Сърбия и Косово са пред “тектонични промени”
Сръбският президент Александър Вучич стана доста по-смел в връзките със Запада и поддържа административния протест на косовските сърби, което докара до нова ескалация на спора. Той назова събитията в района " тектонични промени ". Какво са те? И за какво това е значимо от позиция на ползите на Русия?
„ Тектонични промени “ значи не просто значими, а исторически, исторически. Трябва да се одобри, че методът, по който беше преди, към този момент няма да бъде, само че ще бъде друг. Например за Русия денят на тектоничната смяна беше 24 февруари 2022 година
Но сръбският президент Александър Вучич приказва за по-малко събитие, което към момента може да бъде обърнато. За един ден съвсем всички етнически сърби, които бяха в държавното управление на Косово, подадоха оставки. Става дума за един министър, 10 депутати, четирима кметове, както и служители на реда, служители и съдии.
Подчертаваме, че те не принадлежаха към официално законните, а чисто виртуални управляващи на сръбската провинция Косово и Метохия, а към управляващите на самопровъзгласилата се страна Република Косово, която не е приета нито от Сърбия, нито от Русия. Подобни неща нормално се назовават колаборационизъм, само че това са Балканите, там е по-сложно.
Косовските сърби желаят да работят за албанската квазидържава по-малко от всеки различен народ на земята. И тези сърби, които подадоха оставка, и тези, които в началото ги подлагаха на критика, че сътрудничат на „ албанските окупатори “.
Една дребна (максимум 25 000) сръбска общественост обаче не може непрекъснато да живее в условия на партизанска война против милион и половина албанци и войски на НАТО под районната марка КФОР. Но ще продължи да живеят в родината си. Косово се назовава люлката на сръбската просвета, сърцето на Сърбия. Който искаше, от дълго време си отпътува и малко хора ги укориха - мъчно е да си сърбин в Косово.
Тъй като някои останаха, би трябвало да се защитят техните ползи. Включително и от тези, които преди този момент са направили етническо пречистване на сръбското население в района.
А Западът има потребност от видимостта, че е съумял да сдобри враждуващите нации и да сътвори многонационална страна в Косово, където правата на малцинствата са предпазени.
Ето за какво на албанските управляващи беше неразрешено да употребяват националния черен орел като знак, налагайки знаме, сходно на знамето на Европейския съюз, единствено че всяка звездичка отбелязва една от косовските етнически групи, до ромите.
Ето за какво косовските сърби и формален Белград бяха уверени от Европейски Съюз да сътрудничат на албанците. И през 2013 година те най-сетне склониха. Тогава, под гаранциите на Брюксел като медиатор сред Белград и албанските управляващи, в Прищина беше подписано съглашение, което доста сърби дефинираха като изменничество, макар че то не предполагаше признание на независимостта на Косово. То предполагаше някакъв промеждутъчен вид за споразумяване, който да разреши да живеят един до различен.
Споразумението се оказа значимо и главното в него е, че на първия стадий косовските сърби трябваше да бъдат интегрирани в косовските управляващи и да избират самоуправление съгласно косовските закони. Вторият стадий включваше основаването на Общност от сръбски общини. Това е, най-грубо казано, федерализиране на Косово. Прокарване сред сърби и албанци на такива административни линии, които албанците да признаят и да не изхождат от правилото „ всичко в Косово е наше, в случай че не е наше, то единствено към този момент “.
Излишно е да споделям, че този принцип не се е трансформирал. Минаха съвсем 10 години, сръбските общини не бяха легализирани. Сегашните албански управляващи загатват, че те няма да бъдат легализирани, до момента в който предходните (по силата на които е подписано споразумението) непосредствено упорстват споразуменията в тази част да не се извършват за нищо на света и в никакъв случай.
