Съдът на ЕС: Може да има арести за бездействие срещу мръсния въздух
Спрямо ръководещите може да бъде постановена насилствена мярка задържане, с цел да бъдат задължени да одобряват ограничения за възстановяване на качеството на атмосферния въздух като да вземем за пример възбрана за придвижване на избрани дизелови моторни транспортни средства. Това постановява съдът на Европейски Съюз по искане на немската организация за запазване на околната среда Deutsche Umwelthilfe против провинция Бавария. Мярката може да бъде приложена, в случай че за тази цел е налице национално правно съображение, което е задоволително налично, тъкмо и предвидимо в своето използване, и в случай че тази насилствена мярка е пропорционална, показват европейските магистрати.
Съдът се произнася за първи път по въпроса дали националните юрисдикции имат право или даже са длъжни да постановяват насилствени ограничения за задържане по отношение на ръководителите на национални органи, които настойчиво отхвърлят да изпълнят правосъдно решение, с което им се разпорежда да изпълнят своите отговорности по силата на правото на Съюза.
Каква е историята на правосъдната борба против Бавария?
Провинция Бавария е наказана за пръв път през 2012 година за отвод да одобри ограничения за съблюдаване на пределно допустимата стойност, открита за азотния диоксид в град Мюнхен. През 2016 г.е наказана наново и при положение на несъблюдение е планувано налагането на имуществена глоба, като ѝ е разпоредено да извърши тези отговорности, в това число посредством налагането на забрани за придвижване на избрани моторни транспортни средства с дизелови мотори в разнообразни градски зони. Баварските управляващи все пак отхвърлят да спазят тези разпоредби и в резултат на това през 2017 година провинцията е наказана за трети път да заплати имуществена глоба в размер на 4000EUR, която тя е платила.
Тъй провинция Бавария продължава да отхвърля да извърши тези разпоредби и обществено декларира, че няма да съблюдава тези отговорности, Deutsche Umwelthilfe още веднъж подава тъжба с искане да се постанови насилствена мярка задържане по отношение на министъра на околната среда и отбраната на потребителите, а при изискванията на евентуалност—спрямо министър ръководителя. Върховният административен съд на провинцията взема решение да сезира Съда с преюдициално питане по отношение на възможното постановяване на насилствена мярка задържане.
Какво споделя Съдът на Европейски Съюз?
Съдът постановява, че при условия, които се характеризират с упорития отвод на народен орган да извърши правосъдно решение, с което му се разпорежда да извърши ясно, тъкмо и абсолютно обвързване, произлизащо от правото на Съюза, и по-конкретно от Директива 2008/50, способената национална пълномощия е длъжна да постанови насилствена мярка по отношение на ръководещите на провинция Бавария, в случай че са изпълнени две условия. От една страна, във вътрешното право би трябвало да съществува задоволително налично, тъкмо и предвидимо в своето използване правно съображение за приемането на такава мярка. От друга страна, би трябвало да е спазен правилото на пропорция.
Съдът напомня, че страните членки са длъжни да подсигуряват зачитането на правото на ефикасна правосъдна отбрана, което е още по-важно, защото неприемането на изискваните в Директива 2008/50 ограничения би могло да изложи на заплаха здравето на хората. Национално законодателство, водещо до състояние, при което решението на дадена пълномощия е неефективно, обаче подценява същността на това право и го лишава от успеваемост.
Съдът обаче прецизира и че спазването на последното обвързване не може да води до незачитането на друго главно право каквото е правото на независимост. Според магистратите възможен закон, който дава право на съд да лиши от независимост обещано лице, би трябвало на първо място да е задоволително наличен, прецизен и предвидим в своето използване, с цел да се избегне всяка заплаха от произвол, като установяването на това събитие е от компетентността на запитващата пълномощия.
Освен това,тъй като постановяването на насилствена мярка задържане води до отнемане от независимост, предвид на спазването на условията, произлизащи от правилото на пропорция, тя може да се постанова единствено в случай че не съществува друга по-малко ограничаваща мярка (като да вземем за пример имуществени наказания във висок размер, налагани неведнъж през къс интервал и които в последна сметка не постъпват в бюджета, от който се плащат), като инспекцията на това събитие също е от компетентността на запитващата пълномощия. Само в случай че се стигне до извода, че осъщественото ограничение на правото на независимост заради постановяването на насилствена мярка задържане, е в сходство с тези условия, правото на Съюза освен би позволило, а би изискало използването на такава мярка:
Преюдициалното питане разрешава на юрисдикциитена страните членки, в границите на спор, с който са сезирани, да се извърнат към Съда с въпрос по отношение на тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза, показват от институцията. Съдът не взема решение националния спор. Националната пълномощия би трябвало да се произнесе по делото в сходство с решението на Съда. Това решение обвързва по същия метод останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с сходен въпрос.
