Чрез изкуството всички ставаме по-добри хора
СРЕБРИНА СОКОЛОВА е родена във Варна. Възпитаничка e на Варненската детско-юношеска опера, учи класическо пеене при Мария Бохачек. Завършва детска педагогика със специализация " Музика " в Шуменския университет " К. Преславски ". През 2007 година се дипломира като бакалавър по вокална педагогика - класическо пеене, при Мария Коровешова-Рокас във ВСУ " Черноризец Храбър ". През 2014 година пази магистърска степен по постановка за музикален спектакъл със компетентност " Оперна постановка " към Нов български университет при доцент доктор Нина Найденова и Симеон Симеонов. В интервала 2007-2015 година е живописен началник на Музикалния спектакъл " Арлекин ". В интервала 2007-2012 година взе участие в частни професионални трупи, представящи мюзикълни стратегии. От 2013 до 2019 година работи като първи помощник режисьор в ТМПЦ - Държавна опера - Варна, а от 2020 година е назначена за режисьор. Инициатор и уредник е на най-новия план на Опера - Варна " Оперни секрети ", ориентиран към привличане на млада аудитория. /> - Госпожо Соколова, следва третото издание на детските оперни ателиета, които открихте през февруари във Варненската опера. Каква ще бъде тематиката и към този момент има ли доста искащи деца и родители да вземат участие?
- Да, още след първото издание тази самодейност стартира да набира фенове - деца и родители. Първото детско ателие, водено от драматурга на театъра, беше за запознаване с оперното изкуство: по какъв начин се основава едно оперно зрелище, кой го основава, какви специалности има в оперния спектакъл... И беше извънредно забавно освен за децата, само че и за техните родители. През март го организирахме още веднъж, тъй като ползата беше доста огромен, и взехме решение да предлагаме по два месеца една и съща тематика. Радваме се на цялостни групи, по три дневно.
Направихме и изключително издание за един клас, който имаше опция да пристигна единствено през седмицата.
Темата на 12 април е " Оперна вокална техника ", която ще бъде показана от оперен артист, солист. Може би звучи малко претенциозно, само че задачата е да срещнем децата какво е човешкият глас, по какъв начин по този начин оперният артист може да пее без микрофон и да се чува до последния ред в залата, какви типове оперни гласове има - мъжки и женски, да чуят онлайн оперно осъществяване.
- Какви са отзивите? Наблюдавате ли резултата, който сте очаквали, желали, когато замисляхте самодейността?
- Да, ползата нараства, получаваме запитвания по кое време ще има ателие и дали първото ще се повтори. Затова есента още веднъж ще проведем същите занимания. Ефектът, който съм желала, се реализира. Както ми сподели един сътрудник по този мотив, всяко дете е избавена душа. Много е прав. Това са по 20 и няколко деца в група и не е просто една обиколка на театъра. Имаме опция да приказваме с всяко дете, да забележим неговата реакция, децата са доста разнообразни, само че всички са позитивни. /> - Вашият метод - с последователното запознаване със същността на оперното изкуство и неговия храм - постройката и салона, е по-въздействащ, в сравнение с, в случай че просто заведем детето да гледа оперен театър, пък въпреки и приспособен.
- Убедена съм, че това е заложено в метода, по който едно дете възприема света - да се допре до операта през личния си опит, освен това освен да гледа, само че и да взе участие. Ателието на 12 април е напълно интерактивно, децата ще бъдат включени в разнообразни игри. Накрая ще се опитаме да разучим една мелодия от оперен театър и като го видят на сцената, ще се сетят, че я знаят.
- Имате забележителен опит във връзка с работата с деца. Как въздейства на възпитанието им досегът с музиката? И за какво е значимо от най-ранна възраст да се построява у тях усет и нюх за стойностното изкуство?
- Вярвам, че всички ставаме по-добри хора посредством изкуството, и най-много тъй като се учим да съпреживяваме. Децата са почтени души и в случай че не ги научим да съпреживяват, в случай че не ги научим на хармония, която влиза косвено посредством изкуството в тях, по-нататък, когато животът стартира да ги хвърля наляво-надясно, е изгубена идея. Това, което е присъщо на човек - да избави първо себе си, ще ги води в други направления.
Винаги съм полагала старания, също и в този момент като режисьор на операта, да работя с децата, тъй като това е времето, когато можем да създадем нещо положително за тях. /> - Създаването на просветителни спектакли като авторския Ви театър " В ритъма на музиката ", в който интерактивно и със модерни аудио-визуални средства представяте музикалните принадлежности и класическия оркестър, евентуално ги прави по-разбираеми и привлекателни за децата.
- Точно по този начин е. Те би трябвало да припознаят личния си живот. Ако им поднесем учебен театър завладяващо, близо до техния метод на живот, тогава те ще гледат с интерес, ще съпреживяват. Още повече, че във " В ритъма на музиката " на сцената играят деца и дребните фенове по-лесно одобряват историята и получават тези познания. Имаме скрити предмети в залата, децата ги търсят, става развлечение.
- Вашият интерес към мултимедийната постановка се демонстрира в някои от оперните и мюзикълните представления, само че и в концертите, които създавате като спектакли.
- Имам интерес към актуалните аудио-визуални средства и считам, че в случай че се ползват с мярка и усет, а не самоцелно, те имат място в множеството от творбите. Все повече навлизат в основаването и на оперните представления освен за деца, само че и за възрастни. И мултимедията, и 3D мапингът подкрепят в огромна степен и сценографските решения, защото динамичността на действието, изключително в мюзикълите, постанова постоянно да се прехвърляме в друга среда. Ако действаме както преди години - да се строи нов фон, да се мести, да се префасонира, това лишава време. А със средствата на мултимедията и 3D мапинга това става за секунди, не се накъсва действието и възприемането на спектакъла става още по-пълноценно. Има спектакли, които нямат потребност от мултимедия - в " Дон Паскуале " да вземем за пример оперното деяние е толкоз динамично, разиграно, че в случай че прибавим мултимедия в тази комплицирана музикално-сценична динамична тъкан, предизвикваме още сетивата, което ще пристигна допълнително на фена. /> - Миналата година поставихте за първи път в България хитовия мюзикъл от 90-те години " Дух ". Днес, 30 години по-късно, с какво продължава да бъде забавен и настоящ? Освен с любовната история, която вълнува хората във всяко време и на всяка възраст.
- Наистина в него главното е любовта. Но в този мюзикъл има една пирамида от проблематика, двата свята - действителният и паралелният, на духовете. Знаем, че това, което виждаме, е едната страна. Откакто се появи филмът " Матрицата ", светът към този момент не е същият. И си задаваме доста въпроси. Човекът не се трансформира, и през 90-те години, и в този момент, през 2025 година, хората са едни и същи, страстите, които ги вълнуват, са същите - да те съобщи другар боли и в този момент, и тогава, да изгубиш обичан човек ще те заболи и в този момент, и тогава. В този мюзикъл проблематиката и уроците, и цялата сила е такава, че е заложена надълбоко в човешките взаимоотношения и усеща.
- Като първи асистент-режисьор във Варненската опера сте работили по мюзикъли с проф. Светозар Донев, един от дългогодишните радетели на този род. Това повлияло ли Ви е във връзка с правилата, на похватите и така нататък?
- Досегът с проф. Светозар Донев и неговия метод на работа доста ми е дал - като принцип за организация и за метод към жанра. С проф. Донев сме имали доста задълбочени диалози отвън репетиционните процеси, успяхме да създадем хубава другарска креативна връзка, продан на хрумвания и на отзиви. Много неща ми е казвал като препоръки, споделял е какво на него се е случвало и съм правила аналог за себе си. Тези диалози бяха доста потребни и ми дадоха една хубава основа на моите креативен търсения. Завършила съм оперна постановка при доцент доктор Нина Найденова, от която също съм научила доста неща и сме били в прекрасен продан. /> - Няколко години сте асистирали на основния режисьор на Варненската опера Кузман Попов. Сътрудничеството с него какъв опит Ви даде?
