Математици и медици с над 2700 лв. заплата
Средният застрахователен приход на висшистите нараства сочи новото издание на Рейтинговата система
Най-високи хонорари взимат приключилите избрани специалности в Алма матер, Американския и Нов български университет
“Демографския бонус ” за университетите до 2028 година
“Медицина ” учат 13 271 студенти у нас, като половината от тях са чужденци.
От 2700 лева нагоре взимат висшистите, приключили “Математика ”, “Комуникационна и компютърна техника ”, “Медицина ” и “Обществено здраве ” у нас, а най-високо платени са тези с тапия по “Информатика и компютърни науки ” - 3456 лева
Посочените фрагменти се осъществят най-добре на пазара на труда, сочи новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения за 2022 година
Тясравнява представянето на 52 висши учебни заведения в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи аспекти като на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
На равнище съответно висше учебно заведение за поредна година най-високи облагаеми приходи получават приключилите “Информатика и компютърни науки ” в Софийския университет (5592 лева.), следвани от приключилите “Администрация и ръководство ” в Американския университет (4568 лева.) и “Информатика и компютърни науки ” в Нов български университет (4333 лева.).
Средният застрахователен приход на приключилите университет също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 година при 1520 лв. през предходната година и едвам 867 лв. през 2014 година.
Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се осъществят на пазара на труда. Безработицата измежду дипломиралите се по професионални посоки “Медицина ”, “Фармация ” и “Стоматология ” е към и под 1%. Толкова е делът на безработните и измежду приключилите “Военно дело ” и “Математика ”, означи Георги Стойчев, началник на консорциума, който изготвя рейтинговата система по поръчка на МОН. По думите му на практика безработни висшисти нямало, само че доста зависиело какво и къде са приключили.
Стойчев уточни и че за втора поредна година броят на студентите е над 200 000, което значи, че отрицателната наклонност да понижат е преодоляна. В същото време съобщи, че този “демографски бонус ” университетите ще получават в идващите 7 години, само че след 2028 година се чака внезапен спад още веднъж.
Сред позитивните трендове бе посочено и че непознатите студенти у нас не престават да стават повече и към този момент са над 8%. Масово те избират да учат “Медицина ”, като в това направление към този момент са 58% от всички студенти. “По този индикатор сме измежду водачите, в случай че не и водачът измежду страните в Европейският съюз ”, уточни Стойчев. По думите му понижават българските студенти, които отиват да учат в чужбина - приключилите, които не се обезпечават в България, са под 17% при над 25% през 2014 година
В съпоставяне с предходната година най-голямо нарастване на броя на настоящите студенти се регистрира в направленията “Педагогика ” (709) и “Педагогика на образованието по... ” (366). Най-голямо понижение има в направление “Икономика ” (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 настоящи студенти. Следват го “Педагогика ” със 17 083 учащи се и “Медицина ” с 13 271.
На този декор бе регистрирана и голямата фрагментация на висшето обучение у нас. Оказва се, че в първите 9 университета се образоват половината студенти, като останалата половина си разделят 43 висши учебни заведения. Имаме 13 вуза с под 1000 студенти, и 3 - с под 100 студенти.
Най-много се образоват в СУ “Св. Климент Охридски ” - 19 999, по-късно е Пловдивският университет “Паисий Хилендарски ” с 16 934 и УНСС с 14 610.
И тази година СУ “Св. Климент Охридски ” е преди всичко в 21 професионални посоки от общо 28, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в 6 професионални посоки от общо 9, с които взе участие в класациите. А на трето място е Медицинският университет в София, който е първи в четири посоки от общо 5 в класациите.
Отличниците ги одобряват “Право ”
Нисък бал може да значи добра реализация
В “Металургия ” се влиза с 4,29 триумф от дипломата, само че реализацията по-късно е съвсем 100% и добре платена.
С най-нисък триумф от учебно заведение одобряват първокурсниците в направление “Металургия ” (4,29).
След като завършат обаче се осъществят извънредно добре, т.е. тези специалности имат висока добавена стойност, уточни Георги Стойчев. Заплатите, които взимат по-късно, стартират от 2500 лева нагоре.
В същото време продължава да е най-голяма конкуренцията измежду претендентите за “Медицина ”, които влизат с най-малко 5,58 от дипломата за приблизително обучение, следва “Фармация ” (5,56), “Стоматология ” (5,53) и “Ветеринарна медицина ” (5,40).
По съответни висши учебни заведения с най-голям триумф от междинното обучение са признатите в направление “Администрация и ръководство ” на Американския университет (5,78), следвани от тези в “Право ” на Софийския университет (5,74) и в “Медицина ” на Медицинския университет - София (5,69).
Проф. Сашо Пенов, длъжностен министър на образованието: Безработицата измежду дипломираните спада до 2%
Поне две са позитивните трендове във висшето обучение за 2022 година - по-добра реализация на приключилите и повишен брой на научните изявления, в това число на интернационално разпознаваемите, означи министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в Министерството на образованието и науката.
Министърът уточни, че без значение от отрицателните стопански резултати, свързани с Коронавирус пандемията и войната в Украйна, делът на записаните безработни измежду българските жители, приключили през последните 5 години висше обучение в страната, спада до рекордно ниско ниво от 2% при равнища от 3,5% през предходната година. Това е най-ниската записана безработица измежду приключилите откогато съществуват данни за този знак в Рейтинговата система, която за първи път беше оповестена през 2011 година, посочи той.
Георги Стойчев: 60% от приключилите „ Педагогика “ стават учители
Важно е да отбележим какво работят приключилите “Педагогика на образованието по.... ”, едвам към 43% приключили през последните 5 години се осъществят като преподаватели. Тоест огромна част от тези хора, които ги образоваме, МОН ги подтиква, дава стипендии и има по-лесен банкет, не се осъществят като учители, макар инвестицията на страната. Или специалността не е задоволително прелъстителен или за някои видове фрагменти, които ние произвеждаме, няма задоволително работи места.
Ако вземе за образец Националната музикална академия най-голяма част от приключилите там педагогика не работят като учители, а като музиканти и прочие Под 30% упражняват преподавателската специалност.
Но в случай че съпоставим “Педагогика ” ще видите, че там доста по-голям дял се осъществят като учители или 59%. Причината за това е, че там се приготвят за учители за началния и предучилищния стадий на обучение и те са взаимно заменяеми.
Най-високи хонорари взимат приключилите избрани специалности в Алма матер, Американския и Нов български университет
“Демографския бонус ” за университетите до 2028 година
“Медицина ” учат 13 271 студенти у нас, като половината от тях са чужденци.
От 2700 лева нагоре взимат висшистите, приключили “Математика ”, “Комуникационна и компютърна техника ”, “Медицина ” и “Обществено здраве ” у нас, а най-високо платени са тези с тапия по “Информатика и компютърни науки ” - 3456 лева
Посочените фрагменти се осъществят най-добре на пазара на труда, сочи новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения за 2022 година
Тясравнява представянето на 52 висши учебни заведения в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи аспекти като на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
На равнище съответно висше учебно заведение за поредна година най-високи облагаеми приходи получават приключилите “Информатика и компютърни науки ” в Софийския университет (5592 лева.), следвани от приключилите “Администрация и ръководство ” в Американския университет (4568 лева.) и “Информатика и компютърни науки ” в Нов български университет (4333 лева.).
Средният застрахователен приход на приключилите университет също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 година при 1520 лв. през предходната година и едвам 867 лв. през 2014 година.
Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се осъществят на пазара на труда. Безработицата измежду дипломиралите се по професионални посоки “Медицина ”, “Фармация ” и “Стоматология ” е към и под 1%. Толкова е делът на безработните и измежду приключилите “Военно дело ” и “Математика ”, означи Георги Стойчев, началник на консорциума, който изготвя рейтинговата система по поръчка на МОН. По думите му на практика безработни висшисти нямало, само че доста зависиело какво и къде са приключили.
Стойчев уточни и че за втора поредна година броят на студентите е над 200 000, което значи, че отрицателната наклонност да понижат е преодоляна. В същото време съобщи, че този “демографски бонус ” университетите ще получават в идващите 7 години, само че след 2028 година се чака внезапен спад още веднъж.
