Световният печат: Ветото на България и Румъния за Шенген разочарова европейските лидери
Сред водещите тематики за международните организации и европейски медии е решението от през вчерашния ден Хърватия да се причисли към Шенгенската зона, до момента в който на кандидатурите на България и Румъния бе наложено несъгласие. Българска телеграфна агенция обобщава мненията в Западните медии.
„ Фигаро “: Една благословена от Бога година за Хърватия
Може да се каже, че 2022 година е една благословена от Бога година за Хърватия, която е член на Европейски Съюз едвам от 2013 година, написа френският в. „ Фигаро “. Сега тя освен ще стане част от Шенген, само че се причислява от Нова година и към Еврозоната. Това ще бъде манна небесна за страната и Загреб може да се надява да подтиква туристическия си бранш.
Предложението за присъединение на България и Румъния беше отхвърлено, като това се случва за повторно, след отхвърлянето през 2011 година Шенгенските страни би трябвало да бъдат в положение да правят непоколебим надзор на външните граници на това пространство и да се ангажират да сътрудничат с другите страни членки, с цел да се борят против тероризма и проведената престъпност, напомня „ Фигаро “. Но Виена счита, че нито България, нито Румъния са подготвени. А Нидерландия както и през 2011 година се опълчи на влизането на България, изразявайки безпокойствие от равнището на корупция в страната. Европейската комисия в противен случай счита, че двете страни са подготвени да влязат в Шенген, показва френското издание.
„ Монд “: Отхвърлянето на България и Румъния провокира мъка в залата
Румъния и България би трябвало да потърпят още, разяснява в. „ Монд “ по отношение на ветото, наложено на двете страни от Австрия и от Нидерландия на България, което, съгласно дипломатически източник, е провокирало известна мъка в залата. Изданието добавя, че председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и еврокомисарката по вътрешните каузи Илва Йохансон са изразили разочарованието си от това, че на България и Румъния е било отказано участие в Шенген. Йохансон обаче изрази убеденост, че двете страни ще се причислят преди края на мандата на Европейската комисия, който изтича през 2024 година
„ Политико “: Според Австрия двете страни не са се справили с възходящия брой мигранти
Първоначалният проект беше да бъдат признати в Шенген Хърватия дружно с Румъния и България, само че тази скица се разпадна, откакто Австрия даде обещание да наложи несъгласие на Румъния и България с аргумента, че двете страни не са се справили с възходящия брой мигранти, идващи в Европейски Съюз, отбелязва „ Политико “.
„ Франс прес “: Присъединяването на Хърватия ще отстрани опашките по границата с Унгария и Словения и ще насърчи туризма
Въпросът за разширението на Шенген се върна на масата на диалозите в миг, в който мощно набъбнаха противозаконните пристигания на мигранти на външните граници на Европейски Съюз, по-специално през пътя на Западните Балкани, отбелязва Франс прес и обобщава реакциите на представители на България и Румъния, както и на европейски представители за това, че двете страни не бяха признати в Шенген. Европейска комисия и Екологичен потенциал отдавна желаеха България, Румъния и Хърватия да влязат в тази зона. Сега присъединението на Хърватия ще има като резултат премахването на опашките от чакащи на границата с Унгария и Словения транспортни средства и ще насърчи туризма, показва Франс прес.
Но осем правозащитни организации, измежду които и „ Хюман райтс уоч “ и „ Амнести интернешънъл “ разкритикуваха зелената светлина за Шенген, дадена на Хърватия, обвинявайки страната, че отхвърля постоянно на бежанци, на претенденти за леговище и на мигранти достъп до своята територия и право на леговище и че прави групови експулсирания, включително и изтласкване на мигранти със мощ, показва Франс прес. От началото на август до края на ноември общо 1395 души са подали сигнал, че са били нелегално отблъснати от Хърватия към Босна и Херцеговина, съгласно данни на Датския съвет за бежанците. А в отчет, оповестен през вчерашния ден от организацията „ Мрежа за мониторинг на насилието по границите “, се обобщават над 1600 свидетелски описа, касаещи общо близо 25 000 души, които са били бити, унижавани, арестувани на случаен принцип и отблъсквани нелегално в 15 страни от Европейски Съюз и Западните Балкани, като измежду тези страни са Хърватия, Унгария, Италия и Гърция.