- Тези дълги години, през които му асистирах в неговите постановки, бяха доста скъпи. Той ми отвори очите, тъй като едно е да те учат на теорията, да завършиш обучение, друго е да започнеш да го работиш. Работата ми с Кузман Попов беше ентусиазъм, имах извънреден почит към него, тъй като го познавах от дете. Неговата външност, лъчение, осведоменост бяха впечатляващи и респектиращи. Да стартира да работя с него беше за мен доста, доста огромен шанс. Всекидневно се учех от него и последователно започнахме да обменяме хрумвания. Стана ми доста прелестно, когато в един миг и той изиска мнение от мен. Заедно започнахме да работим по новия театър на " Норма ", вкарахме по-различна материя на декора, върху който насложихме мултимедия, и се получи ново влияние. Много бях сюрпризирана, и в това време доста се зарадвах, когато той се обърна към мен за съвет. В последните години към този момент нямаше потребност да си обясняваме нещата, дотам започнахме да мислим и да се насочват силата и гледните ни точки в една посока. Смятам го като подарък, че съм имала опция 7-8 години да бъда компактно до Кузман Попов. Приемствеността е доста значима за мен, дава ми опция да строя върху здрава основа. Всяко последващо потомство би трябвало да стъпва върху една традиция и да я предлага на актуален език.
- Тази година Ви следва оперна премиера - на " Русалка " от Антонин Дворжак.
- Това е сантиментална опера, с доста красива музика, основана при започване на XX век, още не съм работила в този жанр и съм въодушевена.
- А какво ново следва във връзка с концертите трибюти, по които работите в последните две години?
- Когато започнах да приготвям първия подобен концерт - трибют на Майкъл Джексън, въпреки като ученичка да съм слушала доста неговата музика, в този момент от обожател трябваше да потъна надълбоко в стилистиката, за сцената и осветлението. Това бе предизвикателство, към което подходих леко внимателно. Но със идващите представления предходната година - на " Пинк флойд " и " Куин ", успяхме да намерим точния метод и те се получиха доста добре. Така ще бъде тази година с Тина Търнър трибют.
Много е значим екипът, с който работиш, освен артистите, само че и всички, ангажирани с представлението, и сътрудниците, които са невидими за феновете - театралната група, техническите служби. Те също имат потребност от ентусиазъм и в случай че аз не съм въодушевена и не съумея да ги запаля за делото, ще бъде доста мъчно. Щастлива съм, че работя във Варненската опера - спектакъл с обичаи, богат плакат, разнообразна жанрова палитра и екип от надарени и всеотдайни креативен персони.
- Да, още след първото издание тази самодейност стартира да набира фенове - деца и родители. Първото детско ателие, водено от драматурга на театъра, беше за запознаване с оперното изкуство: по какъв начин се основава едно оперно зрелище, кой го основава, какви специалности има в оперния спектакъл... И беше извънредно забавно освен за децата, само че и за техните родители. През март го организирахме още веднъж, тъй като ползата беше доста огромен, и взехме решение да предлагаме по два месеца една и съща тематика. Радваме се на цялостни групи, по три дневно.
Направихме и изключително издание за един клас, който имаше опция да пристигна единствено през седмицата.
Темата на 12 април е " Оперна вокална техника ", която ще бъде показана от оперен артист, солист. Може би звучи малко претенциозно, само че задачата е да срещнем децата какво е човешкият глас, по какъв начин по този начин оперният артист може да пее без микрофон и да се чува до последния ред в залата, какви типове оперни гласове има - мъжки и женски, да чуят онлайн оперно осъществяване.
- Какви са отзивите? Наблюдавате ли резултата, който сте очаквали, желали, когато замисляхте самодейността?
