Сова
Сред горските жители най-многобройни и потайни са нощните птици. Хората ги свързват с нещо мистично, потайно и загадъчно поради неуловимото им наличие измежду дърветата и непредвиденото им тихо отлитане.
Най-интересна и известна измежду всички нощни птици е совата. Тя е необикновено творение, за чието многообразие, странности и метод на живот рядко си даваме сметка.
Самата визия за нея ускорява страховитите чувства за нощната гора. Затова от антични времена хората я свързват с магьосничеството и злите сили. Смята се за страж на подземния свят и бранител на мъртвите. Огромните проницателни очи, по този начин присъщи за птицата, пък са основали славата им на мъдреци, от които би трябвало да се учим на знание за света. Може би тази визия е изцяло вярна, имайки поради наличието на нощния див звяр на Земята и особеностите на неговата физиология.
Произход и разпространяване на совите
Совата е една от най-старите птици на планетата. Според проучванията тя живее в Северна Америка още преди няколко милиона години. Има изцяло изчезнали фамилии от този тип и те са проучени въз основа на изкопаеми остатъци. Различават се от актуалните представители на този биологичен тип. През Палеогена совите са участвали като обособена линия преди към 60 милиона години. Това ги прави едни от най-старите известни групи на сухоземни птици. През хилядолетията те са претърпели обилни трансформации до актуалните представители на типа.
Класификация на совите
Те са измежду най-интересните и красиви птици и поразяват с видовото си многообразие. Съществуват 146 типа сови и 30 рода, обединени в две фамилии - Strigidae - истински сови и Tytonidae- забулени сови.
Основните разлики сред тях се състоят в това, че забулените сови имат добре обрисуван лицев диск със сърцевидна форма. Същинските сови имат кръговиден лицев диск, който може и да липсва. Повечето типове имат уши -това са снопчета пера, ситуирани на главата, които стърчат, наподобявайки уши.
Разпространението им е космополитно, изключение прави единствено Антарктида. Известни са 28 рода, със основни разлики основно в размера на птиците.
В България се срещат 10 типа сови, обединени в 8 рода от общо тринадесетте рода и 10 типа, населяващи Европа.
Най-едрият представител на тези птици е европейският бухал с дължина на крилото до 52 сантиметра и тегло до 3250 грама.
Най-малката сова у нас е елементарният бухал с дължина на крилото до 16 сантиметра и тегло до 850 грама.
Най-често срещаната птица от Сововите у нас е кукумявката.
Характеристика на совите
Тази птица има една от най-необикновените и странни характерности от всички пернати. Те имат плоско и необятно лице, с отвори за очи и уши и изострен и увит надолу клюн, като на всички грабливи птици. Имат видим кръг от пера към всяко око. Перата по лицето на совите могат да се контролират по този начин, че птиците да се концентрират светлината.
На множеството хищни птици очите са ситуирани в профил на главата, само че стереоскопичния темперамент на лицето на совата допуска предно състояние на очите за по-голяма дълбочина на усещане, належащо за нощен ловджия.
Очите на совите са в очни гнезда и това ги прави неподвижни, заради което е належащо птицата да завърти цялата си глава, с цел да промени посоката на погледа си. Макар зрението им да е доста положително, совите не виждат ясно нищо на няколко сантиметра от очите си. Те не виждат, а усещат жертвата си благодарение на пера на човката си и краката си, които работят като пипала.
Още от пръв взор се набиват непропорционално огромните за главата им очи в относително дребен череп. В разследване на еволюцията очите им са станали тръбни. Такава форма се среща и при други нощни ловци, каквито са някои типове риби.
Тръбните очи не могат да се движат във всяка посока, по тази причина птицата обръща глава, с цел да пресъздава средата. Те са в положение да погледнат зад себе си, без да мръднат тялото си. Тази функционалност поддържа телесното придвижване на най-малко и понижава количеството на звуците, които жертвата би могла да улови. Фронтално поставите очи обезпечават на совата бинокулярно зрение. Истинската причина да виждат през нощта са невроните, които обработват информацията, събрана от зрителните рецептори. Те могат да действат единствено заради огромния размер на зрителните органи.