По миграционната тематика Франс прес оповестява и, че европейската организация за защита на външните граници на Европейски Съюз Фронтекс е споделила, през вчерашния ден, че ще изследва информациите, съгласно които български служители на реда са затваряли мигранти в клетка на границата с Турция, като това е станало под погледите на сътрудници на Фронтекс. Това изказване бе отправено от няколко европейски медии, измежду които и „ Монд “, който сподели, че разполага с видеокадри на клетката, употребена за затваряне на бежанци, и добавя, че минимум 34 бежанци са били държани в нея от средата на октомври до края на ноември. Изданието е разговаряло и с четирима души – сирийци и афганистанци, които споделят, че са били затваряни в нея след опита им да влязат в България. На фрагментите се вижда и кола на Фронтекс покрай клетката, която била в град Средец.
„ Асошиейтед прес “: Германия желае Хърватия, България и Румъния да бъдат напълно част от Шенгенската зона
Асошиейтед прес също обобщава реакциите по отношение на неприемането на България и Румъния в Шенген. Относно България организацията напомня, че нидерландският министър председател Марк Рюте е породил предходната седмица яд с изказвания, че български гранични служители на реда са приемали подкупи в брой. В отговор българският президент Радев написа във Facebook, че трима гранични служители на реда са убити в последните месеци, до момента в който са защитавали външните граници на блока.
Агенцията напомня и думите на канцлера на Германия Олаф Шолц, че страната му има ясна позиция по въпроса с разширението на Шенген. „ Ние желаеме Хърватия, България и Румъния да бъдат напълно част от Шенгенската зона и ще продължим да работим за това. Аз съм убеден, че ние ще успеем най-после “, съобщи той.
„ Ройтерс “: Аргументът на Австрия да наложи несъгласие е миграцията, на Нидерландия – корупцията
Ройтерс изброява причините на Австрия да наложи несъгласие на разширението на Шенген с България и Румъния, както и причините на Нидерландия да наложи несъгласие единствено на България. Австрия посочи въпроса за миграцията, до момента в който Нидерландия и този за корупцията, отбелязва организацията. Темата за миграцията е гореща в Европа от 2015 година, когато над 1 милион души дойдоха през Средиземно море, множеството от които с трафикантски лодки и принудиха Европейски Съюз да затегне законите за даване на леговище и граничния надзор. През първите 10 месеца на 2022 година 281 000 противозаконни влизания са били регистрирани в Европейски Съюз, което е със 77 % повече по отношение на година по-рано и е най-високото равнище от 2016 година, съгласно данни на Фронтекс. Най-активен в този момент е пътят на Западните Балкани, а в същото време Европейски Съюз одобри и няколко милиона украински бежанци. Всичко това върна на напред във времето безпокойството по отношение на имиграцията, показва Ройтерс.
Военновъздушни сили: Австрийското и нидерландското държавно управление се пробват да привлекат на своя страна гласовете на съперници на имиграцията
Като главен претекст за това, че остави Румъния и България отвън Шенген, държавното управление във Виена уточни бързото повишаване на броя на мигрантите, влизащи нелегално през западнобалканския път, отбелязва Би Би Си. Но политическите водачи в Румъния и България акцентираха, че релативно малко противозаконни мигранти прекосяват тяхната територия и че техният опит да се причислят към Шенген е бил провален по политически аргументи. Те споделят, че австрийското и нидерландското държавно управление (също оповестило се против) се пробват да привлекат на своя страна гласовете на съперници на имиграцията. Австрийското държавно управление споделя, че 75 000 противозаконни мигранти в този момент се намират в страната. Около 40 % от тях са от Индия и Тунис, откакто са пристигнали в Сърбия, която не е член на Европейски Съюз, според безвизова скица. А други 40 % са от страни като Афганистан, Пакистан и Сирия, добавя Би Би Си.
„ Файненшъл таймс “: Липсата на консенсус по отношение на кандидатурите на България и Румъния за Шенген разочарова европейските водачи
Липсата на консенсус по отношение на кандидатурите на България и Румъния за Шенген разочарова някои европейски водачи. „ Днес е ден на отчаяние “, посочи през вчерашния ден еврокомисарката по вътрешните въпроси Илва Йохансон, акцентирайки, че България и Румъния извършват всички условия за влизане в Шенген. Германската външна министърка Аналена Бербок също дефинира вчерашния ден като печален за Европа, показва в. „ Файненшъл таймс “.