През всичките тези години албанците отхапваха правата и опциите на сърбите, нормално действайки по метода на наглото нахлуване. В отговор сърбите подвигнаха звук, Европейски Съюз се намеси насилствено, албанците с афектиран тип се отдръпнаха, само че с крачка-две по-малко от преди. Така малко по малко си организираха политиката: колкото по-малко сърби, толкоз по-добре, а тези, които останаха, да живеят като албанци.
Тази година главният препъни камък беше казусът с регистрационните номера. Косовските сърби, които живеят най-вече по границата със Сърбия, караха със сръбски номера, несъмнено, само че в този момент са принудени да пререгистрират колите си и да вземат косовски, които не се признават в Сърбия.
Това е въпрос на улеснение, това е въпрос на правда, това е въпрос на принцип. Въпреки че напълно неотдавна (но след войната) сърбите не сметнаха за срамно преди да заминат за албанската част на Косово да сменят номерата на колата с квазидържавни. Така има доста по-малък късмет стъклото да се счупи или гумата да се спука.
През годината албанците неведнъж се опитваха да блокират административната (от тяхна позиция държавна) граница със Сърбия за сръбски коли, спирайки и претърсвайки всички коли с „ неверни “ номера. Сърбите както постоянно подвигнаха локален протест, Белград подвигна войските в бойна подготвеност, Европейският съюз се хвана и притисна албанците, а албанците оповестиха отлагането на „ окончателното решение на сръбския въпрос “.
Поредното отсрочване изтече при започване на ноември - и всичко се повтори с тази разлика, че един от полицейските началници на обитаемото със сърби Северно Косово на име Ненад Джурич (разбира се, сърбин) отхвърли да издаде заповеди за замяна на номерата, макар че съгласно албанските закони той трябваше. За това той беше уволнен, което провокира вълна от доброволни оставки от други сърби.
Общо взето в " барутният погреб на Европа " отново пуши. И това е извънредно неприятно за Европейски Съюз и Съединени американски щати. И въпреки всичко - 10 години лежи в на назад във времето.
В по-голямата си част сърбите са обединени в една партия - " Сръбска листа ". Официално тя се управлява от президента Вучич, само че самият Вучич декларира, че няма нищо общо с „ тектоничните промени “, в противен случай: той сякаш съумя 10 пъти да разубеди косовските сърби от сходна стъпка, само че не съумя за единадесети път, а отговорен е Европейски Съюз, който не може да повлияе на нахалните си албански подопечни.
Парадоксално, само че Вучич може и да не лъже, когато споделя, че е на ръба. Най-малкото в действителност трябваше да удържи настъплението на косовските съграждани, които считат споразуменията с Европейски Съюз за капитулантски, а позицията на Белград като цяло съвсем предателска.
Но в този момент Белград и косовските сърби са единни в настояванията си: да анулират решението за номерата на колите и най-сетне да основат сръбски общини. Интересно е, че министър председателят на Сърбия Анна Бърнабич беше извънредно твърда и безапелационна на среща с представители на Европейски Съюз по този въпрос, което не очаквате от нея, прозападна възпитаничка на европейски неправителствени организации. Политикът едвам не стартира да удря с пестник по масата: не я интересува какво мислят в Прищина, а в случай че Европа е поръчител за споразуменията, дано се държи като поръчител.
Вучич, даже това да не е неговият проект, евентуално се радва, че „ европейските сътрудници “ в този момент безусловно горят: те още веднъж са хванати от политическа беззащитност и некадърност да укротят креатурите, които самите са основали.
Русия е наясно с тази обстановка. Същото беше и с Минските съглашения, които могат да се нарекат и проект за лимитирана федерализация на Украйна. Берлин и Париж бяха техни гаранти, само че те не можаха или не желаеха да принудят подвластния от Запада Киев да извърши тези съглашения. В резултат на това получиха огромен боен спор, могат да го получат и в Косово, въпреки и в по-малък мащаб. Не е ли това „ тектоничното изместване “, за което президентът на Сърбия приказва съвсем със удовлетворение? Лично Вучич несъмнено няма потребност от война, той едвам свързва двата края в гражданския бюджет на Сърбия.
