Способността да чувстваме е едно от най-хубавите неща. Понякога обаче

Способността да усещаме е едно от най-хубавите неща. Понякога обаче възприятията и страстите ни в работата не са нещо чак толкоз потребно. Тъй като колкото и положителни експерти да сме, въпреки всичко преди всичко си оставаме хора, е напълно разумно и естествено през целия работен развой да изпитваме усеща. Въпросът е недали да усещаме, а по какъв начин да не позволим това да вреди на работата ни и на самите нас.

В магазина касиерката е длъжна да обслужи всеки клиент, само че не всеки й е прелестен. По същия метод учителите имат свои обичани възпитаници, които са им уязвимост, макар етичния кодекс и такива, които биха предпочели, в случай че зависеше от тях, въобще да не стъпват в клас в никакъв случай.

Ако работата ни е под високо напрежение и е обвързвана с доста страсти, като да вземем за пример лекарската специалност и загубим пациент, ние евентуално ще скърбим и ще претърпяваме загубата му персонално. Ако сме психолози, може да изпитаме част от страстите на клиентите си и да ги прехвърлим върху себе си несъзнателно. Можем някъде в процеса да изгубим границата и да се натоварим с усеща, които не са наши.

Можем да не утвърждаваме по никакъв начин някои решения и правила, които обаче сме задължени да следваме. Можем да изпитаме виновност за сложните решения, които взимаме, въпреки да знаем, че са верни. Когато не успеем, макар напъните си, може да ни е мъчно да си простим…

Може и да прехвърлим личните си персонални усеща и прекарвания на работното място и да си го изкарваме на сътрудниците, клиентите или на хората, които зависят от нас. Шофьорът в градския превоз в действителност може би не се гневи на нарушителите на пътя, а е в неприятно въодушевление, поради жена си, сина си, а когато се върне раздразнителен от работа, пък придвижва отрицателните прекарвания от деня вкъщи.

Да оставим страстите от работата на закачалката до входа, когато се приберем и да отстраняваме персоналните си усеща и драми, влизайки в работен режим, не постоянно е толкоз елементарно. Каквото и да вършим, ние си оставаме същите хора, просто сме в друга позиция. И даже професионално да съумяваме да го прикрием в хода на дилемите си, в случай че вътрешно продължаваме да изпитваме всички тези усеща, в даден миг те неизбежно ще одобряват някаква форма. Може би ще избухнем, което ще ни разтовари от напрежението, само че ще нарани някого или ще предпочетем да нараним себе си, оставяйки възприятията неизказани и нематериализирани. Ако смятате, че тогава засегнати няма, грешите. Наранените сте вие, тъй като не сте си разрешили да се разтоварите и да преживеете.
Именно заради нуждата от отбягване на така наречен „ прочувствено прегряване ”, в тежките „ помагащи ” специалности се организират от време на време супервизии. В тях чиновниците могат да споделят за всичко, което изпитват или са изпитали в длъжностен проект и да се освободят от целия този вътрешен товар. В противоположен случай не биха могли да продължат да работят дейно и е въпрос на време да стартират да позволяват съществени неточности.

Има и различен забавен феномен – другарството и персоналните връзки в работата – в работно и/или извънработно време. Едва ли има чиновник, който да не е завързал най-малко едно или няколко другарства в офиса или не е попадал на сътрудник, който избира да заобикаля останалите, като се дистанцира. И когато се постанова да работи взаимно с тях, е допустимо персоналните връзки с сътрудниците да се отразят върху активността в положителен или отрицателен проект, според от страстта, с която сме заредени. Така или другояче тя е част от нас и не можем да я пренебрегваме, пък и не трябва. Трябва единствено да се научим да се оправяме с нея. Не да я потиснем, а да я преживеем градивно.

Най-честите страсти, които изпитваме по време на работа, са:

Фрустрация – подтиснатост, боязън, възмущение, възприятие за неправда

Тревога – която може даже да се трансформира в невроза в някои случаи

Гняв – към несправедливите решения на управлението, към сътрудници, клиенти и прочие

Антипатия – очевидно или прикрито нехаресване и отрицание, отбиване към хора, с които се постанова да работим краткотрайно или непрекъснато

Нещастие – изключително в случай че ненавиждате работата си, само че нещо ви принуждава да продължите да я вършите, можете да се чувствате същински нещастни. В дълготраен проект това е много сериозен проблем.

Техники за справяне:

Дневник на гнева – Един от положителните способи да се разтоварите от отрицателните страсти е да си водите дневник, в който да отразявате всичко, което сте почувствали, до момента в който работите – към нагъл клиент, към скучен сътрудник, даже към ужасния си шеф… единствено внимавайте да не оставите дневника в офиса.

Йога, медитация – Ако сте последовател на този вид себеразпускане, можете да практикувате йога или да медитирате в студио или просто вкъщи, до момента в който се отърсите от всички неприятни страсти. Позволете си да минават през вас, не ги спирайте, а ги наблюдавайте по какъв начин идват, заливат ви с цялостна мощ и по-късно си отиват. Накрая ще се чувствате доста по-освободени. Опитайте.

Работата е просто работа – повтаряйте си го, когато усетите, че прекалите с страстите. В последна сметка каквото и да се случва в офиса, то си остава там и не съставлява целия ви живот. Затова не му придавайте по-голямо значение, в сравнение с в реалност има.Ако да вземем за пример имате възприятието, че работният ви ден и проблемите, свързани с него, в никакъв случай няма да свършат, спомнете си, че тъкмо в 18.00 ч. имате спогодба с другарка, с която ще пракарате приятни моменти и ще се отърсите от напрегнатия ден в офиса. Вярно е, че на следващия ден ви следва същото, само че в случай че съумеете да разграничите работното си „ аз “ от персоналното такова, ще живеете доста по-лесно. Това не значи да си пандизите очите и да загърбите служебните проблеми, а просто да им дадете подобаващ отдих, с цел да могат да погледнат на идващия ден с един нов, по-издръжлив взор всичко, което ги чака.