Австрия съобщи, че желае първо промяна на разпоредбите в Шенген, с цел да се ръководи по-добре противозаконната миграция. Виена споделя, че тази година в страната са пристигнали към 100 000 претенденти за леговище през други Шенгенски страни или еврочленки. Австрия е подготвена да дискутира разширението на Шенген идната година, съобщи източник, осведомен с хода на полемиките. „ Австрия не сподели „ Не “, само че сподели: „ Не в този момент “ Това е огромна разлика. Подходът не е против Румъния и България. Системата явно не работи “, съобщи източникът, представен от „ Файненшъл таймс “. Изданието добавя, че блокът е отхвърлил предлагането на Нидерландия да одобри Румъния в Шенген, само че не и България, тъй като това би направило незадоволително добре следената граница сред двете страни външна граница на Шенгенската зона. И до момента в който хърватските представители се радват, че участието в Шенген, а и в Еврозоната на страната им ще притегли туристи, то представителите на Румъния и България обявиха, че ще продължат да се стремят към участие в Шенген, показва вестникът.
„ Кориере каузи сера “: Паднаха главните стени, които към момента разделяха Хърватия от Европа
Паднаха главните стени, които към момента разделяха Хърватия от останалата част на обединена Европа, отбелязва „ Кориере каузи сера “ по отношение на участието на Хърватия в Шенген.
„ Република “: Хърватия, Румъния и България направиха повече, в сравнение с поискахме от тях да създадат
Европейска комисия поддържаше присъединението и на трите балкански страни в Шенген, написа в. „ Република “. „ Хърватия, Румъния и България направиха повече, в сравнение с поискахме от тях да създадат “, съобщи заместник-председателят на Европейска комисия Маргаритис Схинас. „ По-силни сме, а не по-слаби с разширението на Шенгенската зона, което значи, че ще имаме по-добър, а не по-лош надзор “, добави той, визирайки граничните инспекции. Подобно мнение изрази и френският вътрешен министър Жералд Дарманен. „ Ако желаеме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се следи наклонност за повишаване на потоците, би трябвало да бъдем в положение да разтеглим Шенгенската зона, с цел да направляваме границите със страните, които не са част от нея и които би трябвало да бъдат по-добре следени “, сподели той, представен от „ Република “.
„ Фигаро “: Една благословена от Бога година за Хърватия
Може да се каже, че 2022 година е една благословена от Бога година за Хърватия, която е член на Европейски Съюз едвам от 2013 година, написа френският в. „ Фигаро “. Сега тя освен ще стане част от Шенген, само че се причислява от Нова година и към Еврозоната. Това ще бъде манна небесна за страната и Загреб може да се надява да подтиква туристическия си бранш.
Предложението за присъединение на България и Румъния беше отхвърлено, като това се случва за повторно, след отхвърлянето през 2011 година Шенгенските страни би трябвало да бъдат в положение да правят непоколебим надзор на външните граници на това пространство и да се ангажират да сътрудничат с другите страни членки, с цел да се борят против тероризма и проведената престъпност, напомня „ Фигаро “. Но Виена счита, че нито България, нито Румъния са подготвени. А Нидерландия както и през 2011 година се опълчи на влизането на България, изразявайки безпокойствие от равнището на корупция в страната. Европейската комисия в противен случай счита, че двете страни са подготвени да влязат в Шенген, показва френското издание.
„ Монд “: Отхвърлянето на България и Румъния провокира мъка в залата
Румъния и България би трябвало да потърпят още, разяснява в. „ Монд “ по отношение на ветото, наложено на двете страни от Австрия и от Нидерландия на България, което, съгласно дипломатически източник, е провокирало известна мъка в залата. Изданието добавя, че председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и еврокомисарката по вътрешните каузи Илва Йохансон са изразили разочарованието си от това, че на България и Румъния е било отказано участие в Шенген. Йохансон обаче изрази убеденост, че двете страни ще се причислят преди края на мандата на Европейската комисия, който изтича през 2024 година
„ Политико “: Според Австрия двете страни не са се справили с възходящия брой мигранти
Първоначалният проект беше да бъдат признати в Шенген Хърватия дружно с Румъния и България, само че тази скица се разпадна, откакто Австрия даде обещание да наложи несъгласие на Румъния и България с аргумента, че двете страни не са се справили с възходящия брой мигранти, идващи в Европейски Съюз, отбелязва „ Политико “.
