Македонското лайно и мухите не го кацат – време е да пуснем водата
Сред футболните ентусиасти още се споделя една занимателна история, случила се в края на 80-те години на предишния век. Звездният нападател на Пирин, благоевградчанинът Петър Михтарски, е платен от гранда Левски и идва в София. Още на първата подготовка зевзекът Божидар Искренов – Гибона, му лепва прякора МакЛайн. „ Как ми го измисли това, бе, тъй като играя мощно с глава като шотландец ли? “, питал наивният Пепи. „ Не “, отвърнал Гибона. – „ Съкратено от Македонско Лайно. “
Ако би трябвало да сме почтени пред футболната история, Михтарски беше отличен нападател и надали заслужава това название. Ако би трябвало да сме почтени към балканската история обаче, към нас изобилства от македонски лайна – от чалга лумпени като подпалвача Ламбе, през отпадъците от болшевишкия ченгеджийски уред и сърбоманските дипломати, та чак до жалки, платени прислужници на идеологическия македонизъм като стипендианта на „ Мултигруп “ Никола Груевски.
Да, Зоран Заев и Димитър Ковачевски са много по-меки от упоменатия си предходник, само че консистенцията на лайното е по специалността на гастро-ентеролозите, а не на политическия разбор. Въпросът е там, че и когато става въпрос и за перисталтика, и за междудържавни връзки, хигиената е преди всичко.
Още от решението на Коминтерна отпреди 90 години за основаване на македонска нация и кодифицирането й с македонски език, по западната си граница сме почнали да трупаме камари фекалии. Комплексарският титовски югонационализъм от едната страна на браздата и популистките напъни на генерации родни политици от ген. Рачо Петров и Ванче Михайлов до Краси Каракачанов и Слави ни докараха до тотално задръстване на съседската канализация.
Да бъдем реалисти – колкото и да ненавиждаме жалкия национализъм и историческите фалшификации на съседите, време е и България да промени политиката си по отношение на Македония и македонските българи, като размени псевдо патриотичната конфликтност и държанието на разтърсен от пубертетски хормони по-голям брат с умерена реципрочност. С риск да прозвуча наивно като разказче на добрички даскал в матурата за седни клас съм уверен, че Македония може да спре да бъде ябълка на раздора на Балканите единствено в случай че и от двете страни бъдат сринати стените на омразата.
Дори не приказвам за бездънен психически катарзис в жанр Мая Манолова. Достатъчно е да загърбим част от предразсъдъците и да заровим най-малко известно количество от кокалите на цар Самуил и Гоце Делчев, тъй като рискуваме скоро напълно да вампиряват, а Божидар Димитров го няма към този момент да им бодне прът в сърцето. Да закрием малоумните исторически комисии и да спрем с изчисляването на български хладилници и македонските бидета по време на националното броене у комшиите.
Всякакви експерти по ваксини и маймунска шарка, президентски съветници, пишман политолози и елементарни Кънчовци през днешния ден разясняват френското предложение за повдигане на ветото над РСМ, без да са прочели даже увода му. Хвърлят шовинистични изпражнения, все едно македонските лайна са ни малко. А в действителност администрацията на Макрон ни предлага неповторимо решение за включване на българите в македонската конституция и образуване на междуправителствени конференции. Защото мястото на РСМ е в Европа и колкото повече задържаме хода на историята, толкоз по-голям е рискът тръбопроводът на връзките ни да не издържи и да се окажем до колене във фекална вода.
Ако би трябвало да сме почтени пред футболната история, Михтарски беше отличен нападател и надали заслужава това название. Ако би трябвало да сме почтени към балканската история обаче, към нас изобилства от македонски лайна – от чалга лумпени като подпалвача Ламбе, през отпадъците от болшевишкия ченгеджийски уред и сърбоманските дипломати, та чак до жалки, платени прислужници на идеологическия македонизъм като стипендианта на „ Мултигруп “ Никола Груевски.
Да, Зоран Заев и Димитър Ковачевски са много по-меки от упоменатия си предходник, само че консистенцията на лайното е по специалността на гастро-ентеролозите, а не на политическия разбор. Въпросът е там, че и когато става въпрос и за перисталтика, и за междудържавни връзки, хигиената е преди всичко.
Още от решението на Коминтерна отпреди 90 години за основаване на македонска нация и кодифицирането й с македонски език, по западната си граница сме почнали да трупаме камари фекалии. Комплексарският титовски югонационализъм от едната страна на браздата и популистките напъни на генерации родни политици от ген. Рачо Петров и Ванче Михайлов до Краси Каракачанов и Слави ни докараха до тотално задръстване на съседската канализация.
Да бъдем реалисти – колкото и да ненавиждаме жалкия национализъм и историческите фалшификации на съседите, време е и България да промени политиката си по отношение на Македония и македонските българи, като размени псевдо патриотичната конфликтност и държанието на разтърсен от пубертетски хормони по-голям брат с умерена реципрочност. С риск да прозвуча наивно като разказче на добрички даскал в матурата за седни клас съм уверен, че Македония може да спре да бъде ябълка на раздора на Балканите единствено в случай че и от двете страни бъдат сринати стените на омразата.
Дори не приказвам за бездънен психически катарзис в жанр Мая Манолова. Достатъчно е да загърбим част от предразсъдъците и да заровим най-малко известно количество от кокалите на цар Самуил и Гоце Делчев, тъй като рискуваме скоро напълно да вампиряват, а Божидар Димитров го няма към този момент да им бодне прът в сърцето. Да закрием малоумните исторически комисии и да спрем с изчисляването на български хладилници и македонските бидета по време на националното броене у комшиите.
Всякакви експерти по ваксини и маймунска шарка, президентски съветници, пишман политолози и елементарни Кънчовци през днешния ден разясняват френското предложение за повдигане на ветото над РСМ, без да са прочели даже увода му. Хвърлят шовинистични изпражнения, все едно македонските лайна са ни малко. А в действителност администрацията на Макрон ни предлага неповторимо решение за включване на българите в македонската конституция и образуване на междуправителствени конференции. Защото мястото на РСМ е в Европа и колкото повече задържаме хода на историята, толкоз по-голям е рискът тръбопроводът на връзките ни да не издържи и да се окажем до колене във фекална вода.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