Сред позитивните трендове бе посочено и че непознатите студенти у нас не престават да стават повече и към този момент са над 8%. Масово те избират да учат “Медицина ”, като в това направление към този момент са 58% от всички студенти. “По този индикатор сме измежду водачите, в случай че не и водачът измежду страните в Европейският съюз ”, уточни Стойчев. По думите му понижават българските студенти, които отиват да учат в чужбина - приключилите, които не се обезпечават в България, са под 17% при над 25% през 2014 година
В съпоставяне с предходната година най-голямо нарастване на броя на настоящите студенти се регистрира в направленията “Педагогика ” (709) и “Педагогика на образованието по... ” (366). Най-голямо понижение има в направление “Икономика ” (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 настоящи студенти. Следват го “Педагогика ” със 17 083 учащи се и “Медицина ” с 13 271.
На този декор бе регистрирана и голямата фрагментация на висшето обучение у нас. Оказва се, че в първите 9 университета се образоват половината студенти, като останалата половина си разделят 43 висши учебни заведения. Имаме 13 вуза с под 1000 студенти, и 3 - с под 100 студенти.
Най-много се образоват в СУ “Св. Климент Охридски ” - 19 999, по-късно е Пловдивският университет “Паисий Хилендарски ” с 16 934 и УНСС с 14 610.
И тази година СУ “Св. Климент Охридски ” е преди всичко в 21 професионални посоки от общо 28, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в 6 професионални посоки от общо 9, с които взе участие в класациите. А на трето място е Медицинският университет в София, който е първи в четири посоки от общо 5 в класациите.
Отличниците ги одобряват “Право ”
Нисък бал може да значи добра реализация
В “Металургия ” се влиза с 4,29 триумф от дипломата, само че реализацията по-късно е съвсем 100% и добре платена.
С най-нисък триумф от учебно заведение одобряват първокурсниците в направление “Металургия ” (4,29).
След като завършат обаче се осъществят извънредно добре, т.е. тези специалности имат висока добавена стойност, уточни Георги Стойчев. Заплатите, които взимат по-късно, стартират от 2500 лева нагоре.
В същото време продължава да е най-голяма конкуренцията измежду претендентите за “Медицина ”, които влизат с най-малко 5,58 от дипломата за приблизително обучение, следва “Фармация ” (5,56), “Стоматология ” (5,53) и “Ветеринарна медицина ” (5,40).
По съответни висши учебни заведения с най-голям триумф от междинното обучение са признатите в направление “Администрация и ръководство ” на Американския университет (5,78), следвани от тези в “Право ” на Софийския университет (5,74) и в “Медицина ” на Медицинския университет - София (5,69).
Проф. Сашо Пенов, длъжностен министър на образованието: Безработицата измежду дипломираните спада до 2%
Поне две са позитивните трендове във висшето обучение за 2022 година - по-добра реализация на приключилите и повишен брой на научните изявления, в това число на интернационално разпознаваемите, означи министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в Министерството на образованието и науката.
Министърът уточни, че без значение от отрицателните стопански резултати, свързани с Коронавирус пандемията и войната в Украйна, делът на записаните безработни измежду българските жители, приключили през последните 5 години висше обучение в страната, спада до рекордно ниско ниво от 2% при равнища от 3,5% през предходната година. Това е най-ниската записана безработица измежду приключилите откогато съществуват данни за този знак в Рейтинговата система, която за първи път беше оповестена през 2011 година, посочи той.
Георги Стойчев: 60% от приключилите „ Педагогика “ стават учители
Важно е да отбележим какво работят приключилите “Педагогика на образованието по.... ”, едвам към 43% приключили през последните 5 години се осъществят като преподаватели. Тоест огромна част от тези хора, които ги образоваме, МОН ги подтиква, дава стипендии и има по-лесен банкет, не се осъществят като учители, макар инвестицията на страната. Или специалността не е задоволително прелъстителен или за някои видове фрагменти, които ние произвеждаме, няма задоволително работи места.
Ако вземе за образец Националната музикална академия най-голяма част от приключилите там педагогика не работят като учители, а като музиканти и прочие Под 30% упражняват преподавателската специалност.
Но в случай че съпоставим “Педагогика ” ще видите, че там доста по-голям дял се осъществят като учители или 59%. Причината за това е, че там се приготвят за учители за началния и предучилищния стадий на обучение и те са взаимно заменяеми.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