„ Франс прес “: Присъединяването на Хърватия ще отстрани опашките по границата с Унгария и Словения и ще насърчи туризма
Въпросът за разширението на Шенген се върна на масата на диалозите в миг, в който мощно набъбнаха противозаконните пристигания на мигранти на външните граници на Европейски Съюз, по-специално през пътя на Западните Балкани, отбелязва Франс прес и обобщава реакциите на представители на България и Румъния, както и на европейски представители за това, че двете страни не бяха признати в Шенген. Европейска комисия и Екологичен потенциал отдавна желаеха България, Румъния и Хърватия да влязат в тази зона. Сега присъединението на Хърватия ще има като резултат премахването на опашките от чакащи на границата с Унгария и Словения транспортни средства и ще насърчи туризма, показва Франс прес.
Но осем правозащитни организации, измежду които и „ Хюман райтс уоч “ и „ Амнести интернешънъл “ разкритикуваха зелената светлина за Шенген, дадена на Хърватия, обвинявайки страната, че отхвърля постоянно на бежанци, на претенденти за леговище и на мигранти достъп до своята територия и право на леговище и че прави групови експулсирания, включително и изтласкване на мигранти със мощ, показва Франс прес. От началото на август до края на ноември общо 1395 души са подали сигнал, че са били нелегално отблъснати от Хърватия към Босна и Херцеговина, съгласно данни на Датския съвет за бежанците. А в отчет, оповестен през вчерашния ден от организацията „ Мрежа за мониторинг на насилието по границите “, се обобщават над 1600 свидетелски описа, касаещи общо близо 25 000 души, които са били бити, унижавани, арестувани на случаен принцип и отблъсквани нелегално в 15 страни от Европейски Съюз и Западните Балкани, като измежду тези страни са Хърватия, Унгария, Италия и Гърция.
По миграционната тематика Франс прес оповестява и, че европейската организация за защита на външните граници на Европейски Съюз Фронтекс е споделила, през вчерашния ден, че ще изследва информациите, съгласно които български служители на реда са затваряли мигранти в клетка на границата с Турция, като това е станало под погледите на сътрудници на Фронтекс. Това изказване бе отправено от няколко европейски медии, измежду които и „ Монд “, който сподели, че разполага с видеокадри на клетката, употребена за затваряне на бежанци, и добавя, че минимум 34 бежанци са били държани в нея от средата на октомври до края на ноември. Изданието е разговаряло и с четирима души – сирийци и афганистанци, които споделят, че са били затваряни в нея след опита им да влязат в България. На фрагментите се вижда и кола на Фронтекс покрай клетката, която била в град Средец.
„ Асошиейтед прес “: Германия желае Хърватия, България и Румъния да бъдат напълно част от Шенгенската зона
Асошиейтед прес също обобщава реакциите по отношение на неприемането на България и Румъния в Шенген. Относно България организацията напомня, че нидерландският министър председател Марк Рюте е породил предходната седмица яд с изказвания, че български гранични служители на реда са приемали подкупи в брой. В отговор българският президент Радев написа във Facebook, че трима гранични служители на реда са убити в последните месеци, до момента в който са защитавали външните граници на блока.
Агенцията напомня и думите на канцлера на Германия Олаф Шолц, че страната му има ясна позиция по въпроса с разширението на Шенген. „ Ние желаеме Хърватия, България и Румъния да бъдат напълно част от Шенгенската зона и ще продължим да работим за това. Аз съм убеден, че ние ще успеем най-после “, съобщи той.
„ Ройтерс “: Аргументът на Австрия да наложи несъгласие е миграцията, на Нидерландия – корупцията
Ройтерс изброява причините на Австрия да наложи несъгласие на разширението на Шенген с България и Румъния, както и причините на Нидерландия да наложи несъгласие единствено на България. Австрия посочи въпроса за миграцията, до момента в който Нидерландия и този за корупцията, отбелязва организацията. Темата за миграцията е гореща в Европа от 2015 година, когато над 1 милион души дойдоха през Средиземно море, множеството от които с трафикантски лодки и принудиха Европейски Съюз да затегне законите за даване на леговище и граничния надзор. През първите 10 месеца на 2022 година 281 000 противозаконни влизания са били регистрирани в Европейски Съюз, което е със 77 % повече по отношение на година по-рано и е най-високото равнище от 2016 година, съгласно данни на Фронтекс. Най-активен в този момент е пътят на Западните Балкани, а в същото време Европейски Съюз одобри и няколко милиона украински бежанци. Всичко това върна на напред във времето безпокойството по отношение на имиграцията, показва Ройтерс.