Съдът се произнася за първи път по въпроса дали националните юрисдикции имат право или даже са длъжни да постановяват насилствени ограничения за задържане по отношение на ръководителите на национални органи, които настойчиво отхвърлят да изпълнят правосъдно решение, с което им се разпорежда да изпълнят своите отговорности по силата на правото на Съюза.
Каква е историята на правосъдната борба против Бавария?
Провинция Бавария е наказана за пръв път през 2012 година за отвод да одобри ограничения за съблюдаване на пределно допустимата стойност, открита за азотния диоксид в град Мюнхен. През 2016 г.е наказана наново и при положение на несъблюдение е планувано налагането на имуществена глоба, като ѝ е разпоредено да извърши тези отговорности, в това число посредством налагането на забрани за придвижване на избрани моторни транспортни средства с дизелови мотори в разнообразни градски зони. Баварските управляващи все пак отхвърлят да спазят тези разпоредби и в резултат на това през 2017 година провинцията е наказана за трети път да заплати имуществена глоба в размер на 4000EUR, която тя е платила.
Тъй провинция Бавария продължава да отхвърля да извърши тези разпоредби и обществено декларира, че няма да съблюдава тези отговорности, Deutsche Umwelthilfe още веднъж подава тъжба с искане да се постанови насилствена мярка задържане по отношение на министъра на околната среда и отбраната на потребителите, а при изискванията на евентуалност—спрямо министър ръководителя. Върховният административен съд на провинцията взема решение да сезира Съда с преюдициално питане по отношение на възможното постановяване на насилствена мярка задържане.
Какво споделя Съдът на Европейски Съюз?
Съдът постановява, че при условия, които се характеризират с упорития отвод на народен орган да извърши правосъдно решение, с което му се разпорежда да извърши ясно, тъкмо и абсолютно обвързване, произлизащо от правото на Съюза, и по-конкретно от Директива 2008/50, способената национална пълномощия е длъжна да постанови насилствена мярка по отношение на ръководещите на провинция Бавария, в случай че са изпълнени две условия. От една страна, във вътрешното право би трябвало да съществува задоволително налично, тъкмо и предвидимо в своето използване правно съображение за приемането на такава мярка. От друга страна, би трябвало да е спазен правилото на пропорция.
Съдът напомня, че страните членки са длъжни да подсигуряват зачитането на правото на ефикасна правосъдна отбрана, което е още по-важно, защото неприемането на изискваните в Директива 2008/50 ограничения би могло да изложи на заплаха здравето на хората. Национално законодателство, водещо до състояние, при което решението на дадена пълномощия е неефективно, обаче подценява същността на това право и го лишава от успеваемост.
Съдът обаче прецизира и че спазването на последното обвързване не може да води до незачитането на друго главно право каквото е правото на независимост. Според магистратите възможен закон, който дава право на съд да лиши от независимост обещано лице, би трябвало на първо място да е задоволително наличен, прецизен и предвидим в своето използване, с цел да се избегне всяка заплаха от произвол, като установяването на това събитие е от компетентността на запитващата пълномощия.
Освен това,тъй като постановяването на насилствена мярка задържане води до отнемане от независимост, предвид на спазването на условията, произлизащи от правилото на пропорция, тя може да се постанова единствено в случай че не съществува друга по-малко ограничаваща мярка (като да вземем за пример имуществени наказания във висок размер, налагани неведнъж през къс интервал и които в последна сметка не постъпват в бюджета, от който се плащат), като инспекцията на това събитие също е от компетентността на запитващата пълномощия. Само в случай че се стигне до извода, че осъщественото ограничение на правото на независимост заради постановяването на насилствена мярка задържане, е в сходство с тези условия, правото на Съюза освен би позволило, а би изискало използването на такава мярка:
Преюдициалното питане разрешава на юрисдикциитена страните членки, в границите на спор, с който са сезирани, да се извърнат към Съда с въпрос по отношение на тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза, показват от институцията. Съдът не взема решение националния спор. Националната пълномощия би трябвало да се произнесе по делото в сходство с решението на Съда. Това решение обвързва по същия метод останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с сходен въпрос.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