Цанев. По думите му от години археологическите изследвания изпреварват планирането на социализацията на обекта, а с цел да бъде наваксан този развой са нужни най-малко 1,5 милиона лв. годишно, с цел да бъде непокътнато и разпространявано богатото историческо завещание от Второто българско царство.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