По-скоро приказваме за друго: сърбите – и Косово, и Белград – торпилираха следващия проект за споразумяване, който немците и французите измислиха (нещо повече, те смятаха, че към този момент съвсем са се разбрали с Белград).
Ако опростим, проектът е следният. Все още не е належащо Белград да признава Косово, защото това е недопустимо за него, само че би трябвало да отдръпна възраженията си против приемането на Косово в Организация на обединените нации (Русия и Китай в този момент блокират това, само че се управляват от позицията на Сърбия) и признаването му от тези страни от Европейски Съюз, които към момента не са го създали (Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия). В подмяна Сърбия ще получи продължителна интеграция в Европейски Съюз до пълноправно участие в бъдеще, както и икономическите преференции, от които се нуждае.
Лесно е да се допусна, че идната стъпка е обединяването на Сърбия и Косово в границите на Европейски Съюз, което от позиция на Брюксел би разрешило спора. В същото време федерализирането на Косово би било спомагателна стръв, защото дава вяра, че Сърбия ще може да върне най-малко тези земи, обитаеми със сърби, защото тяхното наличие в Косово не дава отговор нито на закона, нито на логиката. Сегашните му граници са исторически, а не етнически, а етническият спор би трябвало да бъде решен.
Но албанците отхвърлиха федерализацията. И Вучич отхвърли германско-френския проект.
И постъпи вярно, тъй като този проект е измама. Това ще докара на първо място до пълноправно участие на Косово в НАТО и вследствие на това до неспособност да се промени каквото и да било в провинцията, разчитайки на мощ, а потребността от мощ сигурно ще се появи.
Независимо дали си коства или не да се преследват задачите, които могат да бъдат преследвани по този проект, дейностите на Белград не могат да бъдат анулирани, само че от своя страна и Прищина, и Брюксел постоянно могат да се отметнат. И даже европейците откровено да имат вяра, че няма да създадат това, отново не им се има вяра: отново ще провалят всичко, отново няма да намерят сили да окажат напън върху албанците.
Както беше в тази ситуация със споразуменията от 2013 година Както беше с Минските съглашения.
Затова ще изхождаме от това, че отхвърлянето на френско-германско-брюкселския план е „ тектонично разбъркване “. Оказва се, че Европа може да бъде пратена по дяволите, като непосредствено ѝ се уточни нейният политически неуспех. Прищина прави това от години. Сърбите, като че ли съвзели се от шока от 1999 година, в този момент също се пробват. И към този момент имат шанс.
Вече можем да приказваме за резултат 2:0 в мача сред сръбския свят и Запада. Първо, Белград съумя да устои на невиждан напън и не наложи наказания против Русия, макар директните ултиматуми. Второ, Милорад Додик, апологет на обединяването на сръбския свят и зложелател на Европейски Съюз, освен завоюва президентските избори в Република Сръбска в БиХ, само че и отбрани тази победа, макар че финансираната от Запада съпротива отхвърли да признае резултатите от вота и се опита да стартира следващата „ цветна гражданска война “.
Това може би също са тектонични промени. Възможно е изместването в същата посока, в която се движи Русия, отричайки ориентацията към Запада като модел на развиване.
Нашият общ триумф в този смисъл е политическият банкрут на актуалния Европейски съюз като организация, неспособна да позволява етнополитически спорове. Това зависи повече от съветските дейности в Украйна, в сравнение с от сръбските дейности в Косово, само че би било непочтено да не видим, че Белград също провокира „ Пакс Американа “.
Такова предизвикателство, несъмнено, в случай че вземете мащаба, не е доста, само че е част от настъпването на нова епоха.
Основното нещо е да не се прави неточност в тактиката, както един път сгрешиха италианските социалисти, когато напуснаха властта в символ на митинг против терора на фашистите на Мусолини. В последна сметка това единствено оказа помощ на диктатора да укрепи властта си, а и го изплаши толкоз доста, че реши да почисти всички недоволни. Така фашизмът за първи път се открива в европейска страна.