- Да, ползата нараства, получаваме запитвания по кое време ще има ателие и дали първото ще се повтори. Затова есента още веднъж ще проведем същите занимания. Ефектът, който съм желала, се реализира. Както ми сподели един сътрудник по този мотив, всяко дете е избавена душа. Много е прав. Това са по 20 и няколко деца в група и не е просто една обиколка на театъра. Имаме опция да приказваме с всяко дете, да забележим неговата реакция, децата са доста разнообразни, само че всички са позитивни. /> - Вашият метод - с последователното запознаване със същността на оперното изкуство и неговия храм - постройката и салона, е по-въздействащ, в сравнение с, в случай че просто заведем детето да гледа оперен театър, пък въпреки и приспособен.
- Убедена съм, че това е заложено в метода, по който едно дете възприема света - да се допре до операта през личния си опит, освен това освен да гледа, само че и да взе участие. Ателието на 12 април е напълно интерактивно, децата ще бъдат включени в разнообразни игри. Накрая ще се опитаме да разучим една мелодия от оперен театър и като го видят на сцената, ще се сетят, че я знаят.
- Имате забележителен опит във връзка с работата с деца. Как въздейства на възпитанието им досегът с музиката? И за какво е значимо от най-ранна възраст да се построява у тях усет и нюх за стойностното изкуство?
- Вярвам, че всички ставаме по-добри хора посредством изкуството, и най-много тъй като се учим да съпреживяваме. Децата са почтени души и в случай че не ги научим да съпреживяват, в случай че не ги научим на хармония, която влиза косвено посредством изкуството в тях, по-нататък, когато животът стартира да ги хвърля наляво-надясно, е изгубена идея. Това, което е присъщо на човек - да избави първо себе си, ще ги води в други направления.
Винаги съм полагала старания, също и в този момент като режисьор на операта, да работя с децата, тъй като това е времето, когато можем да създадем нещо положително за тях. /> - Създаването на просветителни спектакли като авторския Ви театър " В ритъма на музиката ", в който интерактивно и със модерни аудио-визуални средства представяте музикалните принадлежности и класическия оркестър, евентуално ги прави по-разбираеми и привлекателни за децата.
- Точно по този начин е. Те би трябвало да припознаят личния си живот. Ако им поднесем учебен театър завладяващо, близо до техния метод на живот, тогава те ще гледат с интерес, ще съпреживяват. Още повече, че във " В ритъма на музиката " на сцената играят деца и дребните фенове по-лесно одобряват историята и получават тези познания. Имаме скрити предмети в залата, децата ги търсят, става развлечение.
- Вашият интерес към мултимедийната постановка се демонстрира в някои от оперните и мюзикълните представления, само че и в концертите, които създавате като спектакли.
- Имам интерес към актуалните аудио-визуални средства и считам, че в случай че се ползват с мярка и усет, а не самоцелно, те имат място в множеството от творбите. Все повече навлизат в основаването и на оперните представления освен за деца, само че и за възрастни. И мултимедията, и 3D мапингът подкрепят в огромна степен и сценографските решения, защото динамичността на действието, изключително в мюзикълите, постанова постоянно да се прехвърляме в друга среда. Ако действаме както преди години - да се строи нов фон, да се мести, да се префасонира, това лишава време. А със средствата на мултимедията и 3D мапинга това става за секунди, не се накъсва действието и възприемането на спектакъла става още по-пълноценно. Има спектакли, които нямат потребност от мултимедия - в " Дон Паскуале " да вземем за пример оперното деяние е толкоз динамично, разиграно, че в случай че прибавим мултимедия в тази комплицирана музикално-сценична динамична тъкан, предизвикваме още сетивата, което ще пристигна допълнително на фена. /> - Миналата година поставихте за първи път в България хитовия мюзикъл от 90-те години " Дух ". Днес, 30 години по-късно, с какво продължава да бъде забавен и настоящ? Освен с любовната история, която вълнува хората във всяко време и на всяка възраст.
