Сред последните актове на отиващото си Народно събрание е въвеждането

Сред последните актове на отиващото си Народно заседание е въвеждането на механизъм за установяване на минималната работна заплата, който я обвързва с динамичността на междинната. Въпреки че несъмнено е стъпка в вярната посока, въведеният нов метод надалеч не е най-подходящият и основава редица опасности, сподели в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система анализаторът на ИПИ Адриан Николов. Нека първо се спрем на самото определение, признато от депутатите. То наподобява непосредствено почерпено от европейската инструкция за минималната заплата и допуска нивото на МРЗ да бъде закрепено на 50% от междинната заплата за страната. Видимо създателите на законопроекта даже са се сетили, че все още на правене на държавния бюджет за данни за междинната заплата за цялата година няма по какъв начин да има, и затова се вземат първите две тримесечия на настоящата и последните две на миналата година, изяснява анализаторът. Ако използван този метод на пресмятане на минималното възнаграждение към 2023 година, това би означавало фиксирането му на малко под 810 лв., спрямо актуалните 780. Наглед разликата не е огромна, и надлежно бихме могли неправилно да заключим, че въздействието на измененията върху действието на пазара на труда ще е лимитирано. Първото следствие е премахването на потребността от договаряния сред обществените сътрудници към годишното (или по-често) възобновяване на минималната заплата. Това е и единственото, което бихме могли да определим като позитивно – прекосяването от политически спор и сделки сред работодатели и синдикати към обвързване с справедлив знак, който разказва съответен аспект от икономическата динамичност. Доколкото посоката на мислене е вярна, определеният метод търпи съществени рецензии. Аритметичната междинна заплата е изключително несъответствуващ знак, с който да бъде обвързано минималното възнаграждение. Това е изключително правилно за България, в която има доста огромни разлики сред междинните заплати както по браншове, по този начин по райони, което от своя страна значи, че междинната за страната заплата е извънредно податлива на промени във водещите браншове и области на страната. Ако би трябвало да употребяваме единствено заплата за установяване на минималната, затова би било доста по-подходящо да се спрем на медианата – тя не се въздейства толкоз от крайните стойности. Ползването единствено на номиналната стойност на исторически регистрирана междинна заплата за установяване на размера на МРЗ обаче като цяло е нежелателно, защото то по нужда показва предходно положение на пазара на труда – пък и било то единствено с едно до пет тримесечия обратно. За предпочитане е да се спрем освен на един, само че на група от знаци, които пробват да предскажат с приблизителна акуратност положението и посоката на развиване на стопанската система в непосредственото бъдеще – измененията на цените, динамичността на безработицата, растежа на добавената стойност и брутния вътрешен артикул, да вземем за пример. По-съвършен механизъм би взел поради и изискванията в другите райони и браншове. Освен това, обвързването със междинната заплата основава един тип самозахранващ се механизъм за напредък – по нужда повишението на минималната заплата води до нарастване и на междинната, което при по този начин заложения метод би изисквало ново покачване на минималната, до евентуалното им равнене. Страничен резултат от това би било и внезапно покачване на инфлацията вследствие на номиналния растеж на приходите на работещите при изоставащ растеж на продуктивността. Да обобщим – прекосяването към механизъм за установяване на минималната заплата несъмнено е стъпка в вярната посока. Така въведеният метод обаче залага доста проблеми, които не са регистрирани от законодателя, и които  неизбежно ще би трябвало да бъдат отстранени в хода на използването на механизма в бъдеще.