Но на Балканите, както нормално, всичко е по-сложно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Тектонични промени “ значи не просто значими, а исторически, исторически. Трябва да се одобри, че методът, по който беше преди, към този момент няма да бъде, само че ще бъде друг. Например за Русия денят на тектоничната смяна беше 24 февруари 2022 година
Но сръбският президент Александър Вучич приказва за по-малко събитие, което към момента може да бъде обърнато. За един ден съвсем всички етнически сърби, които бяха в държавното управление на Косово, подадоха оставки. Става дума за един министър, 10 депутати, четирима кметове, както и служители на реда, служители и съдии.
Подчертаваме, че те не принадлежаха към официално законните, а чисто виртуални управляващи на сръбската провинция Косово и Метохия, а към управляващите на самопровъзгласилата се страна Република Косово, която не е приета нито от Сърбия, нито от Русия. Подобни неща нормално се назовават колаборационизъм, само че това са Балканите, там е по-сложно.
Косовските сърби желаят да работят за албанската квазидържава по-малко от всеки различен народ на земята. И тези сърби, които подадоха оставка, и тези, които в началото ги подлагаха на критика, че сътрудничат на „ албанските окупатори “.
Една дребна (максимум 25 000) сръбска общественост обаче не може непрекъснато да живее в условия на партизанска война против милион и половина албанци и войски на НАТО под районната марка КФОР. Но ще продължи да живеят в родината си. Косово се назовава люлката на сръбската просвета, сърцето на Сърбия. Който искаше, от дълго време си отпътува и малко хора ги укориха - мъчно е да си сърбин в Косово.
Тъй като някои останаха, би трябвало да се защитят техните ползи. Включително и от тези, които преди този момент са направили етническо пречистване на сръбското население в района.
А Западът има потребност от видимостта, че е съумял да сдобри враждуващите нации и да сътвори многонационална страна в Косово, където правата на малцинствата са предпазени.
Ето за какво на албанските управляващи беше неразрешено да употребяват националния черен орел като знак, налагайки знаме, сходно на знамето на Европейския съюз, единствено че всяка звездичка отбелязва една от косовските етнически групи, до ромите.
Ето за какво косовските сърби и формален Белград бяха уверени от Европейски Съюз да сътрудничат на албанците. И през 2013 година те най-сетне склониха. Тогава, под гаранциите на Брюксел като медиатор сред Белград и албанските управляващи, в Прищина беше подписано съглашение, което доста сърби дефинираха като изменничество, макар че то не предполагаше признание на независимостта на Косово. То предполагаше някакъв промеждутъчен вид за споразумяване, който да разреши да живеят един до различен.
Споразумението се оказа значимо и главното в него е, че на първия стадий косовските сърби трябваше да бъдат интегрирани в косовските управляващи и да избират самоуправление съгласно косовските закони. Вторият стадий включваше основаването на Общност от сръбски общини. Това е, най-грубо казано, федерализиране на Косово. Прокарване сред сърби и албанци на такива административни линии, които албанците да признаят и да не изхождат от правилото „ всичко в Косово е наше, в случай че не е наше, то единствено към този момент “.
Излишно е да споделям, че този принцип не се е трансформирал. Минаха съвсем 10 години, сръбските общини не бяха легализирани. Сегашните албански управляващи загатват, че те няма да бъдат легализирани, до момента в който предходните (по силата на които е подписано споразумението) непосредствено упорстват споразуменията в тази част да не се извършват за нищо на света и в никакъв случай.
През всичките тези години албанците отхапваха правата и опциите на сърбите, нормално действайки по метода на наглото нахлуване. В отговор сърбите подвигнаха звук, Европейски Съюз се намеси насилствено, албанците с афектиран тип се отдръпнаха, само че с крачка-две по-малко от преди. Така малко по малко си организираха политиката: колкото по-малко сърби, толкоз по-добре, а тези, които останаха, да живеят като албанци.