Совата има необикновено профилиран слух, който се дължи на същността на слуховия уред. Функцията е заложена още във формата на ухото. Ушите са ситуирани асиметрично на черепа. Те могат да имат вътрешни или външни уши. Асиметричното разположение на ушите разрешава на птицата да дефинира тъкмо местоположението на плячката си. Само в границите на минута совата може да дефинира посоката на звука. Перата, с които са заобиколени ушите, усилват оптимално слуха. Те имат звуков обсег съвсем като при индивида, само че е доста по-силен на избрани честоти, което им разрешава да открият даже най-малкото придвижване на жертвата си.
Совата може да върти главата си дружно с врата на 270 градуса, т.е. по 135 градуса във всяка посока. За задачата те имат 14 шийни прешлена. За съпоставяне в човешкото тяло са 7, което прави шията им доста по-гъвкава от човешката.
Този скотски тип има своя уникалност и в сърдечно-съдовата система, позволяваща въртенето на главата, без това да стопира притока на кръв към мозъка. В гръбнака си имат дупки, през които минават артериите.
Другите отличителни особености на совите са клюнът и ноктите. Ноктите са толкоз мощни, че смачкват черепа на жертвата. Силата на смазване се трансформира според от типа и размера на уловеното животно.
Нощните ловци се разграничават от дневните грабливи птици по това, че имат два пръста ориентирани напред и два обратно. В долната си част мощните им крайници са покрити с грапави повърхности, което им разрешава да държат жертвата крепко. Отделните типове сови имат някои разлики в краката, които им разрешават ефикасен лов според от мястото, което населяват и животинския свят, от който се хранят.
Клюнът на совите е не по-малко забавен. Кой е пай, закривен надолу, особено за грабливците, с цел да улавя и раздира жертвите. Движенията на горната и долната част на клюна се употребяват за скъсване на плътта на уловеното животно. Долният и горният борд на челюстта са остри за задачата.
Оперението на совите е друго и зависи от типа. Бялото, сивото, кафявото, бежовото са най-често срещаните цветове при совата. Различните нюанси вършат птиците съвсем неразличими измежду клоните на дърветата.
Начин на живот на совите
Нощните птици са дейни след залез слънце. Такива са и всички сови, като се изключи някои типове, които ловуват по здрач. Подобно на останалите хищници совите живеят главно сами, тъй като методът им на хранене с гонене на жертва, го допуска, само че те са общителни птици и постоянно се събират на групички, от време на време дружно дебнат една и съща плячка.
През деня са неподвижни и прекарват времето си измежду гъстите клони на някое дърво във вътрешността в гората, където е сумрачно. Те умеят да застанат по този начин, че изцяло да се слеят с околната среда.
Всички се впечатляват от особените звуци, които птицата издава. Писъкът им е доста присъщ и се запомня. Те владеят друг набор от звуци, които издават при търсене на сътрудник или афишират наличието си пред възможни съперници.
Хранене на совите
Какво ядат совите? Тези хищници избират за храна главно измежду гризачите: мишки, плъхове, катерици. Ядат също дребни птици, гущери, змии и инсекти. Не подминават и прилепите като плячка. Едрите от тях атакуват също по-големи бозайници като таралежи, също и доста типове птици: яребици, фазани, врани, свраки, а от време на време даже други грабливи птици. Никога обаче не ядат мърша. Понякога натрупат ресурси от уловени животни в хралупата си, които им служат за храна през зимата.
Що се отнася до водата, могат да минат без нея в продължение даже на месеци. Нуждите им евентуално се попълнят от течностите в плячката.
Размножаване на совите
Взаимоотношенията сред сътрудниците при совите зависи от типа. Някои основават двойки за цялостен живот, т.е. моногамни животни са изцяло, други търсят сътрудници всяка година.
Женската сова снася яйца най-често 4 до 6 на брой, които са снежно бели и кръгли и ги мъти към месец до излюпване на пилета. Този развой е единствено един път в годината. Мътенето стартира още със снасянето на първото яйце, по тази причина пилетата се излюпват по друго време.
Малките са слепи и безпомощни и родителите се грижат за тях. Те биват хранени непрекъснато, само че заради неравномерното количество храна, която най-често се изяжда от първите излюпени пилета, които са по-силни, някои от дребните изостават в развиването си и могат да умрат. Така се контролира по натурален метод популацията.
Порасналите млади птици мигрират и това обезпечава такава компактност на популацията, която е съвместима с питателните ресурси в региона.