- Наистина в него главното е любовта. Но в този мюзикъл има една пирамида от проблематика, двата свята - действителният и паралелният, на духовете. Знаем, че това, което виждаме, е едната страна. Откакто се появи филмът " Матрицата ", светът към този момент не е същият. И си задаваме доста въпроси. Човекът не се трансформира, и през 90-те години, и в този момент, през 2025 година, хората са едни и същи, страстите, които ги вълнуват, са същите - да те съобщи другар боли и в този момент, и тогава, да изгубиш обичан човек ще те заболи и в този момент, и тогава. В този мюзикъл проблематиката и уроците, и цялата сила е такава, че е заложена надълбоко в човешките взаимоотношения и усеща.
- Като първи асистент-режисьор във Варненската опера сте работили по мюзикъли с проф. Светозар Донев, един от дългогодишните радетели на този род. Това повлияло ли Ви е във връзка с правилата, на похватите и така нататък?
- Досегът с проф. Светозар Донев и неговия метод на работа доста ми е дал - като принцип за организация и за метод към жанра. С проф. Донев сме имали доста задълбочени диалози отвън репетиционните процеси, успяхме да създадем хубава другарска креативна връзка, продан на хрумвания и на отзиви. Много неща ми е казвал като препоръки, споделял е какво на него се е случвало и съм правила аналог за себе си. Тези диалози бяха доста потребни и ми дадоха една хубава основа на моите креативен търсения. Завършила съм оперна постановка при доцент доктор Нина Найденова, от която също съм научила доста неща и сме били в прекрасен продан. /> - Няколко години сте асистирали на основния режисьор на Варненската опера Кузман Попов. Сътрудничеството с него какъв опит Ви даде?
- Тези дълги години, през които му асистирах в неговите постановки, бяха доста скъпи. Той ми отвори очите, тъй като едно е да те учат на теорията, да завършиш обучение, друго е да започнеш да го работиш. Работата ми с Кузман Попов беше ентусиазъм, имах извънреден почит към него, тъй като го познавах от дете. Неговата външност, лъчение, осведоменост бяха впечатляващи и респектиращи. Да стартира да работя с него беше за мен доста, доста огромен шанс. Всекидневно се учех от него и последователно започнахме да обменяме хрумвания. Стана ми доста прелестно, когато в един миг и той изиска мнение от мен. Заедно започнахме да работим по новия театър на " Норма ", вкарахме по-различна материя на декора, върху който насложихме мултимедия, и се получи ново влияние. Много бях сюрпризирана, и в това време доста се зарадвах, когато той се обърна към мен за съвет. В последните години към този момент нямаше потребност да си обясняваме нещата, дотам започнахме да мислим и да се насочват силата и гледните ни точки в една посока. Смятам го като подарък, че съм имала опция 7-8 години да бъда компактно до Кузман Попов. Приемствеността е доста значима за мен, дава ми опция да строя върху здрава основа. Всяко последващо потомство би трябвало да стъпва върху една традиция и да я предлага на актуален език.
- Тази година Ви следва оперна премиера - на " Русалка " от Антонин Дворжак.
- Това е сантиментална опера, с доста красива музика, основана при започване на XX век, още не съм работила в този жанр и съм въодушевена.
- А какво ново следва във връзка с концертите трибюти, по които работите в последните две години?
- Когато започнах да приготвям първия подобен концерт - трибют на Майкъл Джексън, въпреки като ученичка да съм слушала доста неговата музика, в този момент от обожател трябваше да потъна надълбоко в стилистиката, за сцената и осветлението. Това бе предизвикателство, към което подходих леко внимателно. Но със идващите представления предходната година - на " Пинк флойд " и " Куин ", успяхме да намерим точния метод и те се получиха доста добре. Така ще бъде тази година с Тина Търнър трибют.
Много е значим екипът, с който работиш, освен артистите, само че и всички, ангажирани с представлението, и сътрудниците, които са невидими за феновете - театралната група, техническите служби. Те също имат потребност от ентусиазъм и в случай че аз не съм въодушевена и не съумея да ги запаля за делото, ще бъде доста мъчно. Щастлива съм, че работя във Варненската опера - спектакъл с обичаи, богат плакат, разнообразна жанрова палитра и екип от надарени и всеотдайни креативен персони.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