Тази година главният препъни камък беше казусът с регистрационните номера. Косовските сърби, които живеят най-вече по границата със Сърбия, караха със сръбски номера, несъмнено, само че в този момент са принудени да пререгистрират колите си и да вземат косовски, които не се признават в Сърбия.
Това е въпрос на улеснение, това е въпрос на правда, това е въпрос на принцип. Въпреки че напълно неотдавна (но след войната) сърбите не сметнаха за срамно преди да заминат за албанската част на Косово да сменят номерата на колата с квазидържавни. Така има доста по-малък късмет стъклото да се счупи или гумата да се спука.
През годината албанците неведнъж се опитваха да блокират административната (от тяхна позиция държавна) граница със Сърбия за сръбски коли, спирайки и претърсвайки всички коли с „ неверни “ номера. Сърбите както постоянно подвигнаха локален протест, Белград подвигна войските в бойна подготвеност, Европейският съюз се хвана и притисна албанците, а албанците оповестиха отлагането на „ окончателното решение на сръбския въпрос “.
Поредното отсрочване изтече при започване на ноември - и всичко се повтори с тази разлика, че един от полицейските началници на обитаемото със сърби Северно Косово на име Ненад Джурич (разбира се, сърбин) отхвърли да издаде заповеди за замяна на номерата, макар че съгласно албанските закони той трябваше. За това той беше уволнен, което провокира вълна от доброволни оставки от други сърби.
Общо взето в " барутният погреб на Европа " отново пуши. И това е извънредно неприятно за Европейски Съюз и Съединени американски щати. И въпреки всичко - 10 години лежи в на назад във времето.
В по-голямата си част сърбите са обединени в една партия - " Сръбска листа ". Официално тя се управлява от президента Вучич, само че самият Вучич декларира, че няма нищо общо с „ тектоничните промени “, в противен случай: той сякаш съумя 10 пъти да разубеди косовските сърби от сходна стъпка, само че не съумя за единадесети път, а отговорен е Европейски Съюз, който не може да повлияе на нахалните си албански подопечни.
Парадоксално, само че Вучич може и да не лъже, когато споделя, че е на ръба. Най-малкото в действителност трябваше да удържи настъплението на косовските съграждани, които считат споразуменията с Европейски Съюз за капитулантски, а позицията на Белград като цяло съвсем предателска.
Но в този момент Белград и косовските сърби са единни в настояванията си: да анулират решението за номерата на колите и най-сетне да основат сръбски общини. Интересно е, че министър председателят на Сърбия Анна Бърнабич беше извънредно твърда и безапелационна на среща с представители на Европейски Съюз по този въпрос, което не очаквате от нея, прозападна възпитаничка на европейски неправителствени организации. Политикът едвам не стартира да удря с пестник по масата: не я интересува какво мислят в Прищина, а в случай че Европа е поръчител за споразуменията, дано се държи като поръчител.
Вучич, даже това да не е неговият проект, евентуално се радва, че „ европейските сътрудници “ в този момент безусловно горят: те още веднъж са хванати от политическа беззащитност и некадърност да укротят креатурите, които самите са основали.
Русия е наясно с тази обстановка. Същото беше и с Минските съглашения, които могат да се нарекат и проект за лимитирана федерализация на Украйна. Берлин и Париж бяха техни гаранти, само че те не можаха или не желаеха да принудят подвластния от Запада Киев да извърши тези съглашения. В резултат на това получиха огромен боен спор, могат да го получат и в Косово, въпреки и в по-малък мащаб. Не е ли това „ тектоничното изместване “, за което президентът на Сърбия приказва съвсем със удовлетворение? Лично Вучич несъмнено няма потребност от война, той едвам свързва двата края в гражданския бюджет на Сърбия.
По-скоро приказваме за друго: сърбите – и Косово, и Белград – торпилираха следващия проект за споразумяване, който немците и французите измислиха (нещо повече, те смятаха, че към този момент съвсем са се разбрали с Белград).
