Американската избирателна система – справедлива или корумпирана?
Сред всички модерни изборни системи на така наречен „ демократични “ страни, американската се отличава със своята специфичност. Както е известно по клишираните дефиниции, демокрацията е политическа система, в която ръководените избират ръководещите. Дали това е положително или неприятно, позитивно или отрицателно, е обособен въпрос, по който има разнообразни отзиви.
Най-общо казано, присъщото за изборната система в Съединени американски щати, по-специално за изборите на президент, че е нарушено главното предписание на демокрацията: един човек – един глас. Тоест, гласовете на всички са равни, както е в съвсем всички други страни по света. В Съединени американски щати също би било по този начин, в случай че не съществуваше второто ходило: американците гласоподават в действителност не за президент, а за представител – пратеник, на съответния щат, в който живеят. А делегатът по-късно към този момент гласоподава директно за президент. Презумпцията е, че щом е определен с гласовете, да речем, на Демократическата партия, този пратеник няма да гласоподава за претендента на Републиканската партия – и назад. Теоретично, обаче, може и това да се случи, както и се е случвало в историята – и по този начин на процедура елементарните гласоподаватели остават излъгани: дали своят вот са за претендента А, само че техният пратеник по някакви си свои аргументи и претекстове, взел, че дал своя вот за претендента Б.
Мнозина политолози считат, че единственото достолепие на тази система е в това, че е традиционна; и други достолепия няма. Поради многопластовия темперамент и сложността на организацията на американските президентски избори, както оказва се понякога, те са мощно податливи на разнообразни операции и не са примерен образец за демократични механизми – меко казано. Самите американци схващат това доста добре, но не искат да променят съществуващата система, тъй като това е традиция. Тя има за цел да гарантира, че резултатите от изборите регистрират както ползите на елементарното болшинство гласоподаватели, по този начин и на обособените щати като субекти на американската федерация. Това се реализира поради факта, че броят на делегатите от един щат зависи както от броя на популацията в щата, по този начин и от броя на конгресмените и сенаторите, които се избират в него. По този метод претендентите, които се борят за президентския пост, се предизвикват да се състезават за гласове във всеки щат, а не само в най-многолюдните.
Ако резултати от изборите се дефинират с просто болшинство, ще бъде задоволително да получите по-голямата част от, да речем, от щатите по Източното и Западното крайбрежие. В подобен случай Средна Америка ще бъде пренебрегната.
Мнозина модерни политолози считат, че защото Съединени американски щати се самообявяват за стандарт на изборната народна власт, съгласно тях явно тази система е обективна. Но също по този начин не са малко тези, съгласно които тази правдивост съществува единствено във въображението на американските жители. Периодично това възприятие изчезва даже при тях. Тоест, това е съмнение, поднесено им като действителност – и всички го схващат. В тази връзка е извънредно мъчно отдалеко да се оцени равнището на справедливост на изборната им система. За един външен наблюдаващ това равнище е по-скоро негативно.
Защо пораждат спорни обстановки при двустепенната изборна система, когато повече хора гласуват за един от кандидатите, но той губи – както, да вземем за пример, изгуби Хилари Клинтън против Доналд Тръмп през 2016 година, въпреки да имаше 3 милиона повече гласове на елементарни гласоподаватели?
Многопластовата организация на тези избори априори предизвика сходни произшествия. И тези произшествия се повтарят от кампания на акция. Невъзможно е да се избегнат нарушавания и машинации, опити за оказване на напън върху избирателите.
Всъщност, разногласия пораждат единствено за преброяване на гласовете в даден щат. Проблемът може да бъде издигнат само на щатско равнище, защото федералният закон има доста общ темперамент и всички процедурни детайлности са посочени в него. В американската история няма казус някой да слага под подозрение самата изборна система като подправена. Поставят се под въпрос единствено съответни данни за гласуването в конкретни щати.
Легитимността на изборите се прави оценка от обществените настроения. Механизмът може да бъде най-съвършеният, изборите могат да се проведат перфектно – само че тяхната легитимност се прави оценка от публичното мнение въз основа на резултатите от тези избори. Такава система оказва помощ в по-голяма степен да се вземат поради ползите на другите райони и тяхното население при обобщаване на крайния резултат. Американската система е разхвърляна сред 50 щата. Затова и контролът се реализира на нивото на всеки съответен щат.
Характерно е обаче, че никоя друга страна не копира американската изборна система – дотолкоз е ясно, че тя е образувана с отчитане на характерните американски дадености и мъчно може да бъде приспособена на друго място в света.
–