Военновъздушни сили: Австрийското и нидерландското държавно управление се пробват да привлекат на своя страна гласовете на съперници на имиграцията
Като главен претекст за това, че остави Румъния и България отвън Шенген, държавното управление във Виена уточни бързото повишаване на броя на мигрантите, влизащи нелегално през западнобалканския път, отбелязва Би Би Си. Но политическите водачи в Румъния и България акцентираха, че релативно малко противозаконни мигранти прекосяват тяхната територия и че техният опит да се причислят към Шенген е бил провален по политически аргументи. Те споделят, че австрийското и нидерландското държавно управление (също оповестило се против) се пробват да привлекат на своя страна гласовете на съперници на имиграцията. Австрийското държавно управление споделя, че 75 000 противозаконни мигранти в този момент се намират в страната. Около 40 % от тях са от Индия и Тунис, откакто са пристигнали в Сърбия, която не е член на Европейски Съюз, според безвизова скица. А други 40 % са от страни като Афганистан, Пакистан и Сирия, добавя Би Би Си.
„ Файненшъл таймс “: Липсата на консенсус по отношение на кандидатурите на България и Румъния за Шенген разочарова европейските водачи
Липсата на консенсус по отношение на кандидатурите на България и Румъния за Шенген разочарова някои европейски водачи. „ Днес е ден на отчаяние “, посочи през вчерашния ден еврокомисарката по вътрешните въпроси Илва Йохансон, акцентирайки, че България и Румъния извършват всички условия за влизане в Шенген. Германската външна министърка Аналена Бербок също дефинира вчерашния ден като печален за Европа, показва в. „ Файненшъл таймс “.
Австрия съобщи, че желае първо промяна на разпоредбите в Шенген, с цел да се ръководи по-добре противозаконната миграция. Виена споделя, че тази година в страната са пристигнали към 100 000 претенденти за леговище през други Шенгенски страни или еврочленки. Австрия е подготвена да дискутира разширението на Шенген идната година, съобщи източник, осведомен с хода на полемиките. „ Австрия не сподели „ Не “, само че сподели: „ Не в този момент “ Това е огромна разлика. Подходът не е против Румъния и България. Системата явно не работи “, съобщи източникът, представен от „ Файненшъл таймс “. Изданието добавя, че блокът е отхвърлил предлагането на Нидерландия да одобри Румъния в Шенген, само че не и България, тъй като това би направило незадоволително добре следената граница сред двете страни външна граница на Шенгенската зона. И до момента в който хърватските представители се радват, че участието в Шенген, а и в Еврозоната на страната им ще притегли туристи, то представителите на Румъния и България обявиха, че ще продължат да се стремят към участие в Шенген, показва вестникът.
„ Кориере каузи сера “: Паднаха главните стени, които към момента разделяха Хърватия от Европа
Паднаха главните стени, които към момента разделяха Хърватия от останалата част на обединена Европа, отбелязва „ Кориере каузи сера “ по отношение на участието на Хърватия в Шенген.
„ Република “: Хърватия, Румъния и България направиха повече, в сравнение с поискахме от тях да създадат
Европейска комисия поддържаше присъединението и на трите балкански страни в Шенген, написа в. „ Република “. „ Хърватия, Румъния и България направиха повече, в сравнение с поискахме от тях да създадат “, съобщи заместник-председателят на Европейска комисия Маргаритис Схинас. „ По-силни сме, а не по-слаби с разширението на Шенгенската зона, което значи, че ще имаме по-добър, а не по-лош надзор “, добави той, визирайки граничните инспекции. Подобно мнение изрази и френският вътрешен министър Жералд Дарманен. „ Ако желаеме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се следи наклонност за повишаване на потоците, би трябвало да бъдем в положение да разтеглим Шенгенската зона, с цел да направляваме границите със страните, които не са част от нея и които би трябвало да бъдат по-добре следени “, сподели той, представен от „ Република “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