Ако опростим, проектът е следният. Все още не е належащо Белград да признава Косово, защото това е недопустимо за него, само че би трябвало да отдръпна възраженията си против приемането на Косово в Организация на обединените нации (Русия и Китай в този момент блокират това, само че се управляват от позицията на Сърбия) и признаването му от тези страни от Европейски Съюз, които към момента не са го създали (Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия). В подмяна Сърбия ще получи продължителна интеграция в Европейски Съюз до пълноправно участие в бъдеще, както и икономическите преференции, от които се нуждае.
Лесно е да се допусна, че идната стъпка е обединяването на Сърбия и Косово в границите на Европейски Съюз, което от позиция на Брюксел би разрешило спора. В същото време федерализирането на Косово би било спомагателна стръв, защото дава вяра, че Сърбия ще може да върне най-малко тези земи, обитаеми със сърби, защото тяхното наличие в Косово не дава отговор нито на закона, нито на логиката. Сегашните му граници са исторически, а не етнически, а етническият спор би трябвало да бъде решен.
Но албанците отхвърлиха федерализацията. И Вучич отхвърли германско-френския проект.
И постъпи вярно, тъй като този проект е измама. Това ще докара на първо място до пълноправно участие на Косово в НАТО и вследствие на това до неспособност да се промени каквото и да било в провинцията, разчитайки на мощ, а потребността от мощ сигурно ще се появи.
Независимо дали си коства или не да се преследват задачите, които могат да бъдат преследвани по този проект, дейностите на Белград не могат да бъдат анулирани, само че от своя страна и Прищина, и Брюксел постоянно могат да се отметнат. И даже европейците откровено да имат вяра, че няма да създадат това, отново не им се има вяра: отново ще провалят всичко, отново няма да намерят сили да окажат напън върху албанците.
Както беше в тази ситуация със споразуменията от 2013 година Както беше с Минските съглашения.
Затова ще изхождаме от това, че отхвърлянето на френско-германско-брюкселския план е „ тектонично разбъркване “. Оказва се, че Европа може да бъде пратена по дяволите, като непосредствено ѝ се уточни нейният политически неуспех. Прищина прави това от години. Сърбите, като че ли съвзели се от шока от 1999 година, в този момент също се пробват. И към този момент имат шанс.
Вече можем да приказваме за резултат 2:0 в мача сред сръбския свят и Запада. Първо, Белград съумя да устои на невиждан напън и не наложи наказания против Русия, макар директните ултиматуми. Второ, Милорад Додик, апологет на обединяването на сръбския свят и зложелател на Европейски Съюз, освен завоюва президентските избори в Република Сръбска в БиХ, само че и отбрани тази победа, макар че финансираната от Запада съпротива отхвърли да признае резултатите от вота и се опита да стартира следващата „ цветна гражданска война “.
Това може би също са тектонични промени. Възможно е изместването в същата посока, в която се движи Русия, отричайки ориентацията към Запада като модел на развиване.
Нашият общ триумф в този смисъл е политическият банкрут на актуалния Европейски съюз като организация, неспособна да позволява етнополитически спорове. Това зависи повече от съветските дейности в Украйна, в сравнение с от сръбските дейности в Косово, само че би било непочтено да не видим, че Белград също провокира „ Пакс Американа “.
Такова предизвикателство, несъмнено, в случай че вземете мащаба, не е доста, само че е част от настъпването на нова епоха.
Основното нещо е да не се прави неточност в тактиката, както един път сгрешиха италианските социалисти, когато напуснаха властта в символ на митинг против терора на фашистите на Мусолини. В последна сметка това единствено оказа помощ на диктатора да укрепи властта си, а и го изплаши толкоз доста, че реши да почисти всички недоволни. Така фашизмът за първи път се открива в европейска страна.
Но на Балканите, както нормално, всичко е по-сложно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