Сръбската сливова ракия, т.нар. сливовица, от вчера е световно наследство.

...
Сръбската сливова ракия, т.нар. сливовица, от вчера е световно наследство.
Коментари Харесай

В гроздовата е надеждата

Сръбската сливова ракия, така наречен сливовица, от през вчерашния ден е международно завещание. ЮНЕСКО я включи в листата на нематериалното културно завещание като скъпа традиция, която човечеството би трябвало да резервира.

Включен е целият развой - от развъждането на сливите до печенето на ракията. Експертите на ЮНЕСКО взеха решение, че „ обществените практики и познания, свързани с приготвянето и използването “ на сливовицата заслужават самопризнание от Организация на обединените нации като образец за значима културна традиция.

По какво тази значима културна традиция се разграничава от аналогичната българска? По нищо. Разликата не е в ракиите, а в страните. 

Сръбската страна промотира обичаен народен артикул, тъй като след това той ще промотира страната - и търговски, и туристически, и културно. С нещо, което и Сърбия и България имат от епохи, Сърбия става забележима, а България, европейската членка, остава невидима, в сянката на своята съседка - европейска кандидатка. Сръбският културен министър се е оказал по-находчив от българския - ракията  не му е служила единствено за пиянство.

Сигурен съм, че в този момент у нас ще има афектирани - че комшиите отново са ни окрали. Че са ни свили ракията дружно с Македония. Че отново сме жертви на международната интрига. Че ни завиждат, че сме в Европейски Съюз и в НАТО, а те не са. Или пък, че “еврогейовете ” желаят да ни вземат ракията, а приятелите на Русия, сърбите, си я резервират с националния суверенитет заедно. И светът им я признава, а на нас - не.

Ако сръбската ракия е културно завещание, какво завещание е българската? Просто алкохолно? Какво да кажем за троянската сливова да вземем за пример? Не е случила с отраслови министерства. Просто сръбското министерство за разлика от българското е помислило за вечерната ракия и салата на народа като за " обществена процедура " и като за " значима културна традиция ", които човечеството би трябвало да пази.

Апропо, има една българска марка ракия, единствено че гроздова, която се назовава “Културна ”. И е следващият образец, че бизнесът е постоянно по-изобретателен от чиновника. 

Хайде в този момент да помислим дружно какво правѝ българското министерство на културата от 2021 година насам. Защо от този момент? Защото сърбите са номинирали сливовицата за листата на ЮНЕСКО през 2021 г. 

На първо четене не си припомням нещо, което е направило българското министерство на културата. То може евентуално да показа обстоен доклад, само че неща, които елементарният българин да е запомнил от активността му няма. Да, имаше в обществените мрежи един незабравим клип на един временен и длъжностен министър. Но ЮНЕСКО не го видя. Това ни е наследството от две години изчегъртване.

Както и да е…

Българската сливова да я отпишем. Остава ни гроздовата. В нея е вярата. И в нея е утехата. С тази политическа класа. И  това е остаряла българска традиция - без значение дали Организация на обединените нации я признава или не.

П.П.: Не знам дали длъжностен кабинет по конституция може да номинира народен артикул за призване от ЮНЕСКО, само че се притеснявам, че до момента в който България сформира постоянно държавно управление, Северна Македония може да я изпревари със своята " жолта лозова " и нашата грозданка да ни остане в действителност единствено за разтуха.
Още по темата
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР